№ 86
гр. Пловдив, 02.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Емил Люб. Митев
Антония К. Роглева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно частно търговско
дело № 20225001000087 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по чл. 274, ал. 1 във връзка с чл. 230, вр. с чл. 229, ал.
1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от адвокат В.О. – пълномощник на Ц. Н. Н. и
на М. Я. Н. против определение № 261797 от 13.12.2021 г., постановено по
т.д. № 460 по описа за 2019 г. на П. окръжен съд, с което е оставена без
уважение молбата от ищците с вх. № 286005 от 10.12.2021 г. за
възобновяване на производството.
Частните жалбоподатели чрез процесуалния си представител изразяват
становище, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно,
поради което молят същото да се отмени и делото се върне на П. окръжния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от
надлежна страна.
Въпреки че в обжалваното определение е отбелязано, че същото не
подлежи на обжалване, частната жалба е допустима.
Възобновяване на спряното производство означава подновяване на
действията относно неговото развитие, след като са отпаднали пречките за
това. Доколкото определението, с което се възобновява производството е по
движението на делото, то може да бъде отменено от постановилия го съд при
условията на чл. 253 ГПК. Това важи и за определението, с което се отказва
възобновяване на делото, но тъй като същото прегражда движението на
делото, то има ефекта на спиране на производството, поради което може да се
обжалва с частна жалба съгласно с разпоредбата на чл. 274, ал.1 ГПК.
1
В този смисъл частната жалба е допустима, а разгледана по същество е и
основателна.
Производството по т.д. № 460 по описа за 2019 г. на П. окръжен съд е
образувано по предявени от ищците Ц. Н. Н. и на М. Я. Н. против З. Д. „Б. и.”
АД субективно съединени искове, с правно основание чл. 432 КЗ, за
заплащане на обезщетение за претърпени от ищците неимуществени вреди,
настъпили в резултат от деликт, причинен от трето за спора лице,
застраховано в ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
Производството по делото е било спряно с определение № 260517 от
15.03.2021 г., след извършена двойна размяна на книжа, след редица
процесуални действия в т.ч. и събиране на доказателства, както и след
провеждане на няколко публични съдебни заседания.
За да спре производството по делото до приключване на наказателното
производство по прокурорска преписка № **/**** г. по описа на ОП - С., П.т
окръжен съд е приел, че съществувало пълно съвпадение между твърдяното
противоправно, виновно и вредоносно поведение на водача, сочен за
причинител на вредите и деянието, за което е предприето наказателно
разследване срещу този водач. Приел е също, че правилното решаване на
спора зависило от установяване на факта извършено ли е престъпление от
причинителя на вредите, като в тази насока съдът е обобщил, че спорното
право било обусловено от факта на извършване на престъпление, който не
можел да бъде установен по реда на гражданския процес.
Определението не е било обжалвано от страните в предвидения за това
срок.
С молба от 10.12.202021 г. ищците чрез процесуалния си представител са
поискали възобновяване на производството, излагайки съображения, че по
досъдебното производство не са извършвани съществени процесуални
действия, както и че по делото са налични достатъчно други доказателства,
включително и представените с молбата, чрез които да се установят заявените
в подкрепа на иска правно-релевантни факти. По тази молба е постановено и
обжалваното определение. Определението е неправилно.
Както бе отбелязано, производството по делото е спряно на основание чл.
229, ал. 1, т. 5 ГПК, двадесет месеца след образуването му, след извършване
на множество процесуални действия, свързани със събирането на
доказателства и с изясняване фактическата страна на спора.
Според трайната практика на ВКС, /опр. № 450 от 6.11.2020 г. на ВКС по ч.
т. д. № 1446/2020 г., II т. о., ТК, и изброените в него определение № 733 от
11.11.2013 г. по гр. д. № 6790/13 г. на ВКС, определение № 604/22.10.2012 г.
по ч. т. д. 592/12 г., 1 ТО, определение № 683/19.11.2012 г. по ч. т. д. 692/12 г.
1 ТО/ само наличието на прокурорска преписка, по която се извършва
проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране
2
на гражданското производство по смисъла на чл. 229, т. 5 от ГПК. За да се
спре производството при условията на чл. 229, т. 5 от ГПК е необходимо
съдът, разглеждащ гражданското дело, да установи, че са налице престъпни
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на този спор,
както и невъзможността тези обстоятелства да се установяват в самото
гражданско производство.
Конкретно, при предявен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ какъвто е
настоящият, следва да е налице съвпадание на основанието на търсената
защита, на противоправното деяние и на делинквента, с противоправното
деяние и деецът в образуваното наказателно производство. Освен това, в този
случай гражданският съд следва да посочи изрично невъзможността да
установи със средствата на ГПК конкретно релевантните факти за
установяване на деликтната отговорност на третото застраховано лице,
посочени в разпоредбата на чл. 300 ГПК – извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, и наложителността от
постановяване на присъда, която да бъде задължителна на за гражданския
съд.
В случая, ищците още в исковата молба са посочили единствено, че е
образуваното наказателно производство в досъдебна фаза. Въпреки
продължителната кореспонденция между окръжния съд и органите на
досъдебното производство, свързана основно с изискване на част от
документите, изготвени в хода на последното и отнасящи се до процесното
ПТП, в мотивите на определението за спиране на производството
първоинстанционният съд не е посочил конкретни обстоятелства, въз основа
на които да се извърши преценка: че има данни за извършено престъпление,
че е налице идентичност между противоправното деяние и деецът в
наказателното производство с противоправното поведение и застрахования от
ответното дружество делинквент в гражданското производство; че
елементите от фактическия състав на обуславящия застрахователната
отговорност на ответника деликт съставляват престъпно обстоятелство, и най-
вече - че установяването им в исковото гражданско производство е
невъзможно.
Това означава, че и към датата на спиране на производството, а и
понастоящем, не са съществували подлежащи на отстраняване процесуални
пречки по смисъла на чл. 230, ал.1 вр. с чл. 229, ал.1 ГПК за развитие на
производството по делото. Изводът е, че молбата за възобновяване на
производството по делото е основателна.
Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се
върне на П. окръжен съд за продължаване на производството.
Съобразно изложеното, П.т апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТМЕНЯ определение № 261797 от 13.12.2021 г., постановено по т.д.
№ 460 по описа за 2019 г. на П. окръжен съд.
Връща делото на П. окръжен съд за възобновяване на производството
и за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4