Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Г.
при секретаря Юлиана Шулева, разгледа
докладваното от съдия Г., гр. д. № 13 536 по описа за 2016 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.“ АД да заплати:
1. на Ц.Н.Н.:
а) 51 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса
за застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 03.11.2015 г., плюс законната
лихва от 03.11.2015 г. до окончателното изплащане;
б) 141,47
лева разносно по делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;
2. на СГС – 2 011,67
лева държавна такса на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Ц.Н. е със съдебен адрес
– адвокат Р.П.,***, ж. к. „***********, а З. „Б.В.И.Г.“ АД е с адрес ***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на Ц.Н. срещу
З. „Б.В.И.Г.“ АД за разликата над 51 000,00 лева до предявения размер от 180 000,00
лева.
[3] ОСЪЖДА Ц.Н. да заплати на З. „Б.В.И.Г.“
АД 218,58 лева разноски по делото и 145,00 лева юрисконсултско възнаграждение
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
[4] Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението.
[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си
жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 1 020,00
лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той
следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен
документ. Ако ищцата обжалва решението, тя следва да представи доказателство, удостоверяващо
внасянето на държавна такса по сметка на САС, изчислена по следната формула:
100,00/7 200,00Хобжалваем интересХ0,02. При неизпълнение съдът ще върне
въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството
е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.
I.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[6] Ц.Н. заявява в искова молба от 03.11.2016 г.,
че на 03.11.2015 г. е участвала в ПТП, причинено от А.П., чиято гражданска
отговорност е била застрахована при ответника З. „Б.В.И.Г.“ АД (Б.). От ПТП Ц.Н.
е получила: 1. счупване на дясната подбедрица с дислокация на дясната тибия и
фибула; 2. многофрагментни фрактури на дистална дясна улна; 3. разкъсване на
слезката.
[7] Б. не е изплатил на Ц.Н. обезщетение за
неимуществени вреди. Затова Ц.Н. моли съда да осъди Б. да ѝ заплати
180 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Тя търси и обезщетение
за забава от 03.11.2015 г. – датата на ПТП – до окончателното изплащане
(исковата молба, л. 2-5).
2.
На ответника
[8] Б. оспорва
предявения иск. Той заявява, че:
1. не А.П., а Ц.Н. е причинила ПТП;
2. търсеното обезщетение е прекомерно;
3. Ц.Н. е допринесла:
а) за настъпването на ПТП, тъй като е предприела
изпреварване на забранено за това място, без да се съобрази с конкретната пътна
обстановка, като се е движила със забранена и превишена скорост;
б) за настъпването на уврежданията, тъй като е била
без поставен обезопасителен колан. Затова Б. моли съда да отхвърли иска
(писмения отговор, л. 156-161).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА,
КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА
СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
[9] Не се спори, че Ц.Н. е била родена на ***
г. Към 03.11.2015 г. тя е имала петгодишно дете и е живеела на съпружески
начала със свидетеля С.. Ц.Н. е работила в предприятие от 50-60 човека, като е
била негов изпълнителен директор. Тя е била усмихната и жизнерадостна; обичала
е да събира гъби в планината (показанията на свидетеля С., л. 214-215).
[10] На 03.11.2015 г. около 07:00 часа Ц.Н. е управлявала
син лек автомобил „АУДИ А4“ комби по пътя от Пазарджик за Пловдив. Пред нея се
е движил лек автомобил „Пежо“, а пред него е бил червен лек автомобил „АУДИ А4“
седан. А.П. е управлявал лекия автомобил „Пежо“.
[11] В района на 9-ти км Ц.Н. е предприела
изпреварване на лекия автомобил „Пежо“. Тя е увеличила скоростта на синьото
„АУДИ А4“ комби до 100 км/ч при ограничение от 60 км/ч и е преминала в
насрещната лента за движение, въпреки че разделителната линия между двете ленти
е била непрекъсната.
[12] В същото време с лекия автомобил „Пежо“ А.П.
е започнал да достига червеното „АУДИ А4“ седан и да увеличава скоростта си до
88 км/ч, за да го изпревари. Когато лекият автомобил „Пежо“ е бил на пет-десет
метра зад червеното „АУДИ А4“ седан, А.П. рязко е навлязъл в лентата за
насрещно движение, където се е движило синьото „АУДИ А4“ комби. Между двата
автомобила е настъпил удар, като синьото „АУДИ А4“ комби се е отклонило,
излязло е от пътя и се е ударило в крайпътно дърво. В същото дърво се е ударил
и лекият автомобил „Пежо“ (споразумението по наказателното дело, л. 186-188;
заключението на вещите лица М. и д-р М., л. 193-203; разпита на вещите лица М.
и д-р М., л. 212-213).
[13] От удара Ц.Н. е получила:
1. открити многофрагментни счупвания на
костите на дясната подбедрица в дисталната им част с разместване;
2. многофрагментно счупване на дясната лакътна
кост в дисталната част;
3. разкъсване на слезката, довело до нейното
отстраняване (споразумението по наказателното дело, л. 186-188; заключението на
вещите лица д-р М. и д-р Й., л. 204-208). За получаването на уврежданията е
било без значение дали ищцата е била или не с поставен обезопасителен колан
(заключението на вещите лица М. и д-р М., л. 193-203). Не се спори, че към този
момент гражданската отговорност на А.П. е била застрахована при ответника Б..
[14] Веднага след ПТП и постъпването на Ц.Н. в
болница, лекарите са установили наличието на 700-1 000 мл кръв в коремната
ѝ кухина и разкъсване на слезката – разкъсана капсула. Затова те са
отстранили слезката.
[15] Макар организмът да може да функционира без
слезка, тя има изключително важна роля за подържане на имунитета. Затова при
отстраняването на слезката имунитетът намалява. Липсата на слезка води до
по-чести възпалителни заболявания, като пневмонии, кожни възпалителни
заболявания, простудни заболявания. Хората с отстранена слезка следва да
приемат лекарства и стимуланти за подържане на имунитета (заключението на д-р М.
и д-р Й., л. 204-208).
[16] Откритите многофрагментни счупвания на
костите на дясната подбедрица в дисталната им част с разместване са довели до
нарушаване на оста на крайника. Нарушена е била целостта на кожата и раната е
била замърсена.
[17] Както счупеният крак, така и счупената
ръка на ищцата са били оперирани на 04.11.2015 г. Счупването на подбедрицата е
било наместено открито. Лекарите са поставили: детелинообразна нископрофилна
плака; втора заключваща реконструктивна плака от външната страна; винтове;
аспирационен дренаж; стерилна превръзка. Те са имобилизирали крака с гипсова
крачолна лонгета. Дясната лакътна кост е била наместена и е била имобилизирана
с циркулярна гипсова превръзка (заключението на вещите лица д-р М. и д-р Й., л.
204-208; разпита на д-р М., л. 210-212). Докато Ц.Н. е започнала да се обслужва
сама, за нея са се грижили майка ѝ и свидетелят С. (показанията на
свидетеля С., л. 214-215).
[18] Девет месеца по-късно Ц.Н. е получила възпаление
на цикатрикса от вътрешната страна на глезена, което е наложило хирургическо
отваряне на раната, дрениране и антибиотична терапия. Така раната е била
излекувана, тя се е затворила, но Ц.Н. е имала остатъчен валгос в ставното лице
на тибията от 10-12 градуса, който е извеждал стъпалото във външна позиция.
Това е било коригирано в болницата в Горна баня.
[19] Счупванията са зараснали окончателно за
около 18-20 месеца, а възпалителното усложнение на меките тъкани е отзвучало и
функцията на крака се е възстановила за около две години. В настоящия момент
ищцата има лек дефицит в крайните движения на глезенната става, които могат да
отзвучат след рехабилитация и отстраняване на плаката. Това ще доведе до
30-45-дневно по-малко функционално натоварване на крака и ще е необходима около
10-дневна физиотерапия (заключението на вещите лица д-р М. и д-р Й., л. 204-208;
разпита на д-р М., л. 210-212).
[20] Ц.Н. трудно изкачва стълби и все още
изпитва страх от автомобили. Тя се срамува от белезите по крака и корема си
(показанията на свидетеля С., л. 214-215).
[21] Не се
спори, че Б. не е изплащал обезщетение на Ц.Н.. Съдът е освободил Ц.Н. от
заплащането на държавна такса над 100,00 лева (л. 145). Ц.Н. е заплатила:
100,00 лева държавна такса (л. 148); 400,00 лева за вещи лица (л. 168). Б. е
заплатил: 300,00 лева на вещи лица (л. 171); 5,00 лева за съдебно удостоверение
(л. 172). Б. е бил представляван от юрисконсулт.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И
РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[22] Ц.Н. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса
за застраховане (КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
1.
По иска по чл. 226, ал. 1,
връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)
[23] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за
застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу
застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).
[24]
Следователно
предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. ищецът да е участвал в
застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно
събитие да е причинило увреждания на ищеца; 3. ГО на виновния причинител на
застрахователното събитие да е била застрахована при ответника; 4. вследствие
на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/ неимуществени вреди; 5.
ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.
[25] Съдът
установи, че:
1. Ц.Н. е участвала в
процесното ПТП;
2. това ПТП е причинило
увреждания на Ц.Н.;
3. виновен за настъпването на
ПТП е бил А.П. (съдът приема това, тъй като влязлото в сила споразумение на
наказателния съд е задължително за настоящия съд по отношение на това
обстоятелство), а неговата гражданска отговорност е била застрахована при Б.;
4. от уврежданията Ц.Н. е
претърпяла неимуществени вреди;
5. Б. не е изплатил
обезщетение на ищцата за тези вреди.
[26]
Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а
размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата
обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]). Ето защо съдът определя
обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-03.11.2015 г.
[27] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са: 1.
характерът на увреждането; 2. начинът на извършването му; 3. обстоятелствата,
при които е извършено; 4. допълнителното влошаване състоянието на увредения; 5.
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС
4/1968 г.).
[28] При определянето на
обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора.
Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно
покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).
[29] Вторият фактор е
практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и
относно момента на настъпване на увреждането)[3].
Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване
от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало
впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а
оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.
[30] Минималният размер на
застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или
телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след
01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).
[31] Икономическата обстановка в страната от 2013 г. до
2015 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна
заплата, която е била; 310,00 лева от 01.01.2013 г.[4]
до 31.12.2013 г.; 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.[5]; 360,00 лева от 01.01.2015
г. до 30.06.2015 г.[6]; 380,00 лева от 01.07.2015
г. до 31.12.2015 г.[7]. Увеличението от 2013 г. до 03.11.2015
г. е 22,58% (380,00-310,00)/310,00), а от 2014
г. до 03.11.2015 г. е 11,76% (380,00-340,00/340,00).
[32] Съдът установи, че към момента на ПТП Ц.Н. е
била на 41 години. Вследствие на ПТП тя е получила: 1. открити многофрагментни счупвания
на костите на дясната подбедрица в дисталната им част с разместване; 2.
многофрагментно счупване на дясната лакътна кост в дисталната част; 3.
разкъсване на слезката, довело до нейното отстраняване. Веднага след ПТП и
постъпването на Ц.Н. в болница, лекарите са установили наличието на
700-1 000 мл кръв в коремната ѝ кухина и разкъсване на слезката –
разкъсана капсула. Затова те са отстранили слезката.
[33] Макар организмът да може да
функционира без слезка, тя има изключително важна роля за подържане на
имунитета. Затова при отстраняването на слезката имунитетът намалява. Липсата
на слезка води до по-чести възпалителни заболявания, като пневмонии, кожни
възпалителни заболявания, простудни заболявания. Хората с отстранена слезка
следва да приемат лекарства и стимуланти за подържане на имунитета.
[34] Откритите многофрагментни счупвания на
костите на дясната подбедрица в дисталната им част с разместване са довели до
нарушаване на оста на крайника. Нарушена е била целостта на кожата и раната е
била замърсена. Както счупеният крак, така и счупената ръка на ищцата са били
оперирани на 04.11.2015 г. Счупването на подбедрицата е било наместено открито.
Лекарите са поставили: детелинообразна нископрофилна плака; втора заключваща
реконструктивна плака от външната страна; винтове; аспирационен дренаж;
стерилна превръзка. Те са имобилизирали крака с гипсова крачолна лонгета.
Дясната лакътна кост е била наместена и е била имобилизирана с циркулярна
гипсова превръзка. Докато Ц.Н. е започнала да се обслужва сама, за нея са се
грижили майка ѝ и свидетелят С..
[35] Девет месеца по-късно Ц.Н. е получила
възпаление на цикатрикса от вътрешната страна на глезена, което е наложило
хирургическо отваряне на раната, дрениране и антибиотична терапия. Така раната
е била излекувана, тя се е затворила, но Ц.Н. е имала остатъчен валгос в
ставното лице на тибията от 10-12 градуса, който е извеждал стъпалото във
външна позиция. Това е било коригирано в болницата в Горна баня.
[36] Счупванията са зараснали окончателно за
около 18-20 месеца, а възпалителното усложнение на меките тъкани е отзвучало и функцията
на крака се е възстановила за около две години. В настоящия момент ищцата има
лек дефицит в крайните движения на глезенната става, които могат да отзвучат
след рехабилитация и отстраняване на плаката. Това ще доведе до 30-45-дневно
по-малко функционално натоварване на крака и ще е необходима около 10-дневна
физиотерапия. Ц.Н. трудно изкачва стълби и все още изпитва страх от автомобили.
Тя се срамува от белезите по крака и корема си (показанията на свидетеля С., л.
214-215).
[37]
Съдът откри едно решение на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на
неимуществени вреди от загуба на слезка, вследствие на ПТП от 2013 г. С него
САС е определил обезщетение от 40 000,00 лева (решение на САС
2416-2015-4-ти с-в по гр. д. 3 154/2015 г.)[8].
[38]
Съдът откри две решения на САС, чийто предмет е бил обезщетяването на
неимуществени вреди от счупване на двете кости на подбедрицата. С тях САС е
определил следните обезщетения:
а)
40 000,00 лева - решение на САС 1976-2015-7-ми с-в по гр. д. 2131/2015 г. за
събитие от 2013 г., с което е било потвърдено решение на настоящия съд по гр.
д. 14 295/2014 г.[9]; б) 50 000,00 лева –
решение на САС 631-2016-2-ри с-в по гр. д. 4611/2015 г. за събитие от 2013 г.,
с което е било потвърдено решение на настоящия съд по гр. д. 20 234/2014
г.[10].
[39]
При разпита му вещото лице д-р М. е заявил, че е по-лек от настоящия, случаят, описан
в решение на САС 1976-2015-7-ми с-в по гр. д. 2131/2015 г., съответно решението
на настоящия съд по гр. д. 14 295/2014 г. Той също е заявил, че вторият
случай – този по решение на САС 631-2016-2-ри с-в по гр. д. 4611/2015 г.,
съответно решение на настоящия съд по гр. д. 20 234/2014 г. – е по-тежък
от настоящия като наместване и бъдеща прогноза, но възстановяването е било
по-кратко.
[40]
Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за
определянето на обезщетението за неимуществени вреди на Ц.Н.. Така съдът
приема, че 85 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените
вреди, претърпени от Ц.Н..
[41]
Б. е възразил, че Ц.Н. е допринесла:
а) за настъпването на ПТП, тъй като е предприела
изпреварване на забранено за това място, без да се съобрази с конкретната пътна
обстановка, като се е движила със забранена и превишена скорост;
б) за настъпването на уврежданията, тъй като е била
без поставен обезопасителен колан.
[42] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само
ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване
приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено
действие (Решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; 45-2009-II Т.
О. по т. д. 525/2008 г.)[11]. Не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата.
Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди (Решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).
[43] Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, единичната
непрекъсната линия М1 забранява на превозните
средства да я
застъпват и пресичат. В случая съдът установи, че Ц.Н. е
пресякла тази пътна линия и е навлязла в лентата за насрещно движение, за да
изпревари лекия автомобил „Пежо“. Нещо повече, тя е управлявала синия лек
автомобил „АУДИ А4“ комби със 100 км/ч при максимално разрешена скорост за този
участък от 60 км/ч. Ако Ц.Н. не е предприела изпреварване на лекия автомобил
„Пежо“, ПТП не би настъпило. Следователно Ц.Н. е допринесла за настъпването на
ПТП. Съдът определя нейния принос на 40%.
[44] Съдът установи, че за
настъпването на уврежданията на Ц.Н. е било без значение дали тя е била с или
без обезопасителен колан. Затова съдът приема, че тя не е допринесла за
настъпването на уврежданията.
[45] При този процент на съпричиняване обезщетението,
което се дължи на ищцата, е 51 000,00 лева. Ето защо съдът осъжда Б. да
заплати на Ц.Н. 51 000,00 лева обезщетение, като отхвърля иска за
разликата над 51 000,00 лева до предявения размер от 180 000,00.
2.
По разноските
[46] Ц.Н. търси разноски. Тя е
направила такива за 500,00 лева.
[47] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава иска на ищцата за 51 000,00 лева при предявен размер от 180 000,00
лева. Затова съдът осъжда Б. да заплати на Ц.Н. 141,47 лева разноски по делото
(500,00х51 000,00/180 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът
осъжда Б. да заплати и 2 011,67 лева държавна такса
(51 000,00х0,04-100,00х51 000,00/180 000,00).
[48] Ответникът също търси
разноски. Той е направил такива за 305,00 лева
и е бил представляван от юрисконсулт.
[49] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля иска за 129 000,00 лева при предявен размер от 180 000,00
лева. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на ответника 218,58 лева разноски
по делото и 145,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Съдия:
[1] Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато поради
противоречивата практика на съдилищата относно момента, към който следва да се
определя обезщетението за неимуществени вреди.
[2]Решението е постановено по реда
на чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е било допуснато по въпроса, доколко
съдът при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди следва да съобрази
и нормативно определените лимити на застрахователните компании по застраховка.
Това, че „..критерият
за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактен, а
всякога детерминиран от съществуващата
в страната икономическа конюнктура и от общественото възприемане на справедливостта на даден
етап от развитие на самото общество в конкретната държава” е било прието
първоначално в други две решения на ВКС. Това са решение 124-2010-II ТО
по т. д. 708/2009 г. и решение 749-2008-II ТО по т. д. 387/2008 г. (те са
цитирани в решение
83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г.). И двете решения са били
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, но
касационното обжалване е било допуснато за различен въпрос от този за
критериите за определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволени
увреждания. В решение 83-2009-II
Т.О. по т. д. 795/2008 г. ВКС е доразвил възприетото в посочените две решения,
като е добавил, че от значение за определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди освен конкретните икономически условия са и конкретните
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането.
[3] За това, че при определянето на размера на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да се съобразява и със съдебната практика вж. решение на ВКС 365-2010-I НО по н. д. 382/2010 г.
[4] Постановление 250/11.10.2012 г.
за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[5] Постановление 249/31.10.2013 г.
за определяне на нов размер на минималната работна заплата.
[6] Постановление 419/17.12.2014 г.
за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[7] Постановление 139/04.06.2015 г.
за определяне на нов размер на минималната работна заплата
[8] Съдът е установил,
че 23-годишният ищец е получил 1. закрита коремна травма, субкапсулно
разкъсване на далака; 2. охлузвания на брадата вляво и лявата буза. Спрямо него е било проведено стационарно
лечение с извършване на лапароскомия, срединна лапаротомия и отстраняване на
далака. Не е имало непосредствена опасност за живота на ищеца по време на
травмата, операцията и постоперативният период. Болките и страданията на ищеца
са били за минимум една година. Общото време, за което пострадалият е могъл да
се възстанови, е било 42 дена. След проведеното оперативно лечение не са били
настъпили усложнения. Тъй като далакът е най-големият лимфен орган,
отстраняването му е водило до дефицит на имунната система, който при различните
хора е продължавал различно време, но не по-малко от една година от
отстраняването. В перспектива са били възможни неблагоприятни последици,
предвид това, че далакът е единствен орган на човека. Съдът е установил още, че
преживяното
е повлияло зле на ищеца. Той се е изолирал, спрял е да работи и да шофира.
[9] Съдът е установил, че вследствие на ПТП 56-годишната ищца е получила счупване на двете кости на лявата си подбедрицата и е била оперирана, като след операцията е останала осем-девет дни в болницата. До третия месец след счупването ищцата не е могла да стъпва на крака си. След като е започнала да стъпва на крака си, тя два месеца се е придвижвала с помощно средство, а кракът е възстановил функциите си около шестия-седмия месец. Междувременно около 45-тия ден е бил отстранен винтът, поставен в глезена при операцията. По-късно са били извадени и другите метални винтове от крака. Ищцата все още е накуцвала леко и е използвала помощно средство, поради скорошното изваждане на металните винтове. Лявото стъпало на ищцата е било с променен цвят и с лек оток. Глезенът ú е бил с ограничено движение нагоре. Ищцата е изпитвала силни болки непосредствено след счупването до около втория месец, след което те са затихнали до към шестия-седмия месец. Случилото се е отразило на психиката ú и тя е посещавала психолог. Ищцата е спряла да играе народни танци, имала е неудобства в ежедневието си, променили са се плановете ú относно работа в Италия, а към момента на съдебното дирене все още не е работила. Вбъдеще ищцата е щяла да изпитва болки при промяна на времето.
[10] Съдът е установил, че към
24.07.2013 г. ищцата е била на 61 години. От ПТП тя е получила вътреставно счупване на
костите на лявата подбедрица и счупване на първа предкиткова (метакарпална)
кост на дясната длан. На 26.07.2013 г. ищцата е била оперирана, като е било
извършено открито наместване на костите на подбедрицата и стабилизиране с
вътрешна фиксация. Извършено е било и наместване на счупения палец на дясната
ръка и стабилизиране с Киршнирови игли. Ищцата е била изписана от болницата на
05.08.2013 г., след като следоперативният период е протекъл спокойно. Иглите в
ръката на ищцата са били извадени на 13.09.2013 г. Счупването на големия пищял
е било вътреставно и е довело до разрушаване на ставната повърхност на лявото
коляно. Възстановителният и оздравителен период е продължил около една година,
като през този период ищцата е изпитвала болки и страдания, които са били с
по-интензивен характер през първите четири месеца и два месеца след проведената
рехабилитация. Около пет месеца ищцата се е придвижвала трудно, с помощта на
патерици. За нея са се грижили съпругът ѝ, синът ѝ и жена, на която
са заплащали. Тя е станала по-раздразнителна и по-трудно контактна, често е
плачела. Ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност от момента
на увреждането до 24.06.2014 г., т.е. 11 месеца. Към момента на провеждането на
съдебното дирене ищцата се е оплаквала от периодичен оток и болки в лявата
колянна става. При движение походката на ищцата е била нестабилна поради
остатъчния лаксититет на ставата. Металната остеосинтеза все още не е била
извадена. След оперативното ѝ отстраняване ищцата е щяла да изпитва болки
и страдания за около 30 дни. Състоянието на колянната става на ищцата е щяло да
се влошава с годините и немуниемо тя е щяла да заболее от гонартроза, което е щяло
да влоши движенията на ставата. Ищцата е имала видим петсантиметров белег над
лявата вежда, който е представлявал козметичен дефект, както и 13-сантиметров
белег на левия голям пищял. Счупената дланна кост е била зараснала окончателно.
Движенията на палеца са били в норма, но захватът на ръката е бил слаб и ищцата
трудно е боравела с по-тежки предмети.
[11] И двете решения са постановени
по реда на чл. 290 от ГПК и са задължителни за първоинстанционните и въззивните
съдилища.