РЕШЕНИЕ
гр. София, …………….. 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, I въззивен състав в публичното заседание, проведено на двадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
мл.с. МАРИЯ ИЛИЕВА
при секретар Рени Атанасова и с участието на прокурора Ирина Арменова, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛОВ ВНAХД № 4800 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С решение от 07.10.2019 г. по НАХД № 3885/2018 г. Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 1 състав е признал обвиняемия И.В.Й. за виновен в извършване на престъпление по 325, ал. 1 от НК, като на осн. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. с чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба” в размер на 1000 лева.
Със същото решение първостепенния съд е оправдал обвиняемия И.В.Й. по първоначалната правна квалификация по чл. 325, ал. 3 от НК.
Срещу процесния съдебен акт са подадени жалба и писмено допълнение към същата от защитника на обвиняемия И.В.Й. - адв.С.. В жалбата и писмено допълнение се излагат доводи, че по делото са събрани доказателства опровергаващи обвинението. Сочи се, че неправилно първостепенния съд в мотивите към обжалвания акт е анализирал събраната доказателствена съвкупност, с което е допуснал процесуално нарушение по чл. 13 и чл.14 от НПК. Моли се въззивния съд да отмени първоинстанционния акт в осъдителната му част и да признае обв. И.В.Й. за невиновен в извършване на престъплението по 325, ал.1 от НК.
С жалбата и писменото допълнение не се депозират искания за събиране на доказателства.
В разпоредително заседание на 26.11.2019 г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция обвиняемият Й. и защитникът му – адв. С., редовно призовани, не се явяват, поради което делото е разгледано в тяхно отсъствие.
Представителят на СГП намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да остави жалбата без уважение. Пледира, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че обвиняемият И.Й. е осъществил състава на престъплението по чл. 325, ал. 1, за което е бил освободен от наказателна отговорност от съда с налагане на административно наказание „Глоба“ в минималния размер. Счита наложеното наказание за справедливо, поради което моли съда да потвърди решението.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от прокурора в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е протекло по реда на глава 28 от НПК. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно и пълно изследване на всички възможни обстоятелства. Въззивният съд не установи възможност въз основа на събрания и проверен доказателствен материал да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по делото, поради което прие следното от фактическа страна:
Обвиняемият И.В.Й., роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, средно образование, работещ, неженен, живее на семейни начала, с 2 деца, ЕГН **********, неосъждан.
На 20.11.2017 г. около 11:30 часа в гр. София, св. Е.С. управлявал лек автомобил марка Пежо, модел 208, с рег. № ******по бул. България с посока към Околовръстен път. Наближавайки кръстовището на бул. България и бул. Тодор Каблешков видял, че светлината на светофара се сменя от зелена на жълта, а след това на червена и спрял. Зад св. С., обвиняемият И.Й. управлявал товарен автомобил марка Фиат Дукато с рег. № ******и като видял, че лекият автомобил спира на светофара обвиняемият натиснал силно спирачките, спрял рязко, но за да не се удари в автомобила пред себе си, отклонил управляваното от него МПС от лявата страна на автомобила. След като се изравнил с лекия автомобил, обвиняемият отворил прозореца и през него започнал да недоволства от начина, по който бил спрял лекия автомобил, да крещи и да обижда другия водач - св. Е.С.. Свидетелят С. слязъл от автомобила, отишъл до шофьорската врата на управлявания от обвиняемия автомобил и го попитал какво иска, при което обвиняемият го заплюл в лицето и продължил да го псува. От своя страна св. С. също започнал да вика на висок глас, включително отправил и обиди, в резултат на което конфликтът ескалирал, свидетелят С. се оттеглил и се прибрал в автомобила си. Тогава обвиняемият отишъл до другия автомобил и през отворения прозорец започнал да нанася удари с ръцете си в лицето на св. Е.С., псувал го, откъртил лоста за мигачите на лекия автомобил, а също така нанесъл и удари с крака по лявата врата на лекия автомобил. Нанасянето на ударите от страна на обвиняемия било възприето и от свидетеля П.В., който бил служител на ОПП-СДВР и бил на пост за регулиране на пътното движение. След като видял случващото се св. В.отишъл до мястото на инцидента и разделил двете лица, след което подал сигнал за съдействие в 06 РУ-СДВР, от където били изпратени като подкрепления полицейски служители.
Според заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза обвиняемият не страда от краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство доказателства и доказателствени средства, а именно: обясненията на обвиняемия И.Й. (л. 34 гръб - л. 35 и л. 51 гръб от делото); показанията на свидетелите Е.С. (л. 5 от ДП), М.С.(л. 6 от ДП), Д.И.(л. 7 от ДП), Ц.В.(л. 8 от ДП) и П.В. (л. 9 от ДП); заключението на назначената по делото КСППЕ (л. 24-31 от ДП); както и писмените доказателства и доказателствени средства по делото.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал. Установени са по безспорен начин извършването на деянието, авторството, механизмът на осъществяването му, субективната страна на престъплението, както и обстоятелствата, при които е било извършено. При съвкупната оценка на събраните по делото доказателства не са допуснати логически грешки. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към решението са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо едни от доказателствените материали се приемат, а други се отхвърлят. Въззивният състав споделя изцяло направения от първоинстанционния доказателствен анализ, поради което не намира за необходимо да го преповтаря.
Правилно в основата на фактическите си изводи за поведението на обвиняемия Й. първоинстанционният съд е поставил показанията на свидетелите С. и В., които настоящият състав също прецени като детайлни, последователни и кореспондиращи с другите доказателства по делото, вкл. с протокола за оглед на местопроизшествие. Неоснователни са възраженията на защитата, че заявеното от свидетеля С. представлява опит на последния да прикрие вината си за скандала, като свидетелят не отрича обстоятелството, че той пръв е напуснал автомобила, добросъвестно излага информация за изречени и от него по адрес на обвиняемия обиди, както и за причината да спре рязко. В частта, касаеща спирането на червен светофар на л.а. „Пежо“, рязкото набиване на спирачки от обвиняемия, свалянето на прозореца от свидетеля С. и слизането на С. от автомобила, показанията на последния се подкрепят от обясненията на обвиняемия и показанията на свидетеля С., поради което въззивният съд не открива твърдяната от защитата заинтересованост на този свидетел. Разказът му за процесните събития е логичен и последователен, поради което настоящият състав прие, че именно той вярно пресъздава фактите от действителността. Относно оспорваното обстоятелство, касаещо разменените между двамата реплики и лицето, което първо е отправило обидни думи, въззивният съд също не се довери на обясненията на обвиняемия и показанията на спътника му С., като прецени същите за изолирани, заинтересовани и лишени от житейска логика с оглед последвалото поведение на обвиняемия.
Извършените от обвиняемия непристойни действия, за които се отнася повдигнатото обвинение, се установяват не само от показанията на пострадалия С., но и от заявеното от свидетеля В.. Показанията на полицейския служител са обективни, незаинтересовани и вярно отразяващи фактите от обективната действителност, възприети при изпълнение на служебните му задължения. Доколкото именно нанасянето на удари от обвиняемия върху свидетеля С. и автомобила му е привлякло вниманието на В.и е предизвикало намесата му, не биха могли да бъдат споделени доводите на защитата за липса на доказателства за извършените от Й. хулигански прояви. Показанията на свидетелите С. и В.се подкрепят от протокола за оглед на местопроизшествие и фотоалбума към него, поради което въззивният съд намира за безспорен факта на нанасяне на удари от обвиняемия. Поради това настоящият състав, подобно на първия, прецени показанията на свидетеля С. и обясненията на обвиняемия в тази част като защитна теза, целяща минимизиране на ролята на Й. в инцидента.
Независимо от това, че показанията на свидетелите И.и В.а са косвени по отношение на обстоятелствата, касаещи процесния инцидент, въззивният съд ги намира за обективни и незаинтересовани и ги кредитира поради пълното им съответствие с преките доказателства по делото. Следва да бъде отбелязано, че в показанията на тези свидетели не се съдържа подробно описание на развилия се скандал, а преобладават предприетите от тях действия по установяване на лицата и задържането им и повода да бъдат изпратени на мястото, поради което изложените в допълнението към жалбата възражения са неоснователни.
Настоящият състав, също като първостепенния, не кредитира обясненията на обвиняемия Й., като не се съгласява с твърденията на защитата, че са използвани показания на Й. като свидетел по досъдебното производство. В мотивите си първоинстанционният съд е обсъждал депозираните в съдебно заседание обяснения, съпоставяйки ги с цялата доказателствена съвкупност по делото. Правилно, при констатираните несъответствия на обясненията на обвиняемия с другите доказателствени материали, същите са приети за защитна версия, като въззивният съд изцяло споделя тази преценка на районния.
Обосновано първостепенният съд е приел, че отказът на органите на досъдебното производство да изискат запис от видеокамерите от кръстовището на процесния инцидент не е компрометирал разкриването на обективната истина по делото, тъй като са събрани достатъчно други доказателства, установяващи фактите, включени в предмета на доказване. Въззивният състав не се съгласява със становището на защитата, че този отказ е нарушил правото на защита на обвиняемия, тъй като искането на защитата е било уважено в съдебната фаза, а и видно от писмо от Столична община, срокът за съхранение на видеозаписите е 30 дни. С оглед на това не може да се приеме, че направеното на 16.01.2018 г. искане е своевременно и би довело до различен отговор.
Въззивният състав кредитира като обосновано и обективно изготвено заключението на извършената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Правилно районният съд е кредитирал представените по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които допринасят за изясняването на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка, правилно районният съд е достигнал до извод, че обвиняемият Й. е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
Безспорно се установи, че на 20.11.2017 г. около 11:30 часа, в гр. София, на кръстовището на бул. България и бул. Тодор Каблешков, с посока на движение към ул. Околовръстен път, обвиняемият Й. е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - нанесъл удари в областта на лицето на Е.И.С., отправил псувни към същия, нанесъл удари по лявата врата на лек автомобил марка Пежо, модел 208, с рег. № ******.
Въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния състав, че осъществените от обвиняемия действия са непристойни и нарушават особено съществено и грубо обществения ред, изразяват явно неуважение към личността на С., останалите очевидци на ситуацията и към обществото като цяло.
От субективна страна, хулиганството може да бъде извършено и при двете форми на умисъла според т.2 на Пост. № 2 от 29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., Пленум на ВС. В конкретния случай, въззивният съд приема, че от субективна страна обвиняемият Й. е извършил посоченото деяние при условията на евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, а не както е счел първостепенният съд - пряк умисъл.
Обвиняемият Й. е извършил деянието, след възникнал между него и св. С. пътен инцидент, като спирането на автомобила на платното за движение, последвалото излизане от него и демонстративно нанасяне на удари по свидетеля С. и автомобила му, съпроводено с отправяне на ругатни, обиди и нецензурни изрази на висок тон, обвиняемият е съзнавал, че с тези си действия грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. В съзнанието на Й. е било отразено, че с тези си действия демонстрира пренебрежителното си отношение към обществения ред, като се е примирил с това свое поведение, преследвайки целта си да отмъсти на св. С. за поведението на последния във връзка с пътния инцидент.
Доколкото се установява, че към момента на извършване на хулиганските действия обвиняемият се е намирал извън автомобила и не го е управлявал, правилно е оправдан за квалификацията на деянието по чл. 325, ал. 3 от НК.
С оглед гореизложеното, правилно обвиняемият И.В.Й. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК.
При определяне на наказанието на обвиняемия Й. първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че са налице материалноправните предпоставки за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание: за извършеното престъпление е предвидено наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание; обвиняемият не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК; не са причинени съставомерни имуществени вреди от престъплението и не е налице някое от посочените в ал. 7 на същия член изключения. Нещо повече, когато са налице предпоставките на чл.78а от НК, съдът е длъжен да приложи посочената норма, като освободи обвиняемия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание.
При определяне размера на наказанието „глоба“ правилно са съобразени степента на обществена опасност на дееца на деянието, както и имущественото състояние на обвиняемия. Резонно като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства са приети начина на извършване на деянието и причиненото несъставомерно увреждане на автомобила, а като смекчаващи такива настоящият състав прецени трудовата ангажираност на Й. и обстоятелството, че полага грижи за две деца. В съответствие със закона чистото съдебно минало на обвиняемия не е ценено като самостоятелно смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като същото е една от материалноправните предпоставки за приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК. При това съотношение правилно районният съд е наложил на обвиняемия Й. „глоба“ в минималния предвиден от закона размер – 1000 лв., като настоящият състав приема, че е достатъчен за оказване на необходимото поправително и превъзпитателно въздействие върху обвиняемия.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакуваното решение, въззивната инстанция не констатира наличието на основания за неговото изменение или отмяна.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 338 от НПК‚ Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.10.2019 г., постановено по НАХД № 3885/2018 г. по описа на Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 1 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.