Решение по дело №440/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.

С Решение № 194/24.04.2024 г. по АНД № 614/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново е потвърдено НП № 23-1739-000367 от 03.08.2023г. на Н. на Сектор в ОД на МВР Велико Търново, РУ Велико Търново, с което на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от Закона за движение по пътищата на М. И. М. е наложена „глоба“ в размер [рег. номер].

В законния срок срещу решението е подадена касационна жалба от М. И. М. от [населено място], чрез...Н. Н. от ВТАК, с която въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че изводите на съда за законосъобразност на НП не кореспондират със събраните по делото доказателства. Неправилно приложен намира материалния закон, предвид разпоредба на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, а именно чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП. С извършването на ремонтни дейности с изкоп на пътното платно с раззмери 280х94х50 сантиментра не се извършвали действия по организация на движението, а се затруднявало преминаването на други пътни превозни средства по пътя. С извършването на изкопни дейности на пътното платно, без разрешение за това, е осъществено нарушение, но не това, за което бил наказан. Нито в АУАН, нито в НП е описано как е променена организацията на движение. Липсата на факти, относими към съставомерни признаци на нарушението ограничавало правото на защита, поради което е налице съществено процесуално нарушение. Събраните доказателства били в посока евентуално осъществяване на състав на нарушение по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП. По тези съображения претендира за отмяна на решението на РС и самото НП. Претендира разноски.

 

Ответникът по касационната жалбата Н. на Сектор в ОД на МВР Велико Търново, РУ Велико Търново не заема становище по жалбата.

Представителят на ВТОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Смята, че Решението на РС е правилно постановено. Поради това предлага да бъде оставено в сила.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения намира за установено от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

Въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, която не е била спорна между страните.

На 19.07.2023 г. около 11:45 часа св. И. А. – мл. полицейски инспектор при РУ В. Търново получил сигнал от ОДЧ, че на [улица]в [населено място] до № 23 се извършват изкопни дейности на пътното платно, като това затруднява движението на автомобили и автобуси от градския транспорт, които преминават от там. Заедно с колега експерт при РУ В. Търново, посетили мястото и установили, че на самото платно действително имало изкоп и в момента се извършвали такива дейности, от две лица. Извършили заснемане. Заварените на мястото лица обяснили, че собственик на имот, в непосредствена близост до изкопа им възложил да извършат тези дейности. Целта била присъединяването на отходните води от неговия имот към отходния канал на града, преминаващ под пътното платно. Установили самоличността на лицата - жалбоподателя М. М. и лицето Ц. К.. Уточнили, че предвид уговорките им със собственика и без разрешение започнали тези дейности по причина, че не желаели да си губят целия ден. Жалбоподателят бил заварен да копае въпросния изкоп на платното за движение. Не представил документи, разрешаващи му да извършва тази дейност. За целта били поканени в РУ В. Търново. Същите доброволно се явили в РУ В. Търново, където им били снети писмени обяснения. Поканен бил и собственика на имота /къща/ на посочения адрес, за да представи документи, удостоверяващи възможността да се извършват изкопни дейности по пътното платно. Същият обаче не представил такива и заявил, че документацията все още не била готова. На мястото на проверката присъствал и представител на Община В. Търново, който показал изкопа на контролните органи. Същите измерили изкопа. Изкопът се простирал по цялата ширина на платното и затруднявал движението. Служителят на Община В. Търново съобщил, че е бил подаден сигнал от граждани в Община В. Търново. На място се явил и друг представител на Община В. Търново, който заявил, че след извършена проверка при тях липсвало разрешително за извършване на такива дейности.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил НП като е приел, че повдигнатото от АНО обвинение се потвърждава от събраните гласни доказателства. Приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни по материя и място АО, в законовите срокове, съдържат необходимите реквизити, а правната квалификация на нарушението съответства на установените факти. За извършването на изкопните дейности по присъединяване на отходните води от имот, разположени почти в средата на пътното платно по [улица]до № 23 в гр. В. Търново, се изисквало да следи за спазването на всички нормативни изисквания, които гарантират безопасността на движението. Като е нарушил тези си задължения и е допуснал извършването на несигнализирани изкопни дейности в обхвата на общински път, жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, за което с оспореното НП му е наложена „Глоба“ в минимален размер, предвиден в закона, а именно 2000 лева. Предвид това първата инстанция приема, че е била променена организацията на движението, съобразно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП, доколкото същата предвижда не само правната, но и фактическата промяна на организацията, без съгласуване с компетентните органи. Наложеното административно наказание е индивидуализирано в минимален размер - 2000 лева. Наказващият орган е съобразил не само смекчаващи отговорността обстоятелства - липса на данни за други нарушения, и е определил санкция в минималния размер, предвиден в закона. При тези констатации РС достигнал до извода за материална законосъобразност на НП и потвърдил същото.

Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които се споделят от настоящия състав. Касационната жалба, с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.

Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства, както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен материалния закон. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в производството пред него факти.

Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗДвП поставянето на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.
Разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП предвижда, че който променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя се наказва с глоба [рег. номер] 7000 лв.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка съответства на събраните писмени доказателства и гласни доказателствени средства и сочи, че при извършването на строително-монтажни дейности М. на практика, е осуетил възможността за движение на МПС по улицата, извършвайки изкопни дейности на пътното платно. Безспорно е установен по делото - изкоп с размери 280х94х50 сантиметра, находящ се в средата на пътното платно за движение по [улица]до № 23, посока към крепостта „Царевец“ в гр. В. Търново, съобразно показанията на свидетелите писмените доказателства и доказателствени средства, което е затруднявало и препятствало движението на пътни превозни средства, включително и такива на градския транспорт, респективно и станало причина за подадения сигнал, повод за проверката. При извършената от служителите на МВР проверка е установено, че той не разполага с разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя, а в административнонаказателното производство липсват и данни на М. да е било разпоредено от собственика на къщата да извърши описаното действие при липса на разрешение. По този начин М. е осъществил вмененото му нарушение на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, за което правилно с НП му е наложена глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП.

Квалификацията на нарушението, направена от наказващия орган, е правилна. Настоящият съдебен състав не споделя тезата, че деянието, вменено на жалбоподателя, се изразява в нарушение на изискванията за ползване на пътищата, т. е. то е следвало да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 9, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, като санкционната норма не е тази по чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП. В случая, М. е наказан, че при извършване на изкопни работи на платното за движение без съграсуване с органите на МВР и администрацията, стопанисваща пътя променя въведената организация на движение, т. е. без да получи разрешение, и по този начин е възпрепятствал преминаването на МПС по улицата. Така описано, деянието нарушава разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗДвП и подлежи на санкциониране именно на основание чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП. Противно на изложеното в жалбата в НП е описано как е променена организацията на движение – „промяната се изразява в ограничаване движението на МПС в едната лента при въведена организация на движение в две ленти.“ Тази промяна не е била съгласувана нито с органите на МВР, нито с администрацията, стопанисваща пътя. Доказателства за такова съгласуване не са налице, а и самият жалбоподател преди съставяне на АУАН в писмени обяснения е вписал, че е извършил стореното поради незнание, но изразява готовност веднага да възстанови стореното. За възстановяването са налице доказателства – показанията на свидетелите и писмени такива – възстановил е настилката още в същия ден 19.07.2023 г., поради което наказанието е в минимален размер.

 

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 194/24.04.2024 г. по АНД № 614/2023 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.