Р Е Ш Е Н И Е
№…........../10.08.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми юли през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на секретаря
Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 6429 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството и е по реда на Закона
за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба, подадена от
Р.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, за постановяване на мерки за защита срещу Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес:
***.
Молителката твърди, че обитава къща в гр. *******, която имала три входа, като тя живеела
сама в едната част на къщата, във втората живеел нейният син – ответникът Р.П.,
заедно с жената, с която бил във фактическо съжителство, и в третата – дъщеря й
А. с нейното семейство. Излага, че синът й бил агресивен и непрекъснато я
тормозел, като влизал в нейната стая от къщата, вземал вещите й без разрешение,
заплашвал я и я принуждавал да му дава пари. Твърди, че на 11.06.2020 г., между
11 и 12 ч. на обяд, двамата с ответника били на двора в къщата, като тя била
взела от пощенската кутия писмо от „Е.-П.П.“ АД за незаплатена сметка за
електроенергия. Поддържа, че тя била дала пари на сина си да заплати въпросната
сметка, поради което при вида на писмото ответникът станал агресивен и казал,
че вече я бил платил, както и че сега нямал пари. Твърди, че се отдалечила в
другата част на двора, но ответникът я последвал и я ударил по главата с
дървената дръжка на градинската метла, заплашвайки я с думите: „Ще те убия“.
Излага, че на помощ се притекъл съсед, който се обадил на тел. 112 и на място
дошли полицейски служители, които съставили на ответника протокол за
предупреждение по реда на ЗМВР и снели обяснения от молителката, след което тя
била прегледана в Спешното отделение при МБАЛ „****“ АД.
По изложените съображения моли съда да задължи ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо нея, да му се забрани да приближава нея и
дома й, както и да бъде отстранен от съвместно обитаваната от страните къща.
В открито съдебно заседание молителката, лично и чрез процесуалния й
представител адв. С.С., поддържа молбата и обективираното в нея искане.
В предоставения за това срок ответникът
изразява устно становище по молбата, с което оспорва същата като
неоснователна. Твърди, че отношенията с майка му са влошени, тъй като тя искала
да изгони него и сестра му от съвместно обитаваната къща.
Излага, че на 11.06.2020 г. около 11 ч. се прибрал в къщата заедно със
съпругата и детето му и молителката ги посрещнала със скандал, понеже не бил
заплатил сметката за ток, след което бутнала детето по стълбите и започнала да
удря ответника с лопата, да го гони от къщата и да го обижда. Той се опитал да
я спре и да се предпази, като си вдигнал ръката пред лицето и така бутнал леко
молителката с лакът, без обаче да я урежда по никакъв начин. Тогава молителката
се дръпнала и започнала да крещи, че синът й я бие с метла по главата, с
каквато метла той изобщо не разполагал. Скандалът бил чут от съседи и те се
обадили на тел. 112. На място дошли полицейски служители и ответникът подписал
протокол, с който се съгласил да не доближава майка си.
След случилото се ответникът твърди, че се е изнесъл на квартира със
семейството му. Излага още, че е заплатил въпросната сметка за ток, във връзка
с която започнал скандалът между страните, но на 31.06.2020 г., когато е
получил заплата.
По изложените аргументи по същество моли за отхвърляне на
депозираната молба.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна
следното:
От представеното удостоверение за раждане №
301479/10.10.1985 г. (л. 8) се установява, че молителката Р.П.Н. е майка на
ответника Р.Н.П..
Към доказателствения материал е приобщена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
подписана лично от Р.П.Н. (л. 6) и съдържаща подробно описание на твърдения
акт, извършен от Р.Н.П. на 11.06.2020 г.
Видно от представените медицински документи – лист за преглед на пациент №
3210/11.06.2020 г. (л. 9), допълнителен лист към него (л. 11) и искане за
рентгенологично изследване (л. 10), на 11.06.2020 г. в 17:00 ч. молителката е
посетила МБАЛ „****“ АД с оплаквания за главоболие и гадене, предизвикани от
нанесен й от нейния син по-рано през деня (около 11 ч.) удар по главата с
дръжка на метла. Същата е прегледана, направено й е рентгеново изследване на
черепа, при което не са установени травматични промени, и й е поставена
диагноза “Травма на главата“ (Contusio capitis).
От приложеното удостоверение с изх. № Ф-2350/09.07.2020 г. (л. 42) се
изяснява, че на 12.06.2020 г. Р.Н. е посетила Фондация „SOS – семейства в риск“
в гр. Варна, където е споделила, че синът й е агресивен спрямо нея, отправя й
обидни думи и осъществява физически посегателства. В удостоверението е посочен
и процесният акт, осъществен на 11.06.2020 г. Отразено е, че клиентката е консултирана
от юрист на Фондацията за предприемане на съдебна защита по реда на ЗЗДН.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата е подадена от легитимирано лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН и съдържа твърдения за акт на физическо насилие, извършен от лице по чл.
3, т. 5 ЗЗДН – низходящ (син) на пострадалата. Съдът е сезиран в едномесечния
преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, съобразно посочената дата на
осъществения акт, и към молбата е приложена изискуемата декларация по чл. 9,
ал. 3 ЗЗДН. С оглед наличието на посочените процесуални предпоставки,
установени в приложимия специален закон, молбата се явява процесуално
допустима.
Основателността на същата е обусловена от наличието на осъществено от ответника спрямо пострадалата
противоправно поведение или опит за такова, което може да бъде окачествено като
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие и
квалифицирано като акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Законът не
съдържа легална дефиниция за изброените форми на домашно насилие, поради което
преценката следва да бъде направена от решаващия орган за всеки отделен случай,
като се вземат предвид взаимоотношенията между лицата, техните личностни
особености и конкретното отражение на насилието в съзнанието на пострадалото
лице.
В разглеждания казус молителката твърди на 11.06.2020 г. синът й да е
осъществил спрямо нея акт на физическо насилие, изразяващо се в нанесен й удар
по главата с дървена дръжка на градинска метла, както и психическо насилие,
изразяващо се в отправената й междувременно заплаха за убийство.
Посоченото поведение на ответника, квалифицирано в съответните форми на
домашно насилие, настоящият съдебен състав намира за доказано.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, когато няма други
доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. В случая описаните в декларацията факти се
потвърждават и от други доказателствени източници. Такива са представените от молителката
писмени доказателствени средства, от които се установява, че във връзка със
случилото се на 11.06.2020 г. Р.Н. е потърсила медицинска помощ, както и
консултация от специалист във Фондация „SOS – семейства в риск“. Предприетите
от молителката действия непосредствено след твърдения акт на насилие са
индикация за действителното негово осъществяване и негативното му въздействие
върху психическото и физическо състояние на пострадалата.
Ответникът, от друга страна, макар да отрича твърдения акт на домашно
насилие, не е ангажирал никакви доказателства за опровергаване
доказателствената стойност на представената декларация и подкрепящите я
документи. Освен това страните не спорят, че помежду им е имало словесно
пререкание на процесната дата по повод неплатена своевременно сметка за
електроенергия за съвместно обитаваната от тях къща, като скандалът не е бил
маловажен, доколкото се е наложило посещение на място от полицейските органи
(също безспорен между страните факт).
Гореизложеното налага положителен извод за осъществено спрямо молителката
физическо и психическо домашно насилие от страна на нейния син, обуславящо
необходимостта от постановяване на мерки на защита.
Като съобрази фактическите отношения
между страните, характера на упражненото насилие, степента на негативно
въздействие и евентуалните последици,
съдът намира, че следва да бъде наложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, като се задължи ответникът да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо неговата майка. Посочената мярка е достатъчна, за да охрани
личността на молителката и да реализира своята превантивна функция по отношение
на ответника, чието последващо поведение в нарушение на наложената му забрана
би осъществило състав на престъпление по чл. 296, ал. 1 НК. Други мерки не следва
да бъдат налагани, доколкото такива в случая не са оправдани и биха ограничили
прекомерно сферата на ответника, предвид липсата на данни противоправното му
поведение да е системно, молителката да е претърпяла сериозни травматични
увреждания или да е налице реална възможност за реализиране на отправената й
заплаха. По-конкретно, поисканите мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗДН не са
приложими, тъй като страните живеят в отделно обособени помещения в една къща,
но с общ вход, при което забраната на ответника да доближава пострадалата или
нейния дом на практика би го лишило от собственото му жилище. Явно страните
имат противоречиви възгледи за ползването на въпросната къща (предвид изричното
изявление на молителката в тази насока (л. 34 гръб) и защитната теза на
ответника), но решаването на този въпрос по реда на ЗЗДН е недопустимо и би
довело до злоупотреба с права. В тази връзка следва да се подчертае, че
социалното предназначение на закона е да даде бърза и своевременна защита на
лица, които действително се намират в риск по повод упражнявано по отношение на
тях насилие, а не да служи за уреждане на междуличностни спорове и да се ползва
за цели, излизащи извън разума на нормативния акт.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН задължително
кумулативно налагане на глоба, ответникът следва да бъде осъден да заплати
такава в размер на 200 лв. Стойността на глобата настоящият съдебен състав
определя, съобразявайки характера и
степента на осъщественото домашно насилие, както и липсата на доказателства за
имущественото състояние на ответника.
Предвид основателността на молбата, в полза на
молителката следва да бъде издадена заповед за защита, на основание чл.15, ал.
2 ЗЗДН.
По разноските:
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд-Варна държавна такса в
размер на 25 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р.П.Н., ЕГН
**********, с адрес: ***, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН;
ОСЪЖДА Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, глоба в размер на 200 лв.
(двеста лева), на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН;
ОСЪЖДА Р.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на
съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, държавна такса в размер на 25
лв. (двадесет и пет лева), на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН;
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА
въз основа на настоящото решение, на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН;
ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се връчат на страните и на
началника на съответното РУ при ОД на МВР - гр. Варна, на основание чл. 16, ал.
3 от ЗЗДН;
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в седемдневен срок от връчването му на
страните, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗДН;
ПРЕПИС от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: