№ 197
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
ЛИ. М. Руневска
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от ЛИ. М. Руневска Въззивно гражданско дело
№ 20221800500722 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.
Обжалва се решение № 260020 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 400/2019 г. по описа на РС
– Ихтиман, с което: производството по делото е прекратено по отношение на ответника Н.
И.а Г.а – Д.; В. И. Г. е осъден да заплати на Н. С. К. сумата от 5394.29 лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на недвижим
имот на ищеца от теч, причинен от неизправност във водопроводната инсталация на Йовка
Вълчева Г.а /първоначален ответник, починала в хода на делото пред първоинстанционния
съд, като на нейно място са конституирани наследниците по закон Н. И.а Г.а – Д. –
дъщеря и В. И. Г. – син/, ведно със законната лихва върху сумата от 26.04.2016 г. до
окончателното заплащане; главните искове за обезщетение за причинени имуществени
вреди са отхвърлени за разликата над сумата от 5394.29 лв. до пълния предявен размер от
8370 лв., част от които и направените разходи за термографско изследване в размер на 360
лв., както и в частта за това, че течът е причинен от забравяна пусната чешма; В. И. Г. е
осъден да заплати на Н. С. К. сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания от наводненията, ведно със
законната лихва от 26.04.2016 г. до окончателното заплащане ; главните искове за
обезщетение за причинени неимуществени вреди са отхвърлени за разликата над
сумата от 1000 лв. до пълния предявен размер от 4000 лв.; В. И. Г. е осъден да заплати на Н.
1
С. К. сумата от 1188.91 лв., представляваща разноски по делото; Н. С. К. е осъдена да
заплати на В. И. Г. сумата от 792.25 лв., представляващи разноски по делото; Н. С. К. е
осъдена да заплати на Н. И.а Г.а – Д. сумата от 639.25 лв., представляващи разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство в частта,
в която главните искове за плащане на обезщетение за причинени имуществени и
неимуществени вреди са частично уважени, както и в частта за разноските. В депозираната
въззивна жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в
обжалваната част и се иска отмяната му в тази част и постановяване на ново решение, с
което исковете бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се и разноските за въззивното
производство.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ищеца в
първоинстанционното производство, като жалбата е оспорена и са изложени доводи за
правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част, съответно се иска
потвърждаването му в тази част.
Решението е обжалвано и от ищеца в първоинстанционното производство в частта, в
която главните искове за плащане на обезщетение за причинени имуществени вреди са
отхвърлени за разликата над уважения размер от 5394.29 лв. до размера от 7362.90 лв.
/формиран като сбор от посочената в заключението на вещото лице П. от 07.1.2020 г. сума
на разходите, необходими за отстраняване на причинените на апартамента на ищеца
повреди, и сумата от 360 лв., представляваща направени разходи за термографско
изследване/, както и в частта за разноските. В депозираната насрещна въззивна жалба се
излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част
и се иска отмяната му в тази част и постановяване на ново решение, с което главните искове
за плащане на обезщетение за причинени имуществени вреди бъдат уважени за разликата
над уважения размер от 5394.29 лв. до размера от 7362.90 лв.
В срока за отговор на насрещната въззивна жалба е постъпил такъв от ответника в
първоинстанционното производство, като жалбата е оспорена и са изложени доводи за
правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част, съответно се иска
потвърждаването му в тази част.
В частите, в които производството по делото е прекратено по отношение на Н. И.а
Г.а – Д., исковете за плащане на обезщетение за причинени имуществени вреди са
отхвърлени за разликата над общия размер от 7362.90 лв. до пълния предявен размер от 8370
лв., а исковете за плащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди са
отхвърлени за разликата над уважения размер от 1000 лв. до пълния предявен размер от
4000 лв., в частта, в която частично са уважени акцесорните искове, както и в частта, в която
е отхвърлен иск за причинен теч от забравяна пусната чешма, решението не е обжалвано и е
влязло в сила /поради което настоящият въззивен състав не обсъжда правилността на
решението в частите, в които обезщетение за забава по отношение на обезщетението за
всички вреди е присъдено от датата 26.04.2016 г., както и допустимостта на решението в
2
частта, в която е отхвърлен иск за причинен теч от забравяна пусната чешма/. В частите, в
които съдът не се е произнесъл изцяло по основателността на акцесорните искове /не е
формирал нито мотиви, нито диспозитив за частично отхвърляне на акцесорните искове
съобразно изводите за частична основателност на главните искове, т. е. решението е
непълно/ не са правени искания от страните за допълване на решението, съответно и в тази
част решението също не е предмет на настоящата въззивна проверка.
В исковата молба се твърди, че ищцата купила апартамент в гр. К. през 2014 г. и
през 2015 г. му направила основен ремонт. Починалата в хода на делото ответница Г.а
многократно /на 26.04.2016 г., 25.11.2016 г., 12.07.2017 г., 01.08.2018 г., 20.08. - 23.08.2018
г./ наводнявала апартамента на ищцата, като при първото наводнение пострадало цялото
жилище на ищцата и се наложил основен ремонт на едната спалня, при наводненията на
12.07.2017 г. и на 20.08 - 23.08.2018 г. пострадала банята, а при наводненията на 25.11.2016
г. и на 01.08.2018 г. пострадали кухнята, коридора и банята. Твърди се също, че Г.а
системно наводнявала част от хола в апартамента на ищцата, поливайки цветята на терасата
си, намираща се над този хол, и миейки я обилно с вода при запушена отводнителна тръба,
при което водата се стичала по прозорците на хола, а шпакловката на тавана многократно
била „подгизвала“ и се налагало полагане на нова. В резултат на тези наводнения ищцата
претърпяла имуществени вреди в общ размер от 8370 лв., както следва: сума в размер на
1895.90 лв., представляваща направени разходи за ремонт на спалня /премахване на тапети,
шпакловка на стени, премахване на шпакловка на таван и нова шпакловка на таван,
премахване на дюшеме и на положен над него ламиниран паркет/ след наводнението от
26.04.2016 г.; сума в размер на 360 лв., представляваща направени разходи за термографско
изследване на апартамента /направено на 22.08.2018 г./; сума в размер на 6115 лв.,
представляваща стойност на предстоящи ремонтни работи за отстраняване на останалите
повреди по апартамента от наводненията, както следва: сума в размер на 165 лв.,
необходима за боядисване /вкл. материали и труд/ на 7 кв. м. таван на коридор и 17.5 кв. м.
стени на коридор; сума в размер на 300 лв., необходима за смяна на 4 кв. м. таванни
плоскости от ПВЦ /вкл. материали и труд/; сума в размер на 250 лв., необходима за ремонт
/вкл. материали и труд/ на 9 кв. м. таван и на част от стени и ъгли, шпакловка и боядисване
на кухня; сума в размер на 1700 лв., необходима за смяна на ламиниран паркет в хол и на
дюшеме под него, ремонт на таван и стени на хол /вкл. материали и труд/; сума в размер на
3700 лв., необходима за подмяна /вкл. материали и труд/ на електрическата инсталация в
целия апартамент – кабели, защити, ел. табло и др. Твърди се още, че поради поведението на
ответницата ищцата претърпяла и неимуществени вреди - здравословното състояние се
влошило – чувствала се напрегната и неспокойна, нощно време се будела с тревожното
усещане, че наводняват апартамента , изпитвала постоянен стрес, вкл. и поради факта, че
при отсъствие за повече от 2 дни винаги трябвало да ангажира човек да наглежда
апартамента, хипертоничната болест, с която била диагностицирана от 15 години, се
влошила, зачестили хипертоничните кризи, като били придружени с надкамерна
тахикардия. Поради това претендира и обезщетение за тези вреди в размер на 4000 лв.
3
Ответницата Г.а е депозирала отговор на исковата молба след изтичане на
преклузивния срок за това, поради което изложените в същия доводи за неоснователност на
исковете и оспорвания на твърдените факти не следва да се обсъждат.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се
установява следното:
От показанията на свид. С. се установява, че през пролетта на 2016 г. присъствал на
наводнение в апартамента на ищцата. Когато заедно със сина си отишъл в апартамента
след обаждане по телефона от сина на ищцата за съдействие, видял, че отвсякъде тече вода,
вода се стичала и по стълбището. Свидетелят и синът му се качили в горния апартамент /на
починалата в хода на делото ответница Г.а/ и видели, че там /в коридора/ има най-малко 10
см. вода. Изнесли пътеките от апартамента на Г.а и изключили уредите от електрическата
мрежа, след което се върнали в апартамента на ищцата. В него от стените и тавана течала
вода, всички стаи били наводнени, в антрето имало много вода. Две години по-късно
ищцата отново се обадила на свидетеля заради теч и когато отишъл в апартамента , той
видял, че от тавана на усвоената към хола тераса е текла вода и стените са мокри и „се било
разлепило“ /свидетелят не уточнява какво/.
От показанията на свид. Тренчев /който живее в апартамента над този на Г.а/ се
установява, че е имало три случая на наводнения на апартамента на ищцата /свидетелят не
може да ги конкретизира във времето/. При първия случай ищцата му се обадила, че тече
вода в апартамента , при втория случай /за който свидетелят помни само, че бил през м.
ноември/ самият свидетел се обадил на ищцата, защото на слизане за дърва до мазето видял,
че всичко е във вода, при третия случай отново ищцата се обадила на свидетеля и когато
слязъл в апартамента , видял, че всичко е във вода – по стените, по тавана. Ищцата била
притеснена. Ищцата го помолила да провери какво става и заедно се качили до апартамента
на Г.а, но тя отказала да ги пусне, затова ищцата повикала полиция.
Показанията на свид. П. не са конкретни, но от тях се установява, че тя е присъствала
на случай в апартамента на ищцата, когато изведнъж „заплющяла“ много силно вода по
прозореца на хола /т. е. на остъклената тераса/ и текла поне 10 минути, в резултат на което
всичко около прозореца се намокрило. Свидетелката знаела и за други наводнения - след
случая, на който присъствала, ищцата поне три пъти се оплаквала, че пак е наводнена, а
около година след ремонта, който ищцата направила след покупката на апартамента, по
стените имало следи от течове.
От показанията на свид. Я. се установява, че той е правил ремонт на стая в
апартамента на ищцата /не може да посочи годината/ – шпакловка, боядисване, замазка и
подмяна на дюшеме с ламиниран паркет. Ищцата му казала, че е имало течове. В стаята
миришело на мухъл, по тавана имало жълти петна, по стените имало мухъл. При свалянето
на тапетите се видели следи от теч по стените – както по тапетите, така и под тях, затова се
4
наложило да се пръска с препарати. Жълтите петна по тавана не можели да се покрият с боя,
затова се наложило да го шпакловат и боядисат. Дюшемето на пода също миришело на
мухъл, затова било махнато, направила се замазка и бил поставен ламиниран паркет.
Свидетелят установява още, че е боядисвал коридора на апартамента на ищцата около
година преди този ремонт и тогава нямало течове.
От показанията на свид. П. се установява, че той е участвал в ремонта на апартамента
на ищцата след покупката му /и преди наводненията/ - извършил ремонтните дейности по
приобщаване на терасата към хола, шпакловал и поставил ламинат в приобщеното
помещение, а на тавана на същото освен шпакловка поставил и изолация. Свидетелят
извършил и други ремонтни дейности – избиване на канал, „обръщане“ на прозорци след
смяна на дограма и др. След това ищцата поне 3-4 пъти му се оплаквала, че в апартамента
тече вода отгоре и свидетелят при следващи посещения видял следи от течове по стените.
Показанията на свидетеля К. – син на ищцата, изцяло кореспондират с обсъдените
по-горе показания на останалите свидетели /а също и с обсъдените по-долу заключения на
вещите лица/, поради което съдът не ги коментира подробно. Следва обаче да се има
предвид, че именно с оглед това съответствие на показанията на свидетеля с останалите
доказателства по делото няма основание тези показания да не бъдат кредитирани, вкл. в
частта, в която свидетелят установява, че при първото наводнение се качил в апартамента на
Г.а и видял, че в банята има скъсана мека връзка, затова спрял водата в апартамента, както и
в частта, в която свидетелят установява, че още преди ищцата да направи ремонт на
апартамента си /основният ремонт след покупката и преди наводненията/ свидетелят
подмазвал водосборния канал на терасата на Г.а, защото оттам имал теч, но въпреки това
течът продължавал.
От показанията на свид. Г. /разпитан преди да бъде конституиран като ответник на
мястото на починалата си майка/ се установява, че след смъртта на баща му /починал през
2015 г./ в апартамента на Г.а бил направен ремонт на санитарните възли /тоалетна, баня/ и
на ВиК инсталацията, а малко преди това били сменени вертикалните щрангове в блока.
През м. февруари или м. март 2015 г. или 2016 г. /свидетелят няма точен спомен, но сочи
зимно-пролетния сезон/ имало ледотопене, което довело до увеличаване на налягането на
водоподаването, особено през нощта, а това причинило авария на захранващия кран към
бойлера. В резултат на аварията банята и коридорът пред банята и кухнята били наводнени.
Майката на свидетеля била събудена от съседката и сина , с помощта на когото бил спрян
главният кран. До 2017 г. имало сълзене на входящия холендер към водомера, което било
установено и при полицейска проверка. След това този проблем бил отстранен, но това
ставало от ВиК, не можел собственикът сам да го отстрани. В резултат на това сълзене
нямало образувани локви, защото било в шахтата /ниша в банята, залепена до кухненската
стена/, водата капела върху плочата, в резултат на което имало петно 2х2.5 м. След сигнали
на ищцата до полицията свидетелят бил ходил в апартамента на майка си, но откривал
всичко сухо – подове, около водомера.
Представена е фактура от 26.11.2016 г. за купени от ищеца строителни материали на
5
обща стойност 1295.90 лв.
Представен е и протокол за извършено термографско изследване на апартамента на
ищцата на 22.08.2018 г., при и което е установено, че в жилището има много силна влага и
мирише на мухъл, целият таван е протекъл на много места с течащи вадички в непрекъснат
процес, на банята са нанесени големи щети над окачения таван и по стените, като плочките
„бият на кухо“, а бойлерът е със стичаща се вода по корпуса му. Представена е и фактура от
22.08.2018 г. за плащане стойността на услугата – 360 лв.
Пред първоинстанционния съд са изслушани първоначална съдебно-техническа
експертиза /с формулирани от ищцата задачи/ и допълнителна и повторна /с формулирани
от ответницата Г.а задачи/ съдебно-техническа експертиза.
От заключението по първоначалната експертиза,изготвена то вещото лице П., и от
обясненията на вещото лице в о. с. з. се установяват следните разходи /направени вече и
предстоящи/, необходими за отстраняване на причинените повреди по апартамента на
ищцата в резултат на наводненията: 1895.90 лв. - разходи за извършен ремонт, включващи
стойност на материали съгласно представена от ищцата фактура на стойност 1295.90 лв., и
600 лв. за труд; 360 лв. - разход за термографско изследване на апартамента; 277 лв. –
разход за боядисване на 7 кв. м. таван на коридор и 17.5 кв. м. стени на коридор; 300 лв. –
разход за подмяна на 4 кв. м. таванни плоскости от ПВЦ; 270 лв. – разход за ремонт
/шпакловка и боядисване/ на кухня; 1700 лв. – разход за подмяна на ламиниран паркет и
дюшеме и ремонт на таван и стени на хол; 3700 лв. - разход за подмяна на електрическа
инсталация в целия апартамент. При извършения оглед вещото лице не констатирало
аварии на ВиК инсталациите на двата апартамента /на ищеца и на ответницата Г.а/. Вещото
лице е изложило предположение, че проникването на вода в апартамента на ищцата
вероятно се е дължало на лошо уплътнени холендерни връзки на водомера, отводнителния
маркуч на пералната машина, водозахранването на бойлера на апартамента на ответницата
Г.а. Установява се още от заключението, че при третиране на балкона с вода при измиване,
както и при дъжд, при снеготопене и др. е възможно проникване на вода от горния на
долния балкон не само през съществуващите фуги между бетоновите елементи, но и
директно през самия бетон, който е водопропусклив, поради което когато бетоновата
площадка е открита, се полагат хидроизолация, мозайка, водонепропускливи плочи,
оформят се холкери по краищата, монтират се отводнителни тръбички и пр. В случая при
остъкляването на балкона на ищеца е следвало отгоре по ръба /отвън над дограмата/ да се
монтира водооткапваща пола, изпълняваща ролята на стряха. От обясненията на вещото
лице в о. с. з. се установява още, че при огледа вещото лице не е видяло надуване на
ламиниран паркет, защото той няма как да се надуе, но под него имало дюшеме и то със
сигурност било пострадало, освен това била пострадала и електрическата инсталация –
имало два неработещи контакта, а от стаите само една /холът/ била осветена. Според вещото
лице при такова сериозно наводнение, за каквото дават показания свидетелите, е напълно
възможно да пострада електрическата инсталация.
От заключението по допълнителната и повторна съдебно-техническа експертиза,
6
изготвена от вещото лице Д., се установява, че при огледа вещото лице не е констатирало
аварии на ВиК инсталациите на двата апартамента. По електрическата инсталация в
апартамента на ищцата не били констатирани аварии освен в спалня № 2 /според скицата на
апартамента, съдържаща се в заключението/. Централното осветление не работело, но
контактите функционирали. При направения оглед вещото лице забелязало засъхнали петна
от текла вода по тавана и стените в коридора, едната спалня /спалня № 1според скицата/,
хола и кухнята, а в спалня № 2 се забелязвало, че е извършен ремонт – нямало следи от
течове, стаята била в добър естетически и технически вид, забелязвали се извършени
шпакловане и боядисване на таван и стени, монтаж на ламиниран паркет боядисване на
стени. Според вещото лице материалите, описани във фактурата от 26.11.2016 г., е възможно
да са били вложени в ремонта на спалня № 2. Вещото лице описва следните видими щети по
апартамента, установени при огледа: 1. Коридор: таван – силно потъмнели в ръждив цвят
стиропорени плоскости и лайсни, като на места се забелязва отлепване; стени – потъмняване
на боята и набъбване на шпакловката; 2. Спалня № 1 /според скицата/: потъмняване на
боята по тавана и на три от стените; 3. Хол: силно потъмнели в ръждив цвят стиропорени
плоскости и лайсни; по всички стени провиснали и потъмнели в ръждив цвят тапети; 4.
Кухня: силно потъмнели в ръждив цвят боя и набъбване и обрушване на шпакловката на
тавана; по всички стени провиснали и потъмнели в ръждив цвят тапети. Съобразно тези
щети вещото лице е посочило в заключението стойността на необходимите за
отстраняването им разходи по помещения, като общата стойност на разходите е 4168.39 лв.
Според вещото лице /вж. обясненията му в о. с. з./ водата, която се е стичала, е дошла от
горен апартамент, като ясно се вижда откъде е проникнала. Всичко е било обилно
наводнено, водата се разстила и вероятно е дошла отвсякъде, което предполага, че и горният
апартамент е бил наводнен по същия начин.
От представените по делото амбулаторен лист и болничен лист се установява, че
ищцата на 22.08.2018 г. е консултирана с лекар-специалист поради хипертонична криза.
Описано е обективно състояние – напрегната и неспокойна Според анамнезата идва за
консултация поради адинамия и стягане зад гръдната кост и сърцебиене след преживян
стрес/. Основната диагноза е есенциална хипертония, като по повод кризата на 22.08.2018
г. е даден един ден отпуск по болест. От представеното по делото медицинско
направление от 21.12.2018 г. се установява, че към тази дата е констатирано от лекар-
специалист, че ищцата е с дългогодишна хипертония, диспансеризирана от 15 години, чести
хипертонични кризи, придружени с надкамерна тахикардия. Диагнозата е хипертонична
сърдечна болест.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Първоначалната и насрещната въззивни жалби са процесуално допустими, а при
разглеждането им по същество съдът намира следното:
По първоначалната жалба, депозирана от ответника в първоинстанционното
производство:
7
Жалбата е частично основателна.
В частта от жалбата срещу решението в частта за присъдените имуществени вреди:
Оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че щетите в
апартамента на ищцата се дължат на противоправно бездействие на първоначалната
ответница Г.а, която не предприела действия да поддържа в изправност водопроводната си
инсталация, е неоснователно. Според жалбоподателя първоинстанционният съд не е обсъдил
всички доказателства по делото, освен това предвид твърденията на ищцата за няколко
наводнения на различни дати в рамките на двегодишен период съдът следвало да обсъди
всяко едно от тях и да прецени налице ли са елементите на чл. 45 ЗЗД за всеки отделен
случай, което не било сторено. Действително в първоинстанционното решение не са
разгледани едно по едно отделните твърдени увреждания на апартамента на ищцата на
сочените дати, в мотивите е прието само общо, че от доказателствата се установява, че в
периода 2016 г. – 2018 г. апартаментът на ищцата е бил наводняван, като водата е идвала от
горния апартамент. Това обаче само по себе си не води до неправилност на изводите на
първоинстанционния съд относно наличие на основания за ангажиране на отговорността на
ответника. Доказателствата по делото са обсъдени от първоинстанционния съд и въз основа
на тях е направен правилният общ извод за доказаност на предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност на ответника. Отделен въпрос е дали при наличие на тези
предпоставки съдът правилно е преценил съобразно доказателствата дали всички
претендирани вреди са доказани и дали се е произнесъл по тях надлежно, т. е. в съответствие
с формулираната претенция /в тази връзка оплакванията са частично основателни съобразно
изложените по-долу съображения/.
В исковата молба се твърди, че при първото наводнение /на 26.04.2016 г./ пострадал
целият апартамент на ищцата. Това твърдение е доказано безспорно от свидетелските
показания – свид. С. дава конкретни показания в тази връзка, на неговите показания изцяло
кореспондират и показанията на свид. К. /като вече бе посочено защо съдът кредитира тези
показания въпреки родствената връзка между свидетеля и ищцата/, а като цяло относно
първото наводнение на показанията на тези двама свидетели кореспондират и показанията
на свид. Г.. В резултат на това наводнение се е наложило да се направи основен ремонт на
едната спалня – факт, също доказан по делото с обсъдените по-горе доказателства
/показанията на свид. Я. и свид. К. и заключенията на вещите лица/. Т. е. доказано е на
първо място, че в резултат на първото наводнение ищцата е претърпяла имуществени вреди
в размер на 1895.90 лв. – разходи за ремонт на спалня /вкл. материали и труд/, съответно
тези разходи следва да се присъдят. Относно останалите наводнения в исковата молба се
твърди, че при наводненията на 12.07.2017 г. и на 20.08 - 23.08.2018 г. пострадала банята, а
при наводненията на 25.11.2016 г. и на 01.08.2018 г. пострадали кухнята, коридора и банята.
Относно тези наводнения свидетелските показания не са така конкретни, свидетелите не
сочат конкретни дати, но показанията им кореспондират относно това, че ищцата е
наводнявана повече от веднъж /дори свид. Г. дава показания, че до 2017 г. имало сълзене на
входящия холендер към водомера и в резултат на това върху плочата, където капела водата,
8
имало петно 2х2.5 м./, а от показанията на свид. С. се установява и периодът на
наводненията – 2016 г. - 2018 г. При така установените факти настоящият въззивен състав
приема за установено, че още при първото наводнение е пострадал целият апартамент на
ищцата, като най-пострадала е едната спалня, която е била ремонтирана непосредствено
след това наводнение, но и на останалите помещения са били нанесени щети /свидетелите С.
и К. установяват, че навсякъде в апартамента по стените от тавана се стичала вода, дори и
по стълбището течала вода/. При последващите наводнения в периода до 2018 г. са били
наводнявани отделни помещения – или само банята, или банята, коридора и кухнята, като
щетите от тези наводнения са се добавяли към причинените такива още при първото
наводнение. Т. е. доказано е на второ място, че в резултат на наводненията на апартамента
на ищцата са нанесени и други щети /освен онези, които са отстранени с ремонта на
спалнята /, чието отстраняване предстои, като тези щети са настъпили още при първото
наводнение, а впоследствие са се задълбочавали. По-конкретно доказано е /вкл. със
заключението на вещото лице Д./, че в коридора, втората /неремонтираната/ спалня, хола и
кухнята има поражения от наводненията и от течовете от терасата на апартамента на Г.а
/същите са описани в заключението на вещото лице Д. и са обсъдени по-горе/, което налага
извършване на ремонт за отстраняване на щетите – шпакловане, боядисване, подмяна на
таванни плоскости и на ламиниран паркет. Стойността на разходите за отстраняване на тези
щети е в общ размер от 2547 лв. /съобразно заключението на вещото лице П., като по-долу
съдът е изложил съображения защо в частта досежно стойността на разходите кредитира
само това заключение/, но някои от вредите са претендирани от ищцата в по-малък размер
от посочения от вещото лице, като общата претендирана сума за тези вреди е 2415 лв. и
същите следва да бъдат присъдени /съответно основателно е оплакването, че
първоинстанционният съд не е съобразил произнасянето си с исковата претенция/. Без
значение е конкретната причина за всяко едно наводнение – авария на кран, забравена
пусната чешма, недобре монтирани холендери или миене на тераса и поливане на цветя с
обилни количества вода при запушен водосборен канал. За всяко едно от тези действия и
бездействия е носила отговорност ответницата Г.а, а след смъртта – конституираният като
ответник неин син, тъй като с действията и бездействията са причинени вреди /съответно
изводите на първоинстанционния съд в този смисъл са правилни/. Не се установи по делото
обаче в резултат на наводненията да е пострадала до такава степен електрическата
инсталация в апартамента на ищцата, че да се налага цялостната й подмяна. Свидетелите
изобщо не установяват да е пострадала електрическата инсталация, вещото лице П. в о. с. з.
дава обяснения, че е констатирал повреди по електрическата мрежа – два неработещи
контакта и неосветени стаи, вещото лице Д. в заключението си е посочило, че централното
осветление не работело, но контактите функционирали. Настоящият въззивен състав
намира, че само въз основа на обясненията на вещите лица не може да се приеме, че
електрическата инсталация следва да се подмени /още повече, че тези обяснения не
кореспондират помежду си/. Дори и да се приеме за установено, че в резултат на
наводненията е имало неработещи контакти и липса на осветление в някои помещения, то
това не налага извод, че цялата електрическа инсталация следва да бъде подменена.
9
Същевременно не са ангажирани доказателства за необходимите разходи за подмяна на част
от електрическата инсталация, за да се приеме искът в тази част за частично доказан, а и
изобщо не е установено кои части от електрическата инсталация са увредени и че това
увреждане е необратимо. Поради това разход /в размер на 3700 лв. според претенцията на
ищцата, 2200 лв. според заключението на вещото лице П./ за подмяна на електрическата
инсталация не следва да се присъжда
В частта от жалбата срещу решението в частта за присъдените неимуществени вреди:
Неоснователно е оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника за неимуществени вреди.
Априори следва да се приеме, че всеки, в чийто дом се причини наводнение, изпитва стрес
/налице са и свидетелски показания, че ищцата се е притеснявала заради наводненията/. Това
е нормална човешка реакция на факта, че, от една страна се причиняват вреди, от друга
страна самото отстраняване на тези вреди е свързано не само с разходи, но и с неудобства и
усложнения /битови, организационни/ на нормалния начин на живот, който човек си е
устроил. Още по-голям е стресът, когато вредите се причиняват, след като домът е
новозакупен и основно ремонтиран. А в случая стресът е и продължителен, тъй като
увреждането не е еднократно, а неколкократно за период от повече от 2 години. Самата
ищца твърди, че от 15 години страда от хипертонична болест, същевременно се установява
от представените медицински документи, че на 22.08.2018 г. и 21.12.2018 г. е преглеждана
от лекар – специалист. При прегледа на 22.08.2018 г. е констатирана хипертонична криза
след преживян стрес, като се е наложило ищцата да излезе в отпуск по болест за деня, а при
прегледа на 21.12.2018 г. е поставена диагноза хипертонична сърдечна болест, чести
хипертонични кризи, придружени с надкамерна тахикардия. Т. е. доказва се по делото, че
ищцата е претърпяла и неимуществени вреди в резултат на деликта. Следва да се има
предвид, че възрастта на ищцата – 53 г. към датата на конкретното увреждане, не
предполага възрастови усложнения на заболяването или зачестяване на оплакванията, т. е.
такива, настъпващи и без провокиращи обективни фактори, поради което настоящата
инстанция приема, че в случая констатираните хипертонични кризи са били провокирани
именно от стреса от причинените на апартамента на ищцата наводнения. Съобразно така
обсъдените конкретни факти настоящата инстанция намира, че сумата от 1000 лв. е
справедлива /като се има предвид, че хипертоничната криза е не само неприятно
преживяване, но и опасно за живота състояние/, за да обезщети ищцата за претърпените
неимуществени вреди, съответно намира за неоснователно и оплакването в жалбата, че
неправилно е приложен от първоинстанционния съд принципът на справедливостта при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
Доводите, изложени в жалбата относно неправилността на решението в частта, в
която при частичното уважаване на акцесорните искове за плащане на обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумите на главните искове като начална дата на
дължимост на това обезщетение за всички имуществени, а също и за неимуществените
вреди, е посочена датата на първото наводнение – 26.04.2016 г., съдът не коментира, тъй
10
като, както се изложи и по-горе, решението не се обжалва от ответника в тази част /липсва
искане за отмяна на решението в частта досежно акцесорните искове - както във
формулирания петитум на въззивната жалба, така и в началото на обстоятелствената част на
въззивната жалба, където е посочено в коя част се обжалва решението; формулирано е
искане само за отмяна на решението в частта, в която частично са уважени главните искове
за плащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, поради което
съобразно диспозитивното начало в процеса въззивният съд не може да ревизира решението
и в частта досежно акцесорните искове; в тази връзка следва да се има предвид, че исковете
за плащане на обезщетение за забава, макар и акцесорни, са предмет на самостоятелно
претендиране и формулиране на надлежен петитум, както и на самостоятелно произнасяне
от страна на първоинстанционния съда, съответно на самостоятелно обжалване, т. е. при
обжалване на решението също следва да има надлежен петитум с искане за отмяна на
решението в частта досежно акцесорните искове, тъй като акцесорният характер на тези
искове не води до извод, че след като се обжалва решението в частта досежно главните
искове, се подразбира, че решението се обжалва и в частта досежно акцесорните искове/.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че с оглед приетото от настоящата
инстанция, че още при първото наводнение е пострадал целият апартамент на ищцата, а
впоследствие щетите са се задълбочавали, тези доводи са неоснователни досежно началната
дата на дължимост на обезщетението за по-голямата част от причинените вреди. Доводите
биха били основателни /в случай, че съдът ги коментираше с оглед произнасяне/ само
досежно началната дата на дължимост на обезщетението за забава върху сумата на
разходите за термографско изследване и върху сумата на обезщетението за неимуществени
вреди /тези увреждания са настъпили на съответните дати, посочени в исковата молба,
различни от датата на първото наводнение/.
По насрещната жалба на ищеца в първоинстанционното производство:
Жалбата е частично основателна.
Основателно е оплакването, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил
претенцията досежно разходите в размер на 360 лв. за термографско изследване на
апартамента на ищцата. В тази връзка съдът намира за основателно изложеното в
насрещната въззивна жалба, а именно, че, видно от фактурата от 22.08.2018 г., плащането на
сумата е извършено в брой, при което самата фактура е доказателство за извършеното
плащане. Съгласно Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин, задължението за издаване на касови бележки - фискална касова бележка от
фискално устройство /ФУ/ или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност /ИАСУТД/ е въведено само за лица, които извършват
продажба на стоки или услуги в или от търговски обекти, какъвто не е настоящият случай.
Поради това въззивният съд не споделя изложените от първоинстанционния съд
съображения в смисъл, че поради непредставяне на касова бележка не са налице надлежни
11
доказателства за плащане на сумата.
Основателно е и оплакването, че първоинстанционният съд необосновано не е
кредитирал заключението на вещото лице П.. В тази връзка въззивният съд също намира за
основателни доводите, изложени във въззивната жалба. Двете заключения, както и
обясненията на вещите лица, като цяло кореспондират - няма противоречие между вещите
лица относно фактите, че апартаментът на ищцата е пострадал от наводнение, извършен е
ремонт на една стая /като за този ремонт са необходими материали по вид и стойност като
тези, посочени във фактурата от 26.11.2016 г./, но апартаментът се нуждае от ремонт и на
другите помещения, съответно и двете заключения следва да се кредитират в тези части.
Доколкото има различие между двете заключения, то е само досежно стойността на
предстоящите разходи, необходими за отстраняване на повредите в неремонтираните
помещения. В тази част въззивният съд кредитира заключението на вещото лице П., както
по съображенията, изложени в насрещната въззивна жалба, така и поради факта, че именно
това заключение е съобразено с изложените в исковата молба твърдения и най-вече с
формулираните от ищцата претенции. Действително задачите към вещите лица са били
формулирани общо и по такъв начин, че при вземане предвид само на формулировката на
тези задачи вещите лица вероятно са останали с впечатление, че следва при оглед на място
да отразят в заключението всичко, което според професионалното им мнение е повредено и
е необходимо да бъде ремонтирано, без съотнасяне на установеното при огледа с
претенциите на страната. Вероятно поради това заключението на вещото лице Д. съдържа
оценка на ремонтни дейности, разходи за каквито не се претендират от ищцата,
същевременно не са оценени ремонтни дейности, претендирани от ищцата /например за
подмяна на подовата настилка в хола/. Същевременно в заключението на вещото лице П. от
07.12.2020 г. са оценени необходимите за отстраняване на повредите по апартамента на
ищеца строително дейности именно съобразно описаното и съответно претендирано от
ищцата, като /както се сочи и в насрещната въззивна жалба/ огледът от това вещо лице е
извършен на дата, по-близка във времето до датите на причиняване на уврежданията от
датата, на която е извършен оглед от вещото лице Д., а и отразеното в заключението на
вещото лице П. кореспондира със свидетелските показания. Поради това въззивният съд
намира, че при настоящата въззивна проверка на първоинстанционното решение следва да
обоснове изводите си досежно вида и стойността на разходите, необходими за отстраняване
на повредите по апартамента на ищцата, изхождайки именно от това заключение.
Същевременно предвид, че в това заключение посочените стойности на някои от
необходимите ремонтни дейности е по-голяма от претендираната /както вече се посочи/ и не
е правено увеличение на размера на отделните претенции, предвид също /отново по
изложените по-горе съображения/, че по делото не се доказа надлежно, че електрическата
инсталация е пострадала и то до степен, че се налага цялостната подмяна, съдът не може
да присъди посочената в заключението обща сума, каквото е искането в насрещната
въззивна жалба. Произнасянето на съда следва да е съобразено с исковата претенция,
отнесена към доказателствата, съответно следва да се присъди обезщетение само за
доказаните имуществени вреди /също обсъдени по-горе/ съобразно необходимите за
12
отстраняването им разходи според заключението на вещото лице П.. Това обезщетение е в
общ размер от 4670.90 лв. и включва обезщетение за извършените разходи за термографско
изследване в размер на 360 лв., за извършените разходи за ремонт на едната спалня в размер
на 1895.90 лв. и за разходите в общ размер от 2415 лв. за предстоящи ремонтни дейности,
включващи: разходи в размер на 165 лв. за боядисване /вкл. материали и труд/ на 7 кв. м.
таван на коридор и 17.5 кв. м. стени на коридор; разходи в размер на 300 лв. за смяна на 4
кв. м. таванни плоскости от ПВЦ /вкл. материали и труд/; разходи в размер на 250 лв. за
ремонт /вкл. материали и труд/ на 9 кв. м. таван и на част от стени и ъгли, шпакловка и
боядисване на кухня; разходи в размер на 1700 лв. за подмяна на ламиниран паркет в хол и
на дюшеме под него, ремонт на таван и стени на хол /вкл. материали и труд/;
С оглед всичко гореизложено, предвид жалбите и на двете страни, а също и ненадлежното
произнасяне в първоинстанционното решение относно обезщетението за имуществени вреди от
гледна точка на индивидуализацията на вредите, както и факта, че изводите на въззивната
инстанция само частично съвпадат с тези първоинстанционния съд, решението следва: да бъде
потвърдено в частта, в която исковете за плащане на обезщетение за имуществени вреди са
уважени за общия размер от 4310.90 лв., включващ обезщетение за извършените разходи за
ремонт на едната спалня в размер на 1895.90 лв. и за разходите в общ размер от 2415 лв. за
предстоящи ремонтни дейности, включващи: разходи в размер на 165 лв. за боядисване /вкл.
материали и труд/ на 7 кв. м. таван на коридор и 17.5 кв. м. стени на коридор; разходи в размер на
300 лв. за смяна на 4 кв. м. таванни плоскости от ПВЦ /вкл. материали и труд/; разходи в размер на
250 лв. за ремонт /вкл. материали и труд/ на 9 кв. м. таван и на част от стени и ъгли, шпакловка и
боядисване на кухня; разходи в размер на 1700 лв. за подмяна на ламиниран паркет в хол и на
дюшеме под него, ремонт на таван и стени на хол /вкл. материали и труд/; да бъде отменено в
частта, в която са уважени исковете за плащане на обезщетение за имуществени вреди за
разликата над горепосочения размер от 4310.90 лв. до пълния уважен размер от 5394.29 лв. и да
бъде постановено ново решение, с което исковете бъдат отхвърлени в тази част; да бъде
отменено в частта, в която е отхвърлен иск за плащане на обезщетение за имуществени
вреди – разходи за термографско изследване, в размер на 360 лв. и вместо него следва да
се постанови ново решение, с което тези разходи бъдат присъдени на ищцата; да бъде
потвърдено в частта, в която са отхвърлени исковете за плащане на обезщетение за
имуществени вреди за разликата над уважения размер от 5394.29 лв. до размера от 7362.90 лв.
/до който размер в насрещната въззивна жалба, депозирана от ищцата в първоинстанционното
производство, се поддържа претенцията/; да бъде потвърдено в частта, в която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв.
Съобразно горните изводи решението следва да бъде частично отменено в частта за
разноските - в частта, в която на ищцата са присъдени разноски над размера от 1054.41 лв. до
пълния присъден размер от 1888.91 лв. Съобразно изводите на въззивната инстанция с настоящото
решение следва да се присъдят на ответника В. Г. допълнителни разноски в размер на 95.91 лв.
С оглед изхода на делото пред въззивния съд на въззивника по първоначалната
въззивна жалба – ответник в първоинстанционното производство, следва да се присъдят
разноски в размер на 41.71 лв. за настоящото производство.
Въззивницата по насрещната въззивна жалба – ищца в първоинстанционното
13
производство, не претендира разноски в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260020 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 400/2019 г. по описа на РС
– Ихтиман в частта, в която В. И. Г. с ЕГН ********** е осъден да плати на Н. С. К. с ЕГН
********** сумата от 5394.29 лв. /пет хиляди триста деветдесет и четири лева и двадесет и
девет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на причинено на 26.04.2016 г. наводнение и последващи такива в периода
26.04.2106 г. - 23.08.2018 г. на апартамента на Н. С. К. - ап. 1, находящ се в гр. К., ж. к.“О.“,
бл. 7, вх. А, ет. 1, за разликата над размера от 4310.90 лв. /четири хиляди триста и десет
лева и деветдесет стотинки/ до пълния уважен размер от 5394.29 лв. /пет хиляди триста
деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. С. К. с ЕГН ********** срещу В. И. Г. с ЕГН
********** искове за плащане на обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
резултат на причинено на 26.04.2016 г. наводнение и последващи такива в периода
26.04.2106 г. - 23.08.2018 г. на апартамента на Н. С. К. - ап. 1, находящ се в гр. К., ж. к.“О.“,
бл. 7, вх. А, ет. 1, за разликата над размера от 4310.90 лв. /четири хиляди триста и десет
лева и деветдесет стотинки/ до пълния уважен размер от 5394.29 лв. /пет хиляди триста
деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 400/2019 г. по
описа на РС – Ихтиман в частта, в която В. И. Г. с ЕГН ********** е осъден да плати на
Н. С. К. с ЕГН ********** сумата от 4310.90 лв. /четири хиляди триста и десет лева и
деветдесет стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени
в резултат на причинено на 26.04.2016 г. наводнение и последващи такива в периода
26.04.2106 г. - 23.08.2018 г. на апартамента на Н. С. К. - ап. 1, находящ се в гр. К., ж. к.“О.“,
бл. 7, вх. А, ет. 1, включващо: обезщетение за извършени разходи за ремонт на спалня в
размер на 1895.90 лв. – вкл. материали и труд /премахване на тапети, шпакловка на стени,
премахване на шпакловка на таван и нова шпакловка на таван, премахване на дюшеме и
положен над него ламиниран паркет и полагане на нов ламиниран паркет/ и обезщетение за
разходи в общ размер от 2415 лв. за предстоящи ремонтни дейности, включващи:
разходи в размер на 165 лв. за боядисване /вкл. материали и труд/ на 7 кв. м. таван на
коридор и 17.5 кв. м. стени на коридор; разходи в размер на 300 лв. за смяна на 4 кв. м.
таванни плоскости от ПВЦ /вкл. материали и труд/; разходи в размер на 250 лв. за ремонт
/вкл. материали и труд/ на 9 кв. м. таван и на част от стени и ъгли, шпакловка и боядисване
на кухня; разходи в размер на 1700 лв. за подмяна на ламиниран паркет в хол и на дюшеме
под него, ремонт на таван и стени на хол /вкл. материали и труд/.
14
ОТМЕНЯ решение № 260020 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 400/2019 г. по описа на РС
– Ихтиман в частта, в която е отхвърлен предявеният от Н. С. К. с ЕГН ********** срещу
В. И. Г. с ЕГН ********** иск за плащане на сумата от 360 лв. /триста е шестдесет лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – направени разходи за проведено
на 22.08.2018 г. термографско изследване на апартамента на Н. С. К. - ап. 1, находящ се в
гр. К., ж. к.“О.“, бл. 7, вх. А, ет. 1, претърпени в резултат на причинено на 26.04.2016 г.
наводнение и последващи такива в периода 26.04.2106 г. - 23.08.2018 г. на апартамента на Н.
С. К. И ВМСЕТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. И. Г. с ЕГН ********** да плати на Н. С. К. с ЕГН ********** сумата
от 360 лв. /триста е шестдесет лева/, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – направени разходи за проведено на 22.08.2018 г. термографско изследване на
апартамента на Н. С. К. - ап. 1, находящ се в гр. К., ж. к.“О.“, бл. 7, вх. А, ет. 1, претърпени в
резултат на причинено на 26.04.2016 г. наводнение и последващи такива в периода
26.04.2106 г. - 23.08.2018 г. на апартамента на Н. С. К..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 400/2019 г. по описа
на РС – Ихтиман в частта, в която са отхвърлени предявените от Н. С. К. с ЕГН
********** срещу В. И. Г. с ЕГН ********** искове за плащане на обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат на причинено на 26.04.2016 г. наводнение и
последващи такива в периода 26.04.2106 г. - 23.08.2018 г. на апартамента на Н. С. К. - ап. 1,
находящ се в гр. К., ж. к.“О.“, бл. 7, вх. А, ет. 1, за разликата над размера от 5394.29 лв.
/пет хиляди триста деветдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки/ до размера от
7362.90 лв. /седем хиляди триста шестдесет и два лева и деветдесет стотинки/, до който
размер в настоящото производство се поддържа претенцията на Н. С. К..
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260020 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 400/2019 г. по описа
на РС – Ихтиман в частта, в която В. И. Г. с ЕГН ********** е осъден да плати на Н. С.
К. с ЕГН ********** сумата от 1000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди /влошено здравословно състояние – хипертонични кризи/,
претърпени в резултат на причинено на 26.04.2016 г. наводнение и последващи такива в
периода 26.04.2106 г. - 23.08.2018 г. на апартамента на Н. С. К. - ап. 1, находящ се в гр. К.,
ж. к.“О.“, бл. 7, вх. А, ет. 1.
ОТМЕНЯ решение № 260020 от 25.05.2022 г. по гр. д. № 400/2019 г. по описа на РС –
Ихтиман в частта, в която В. И. Г. с ЕГН ********** е осъден да плати на Н. С. К. с ЕГН
********** разноски за разликата над размера от 1054.41 лв. /хиляда петдесет и четири
лева и четиридесет и една стотинки/ до пълния присъден размер от 1888.91 лв. /хиляда
осемстотин осемдесет и осем лева и деветдесет и една стотинки/.
ОСЪЖДА Н. С. К. с ЕГН ********** да плати на В. И. Г. с ЕГН ********** сумата от
95.91 лв. /деветдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща
допълнително присъдени от настоящата инстанция разноски за производството пред
първоинстанционния съд.
15
ОСЪЖДА В. И. Г. с ЕГН ********** да плати на Н. С. К. с ЕГН ********** сумата от
41.71 лв. /четиридесет и един лев и седемдесет и една стотинки/, представляваща направени
по делото разноски пред въззивната инстанция.
В останалата част решението е вляло в сила като необжалвано.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16