Решение по дело №417/2020 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 260016
Дата: 2 февруари 2021 г.
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева
Дело: 20205230100417
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ............... /02.02.2021 г., гр. Панагюрище

 

Районен съд – Панагюрище, в проведеното на втори февруари две хиляди  двадесет и първа година закрито заседание,  в състав:

 

Районен съдия: Магдалена Татарева

като разгледа докладваното от съдия Татарева гр. дело  № 417 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на 248 ГПК

Подадена е молба от И.С.П., чрез процесуалния й представител адв. Ч., с която се иска изменение на постановеното по делото Решение № 260057 от 07.12.2020 г.  в частта за разноските. В молба се излага, че неправилно не са присъдени разноските в размер на още 100лв., макар същите да не са включени в списъка по чл. 80 ГПК, като видно от представения по делото договор същите са платени. Освен това се излага, че е допусната очевидна фактическа грешка в решението, тъй като в мотивите на същото е посочено, че се дължи заплащане на сума в размер на 547 лв. в полза на ответника, а в диспозитива на решението е посочена сума в размер на 517 лв. Моли се да се уважи молбата.

Подадената молба е изпратена на ответника за становище, като в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор.

При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав, констатира следното:

Молбата е постъпила в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице, но в частта, по отношение на искането за изменение на решението същата се явява процесуално недопустима, поради следните съображения:

С т. 9 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело 6/2012 на ОСГТК, ВКС, е прието, че разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от неизпълнението на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Предвид изложеното чл. 80, ал. 2 ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно – представяне на списък на разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението в частта за разноските, поради което искането се явява недопустимо. Съдът е длъжен служебно да извърши преценка за допустимост на упражняваното право, като тази преценка предхожда преценката за основателност на направеното искане. С Определение № 129 от 14.02.2012 г. постановено по ч.гр.д. № 89/2012 година на Четвърто гражданско отделение на ВКС е прието, съд може да присъди невключени в представения списък разноски, ако по делото са представени документи за извършването им, но съдът не може да изменя крайния си съдебен акт, в частта за разноските, ако списък не е представен или представеният е непълен (определени разноски не са включени), т.е. съгласно трайно установената практика, когато определени разноските не са включени в списъка се приема, че за тях не е представен списък.

В конкретния случай с решението, чието изменение се иска първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за разноските направени в производството. В кориците на първоинстанционното производство в представения от страната, искаща изменение на решението в частта за разноските, списък на разноските по см. на чл. 80 ГПК (л. 42 от първоинстанционното производство) липсва включване на претендираните с молбата по чл. 248 ГПК разноски в размер на още 100 лв. Ето защо настоящата съдебна инстанция счита, подадената молба за изменение на поставеното по делото решение в частта за разноските за процесуално недопустима, поради липсата абсолютна предпоставка за упражняване на правото, доколкото посочените разноски не са включени в представения по делото списък по см.  на чл. 80 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 247 ГПК съдът по своя инициатива може да поправи допуснати в решението очевидни фактически грешки. Очевидна фактическа грешка представлява всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст както в диспозитива, така и в мотивите на решението и съставлява основание за поправка на очевидна фактическа грешка. В конкретния случай в мотивите на своето решение съдът е приел, че в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 500 лв. – възнаграждение за един адвокат и 47 лв. – разходи за превод, като при сумиране на посочените сумите, съдът е допуснал техническа грешка, като е посочил, че общо дължимата сума на ответника за направени в производството разноски е в размер на 517 лв., вместо 547 лв., в какъвто смисъл следва да  бъде допусната  поправка на очевидна фактическа грешка.

Мотивиран от горното Районен съд - Панагюрище

                                                                                                           

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 261514 от 15.12.2020 г. подадена от И.С.П., чрез процесуалния му представител адв. Ч., с искане изменение на постановеното Решение № 260057 от 07.12.2020 г. по гр.д. № 417/2020 г. по описа на съда, в частта за разноските направени в първоинстанционното производство.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Решение №260057 от 08.12.2020 г., постановено по гр.д. № 417/2020 г. по описа на Районен съд- Панагюрище на страница 3, параграф 5, ред 5, като сумата в размер на 517 лева следва да се чете: 547 лв. – разноски направени пред настоящата инстанция.

Решението, в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на ответника има характера на определение и подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. В останалата част на основание чл. 247, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 239, ал. 4 ГПК не подлежи на обжалване.

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: