РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Монтана, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на десети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20221600100210 по описа за 2022 година
Настоящото производство е образувано е по искова молба на В.П. против Г. Ф. -*.
Предявен е иск пред ЛРС с правно основание ЧЛ.519 във вр. с чл.557,ал.1,т .1
КЗ за сумата 70 000 лв. , представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди и за сумата 1305 лв. обезщетение за имуществени такива ,ведно със законната
лихва,считано от датата на предявяване на застрахователната претенция / 20.05.21 г./ .
Ищцата твърди в исковата си молба, че на 18.02.2021 год. около 14.00 часа в гр.
*на паркинг на ул.„ *", № *, била блъсната от лек автомобил с неустановена марка, модел,
регистрационен номер и водач, движейки се на заден ход . Следствие на удара паднала на
земята, наранила тялото си и получила силни болки в таза. Въпреки болките пожелала да
се прибере в къщи, но поради влошаващото й се състояние била принудена да потърси
специализирана лекарска помощ в ЦСМП. В последствие В.П. е настанена в Отделението по
ортопедия и травматология при ” МБАЛ Д-р С.И.” АД - гр. *със силна палпаторна болка в
областта на големия трохантер в дясно. Движенията в дясната тазобедрена става били
болезнени и ограничени. След проведените прегледи, консултации и рентгенографии на
ищцата е поставена диагноза : фрактура на бедрената шийка - закрито. С оглед на
получените травми и наранявания по отношение на В. П. на 22.02.2021 год. е проведено
оперативно лечение с голям обем и сложност на таза и долния крайник. Под анестезия -
интубация е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация чрез
канюлирани винтове. На 26.02.2021 год. В. П. е изписана от болничното заведение с
препоръки да не натоварва долния крайник за период от 90 дни, започване на ранна
рехабилитация, активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на
лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. На 26.02.2021 год.
отново е приета в Отделението по ортопедия и травматология с цел лечение и ранна
рехабилитация след оперативни интервенции с голям и много голям обем и сложност с
остатъчни проблеми за здравето й. На В. П. е поставена диагноза: Реконвалесценция след
хирургична намеса. Счупване на бедрената шийка закрито - Остеосинтезис металика. На
1
08.03.2021 год. е изписана от болничното заведение и насочена за активна физиотерапия. На
същия ден постъпила в Отделение физикална и рехабилитационна медицина на лечебното
заведение с цел рехабилитация по повод затруднени движения в десния крак и невъзможна
самостоятелна походка. При прегледа са констатирани ограничен обем на движение в трите
равнини на дясна ТБС, колянна и глезенна става. Палпаторна болка и оток по хода на дясно
бедро. Оперативен цикатрикс латериално на дясно бедро. Походка - на много къси
разстояния с проходилка. Поставена й е диагноза: Лечение, включващо други видове
рехабилитационни процедури - последици от счупване на бедрото. На 22.03.2021 год. В. П. е
изписана от болничното заведение с препоръки за лечебна физкултура, лечение с лед при
повишаване на отока, активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на
лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема.
Ищцата твърди,че по своя медико-биологичен характер, фрактурата на бедрената
шийка е състояние, причинило силни болки и страдания, довело до трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник с период на лечение и възстановяване над шест месеца.
С оглед получените травми и наранявания , е изпитвала неудобства, трудно е можела да се
обслужва сама и да изпълнява всекидневните си задължения . Изпитаните болки са с голям
интензитет и са довели до нарушение и на съня й . Настъпилото пътно произшествие е
оказало силно въздействие и върху нейната психика , което е довело до остра стресова
реакция, изразена с тревожност, интензивни страхови изживявания, ярки спомени от
инцидента, като към момента В. П. изпитва силен страх да напуска жилището си сама,
неувереност да пресича пътни платна и улици, което се отразява в нормалното общуване с
нейните близки, приятели и всички други хора.
По случая е извършена проверка от органите на РУ - Монтана, за събитието е
издаден Констативен протокол с пострадали лица, образувано е досъдебно производство №
184/19.02.2021 год. по описа на РУ - Монтана, пр. преписка № 822/2021 год. по описа на РП
- Монтана.
С оглед обстоятелството,че не е установен причинителят на вредата, ищцата е
предявила иск към ответника . Предвид гореизложеното моли съда да постанови решение,с
което да осъди ответника да й заплати сумата 70 000 лв.,представляваща обезщетение за
причинени вследствие на ПТП неимуществени вреди и за сумата 1305 лв. обезщетение за
имуществени такива ,ведно със законната лихва,считано от считано от датата на
предявяване на застрахователната претенция / 20.05.21 г./
ОТВЕТНИКЪТ-Г.Ф.-гр. *, в законоустановения двуседмичен срок по чл. 367 от
ГПК, е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен и
недоказан. Твърди се, че няма основание за ангажиране отговорността на ответника, тъй
като липсвал фактическия състав на риска "Гражданска отговорност". Направено е
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди не кореспондирал на
установената практика, както и на тълкуването на нормата на чл. 52 от ЗЗД и критерия
"справедливост" в Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че на 18.02.2021 год. около
14.00 часа в гр. *на паркинг на ул.„ *, № *, лек автомобил с неустановена марка, модел,
регистрационен номер и водач, движейки се на заден ход е блъснал движещата се зад
автомобила ищца фрактура на бедрената шийка - закрито на долен десен крайник.
2
Неоснователни са възраженията на ответника,че не е установен механизма на
увреждането, както и че липсват доказателства относно връзката между произшествието и
настъпилото увреждане.
Същите се опровергават изцяло както от събраните писмени и гласни
доказателства, така и от извършените експертизи.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза, причините за настъпването на произшествието са от субективен характер -
нарушаване на разпоредбите на ЗДвП от страна на неустановената водачка на МПС, а
именно предприемане на неправилна маневра, движение на заден ход ,без да се уверила, че
ще я завърши по безопасен начин и няма да създаде опасност за пешеходците.Този извод на
вещото лице се подкрепя и от приложения към делото Констативен протокол с пострадали
лица,както и от обясненията на ищцата и показанията на св.А.А. .
Извършената медицинска експертиза е категорична,че между получените травми и
настъпилото произществие има пряка причинно-следствена връзка .
Ответникът излага доводи в насока,че липсват доказателства именно от това
произшествие да са настъпили тези увреждания, тъй като ищцата първоначално е отказала
да отиде в болница.С оглед обаче на дадените обяснения съдът намира,че предвид
заболяването на съпруга на ищцата/деменция/ е съвсем логично и обяснимо желанието на
последната да се прибере първо в къщи .В тази насока са и показанията на св.А. .
Видно от заключението на вещото лице,изготвило съответната медицинска
експертиза, ищцата е получила следните увреждания: Травма в областта на дясната
тазобедрена става със счупване в областта на шийка та на дясната бедрена кост,което е от
естество да води до трайно затруднение на движенията на десният долен крайник за срок
над един месец. От проведеното оперативно лечение е останал траен видим белег
/постоперативен цикатрикс/ в областта на дясно бедро, който променя първоначалният му
нормален изглед, като го загрозява - т.е. тези увреждания могат да се преценят и като
увреждания водещи до обезобразяване на други части от тялото.От получените травми и от
проведеното оперативно лечение пострадалата несъмнено е изпитвала значителни БОЛКИ и
СТРАДАНИЕ, като и изпитвала и значителни затрудния в самообслужването и
извършването на действия от ежедневният и живот. Във връзка с получените травми на
пострадалата е проведено оперативно лечение /направена е метална остеосинтеза с три броя
канюлирани винтове/, медикаментозно лечение, както и физикална терапия и рехабилитация
в стационарна /болнични/ условия.
Оздравителният период на такава травма /при условие че не настъпят усложнения/ е
най-малко една година, като пострадалата е възможно да претърпи и нова оперативна
интервенция /във връзка с евентуално отстраняване на поставените винтове/ кое то
несъмнено ще удължи този оздравителен период, като крайният му срок и изход към
момента не могат да бъдат определени.
От показанията на св.А. се установява,че докато е провеждано лечението, ищцата е
изпитвала силни болки. При прибирането в дома си ищцата не е могла да се обслужва сама,
а се е нуждаела непрекъснато от помощ и за целта е била наета жена , а и нейните близки са
й помагали.Свидетелят дава показания в насока,че и към настоящия момент същата
продължава да изпитва болки ,освен това изпитва и страх да ходи и излиза навън.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предмет на делото са предявени от ищцата В. П. обективно съединени искове с
правно основание чл. 519 ал. 5 вр. чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Съгласно чл. 519, ал. 1 от КЗ Г.Ф. извършва плащания в полза на увредените лица
3
за вреди, причинени от моторно превозно средство, което е неидентифицирано или на което
виновният водач няма сключена валидна задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите или когато няма сключена задължителна застраховка
"Злополука" на пътниците. Разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ аналогично предвижда,
че фондът заплаща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени на
територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало
местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно
средство);
За да бъде уважен иска по чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ следва да се установи
кумулативното наличие на предвидените законови предпоставки, а именно: извършено
деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, характера на вредите, причинна
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина на извършителя,
както и обстоятелството, че противоправното деяние е осъществено на територията на
Република България от моторно превозно средство, което не е идентифицирано .
Необходимо е да се установи и наличието на предпоставките на сочещ на допустимост на
претенцията –т. е. ако Фондът не се е произнесъл по подадената молба в срока, откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото
производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните
съображения:
Безспорно е установено,че на 18.02.2021 год. около 14.00 водач на неустановено
МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, като е извършил неправилна
маневра, движение на заден ход ,без да се уверил , че ще я завърши по безопасен начин и
няма да създаде опасност за пешеходците.
Не се спори също така,че именно вследствие на това престъпно деяние ищцата е
получила посочените по-горе увреждания .Получените наранявания са й причинили
значителни болки и страдания,неудобства ,които представляват неимуществени вреди
.Същите са доказани от представените и приети по делото писмени доказателства,
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, от показанията на разпитания
свидетел/ показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани предвид
обстоятелството, че същият има преки и непосредствени възприятия по отношение на
здравословното състояние на ищцата непосредствено след претърпените травми в резултат
на станалото ПТП, както и по време на възстановителния й период. От друга страна тези
показания не противоречат на останалите събрани по делото доказателства и следва да се
кредитират наравно с тях./
Не се спори също така,че ищцата е предявила застрахователна претенция към
застрахователя,като е постъпил отговор ,с който са изискани множество документи.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
4
ищцата болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания
и морални ценности. В случая от събраните доказателства е доказано, че неимуществената
сфера на ищцата е била засегната, като същата е претърпяла и не само физически болки.
Претърпяното събитие е нанесло и сериозна психологическа травма, поради което следва да
се приеме, че в полза на ищцата следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по
сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
продължителността и интензивността на болките и страданията , както са описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период над 12 месеца, ограниченията, които е търпяла пострадалата,
възрастта й към датата на ПТП – 77 години, както и отражението, което е дало процесното
ПТП върху живота й. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида
и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и
ефектът, който са оказали и оказват върху начина на живот на ищцата съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 60 000 лв .Така определената сума е напълно в съответствие с разпоредбата на
чл.52 ЗЗД .Над този размер до предявения такъв от 70 000 лв. исковата претенция се явява
прекомерна и следва да бъде отхвърлена като неоснователна .
Основателна е и исковата претенция за присъждане на обезщетение за
причинените имуществени вреди.
Видно от заключението на вещото лице, извършило медицинската
експертиза,направените разходи, отразени в съответните финансови документи, са в
причинно-следствена връзка с получените увреждания .Предвид гореизложеното искът
следва да бъде уважен в пълен размер/ 1305 лв./.
Предвид основателността на исковата претенция по основния иск, основателна е и
претенцията по акцесорния иск за лихви за забава.
Ищецът претендира заплащане на законна лихва върху исковите
претенции,считано от датата на уведомяване на застрахователя,но това искане е
неоснователно.
Разпоредбата на чл.497, ал.1 от КЗ гласи, че застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в
срок считано от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 или 2) изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.
В случая съдът намира,че лихвата се дължи от изтичане на тримесечния срок от
уведомлението до застрахователя. Видно от Уведомлението,изпратено от застрахователя до
ищцата, дружеството е изискало множество документи, с които последната не е разполагала
и съответно и не е могла да представи ,поради което и съдът намира,че лихвата се
дължи,считано от 20.08.21г.,поради което и направеното възражение в тази насока от страна
на ответника е неоснователно.
По отношение на направеното от ответното дружество възражение за
съпричиняване съдът намира същото за неоснователно . Ответникът твърди,че ищцата не е
5
спазила правилата за движение по пътищата, като се е появила неочаквано зад лекия
автомобил и съответно водачът не е могъл да избегне удара.Това твърдение не е доказано по
никакъв начин , а и с оглед възрастта на ищцата/77 години/ е трудно да се приеме,че същата
е в състояние да се движи толкова бързо,че да постави водачът в невъзможност да я
забележи .
Относно разноските по делото:
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски и е била защитавана
безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да и се присъждат, а
такива се следват на адв.Х. З. ,поради което и ответното дружество следва да заплати на
последния сумата 5450 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Държавния бюджет по
сметка на Окръжен съд-Монтана , държавна такса в размер на 2400 лева/ 4% върху
уважената част от иска/,както и разноски в размер на 200 лв. за извършените експертизи.
Ищцата следва да заплати на ответника направените разноски съобразно
отхвърлената част на иска в размер на 92 лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ф. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ПК *, ул. „*“, № * да
заплати на В. П., ЕГН ********** от гр. *СУМАТА 60 000 / шейсет хиляди / лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие ПТП
,настъпило на 18.02.2021 г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.21 г.
до окончателното изплащане на сумата , като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
предявения такъв 70 000 лв. / като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Ф. , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ПК *, ул. „*“,
№ * да заплати на В. П., ЕГН ********** от гр. -* СУМАТА 1305 лева, представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие ПТП ,настъпило на 18.02.2021
г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.08.21 г. до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА Г. Ф. –гр.* да заплати на адв.Х. З. сумата 5450 лв адвокатски
хонорар.
ОСЪЖДА Г.Ф.–гр.*да заплати да заплати по сметка на Окръжен съд-Монтана
държавна такса в размер на 2400 лева/ 4% върху уважената част от иска/,както и разноски в
размер на 200 лв. за извършените експертизи.
ОСЪЖДА В. П. от гр.*, ЕГН ********** да заплати на Г.Ф.–гр.*разноски по
водене на делото в размер на 92 лв.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
6
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
7