№ 10868
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20231110136540 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
288 от ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на [***], ЕИК [***] срещу [***], с
Булстат [***], с която моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11
711,34 лв., представляваща обща стойността на извършено сервизно обслужване на
доставените от ищеца на ответника, по ДОП (договор за обществена поръчка) 13 броя
автомобили, в периода от 10.08.2021 г. до 31.08.2021 г. и 28.09.2022 г., за което са издадени
общо 23 броя фактури, незаплатени от ответника, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда- 30.06.2023 г., до окончателното й изплащане и сумата от
1 175,65 лв., представляваща обезщетение за забава при плащането стойността на
посочените 23 фактури, за периода от падежа на всяка от тях до датата на завеждане на ИМ
в съда.
Ищецът [***], ЕИК [***], твърди, че с Решение № 50/17.04.2018 г. [***] е одобрил
цялостна документация за обществена поръчка тип „открита процедура“ с предмет
„Доставка на леки автомобили с нормална и повишена проходимост“, като поръчката била
разделена на три обособени позиции, а именно - обособена позиция № 1 „Доставка на леки
автомобили с нормална проходимост с техническа допустима маса до 3.5 т. вкл. (брой места
за сядане 4+1) – 13 (тринадесет) автомобила; обособена позиция № 2 „Доставка на леки
автомобили с повишена проходимост с техническа допустима маса до 3.5 т. вкл.“ (брой
места за сядане 4+1) – 5 (пет) броя автомобили и обособена позиция № 3 „Доставка на
леки автомобили с нормална проходимост с техническа допустима маса до 3.5 т. вкл.“ (брой
места за сядане 8+1) – 2 (два) броя автомобили. Поддържа, че в предмета на обществената
поръчка било включено и гаранционното (сервизно) обслужване на МПС по предложение
от участника. Съгласно предложението, изготвено от ищеца в качеството му на евентуален
изпълнител по договора, последният гарантирал приоритетно приемане на МПС- предмет на
1
договора, в сервизната си база, както и че всички разходи по доставката и отстраняването на
гаранционни проблеми/ ремонти и/или замяната на дефектирали части, ще бъдат за негова
сметка. Сочи, че с Решение № [***]/03.08.2018 г. на [***] ищцовото дружество е избрано за
изпълнител на ОП по обособена позиция № 1, в резултат на което страните по делото
сключили Договор № [***] на 12.09.2018 г. По силата на процесния договор ищецът
доставил 13 (тринадесет) броя нови и неупотребявани леки автомобили. Сочи, че в
периодите от 26.08.2019 г. до 09.09.2019 г. и от 17.08.2020 г. до 26.08.2020 г. ответникът
възложил на ищеца сервизни дейности извън обхвата на гаранционното обслужване на
доставените автомобили. Били издадени 24 бр. фактури за стойността на извършените от
ищеца дейности по техническото обслужване на автомобилите, които обаче ответникът не
заплатил, с твърдението, че за извършените дейности не се дължало възнаграждение, по
силата на договора и поетото от Изпълнителя задължение за безплатното гаранционно и
техническо обслужване. Твърди, че с писмо от 12.03.2020 г. главният директор на [***] е
посочил, че сервизното обслужване попадало в обхвата на гаранционното обслужване по
процесния договор, с оглед което всички разходи по фактурите следвало да бъдат изцяло за
сметка на изпълнителя. Поддържа, че спорът дали всяко техническо обслужване и
поддръжка на автомобилите, което се извършва в сервиза на ищеца - смяна на масла,
филтри, ГТП и др., попада в обхвата на предоставената по договора гаранция, бил решен по
съдебен ред в полза на ищеца с Решение № 20140088/16.06.2021 г. по гр.д. № 12248/2021 г.
на СРС, 179-и състав, потвърдено с Решение № 38/05.01.2023 г. по гр.д. № 20211100510827
на СГС, IV-Б възз. състав. Твърди, че в периодите 10.08.2021-31.08.2021 г. и 28.09.2022 г.
ответникът възложил на ищеца нови сервизни дейности извън обхвата на гаранционното
обслужване на доставените автомобили - смяна на масла, филтри, предпазители, дифтунг
картер, пълни технически прегледи на автомобилите, като били издадени още 23 (двадесет и
три) броя фактури, съгласно Приложение № 1 към ИМ. Твърди, че е била отправена покана
за доброволно изпълнение на 18.04.2023 г., с която ищецът предоставил 7-дневен срок за
изплащане на задълженията по приложените счетоводни фактури, но ответникът не ги е
погасил, нито е върнал отговор. Поддържа, че общият размер на дължимите суми е 11 711,34
лв., като ответникът дължи и мораторна лихва в размер на 1 175,65 лв. за периода от падежа
на всяка една от процесните фактури до датата на подаване на исковата молба в съда.
Твърди, че така извършените дейности по техническо обслужване са изключени от
гаранцията. Ищецът нямал задължение да извършва цялостна безплатна техническа
поддръжка на автомобилите. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира
присъждане на разноски. Към исковата молба са приложени множество писмени
доказателства, които са приети като относими по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът [***], с БУЛСТАТ [***], депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции. Поддържа, че изложените твърдения в
ИМ представляват неправилно тълкуване на условията и предмета на процесния договор.
Поддържа, че процесните дейности по смяна на масла, филтри, течности и други дейности,
се включвали в Програмата за техническо обслужване по процесния договор. Твърди, че в
тежест на ищеца е да извършва за своя сметка обслужване на автомобилите съгласно
одобрената техническа спецификация по поръчката- [***]. Освен гаранционното
обслужване ищецът имал задължение да извършва и сервизно такова. Сочи, че
задължението изпълнителя да издаде и попълва сервизна книжка означавало, че освен
задълженията му по отстраняване на дефекти по рекламации следвало да осигурява и
сервизното поддържане на автомобила. Твърди, че в исковата молба са изложени две
противоречиви твърдения относно обема на гаранционното обслужване. Сочи, че в
процесния договор липсвала клауза за определяне на отделна цена за сервизна поддръжка,
като липсвало и основание за плащането на същата. Съгласно чл. 5 посочените цени в
договора са крайни и остават непроменени за срока на действие на договора, като в тях се
включвали всички разходи и възнаграждения на изпълнителя за изпълнение на предмета му
2
- разходите за придобиване правото на собственост върху процесните МПС, за тяхната
доставка, за заплащане на продуктова такса, за извършване на гаранционна поддръжка в
срока на гаранцията, за отстраняване на всички технически неизправности и повреди. В
същата клауза било посочено, че изпълнителят получава общо възнаграждение по договора,
като не му се дължи отделно плащане за изпълнението му. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира присъждане на разноски. С отговора на исковата молба също са представени
документи, приети като относими писмени доказателства по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимото
възнаграждение за извършените от ищеца услуги по техническото обслужване на
доставените от ищеца на ответника автомобили, по силата на сключения между тях Договор
№ [***] на 12.09.2018 г. с предмет: „Доставка на леки автомобили с нормална и повишена
проходимост“, по обособена позиция № 1 „Доставка на леки автомобили с нормална
проходимост с техническа допустима маса до 3.5 т. вкл. (брой места за сядане 4+1) – 13
(тринадесет) автомобила.
Между страните по делото няма спор, че същите са обвързани от сключения между тях
Договор № [***] на 12.09.2018 г. за обществена поръчка тип „открита процедура“ с предмет
„Доставка на леки автомобили с нормална и повишена проходимост“, като поръчката била
разделена на три обособени позиции, от които предмета на настоящото производство касае
единствено обособена позиция № 1 „Доставка на леки автомобили с нормална проходимост
с техническа допустима маса до 3.5 т. вкл. (брой места за сядане 4+1)- общо 13 (тринадесет)
автомобила“. Не се спори, че ищецът е изпълнил задължението си по договора и е доставил
тринадесет броя нови, неупотребявани леки автомобили, съгласно уговореното в договора.
В периодите от 26.08.2019 г. до 09.09.2019 г. и от 17.08.2020 г. до 26.08.2020 г., както и от
10.08.2021 г. до 31.08.2021 г. и 28.09.2022 г., ответникът е възложил на ищеца допълнителни
сервизни дейности (последните от които описани подробно в приетите по делото 23
фактури), като последният е извършил възложената му работа с нужното качество, за цената
на които дейности до момента е издал общо 47 бр. фактури, 23 бр. от които касаят
процесните суми, които ответникът не е заплатил в посочения в тях срок.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните,
по приетите за релевантни за спора, факти и обстоятелства, като възложил в тежест на
ищеца да докаже, че между страните е сключен договор за изработка/ОП, по който ищецът е
изпълнил съобразно уговореното; уговорените гаранционни условия по договора, както и че
работата е приета без забележки, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение в посочения в исковата молба размер. Съответно при доказване на горните
факти от ищеца, на ответника е възложил да докаже погасяване на задължението /на
съответния падеж/, както и всички заявени с ОИМ правоизключващи възражения, касаещи
сключването и уговорените гаранционни и сервизни условия по процесния договор.
С оглед приетите доказателства, представени от двете страни и във връзка с обявените
за безспорни обстоятелства, спорът между страните се е концентрирал върху въпроса дали
всяко техническо обслужване и текуща поддръжка на автомобилите, извършвано в
сервизите на ищеца-изпълнител по договора за обществена поръчка /като смяна на
масла, филтри, ГТП и др./ попада в обхвата на гаранционното обслужване, което е
задължение на Изпълнителя и съответно не следва да се заплаща допълнително от
Възложителя. Спорът е чисто правен, доколкото страните не спорят по фактите, по
доказателствената стойност на представените и приети по делото писмени доказателства,
както и относно цената на извършените услуги по техническото обслужване, качеството на
изпълнената работа и приемането й от Възложителя, без забележки.
Насрещните твърдения на страните и несъвпадането им, произтича от различното
3
тълкуване на разпоредбите на сключения между тях договор.
Разпоредбата на чл. 20 от ЗЗД, предвижда при тълкуването на договорите да се търси
действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват, във
връзка едни с други, а всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. На тълкуване
подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора. При неяснота, съмнение или
двусмисленост, при спор на страните относно съдържанието на договорна клауза, съдът
следва да установи действителната воля на договарящите се, чрез тълкуване на отделните
уговорки при спазване на обективните критерии, регламентирани в чл. 20 ЗЗД. Съдът не
следва да подменя волята на страните, а да тълкува договорните клаузи поотделно и във
връзка една с друга, в смисъла, произтичащ от договора, като изхожда от неговата цел,
обичаите в практиката и добросъвестността. При разкриване на действителната воля на
договарящите на изследване подлежат и фактите, свързани със сключването на договора,
обичайно възприетата практика между страните, поведението им преди и след сключването
на договора, включително при изпълнението на договорните им задължения. Израз на
горното е даден и в постановените множество решения на ВКС, като Решение № 60169 от
28.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 2012/2020 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Анжелина
Христова; Решение № 60079 от 19.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 105/2020 г., I т. о., ТК,
докладчик съдията Вероника Николова; Решение № 133 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. №
3595/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова; Решение № 74 от 9.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1698/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Татяна Върбанова и др.
При анализа съдържанието на приетия по делото като доказателство Договор № [***]
на 12.09.2018 г. за обществена поръчка тип „открита процедура“ с предмет Доставка на леки
автомобили с нормална проходимост, по обособена позиция № 1 „Доставка на леки
автомобили с нормална проходимост с техническа допустима маса до 3.5 т. вкл. (брой места
за сядане 4+1)- общо 13 (тринадесет) автомобила“, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност като уговорки между страните се установява, че предмет на договора е
„доставката на 13 броя нови и неупотребявани леки автомобили, (МПС) с нормална
проходимост марка „Рено“, модел „Талисман“, съгласно Техническото и Ценово
предложения на Изпълнителя (настоящ ищец), които са неразделна част от договора. В
предмета на договора изрично се включва и гаранционно (сервизно) обслужване на МПС,
но не се включва задължение на Изпълнителя да регистрира автомобилите в КАТ от името
на Възложителя. В чл. 3 от договора, страните са уговорили изрично, че „Изпълнителят се
задължава да осигурява гаранционно обслужване на доставените от него МПС, в рамките на
гаранционния им срок, както и 24 часова възможност за техническа и пътна помощ в
периода на гаранционния срок“. В чл.5 е посочено, че „посочената в чл.4 от договора цена
(494000 лв. без ДДС или 592 800 лв. с вкл. ДДС) е крайна и включва всички разходи и
възнаграждения на Изпълнителя за изпълнение на предмета му, като това включва и
разходите за придобиване, съответно прехвърляне на правото на собственост върху МПС
на Възложителя, за тяхната доставка, за транспортирането им до мястото на доставка,
4
за заплащане на продуктова такса, всички разходи за извършване на гаранционна
поддръжка в срока на гаранцията (като труд, резервни части и консумативи) както и
разходите за отстраняване от Изпълнителя на всички технически неизправности и
повреди, възникнали не по вина на Възложителя и покрити от гаранционните условия и
гаранционната отговорност на Изпълнителя.
В раздел VI, чл.26 от договора са уговорени Гаранционната отговорност и
гаранционното обслужване. Съгласно същите, изпълнителя в рамките на гаранционния срок
отстранява със свои сили и средства всички несъответствия на МПС, в т.ч. повреди,
съответно подмяна на дефектирали части и/или компоненти с нови и неупотребявани,
съгласно гаранционните условия и Техническото предложение.
В приетия по делото Сертификат за гаранция подробно са посочени общите
гаранционни условия на Рено, обхвата на гаранцията, както и изрично кои дейности и
повреди не се обхващат от гаранцията. Така изрично е посочено, че не се включват в
гаранцията „всички дейности по техническото обслужване на автомобила, съгласно
Програмата за техническо обслужване, дефинирана от производителя на
автомобила“. В приетото по делото Приложение за поддръжка /на л.160/ е посочена
информация относно Програмата за поддръжка на автомобила, видно от която в същата се
включват: проверки и допълване на нивата на течностите, както и смяна на части и течности
(масла, течности за чистачки и др.) . В информацията за гаранция и обслужване /на л.163/ са
посочени Програмата за поддръжка, интервалите и стандартите за продукти и консумативи,
които трябва да се спазват по време на гаранционния срок, за да са в сила в държавата,
където се ползва автомобила, като сред тях са изброени обслужване от Рено, смяна на
маслен филтър, смяна на въздушен филтър, смяна на запалителни свещи, смяна на външен
горивен филтър, смяна на охладителна течност, проверка на поленов филтър, проверка на
климатик, проверка на допълнителен хладилен агент, изминатото разстояние в километри,
към който се препоръчва да се извършат тези действия, в т.ч. и дейностите, които трябва да
се извършат по време на обслужването /като проверка на спирачна система, на вътрешни и
външни светлини, проверка нивата на течността за чистачките, на стъклата на автомобила,
на акумулатора, на борд компютъра и др./. Всички тези дейности и действия попадат в
обхвата на т.нар. „техническо обслужване“ на автомобила, което е различно от
гаранционното такова.
От приетите по делото 24 бр. фактури и съответстващите им Поръчки за сервиз, се
установява, че същите са издадени за извършени от ищеца дейности и действия, попадащи в
обхвата на т.нар. „техническо обслужване“ на автомобилите, предмет на обществената
поръчка.
Видно от разпоредбите на чл.12 и 13 от договора, страните са разграничили
„текущата поддръжка и сервизно обслужване на автомобилите “ от задължението на
изпълнителя „да отстранява всички несъответствия на доставените МПС, проявени
или открити в рамките на гаранционния срок“. Отстраняването на несъответствия е
разгледано в чл. 13 във вр. с чл. 26 и сл. от договора и препраща към Гаранционните
условия. Обратно, при сервизното обслужване, регламентирано в чл. 12 от договора, се
5
препраща към дейностите посочени в Програмата за поддръжка на автомобила, в която се
четат дейности по смяна на: маслен филтър, въздушен филтър, филтър на купе/кабина,
свещи, външен горивен филтър, охладителна течност, спирачна течност.
В чл.27 от договора, Изпълнителят поел задължението да осигури гаранционно
(сервизно) обслужване за период от 7 години или 200 000 км., което настъпи първо, считано
от датата на подписване на ППП, при стриктно спазване на инструкциите за експлоатация, а
съгл. Чл.27, ал.2 се задължил да извършва с предимство сервизно обслужване на МПС на
Възложителя по време на целия гаранционен период, в срок не по – късно от 3 работни дни
от постъпване на заявка за обслужване от страна на Възложителя. Гаранционното
обслужване се осъществява в сервизи на Изпълнителя или в оторизирани сервизи. По време
на гаранционния срок Изпълнителят нямал право да отказва да приеме МПС за сервизно
обслужване и/или гаранционен ремонт. Прави впечатление, че в разпоредбата на чл.27, ал.2
страните са уговорили задължение за изпълнителя да обслужва с приоритет автомобилите на
Възложителя, но не и това да става „безплатно“ или в рамките на цената по Договора за
обществена поръчка. Същите ангажименти за Изпълнителя се четат и в Приетото като
доказателство и неразделна част от договора Техническо предложение за изпълнение на
поръчката /на л.146/, в което по т.5 кандидат изпълнителя (сега ищец) е декларирал, че ако
бъде избран за Изпълнител по договора за ОП, „ще осигури приоритетно приемане в
сервизната му база на МПС, предмет на договора“, както и по т.6 „всички разходи по
доставката и отстраняването на гаранционни проблеми /ремонти/ и/или замяна на
дефектирали части ще са за негова сметка. В нито един документ по делото, не се среща
задължение за Изпълнителя да поеме за своя сметка и всяко текущо сервизно обслужване на
процесните МПС, като смяна на масла, филтри, ремъци, различни течности и др.
консумативи, които имат ограничен период на експлоатация и обичайно се сменят на
определен пробег в километри.
Няма спор по въпроса, че договорът прави разграничение между гаранционно
обслужване и сервизна/техническа поддръжка, като в приетия като писмено доказателство
Сертификат за гаранция /на л. 155 от делото/, е посочен както обхвата на гаранцията, така
условията, които гаранцията не обхваща: всички дейности по техническото обслужване
на автомобила съгласно Програмата за техническо обслужване, дефинирана от
производителя на автомобила. Както договорът, така и Сертификатът за гаранция изрично
посочват, че техническото/сервизно обслужване не е част от безплатната гаранция.
Видно от съдържанието на договора и документацията към него, изрично е посочено,
че гаранцията е за сметка на изпълнителя, но видно от сертификата за гаранция, представен
от изпълнителя-ищец при сключване на договора, сервизното обслужване не попада в
обхвата й.
С оглед горното, доколкото техническото обслужване не е част от гаранционното
такова, не следва да се приема, че същото е за сметка на изпълнителя. Според настоящия
състав на съда действителната воля на страните при сключване на договора не е била
Изпълнителя да предостави цялостна безплатна техническа поддръжка на автомобилите, а
единствено да поеме гаранционното им обслужване, което включва отстраняване на
несъответствия по автомобилите, съществуващи и ново възникнали такива. Противното би
означавало едната страна, в случая Възложителя да се обогати неоснователно за сметка на
другата /Изпълнителя/, като от клаузите на договора и съпътстващите го документи, не
може да се извлече правно основание за такова разместване на блага.
6
В заключение, при съвкупния анализ на обсъдените по-горе доказателства и след
извършеното от съда тълкуване по реда на чл.20 от ЗЗД на разпоредбите на договора,
техническото и ценово предложение на Изпълнителя по договора за обществена поръчка,
Сертификата за гаранция и Програмата за поддръжка и техническо обслужване, се налага
безпротиворечивия извод, че в разглеждания случай извънгаранционното техническо
обслужване на автомобилите, предмет на обществената поръчка, е извън предмета на
договора за ОП и същото не е обхванато от общата цена по договора, която е уговорена
единствено за доставката на 13-те автомобила, но в нея не се включват допълнителните
дейности по техническото обслужване на същите, което ще се извършва в рамките на 7-те
години гаранционно обслужване.
Ето защо, извършените от изпълнителя и фактурирани от него дейности,
представляващи по съществото си рутинно техническо обслужване на процесните
автомобили, подлежат на заплащане от страна на Възложителя и собственик на
автомобилите.
Предвид всичко изложено, съдът намира предявеният иск за основателен и доказан в
пълния му размер, поради което ще следва да го уважи изцяло.
По иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД:
Акцесорния характер на иска за мораторна лихва предполага уважаване на главния
иск. Доколкото ответника по делото не установи заплащане на задълженията си, на
посочените във фактурите падежи, следва да се приеме, че същия е в забава от момента на
приемане на извършената работа и подписване на ППП. С оглед уважаването на главния
иск, основателен се явява и иска за заплащане на обезщетение за забава върху
претендираната сума, за посочените от ищеца периоди по всяка отделна фактура /от датата
на падежа посочен във фактурата/ до датата на подаване на исковата молба в съда. Размерът
на дължимото се обезщетение за забава, съдът установи по реда на чл.162 от ГПК,
посредством онлайн лихвен калкулатор, като същия възлиза на претендираната от ищеца
сума от 1175,65 лв. В този смисъл и този иск се явява основателен и доказан по размер,
поради което ще следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищеца. Същия претендира и
доказва извършването на съдебни разноски в общ размер от 2078,48 лв., от която сума
518,48 лв. представлява заплатена държавна такса, а 1560,00 лв. с вкл. ДДС заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение на адвоката, представлявал го в производството. Предвид
заявения с ИМ материален интерес 12 887 лв., действителната фактическа и правна
сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания /едно/ и извършените от
пълномощника процесуални действия в защита интереса на ищеца, съдът намира за
неоснователно възражението на ответника по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение и същото не следва да се намалява под минимума,
определен в НМРАВ, с който минимум същото е съобразено при уговарянето и заплащането
му от ищеца.
Следователно, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника ще следва да се
възложат изцяло сторените от ищеца в производството съдебни разноски в общ размер от
7
2078, 48 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА [***], с ЕИК [***] със седалище и адрес на управление [***],
представлявано от [***] да заплати на „[***], ЕИК [***], със седалище и адрес на
управление : [***], представлявано от управителя З. А. А.в, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 11 711,34 лева, представляваща дължимо
възнаграждение за извършено в периода от 10.08.2021 г. до 31.08.2021 г. и 28.09.2022 г.,
сервизно техническо обслужване на 13 броя автомобили „Рено Талисман“, доставени на
ответника по Договор за ОП № [***] на 12.09.2018 г., за което са издадени общо 23 броя
фактури, незаплатени от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 30.06.2023 г. до окончателното й изплащане, а на осн. чл.86 от ЗЗД
сумата от общо 1175,65 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от датата на
забава по всяка една фактура до датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.06.2023
г.
ОСЪЖДА [***], с ЕИК [***] със седалище и адрес на управление [***],
представлявано от [***] да заплати на „[***], ЕИК [***], със седалище и адрес на
управление : [***], представлявано от управителя З. А. А.в, на основание чл.78 ал.1 от ГПК
сумата от 2078,48 лв. представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
исково производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8