№ 32064
гр. София, 13.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20211110150083 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на С. Ц. У. срещу Ц. Й. Ч., А.
Б. З., Е. Ц. С. и Й. П. Ч., с която са предявени обективно и субективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС.
При извършена служебна проверка на редовността на исковата молба съдът
констатира, че същата е редовна.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и
допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните предпоставки за
приемането им.
Съдът констатира, че ответницата Е. Ц. С. е посочила, но фактически не е приложила
описаните в отговора на исковата молба писмени доказателства. Ето защо следва да се даде
възможност на същата да представи описаните документи с препис и за ответниците, след
което съдът ще се произнесе по тяхното приобщаване по делото.
Съдът констатира, че отговорът на ответника Й. П. Ч. е депозиран от адв. Б. К., но не е
приложено пълномощно за надлежното му упълномощаване. Ето защо следва да му се дадат
указания да представи доказателства за надлежно учредена представителна власт в полза на
адв. Б. К. към датата на депозиране на отговора, или да препотвърди извършените от адв. К.
процесуални действия без представителна власт, като му се укажат последиците от
неизпълнение на указанията.
Следва да се допусне поисканата от страните съдебно-техническа експертиза, която да
даде отговор на поставените в исковата молба и отговора на ответника Ц. Ч. задачи.
Да се издадат на ищеца и ответника Ц. Ч. поисканите съдебни удостоверения, тъй като
се цели изясняване на подлежащи на доказване факти.
Съдът намира, че на основание чл. 159, ал. 2 ГПК на ищеца следва да бъдат допуснати
до разпит двама свидетели при режим на довеждане – по един за установяване на всяка от
двете групи обстоятелства, за които са поискани свидетели, като на този етап допускането
на втори свидетел за същите обстоятелства не е необходимо.
Исканията на ответника Ц. Ч. и Й. Ч. за допускане на свидетели не отговаря на
изискването на чл. 156, ал. 1 ГПК, поради което на всеки от ответниците следва да бъдат
дадени указания да посочат обстоятелствата, които целят да установят с това
доказателствено средство, след което съдът ще се произнесе по допустимостта им.
На ответника З. на основание чл. 159, ал. 2 ГПК следва да бъде допуснат до разпит
1
един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелства, свързани с
владението на гараж № 2 и отправянето на покани, като на този етап допускането на втори
свидетел за същите обстоятелства е ненеобходимо.
Основателно е искането на страните за изискване на заверен препис от нотариално
дело № 222/2019г. на нотариус К. ., поради което същото следва да бъде уважено.
Ответникът А. З. е направил отвод за недопустимост на предявения иск в частта,
касаеща гараж № 2, доколкото се твърди да е завел срещу ищеца по-рано искова молба с
предмет признаване за установено, че последният е собственик на 4/6 идеални части от
процесния гараж и да му се предостави владението в обема, съответстващ на правото му на
собствеността, по която било образувано гр. дело № 47304/2021 г. по описа на СРС, 173
състав. Сочи същото към депозиране на отговора да е на етап фаза по събиране на
доказателства.
Съдът намира, че за да направи преценка за основателността на отвода по чл. 126 ГПК,
е изискал служебно справка по гр. дело № 47304/2021 г. по описа на СРС, 173 състав
относно страните, предмета и етапа на производството, както и препис от исковата молба и
окончателния съдебен акт, ако е постановен такъв.
След извършената служебна справка, се установява, че е налице висящо производство
по гр. дело № 47304/2021 г. по описа на СРС, 173 гр. състав. По посоченото дело е
постановено решение, съгласно което признато за установено, на основание чл. 108 ЗС, по
отношение на С. Ц. У., ЕГН **********, от град София, ..........., ч е А. Б. З., ЕГН
**********, от град София, бул. .........., е собственик на 4 /18 идеални части от недвижим
имот - гараж № 2, находящ се в град София, ул. ............, на първи партерен етаж на сградата,
със застроена площ от 16,20 кв.м., с идентификатор ................. по кадастралната карта и
регистри, одобрени със Заповед .........../02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК,
като е осъден ответника С. Ц. У., ЕГН **********, да предаде владението върху тях на
ищеца А. Б. З., ЕГН **********.
Отхвърлен е предявения от А. Б. З., ЕГН **********, срещу С. Ц. У., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване спрямо ответника, че ищецът е
собственик на 8 /18 идеални части (разликата между предявения размер на иска 4 /6 ид.ч. (
12 /18 ) и уважения размер 4 /18 ид.ч.) от недвижим имот - гараж № 2, находящ се в град
София, ул. ............, на първи партерен етаж на сградата, със застроена площ от 16,20 кв.м., с
идентификатор ................. по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед
.........../02.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и искането да бъде осъден
ответникът да му предаде владението върху тях. Към настоящия момент решението не е
влязло в законна сила и срещу него са депозирани въззивни жалби.
С определение от 17.07.2023 г. на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е спряно
производството по гр.д. № 50083/2021 г. по описа на СРС, I ГО, 36 състав до приключването
с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д. № 47304/2021 г. по описа на
Софийски районен съд, 173 състав. С определение № 8660/17.07.2023 г., постановено по
ч.гр.дело № 5288/2023 г. по описа на СГС, ЧЖ-VI-E е отменено определението, с което е
спряно настоящото производство и делото е върнато за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
По тези съображения и на основание 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
1. УКАЗВА на ответника Й. П. Ч. в едноседмичен срок от съобщението с писмена молба
да представи доказателства за надлежно упълномощаване на адв. Б. К. за настоящото
производство, предхождащо депозирано на отговора на исковата молба или да
потвърди извършените от него действия и представи лично подписан препис от
отговора на исковата молба. Предупреждава, че при неизпълнение на горните
указания в срок и в цялост, съдът ще приеме, че не е подаван отговор.
2. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2023 г. от
14:00 часа, за когато да се призоват страните и вещото лице.
3. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
ІІІ. 1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
Предявени са следните обективно и субективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 108 ЗС от С. Ц. У., както следва:
1/ срещу Ц. Й. Ч., за признаване за установено спрямо него, че ищецът е собственик на
1/2 ид.ч. от Таванско помещение № 1, намиращо се в триетажна жилищна сграда с
идентификатор № ............. на таванския етаж на кота +10.72 м., състоящо се от: дрешник,
баня и тоалетна, стая и тераса, със застроена площ от 26.40 кв.м. и да му предаде владението
върху същото, като на основание чл.537, ал.2 ГПК се отменен нотариален акт от
06.11.2019г.;
2/ срещу А. Б. З., Е. Ц. С. и Й. П. Ч. за признаване спрямо ответниците, че ищецът е
собственик на собственик на 1/2 ид.ч. от Гараж № 1, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № ..............8 със застроена площ 16.20 кв.м. и Гараж № 2,
представляващ самостоятелен обект в сграда идентификатор № ................. със застроена
площ 16.20 кв.м., находящи се в гр.София, .........., като ответниците бъдат осъдени да
предадат владението върху индивидуализираните в исковата молба имоти;
3/ срещу Е. С., ЕГН **********, и Й. П. Ч. за признаване спрямо ответниците, че
ищецът е собственик на собственик на 1/2 ид.ч. от ПРУ (противорадиационно укритие -
мазе), със застроена площ 10.03 кв.м., находящ се в гр.София, ..........А, както и че е
изключителен собственик на Мазе № 2 с площ от 10,09 кв.м.,. находящо се на кота 0,
принадлежащо към апартамент № 2, като ответниците бъдат осъдени да му предадат
владението върху индивидуализираните в исковата молба имоти.
Ищецът С. Ц. У. твърди, че е собственик на посочените в исковата молба недвижими
имоти в съответния обем на основание суперфиция. Поддържа се с ответницата Е. С. да са
брат и сестра, а ответинкът Й. Ч. да е неин съпруг. Посочва се родителите на У. и Ч. да са им
учредили суперфиция съгласно одобрен архитектурен проект през 1986 г., като е
разпределено правото на собственост върху част от самостоятелните обекти в сградата, а
именно на Е. С. - ет. 1, на ищеца - големият апартамент на II етаж и таванската стая над
него, а на родителите им - останалият II етаж (малък апартамент и таванската стая над него),
като към тях имало изградении мазета. Твърди се освен посочените обекти в сградата да са
построени още ПРУ, таванско помещение и три броя гаражи, като заявява, че същите са
придобити на основание отстъпено право на строеж в съсобственост между Е. С. и С. У. по
1/2 ид.ч. Сочи се, че Е. Ч. е придобила на основание покупко-продажба през 1991 г. от
своите родители апартамент № 3, мазе № 3, таван № 3 и гараж № 3, ведно с прилежащите
идеални части от общите части на сградата и с 1/2 ид.ч. от дворното място. Ищецът сочи, че
след построяването на сградата е живеел в таванско помещение (таван) №1, за да довърши
своя апартамент, а след завършването на апартамента си до 2018г., процесното таванско
помещение се е ползвало общо от Е. и С., като достъпът до него се е осъществявал през
общото стълбище, както е по архитектурен проект. Наред с това семейството на ищеца е
съхранявало там свои вещи, вкл. детските играчки на детето. Ето защо твърди сестра му Е. и
съпругът й да не са придобили по давност таванско помещение № 1, съгласно КНА по
3
обстоятелствена проверека от 6.11.2019г., което в последствие дарили на сина си Ц. Ч. през
2021г. Ищецът сочи, че през 2019г. синът му е установил, че достъпът им до процесното
таванско помещение е отнет чрез зазиждането на входа от общото стълбище, тъй като
ответницата Е. Ч. била извършила преустройства. Сочи, че до този момент те не били
отблъснали намерението му да свои процесната ½ ид. част от тавана. Сочи, че те не са могли
да прехвърлят имота на своя син, тъй като самите те не се били собственици на цялото
таванско помещение.
Наред с горното ищецът У. твърди, че неговата майка Т. У.а не е притежавала правото
на собственост върху 4/6 ид. части от гаражи № 1 и № 2, поради което и не е могла да се
разпореди в полза на Ц. и П. Ч. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 2019г. с посочените имоти, респективно те да ги
прехвърлят през 2021г. на ответника А. З.. Предвид това А. З. не е придобил правото на
собственост върху 4/6 ид. части от гаражи № 1 и № 2.
В исковата молба се твърди, че Т. У.а не е притежавала 4/6 ид. части от ПРУ (мазе),
поради което не е могла да се разпоред със същото в полза на Е. Ч. с договор за покупко-
продажба от 2019г., поради което и последната не е придобила собствеността върху същото.
Ето защо ищецът поддържа да са съсобственици при равни квоти – по ½ ид. част на
процесния имот. По отношение на мазе № 2 ищецът твърди да е изключителен собственик
на същото като принадлежност на собствения му апартамент № 2 ,тъй като строителните
правила и норми изискват към всяко едно жилище да бъде придадено поне едно складово
помещение /в тавана или избата/. По изложените съображения моли за уважаване на
предявените искове. Претендира стоените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Й. Ч. е депозирал отговор на исковата молба, с
който поддържа становище за неоснователност предявените искове. Оспорвам ищецът С. У.
да е собственик на таванско помещение № 1 и да е ползвал същото, при твърдението, че
същото е принадлежност към апартамент № 3 от възникването на сградата до степен груб
строеж, като същото е функционално свързано с въпросното жилище, което са придобили с
по силата на покупко-продажбата. Сочи, че тъй като не било описано в НА от 1991 г. бил
съставен КНА от 2019г. на основание покупка и давностно владение. Излага, че считано от
покупката 1991 г. апартамент № 3, заедно с всички прилежащи помещения, в това число и
таванско помещение № 1 се е владял единствено и само от семейството на ответника, което
владение било необезпокоявано и безспорно. Твърди, че учреденото право на строеж е
реализирано, а построените три гаража (1, 2 и 3), както и складови помещения (1, 2 и 3) и
ПРУ, при условията на приращение стават изключителна собственост на съпрузите Ц. С. У.
и Т. И. У.а, като собственици на земята. След смъртта на Ц. У., неговата съпруга придобива
4/6 ид. части от тези имоти, а Е. и С. – 1/6 ид.част, като в последствие Т. У.а прехвърля
своите ид. части от посочените имоти на Ц. и П. У.и (гаражи 1 и 2), както и на Е. (ПРУ и
мазе № 2). Към настоящия момент Гараж № 2 се владее изключително от ищеца С. У., като
към него твърди да са отправяли многократно покани да възстанови владението на
съпругата му, а гараж № 1 се владее от ответника З.. Сочи, че двамата със съпругата му
владеят изключително мазе № 2, тъй като са собственици на общо 5/6 идеални части. За
последното твърди да са уведомили на основание чл. 32, ал. 1 ЗС ищеца. Оспорва ищецът да
е изключителен собственик на мазе № 2, тъй като същото не е прилежащо към неговия
апартамент. Жилището му отговаряло на всички условия на ЗТСУ, доколкото било
предвидено в него да има складово помещение, а в това число и таванска стая. Сочи че през
2021 г. са прехвърлили на сина си Ц. Й. Ч. 5/6 идеални части от ПРУ /мазе/, като към
настоящия момент същото се владее изключително от него. По изложените съображения
моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ц. Ч. е депозирал отговор на исковата молба, с
4
който поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че процесното
таванско помещение е планувано като прилежаща част към апартамент № 3, който по силата
на учреденото право на строеж и вследствие на реализирането му е станало собственост на
Ц. С. У. и Т. И. У.а, които от своя страна го прехвърлили на родителите му. Не оспорва, че
единственият достъп до таванското помещение се осъществява само през собствения му
апартамент № 3. Оспорва твърдението на ищеца същото да се е ползвало съвместно.
Владението върху процесното таванско помещение от 1991 г. до датата на извършеното от
родителите му дарение винаги е било необезпокоявано. Ето защо поддържа, че дори да се
приеме, че същото не е принадлежност към главнта вещ – апартамент № 3, то е придобито
на основание изтекла давност в полза на родителите му, като по този начин извършеното
през 2021г. в негова полза дарение е породило своя вещно-транслативен ефект. Твърди, че е
собственик на 5/6 идеални части от ПРУ /мазе/, находящо се в процесната сграда, придобита
по силата на дарение, обективирано в НА от 2021г. и владее този имот изцяло , за коео е
уведомил съсобственика С. У.. По изложените съображения моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. З. е депозирал отговор на исковата молба, с
който поддържа становище за недопустимост на предявения иск, а по същество оспорва
същия като неоснователен. Твърди, че е собственик на основание покупко-продажба на 4/6
ид. части от гараж № 1 и гараж № 2, находящи се в гр. София. ............ Твърди се
понастоящем ищецът да владее гараж № 2 и въпреки изричните покани от З. да му предаде
владението върху същия, У. продължавал да упражнява фактическата власт. Поддържа, че в
тази връзка е предявил иск с правно основание чл. 108 ЗС срещу ищеца, за което било
образувано гр. д. 47304/2021 г. по описа на СРС, 173 състав. Сочи, че праводателите му са
придобили собствеността върху посочените имоти от своята баба. Същите са придобити на
основание приращение от собствениците на парцела Ц. и Т. У.и, тъй като били извън
учредената суперфиция, като след смъртта на Ц. У., процесните два гаража са станали в
съсобственост на Т. У.а – 4/6 ид. части и по 1/6 ид. част за ищеца и Е. Ч.. Ето защо оспорва
ищецът да е придобил ½ ид. част от процесните гаражи 1 и 2. Не оспорва, че владее
изключително гараж № 1. По изложените съображение моли за отхвърляне на предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. С. е депозирал отговорна исковата молба, с
който поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че освен
конкретно посочените самостоятелни обекти в суперфицията са изградени и други обекти,
които не са изрично цитирани. Същите обаче представляват принадлежност към парцела и
са собственост на Ц. и Т. У.и, поради което оспорва твърдението на ищеца, че изграденото
извън учреданата суперфиция е станало собственост на суперфицаря. На второ място
твърди, че таванско помещение № 1 е планирано и представлява прилежаща част към
апартамент № 3, същото било функционално свъзразано с това жилище и не можело да бъде
самостоятелен обект на собственост, и е било обект на придобивната сделка от 1991 г.
Независимо от горното поддържа, че е придобила по давност таванското помещение,
изтекла към 2002г. По отношение на гараж 1, гараж 2 и противорадиационното укритие,
както и мазе № 2 поддържа, че не са изрично посочени в процесната суперфиция и правото
на собственост е преминало у учредителите на правото на строеж на основание чл. 92 ЗС.
Оспорва твърдението на ищеца да е живеел в таван № 1, последното да е използвано от него
за съхранение на вещи, респективно съвместното ползване на същото, както и че достъпът е
нарочно отнет от Е. Ч. чрез преустройство. Наред с това се оспорват и твърденията на
ищеца, че ответницата и последващите приобретатели не са демонстрирали собственическо
поведение, а напротив- същите са манифестирали, че владеят имота си трайно, явно и
необезпокоявано. Оспорва и твърдението, че преди 2019 г. ответницата и нейният съпруг не
са отблъсквали намерението на ищеца за своене. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.
5
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):
Предявени са от ищеца обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 108 ЗС.
3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът да приема за безспорно и ненуждаещо
се от доказване в отношенията между страните, че на ищеца и ответницата Е. Стафанова-Ч.
е отстъпено право на строеж от техните родители за построяване на сграда, с разпределение
- на Е. С. - ет. 1, на С. У. - голем апартамент на ет. 2 и таванската стая над него, Ц. и Т. У.и –
останалата част от ет. 2 (малък апартамент и таванската стая над него), в която сграда били
изградени и мазета към тях, както и били изградени и ПРУ (протоворадиационно укритие),
таванско помещение и три броя гаражи, че през 1991 г. Ц. и Т. У.и прехвърлят на Е. С.
собствеността върху апартамент № 3, мазе № 3, таван № 3 и гараж № 3, ведно с
прилежащите идеални части от общите части на сградата и с 1/2 ид.ч. от дворното място; че
Ц. Ч. владее таванско помещение № 1, както ПРУ (мазе), че Е. С.а-Ч... и Й. Ч. владеят мазе
№ 2, а А. З. владее гараж № 1.
4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във
връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за
които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните
правопораждащи факти: придобиването на правото на собственост върху процесните имоти
на посоченото основание и упражняваната от ответницити фактическа власт върху същите, с
които е налице спор за собственост по отношение на посочения имот.
В тежест на ответника е да докаже, че владее процесният имот на правно основание
и своите възражения и фактите, на които основават изгодни за себе си последици на
очертаните в исковата молба придобивни основания, като конкретно за ответника Ц. Ч. -
давностно владение по отношение на таванско помещение № 1, в това число, че неговите
праводатели са упражнявали фактическа власт върху имота през определен в закона период
от време /5 г. при добросъвестно владение и 10 г. при недобросъвестно/, като установи
началния и крайният момент, което владение е било спокойно, явно, постоянно, за което не
сочи доказателства.
Разпоредбата на чл.69 ЗС съдържа презумпция, че владелецът държи вещта за себе си с
намерение да я свои, опровергаването на която е в тежест на ищеца.
ІV. По доказателствата:
ДОПУСКА И ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на
ответниците Ц. Ч. и А. З. писмени доказателства под опис.
УКАЗВА на ответницата Е. Ц. С., че е описала, но фактически не е приложила
описаните в отговора на исковата молба писмени доказателства, като й ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ да представи в едноседмичен срок от получаване на съобщението
описаните документи с препис и за ответниците, след което съдът ще се произнесе по
тяхното приобщаване по делото.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице да
отговори на поставените в исковата молба и с отговора на исковата молба на ответника Ц.
Ч. задачи при депозит в размер на общо 700 лв., от които 500 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение, и 200 лв., вносими
от ответника Ц. Ч. в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
6
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л. Г., която да бъде уведомена за поставените задачи след
представяне на доказателства за внасяне на депозита, като в призовката бъде посочено, че
заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното
заседание с преписи за страните.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели при
режим на довеждане от страна на ищеца за установяване на всяка от двете групи
обстоятелства, посочени в исковата молба.
УКАЗВА на ответниците Ц. Ч. и Й. Ч. в седмодневен срок от съобщението да уточнят,
на основание чл. 156, ал. 2 ГПК, конкретните обстоятелства, които целят да бъдат
установени с поискания разпит на свидетели. При неизпълнение на указанията, съдът ще
остави искането без уважение.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим
на довеждане от страна на ответника А. З. за установяване на обстоятелства, свързани с
владението на гараж № 2 и отправянето на покани.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца и ответника Ц. Ч. поисканите съдебни удостоверения
след заплащане на държавна такса.
ДА СЕ ИЗИСКА заверен препис от нот. дело № 222/2019г. на нотариус К. ..
V. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е
взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
7
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8