Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
25.09.2017 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на деветнадесети април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №8341 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Я.Л.Л., с която са предявени осъдителни искове
срещу П.НА Р.Б.с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 3210 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан. Претендира законната лихва от исковата молба и направените
по делото разноски.
Ищецът
твърди, че в периода 22.01.2008 г. – 16.03.2012 г. срещу него се е водило наказателно
производство, по което е постановена оправдателна присъда, като за посочения
период е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в негативните психически и физически
последици, накърнени са честта и достойнството му, семейството му се е
разрушило, случаят е разгласен медийно и е достигнал до широк кръг хора. От
приложените мерки за процесуална принуда – задържане под стража и забрана за
напускане на страната, са възпрепятствани възможностите да извършва бизнес. Претендира имуществени вреди,
изразяващи се във внесени парични гаранции. Ответникът
оспорва исковете по основание
и размер. Счита, че не са доказани твърдените неимуществени вреди, позовава се
на осъждания на ищеца по други наказателни производства, които са влезли в сила.
Оспорва настъпване на имуществени вреди – отнетата парична гаранция не подлежи
на възстановяване, тъй като е санкция за противоправно процесуално поведение, а
за връщане на внесената гаранция и налице специален процесуален ред, уреден в
НПК.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С
Постановление от 23.01.2005 г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление
по чл.251, ал.1 НК – за това, че на 22.01.2008 г. на Летище София нарушил
разпоредби на Валутни закон – изнесъл валута в наличност в размер на 22260
евро, която не е декларирал и е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 500 лв. Наложена му е и мярка за процесуална принуда „забрана за
напускане на страната“. До привличането си като обвиняем – на 22.01.2008 г.
ищецът е задържан за 24 часа със заповед по ЗМВР.
На
09.02.2009 г. делото е внесено в съда с обвинителен акт, за което е образувано
съдебно производство – НОХД №1625/2009 г. по описа на СРС. По делото са
проведени 12 съдебни заседания в периода 09.04.2009 г. – 05.04.2011 г. Големият
брой заседания се дължи на процесуалното поведение на ищеца – същият едва на
петото заседание дава обяснения и прави исканията си за събиране на
доказателства, и следващите заседания са проведени за събиране именно на тези
доказателства, а едно заседание е отложено заради отсъствие на защитника на
ищеца.
С присъда от
05.04.2011 г. ищецът е признат за виновен в повдигнатите му обвинения.
С присъда от
01.03.2012 г., постановена по ВНОХД №2624/2011 г. на СГС, присъдата на
първоинстанционния съд е отменена изцяло и ищецът е признат за невиновен по
повдигнатите обвинения.
Установи се,
че по отношение на ищеца е била взета мярка „задържане под стража“ за 24 часа и
„гаранция“, първоначално в размер на 500 лв., в последствие в поради
неизпълнение на мярката – отнета в полза на държавата и наложена „гаранция“ в
размер на 1500 лв. А за периода 23.01.2008 г. - 13.03.2010 г. му е наложена
мярка за процесуална принуда „забрана за напускане на страната“.
От показанията
на свидетелката В.Х.Й.– Н., майка на ищеца, се установява, че процесното
наказателно производство му се е отразило негативно – получил депресия, паник
атаки, за които приемал антидепресанти, оплаквал се от високо кръвно, безсъние,
ниско самочувствие и подтиснатост, както и развил начална форма на диабет.
Изгубил е бизнеса си, започнал е живее на издръжка на родителите си и
родителите на съпругата си, Още след задържането си чрез съпругата си ищецът се
е свързал с журналисти и е разгласил наказателното производство, което е
образувано срещу него. От публичността пострадали деловите му контакти и
партньорите му се отдръпнали. Забраната да напуска страната попречила да
развива бизнеса си, който бил свързан с внос на автомобили. Разделил се е със
съпругата си, с която имали две деца. Към момента свидетелката сочи, че ищецът
е създал ново семейство и има още едно дете от втората си съпруга.
По делото не
се спори, а и от представената по делото справка за съдимост се установява, че ищецът
е осъждан по 2 дела – през 1998 г. за управление на МПС с концентрация на
алкохол в кръвта нас 1,2 промила и през 2014 г. за закани с убийство към
бившата му съпруга и майка й, извършени през 2010 г. Установява се още от
представените от ответника извлечения от Търговския регистър, че ищецът има
участие в 20 търговски дружества, еднолично или в съдружие с други лица,
развиващи дейност, включително в периода, през който е водено процесното
наказателно производство.
При така
установените факти съдът намира, че се е осъществил фактическият състав на
чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, а именно: в полза на ищеца е възникнало вземане за
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на
обвинение за престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда.
Вредите, изразяващи се в преживени негативни емоции, накърняване на авторитета
му, неудобства за него и семейството му, свързани с взетите мерки за
неотклонение в периода на изпълнението им, са в причинно-следствена връзка с
незаконното обвинение.
Не се
установява влошаване на здравословното състояние на ищеца, което да е в
причинна връзка с процесното наказателно производство. Дори и да се приеме, че
свидетелските показания са гони да установят влошено здраве, то изводът на
свидетелката, че здравословното състояние на ищеца се дължи на наказателното
преследване, не може да се възприеме. На първо място защото същата не разполага
със специални познания в областта на медицината, за да направи компетентен
извод за причините за заболяванията и на следващо място – тъй като по делото се
установи, че в периода 2010 г. – 2014 г. срещу ищеца е водено и друго
наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда, което също може
да причини влошаване на здравето.
Неоснователни
са и претенциите за вреди от затруднения при упражняване на търговска дейност.
На първо място не се претендира, нито се доказва пропуснат доход от
възнаграждения – такъв иск за имуществени вреди не е предявен. Нарушена репутация
на търговско дружество представлява вреда за самото дружество и не може да се
претендира от ищеца. Отделно от това от представените от ответника
доказателства относно вписания в Търговския регистър се установява, че през
периода, в който се е водило процесното наказателно производство, ищецът не е
прекратил участието си в търговските си дружества и е регистрирал нови. Видно
от протоколите от наказателното производство, при всички искания от страна на
ищеца за изменение на мярката за неотклонение и мярката за процесуална принуда,
същият е твърдял пред съда, че работи - има стабилна работа като управител на
търговски дружества. Това представлява признание от страна на ищеца на факта,
че не е имало период, в който да останал без трудова заетост. Ето защо вреди,
свързани с накърнена бизнес репутация, не следва да се присъждат.
При
определяне на размера на обезщетението съобразно чл.52 ЗЗД съдът съобрази
указанията, дадени с ПП 4/1968 г. на ВС, както и практиката, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК по въпроса за определянето на обезщетението (решение № 532/24.06.2010
г. по гр.д. № 1650/2009 г. III ГО, ГК, решение № 356/09.12.2014 г. по гр.д. № 2946/2014
г. IV ГО, ГК). Съобразно цитираните актове следва да се съобразят тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинение, вида и характера на
упражнената процесуална принуда, общата продължителност и предмета на
наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им
представители и компетентните органи в наказателното производство, последиците
от увреждането съобразно тяхната продължителност, степен и интензитет,
възрастта на увредения, общественото и социалното му положение.
При
съблюдаване на тези критерии съдът съобрази следното: Процесното наказателно
производство е за валутно престъпление, което се наказва с лишаване от свобода,
продължило е 4 години. Процесуалната принуда срещу ищеца се изразява в
задържане за 24 часа и вземане последователно на мярка за неотклонение „гаранция“
– първата отнета в полза на държавата, както и забрана за напускане на
пределите на страната за срок от 2 години. Увреждането се изразява в понасяне
на неудобства, свързани с мерките за неотклонение и участие в процесуални
действия при разглеждане на делото в досъдебна и съдебна фаза, както и
негативни емоции и притеснение, накърняване на доброто име и авторитет,
влошаване на отношенията в семейството, влошаване на емоционалното състояние на
ищеца – повишено нервно напрежение, депресия, паник атаки, наложило лечение с
антидепресанти. Гласните доказателства установяват неудобството, причинено на
ищеца от невъзможността да пътува и да осигурява доходи на семейството си. Съдът
съобрази още и възрастта на ищеца – мъж в зряла възраст с изградени социални
контакти и авторитет, който обаче неминуемо е повлиян и от другите две наказателни
производства, водени срещу него, за които има влезли в сила осъдителни присъди,
както и обстоятелството, че в процесния период е било висящо наказателно
производство за закана с убийство, което е приключило с осъдителна присъда. Следователно
не може да се приеме, че установените вреди се дължат единствено и само на
процесното наказателно производство. Следва да се съобрази обстоятелството, че
е налице медийно разгласяване на процесното наказателно дело, но това е станало
изцяло по инициатива на самия ищец, като липсват данни прокуратурата да е
давала информация на медиите по случая. Ето защо съдът приема, че всички установени
негативни последици са общо следствие на наказателното преследване на ищеца по
всичките дела, образувани срещу него, едно от които е процесното. Затова при
определяне на размера на обезщетението по реда на чл.52 ЗЗД следва да се
съобрази в каква част процесното наказателно дело е допринесло за настъпване на
вредите. В този смисъл е и практиката, постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение
№ 197 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1845/2016 г., III г. о., ГК и др.
Връзка с указанията, дадени в т.11 на ТР №2/2004 г. на ОСГК на ВКС, с
цитираното решение се приема, че „щом по
едно и също време е имало наказателни производства, по които страната е била
привлечена като обвиняем, причинените й неимуществени вреди са във връзка с
всички обвинения...“. Настоящото производство не е започнало първо – към
момента, към който е привлечен като обвиняем, ищецът е бил осъждан за
управление на МПС след употреба на алкохол. Макар единствено процесното
наказателно производство да е било медийно разгласено, оповестяването е станало
единствено по инициатива на ищеца. А докато се е водило делото за валутно
престъпление, срещу ищеца е образувано производство за престъпление против
личността - закана с убийство, което е деяние с по-висока степен на обществена
укоримост (с оглед засегнатия обект) и което е приключило с влязла в сила
осъдителна присъда. Поради това доброто име и авторитет на ищеца в обществото
са били накърнени в по-голяма степен от осъжданията му, а не от процесното дело
за валутно престъпление, за което е бил оправдан. И макар да не може да се
приеме, че накърненият обществен имидж на ищеца е единствено от наказателното
преследване, предмет на настоящото дело, не може да се отрече обстоятелството,
че на ищеца е причинено неудобство, свързано с организиране на защитата си и
явяване пред съда при разглеждане на делото.
При отчитане
на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение е в размер
на 2000 лв. Следва да се отбележи, че размерът на обезщетението е съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, който включва освен обективно
установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща
от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като
ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящият състав приема, че сумата от 2000
лв. (повлияна в най-висока степен от задържането под стража и забраната за
напускане на страната), отговаря на така посочените критерии за справедлива
компенсация за претъпените от ищеца неимуществени вреди и е съобразена с обществената
мяра за справедливост, обективирана в съдебната практика като ориентир за
размерите на обезщетенията – напр. Решение № 232 от 25.07.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1381/2010 г., III Г. О., ГК (в който случай обаче ищецът не е имал други
осъждания и протичащи наказателни производства, наред с процесното).
Претенцията
за законна лихва е основателна от начален момент – предявяване на исковата
молба, така както е претендирана.
Неоснователен
е искът за имуществени вреди.
Относно
сумата от 500 лв., представляваща отнета в полза на държавата парична гаранция:
видно от акта на съда – Определение от 06.11.2008 г. на СРС по НЧД
№И-3 443/2008 г., гаранцията е отнета поради нарушение на мярката за
неотклонение – поради недобросъвестното процесуално поведение на ищеца в
досъдебното производство. Ето защо и на основание чл.5, ал.1 ЗОДОВ увреждането
е причинено поради изключителна вина на пострадалия и обезщетение не се дължи.
Относно
сумата от 1500 лв., представляваща парична гаранция, взета с Определението от
06.11.2008 г. на СРС по НЧД №И-3 443/2008 г., за връщане на същата е
установен специален процесуален ред – чл.61, ал.8 НПК. Ето защо възстановяването
на сумата не подлежи по пътя на обезвреда на имуществени вреди по ЗОДОВ, а чрез
процесуалния способ, предвиден в НПК.
Претенцията
за законна лихва върху горните две суми в размер на 1210 лв. е също
неоснователна – върху сумата от 500 лв. – тъй като вземане за главница не е
възникнало, а върху подлежащата на връщане гаранция от 1500 лв. – тъй като няма
данни същата да е върната на ищеца по реда на НПК. За държавата възниква
задължение да плати лихва за забава от момента, в който възниква задължението
за връщане на сумата. Мярката е отменена с акт на въззивния съд от 01.03.2012
г. и няма данни ищецът да е поискал връщане на сумата (виж Решение № 72 от
1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 833/2010 г., III г. о., ГК).
По изложените
съображения съдът приема, че искът за неимуществени вреди следва да се уважи а
сумата от 2000 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 50000
лв., а искът за имуществени вреди – да се отхвърли изцяло.
По
разноските:
На ищеца, с оглед искането му по
чл.78, ал.1 ГПК и изхода на делото, следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса в размер на 10 лв. и 93,97 лв. за адвокатско възнаграждение.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес: гр.София, бул. ********,
да заплати на Я.Л.Л., ЕГН:**********,
на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ
сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпление,
за което е оправдан, ведно със законната лихва от 06.07.2016 г. до
окончателното плащане и
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 103,97 лв., представляваща
съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер от 50000 лв. и иска за имуществени вреди в размер на 3210 лв.,
представляващи внесени парични гаранции и законната лихва от деня на внасянето
им до предявяване на иска.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: