Определение по дело №608/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20212100500608
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 април 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 260
гр. Бургас , 28.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100500608 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 423 от ГПК и е образувано по
повод възражението на К. Х. Т. от гр. *** чрез процесуалния му
представител , против заповед за изпълнение № 4147/06.10.2014 г.
издадена по ч.гр.д. № 7081/2014 г. по описа на Бургаския районен съд по реда
на чл. 410 ГПК за сумата от общо 21 583,50 лв.,дължими въз основа на
извлечение от счетоводните книги на банката – кредитор –
„Райфайзенбанк/България/“ЕАД по сключен с длъжника „ХЮС“ЕООД и
съдлъжниците П.Й.С.,К. Х. Т. ,С.Х. Т. и Г.С. Т. договор за банков кредит от
1.03.2008 г. и анекс от 28.10.2009 г.,анекс от 04.11.2009 г. и анекс от
28.01.2011 г.,от която сума 16 447,75 л –предсрочно изискуема главница ;1
020,63 лв.-изискуема редовна лихва за сочен период ;1 163,73 лв. –изискуема
наказателна лихва за сочен период ;2 951,39 лв. – изискуема лихва по анекса
от 28.01.2011 г. за сочен период ,ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението до окончателното изплащане ,както и 431,67 лв. –
разноски в заповедното производство. Сочи се във възражението ,че
заповедта за изпълнение не е връчена надлежно ,поради което длъжникът е
бил възпрепятстван да подаде възражението си по чл. 414 от ГПК в
срок.Заповедта за изпълнение заедно с поканата за доброволно изпълнение
не е била връчена лично ,като в поканата е посочено ,че е връчена по реда на
1
чл. 46 ГПК – на трето лице –С.Х. Т. ,със задължение да я предаде на К.Т.
Сочи се ,че С. Т. не е от кръга на домашните на К.Т. и не живее на адреса му
.На този адрес единственото пълнолетно лице ,с което длъжникът-молител
живее е С. Х. и тя единствено е могла да получи поканата ,заедно с
останалите книжа .Лицето С. Т. живее на друг етаж и не е лице от
домашните на молителя.Освен това С. Т. бил солидарен длъжник по същия
изпълнителен лист и бил заинтересован молителят да не получи призовката
за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение,тъй като К.Т. бил
поръчител по договора за кредит .Затова се счита ,че е налице хипотезата на
чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК и не е налице редовно връчване на заповедта за
изпълнение.Едновременно с възражението е подадета и жалба срещу
разпореждането за издаване на заповедта за изпълнение ,като са изложени
съображения по същество.
След преценка на приложените по делото доказателства
и като обсъди съображенията наведени във възражението по чл. 423 от ГПК
,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Със заявление от представляващия
„Райфайзенбанк/България/ЕАД на осн.чл. 410 от ГПК е поискано издаването
на заповед за изпълнение против солидарните длъжници“Хюс“ЕООД ,СЪС
СЕДАЛИЩЕ ГР. Бургас и П.Й.С.,К. Х. Т. С.Х. Т. и Г.С. Т.а за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от общо 21 583,50 лв. въз основа на договор
за банков кредит от 01.03.2008 г. и анекс от 28.10.2009 г.,анекс от 04.11.2009
г. и анекс от 28.01.2011 г.,от която сума 16 447,75 л –предсрочно изискуема
главница ;1 020,63 лв.-изискуема редовна лихва за сочен период ;1 163,73 лв.
–изискуема наказателна лихва за сочен период ;2 951,39 лв. – изискуема
лихва по анекса от 28.01.2011 г. за сочен период ,ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане
,както и 431,67 лв. – разноски в зоповедното производство. .
С разпореждане от 06.10.2014 г. по ч.гр.д. № 7081/2014
г.на БРС е издадена заповед за изпълнение № 4147 срещу длъжниците
.След изтичане на срока по чл. 414 от ГПК и влизане в сила на заповедта на
16.12.2014 г. е издаден и изпълнителен лист ,въз основа на който е било
образувано изп.дело № 20148040401291 по описа на ЧСИ Делян Николов.
2
Пред настоящия съд солидарният длъжник К.Т.
сочи ,че ,тъй като заповедта за изпълнение не му е връчена надлежно ,е
пропуснат законния срок да възрази против нея на осн.чл. 414 от ГПК
,поради което се моли да се приеме настоящото възражение по реда на чл.
423 от ГПК ,установявайки ,че са налице предпоставките по чл. 423 ал. 1 т. 1
ГПК.
Разпоредбата на чл. 423 ГПК дава право на длъжника, който е
бил лишен от възможността да оспори вземането по заповед за изпълнение
чрез подаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК, да подаде
възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на
заповедта за изпълнение. Молбата за приемане на възражението следва да се
основава на твърдения за наличие на обстоятелствата по чл. 432, ал. 1, т. 1 - 4
от ГПК. В случая възражението се основава на твърдения за наличието на
обстоятелства по чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК –твърди се, че заповедта за
изпълнение не е била връчена надлежно на молителя, поради което същият е
бил лишен от възможността да оспори вземането.
Настоящият състав намира, че връчването е било надлежно и не е
налице сочената хипотеза . Съгласно чл. 43, ал. 1 от ГПК съобщението може
да бъде връчено лично или чрез друго лице. Съгласно чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от
ГПК когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се
връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като друго лице може да
бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е
работник, служител или съответно работодател на адресата. Също така
лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със
задължение да предаде призовката на адресата. Съгласно трайно установената
съдебна практика, задължително в съобщението призовкарят вписва какво е
качеството на лицето, което е приело съобщението – в този смисъл са и
Определение № 502 от 22.12.2017 г. по ч. гр. д. № 4649/2017 г. на ВКС, Трето
ГО и Определение № 397 от 05.11.2018 г. по ч. гр. д. № 3873/2018 г. на ВКС,
Трето ГО, съгласно които "връчителят разполага с произтичаща от закона
компетентност по предвидените в закона форма и ред да удостовери фактите,
които са от значение за редовността на връчването. За да връчи съобщението
на лице, различно от адресата, връчителят е длъжен да провери пасивната
процесуална представителна власт на същото. Законът не изисква връчителят
3
да опише всички действия по тази проверка, като е достатъчно в съобщението
да посочи качеството на лицето, на което е връчил, като е допустимо да
използва разнообразни характеристики например "домашно лице", "иконом",
"наемател", "началник", "колега", "сътрудник", "личен асистент" и други.
Връчването е редовно ако характеристиката сочи на онези отношения, които
законът обвързва с пасивната процесуална представителна власт. Когато те
съществуват, законът фингира връчването на адресата. Същевременно както е
отбелязано и в определение № 299 от 05.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2596/2018 г.
на ВКС, Четвърто г. о. когато съобщението се връчва на някой от домашните
на адресата следва да се удостовери, че това лице е пълнолетно. "
В случая, видно от представените доказателства, лицето, на
което е било връчена заповедта за изпълнение ,заедно с поканата за
доброволно изпълнение е бил братът на молителя-с.х. Т. , както е записано в
разписката за връчване ,като той е поел задължение да предаде на молителя-
негов брат книжата по изпълнителното дело. Не е било записано, че
получателят е пълнолетно лице. Въпреки това няма спор между страните, че
получилият съобщението е братът на молителя-длъжник , който е бил
пълнолетен към момента на получаването на съобщението. Освен това
братът не само е полнолетно лице ,което е получило поканата за доброволно
изпълнение със задължение да я предаде ,но е и съсед -живее на седмия етаж
,а молителят-на четвъртия.
Съгласно чл. 46, ал. 4 ГПК с получаването на съобщението от
друго лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Законовият срок
по чл. 423, ал. 1 ГПК е започнал да тече от тази дата и е изтекъл на 11.01.2015
г. Не са представени доказателства за по-късно узнаване от страна на
молителя и причини поради които получилият поканата С. Т. не е успял
своевременно да уведоми брат си – молителя К.Т. . Подаденото на 09.04.2021
г.,шест години след връчването на поканата за доброволно изпълнение ,
възражение е извън законовия едномесечен срок и поради това следва да бъде
оставено без уважение .Освен това ,по изпълнителното дело ,образувано въз
основа на изпълнителния лист ,издаден по атакуваната заповед за изпълнение
, са били предприети множество изпълнителни действия ,за които длъжникът
К.Т. е бил уведомяван по реда на чл. 47 ГПК –т.напр. през 2017 г. му е
пратено съобщение за извършване на опис на движими вещи ,находящи се на
4
адреса му .Това е индиция ,че молителят е узнал за издадената заповед за
изпълнение много преди сочения от него момент .От друга страна не е
налице и хипотезата на чл. 46 ал.3 ГПК ,доколкото няма основание брата на
молителя,макар и съдлъжник ,да заинтересован Красимир да не получава
призовката за доброволно изпълнение и заповедта за изпълнение.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА възражение с вх. № 991/09.04.2021 г. на К. Х. Т. ,ЕГН
********** от гр. ***,подадено чрез адв. Мариана Бузова-Бургас
,ул.“Климент Охридски“ № 1 ,ет. 3, по чл. 423 ал. 1 т. 1 ГПК против заповед
за изпълнение на парично вземане № 4147/06.10.2021 г. издадена по ч.гр.д.
№ 7081/2014 г. по описа на Бургаския районен съд по реда на чл. 410 ГПК за
сумата от общо 21 583,50 лв.,дължими въз основа на извлечение от
счетоводните книги на банката – кредитор –„Райфайзенбанк/България/“ЕАД
по сключен с длъжника „ХЮС“ЕООД и съдлъжниците П.Й.С.,К. Х. Т. ,С. Х.
Т. и Г.С. Т. договор за банков кредит от 1.03.2008 г. и анекс от 28.10.2009
г.,анекс от 04.11.2009 г. и анекс от 28.01.2011 г.,от която сума 16 447,75 л –
предсрочно изискуема главница ;1 020,63 лв.-изискуема редовна лихва за
периода05.02.2014г-19.08.2014г ;1 163,73 лв. –изискуема наказателна лихва
за периода 05.03.2014г.до 02.10.2014гвкл. ;2 951,39 лв. – изискуема лихва по
анекса от 28.01.2011 г. за периода 20.10.2009г.до 27.01.2011 г. ,ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението -03.10.2014
г.до окончателното изплащане ,както и 431,67 лв. – разноски в заповедното
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6