РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1317
гр.Пловдив, 30.08.2022 г.
Административен
съд – Пловдив, в закрито съдебно заседание на тридесети август през две хиляди
двадесет и втора година, XXIV
състав:
Председател :
Здравка Диева
Членове : Владимир Вълчев
Мария Николова
разгледа
докладваното от съдия Диева ч.к.адм.д. № 2047/2022г. и съобрази следното:
Производство по реда на глава XIII -
чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.63г от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Ч.С.П.,*** обжалва Определение № 709
от 22.06.2022г. постановено по АНД № 1412/2021г. на Районен съд-Пловдив, с
което е : оставена без разглеждане молба на Ч.П. за възстановяване на срока за
обжалване на Решение № 1301/13.08.2021г., постановено по АНД № 1412/2021г.,
ПРС; оставена без разглеждане молба на Ч.П. за възстановяване на срока за
обжалване на Разпореждане № 7455/11.11.2021г., постановено по АНД №
1412/2021г., ПРС; оставена без разглеждане частна жалба на Ч.П. против Разпореждане
№ 7455/11.11.2021г., постановено по АНД № 1412/2021г., ПРС; производството по
делото е прекратено.
Обжалваното определение се счита за
незаконосъобразно по следните съображения : Производството за възстановяване на
срока за касационно обжалване на съдебни решения, постановени в производство по
чл.63 ал.1 ЗАНН е част от касационното производство и приложима е разпоредбата
на чл.161 АПК вр. с чл.228 АПК вр. с чл.63 ал.1 изр.2-ро ЗАНН. С молба от
20.06.2022г. в качеството на жалбоподател Ч.П. е направил искане за
възстановяване на срока за обжалване на Решение № 1301/13.08.2021г. по АНД №
1412/2021г., ПРС и на Разпореждане № 7455/11.11.2021г. по АНД № 1412/2021г.,
като се твърди в молбата да са посочени уважителни причини за пропуска, касаещ
срока за оспорване на разпореждането – заболяване на член от семейството /син
на жалбоподателя, на 12 години/ и наличие на официални празници за периода от
24.12.2021г. до 31.12.2021г. и уважителни причини за пропуска, касаещ срока за
обжалване на решението – ползване на служебен годишен отпуск от 12.08.2021г. до
31.08.2021г., поради което е поддържано, че П. не е имал обективна възможност
да спази срока и в двете хипотези. Счита се, че при наличие на уважителни
причини е налице основание за отмяна на Определение № 709 от 22.06.2022г.
постановено по АНД № 1412/2021г. на Районен съд-Пловдив и производството следва
да продължи с разглеждане на касационната жалба от АС -Пловдив.
Частната жалба е подадена в срок от
страна с право и интерес от обжалване на съдебен акт от характера на
прекратителните. Същата е допустима и неоснователна.
1.
С Разпореждане №
7455/11.11.2021г., постановено по АНД № 1412/2021г., ПРС е оставена без
разглеждане касационната жалба на П. против Решение № 1301/13.08.2021г.,
постановено по АНД № 1412/2021г., ПРС, като подадена след 14 –дневния срок по
чл.211 ал.1 АПК – срокът за обжалване е изтекъл на 30.08.2021г., жалбата е
подадена по пощата на 31.08.2021г.
В заявление от 20.06.2022г. за
възстановяване срока за подаване на частна жалба с вх. номер от 31.12.2021г.
срещу разпореждане № 7455/11.11.2021г. е посочено – поради пътуване до София на
29.12.2021г. детето на Ч.П. се е разболяло и имало висока температура,
вследствие на което е било болно три дни, а периодът от 24.12.2021г. до
28.12.2021г. е бил с официални празници и неработни дни и не е имало обективна
възможност за спазване на срока от 22.12.2021г. до 29.12.2021г. за подаване на
частната жалба. По отношение уважителна причина за възстановяване на срока за
обжалване на решение № 1301/13.08.2021г. е посочено, че лицето е било в годишен
отпуск за периода от 12.08.2021г. до 31.08.2021г., видно от представени
доказателства за подаване на касационната жалба на 31.08.2021г. от гр.Бургас
чрез Български пощи ЕАД.
ПРС приел, че заявлението за
възстановяване на двата срока за обжалване на съдебните актове е подадено в
срока за представяне на доказателства за спазване на срока за обжалване на
разпореждането от 11.11.2021г., но не съдържа доказателства за спазване на
срока за обжалване на разпореждането, а представлява искане за възстановяване
на срока за обжалване на решението и на разпореждането. РС – Пловдив посочил за
приложима нормата на чл.186 ал.1 НПК по препратка от чл.84 ЗАНН и съгл. чл.186
ал.2 НПК : „Молбата за възстановяване на срока се подава до съда или до органа
на досъдебното производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали
да действат причините за пропускане на срока.“.
Предвид законоустановения срок за
подаване на молбата за възстановяване на срока, съдът счел, че по отношение на
искането за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 1301/13.08.2021г.
– посочените от жалбоподателя причини са отпаднали след 31.08.2021г., поради
което искането е следвало да бъде направено по реда на чл.186 НПК, считано от
01.09.2021г. до 08.09.2021г., едновременно с подаване на жалбата.
Жалбоподателят е подал касационна жалба извън 14 дн.срок за обжалване, но в нея
не е посочил причини за невъзможност да спази срока за обжалване на решението и
е следвало с подаване на жалбата да направи искане за възстановяване на срока
по реда на чл.186 НПК, което не е сторено.
Относно искането за възстановяване на
срока за обжалване на разпореждането от 11.11.2021г., при съобразяване чл.186
ал.2 НПК е посочено, че причините, заявени от жалбоподателя като невъзможност
за спазване на срока за обжалване са отпаднали на 29.12.2021г. и жалбоподателят
е следвало да направи искане за възстановяване на срока по реда на чл.186 НПК,
считано от 30.12.2021г. до 06.01.2022г.
Предвид изложеното съдът приел, че
молбата за възстановяване на срока за обжалване на решението и разпореждането е
подадена след срока по чл.186 ал.2 НПК и следва да бъде оставена без
разглеждане. Поради непредставяне на доказателства за срочност на подаване на
частната жалба против разпореждането от 11.11.2021г., същата е оставена без
разглеждане като подадена извън 7 дн.срок за обжалването му.
2. По силата на препращащата норма на
чл. 84 ЗАНН - районният съд, при разглеждане на жалбите срещу наказателните
постановления, правораздава по реда на НПК. Съобрази се, че правото да се иска
възстановяване на пропуснат срок за извършване на процесуално действие възниква
и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални предпоставки,
които обуславят и процесуалната допустимост на искането. Правилно ПРС приема за
приложима нормата на чл.186 НПК по препратка от чл.84 ЗАНН – РС – Пловдив в
случая е съд, който е разгледал производството и който следва да администрира
подадената касационна жалба до горната инстанция след произнасяне по реда на
чл. 186 ал. 6 НПК и при евентуално уважаване на направеното искане за
възстановяване на срока /в този смисъл константната практика на ВАС и ВКС -
Определение № 140 от 13.11.2018г. на ВКС по ч. н. д. № 1046/2018 г., II н. о.,
НК, Петчленен смесен състав; Определение № 9116 от 17.06.2019г. на ВАС по адм. д.
№ 6599/2019г.; Определение № 16005
от 26.11.2019г. на ВАС по адм. д. № 12997/2019г.; Определение № 7465 от 5.06.2018г. на ВАС по адм. д. №
4691/2018г./. След измененията и допълненията в АПК /ДВ, бр. 15 от
19.02.2021г./, в компетентността на районния съд е да извърши и проверка за
редовност на касационната жалба, както и да връща или оставя без разглеждане
същата, ако са налице основанията за това – чл. 213а ал. 1 и ал. 2 АПК. Съдът,
който следи за срочното упражняване на правото на касационно оспорване на
постановения съдебен акт, е компетентен да се произнесе и по искането за
възстановяване на срока за касационно обжалване.
Съгласно чл. 186 ал. 1 НПК, срокът,
определен от закона, може да бъде възстановен, ако е бил пропуснат поради
уважителни причини. В ал. 2 на чл. 186 НПК е предвидено, че молбата за
възстановяване на срока се подава до съда или до органа по досъдебното
производство в седемдневен срок от деня, в който са престанали да действат
причините за пропускане на срока. Съгласно ал. 3 от същата разпоредба,
едновременно с подаването на молбата за възстановяване на срока се извършва и
действието, срокът за което е пропуснат.
Ползването на платен годишен отпуск не
следва да бъде възприето за уважителна причина по см. на чл.186 ал.1 НПК. Съобщение
за Решение № 1301/13.08.2021г. по АНД № 1412/2021г. е връчено редовно на адв.Н.Ч.
– процесуален представител на жалбоподателя, на 16.08.2021г. ПРС отменил НП №
20-1030-015105/11.01.2021г. в частта за наложено административно наказание
глоба в размер на 150лв. за нарушение на чл.6 т.1 от Закона за движение по
пътищата и потвърдил НП в частта за наложено административно наказание глоба в
размер на 50лв. за нарушение на чл.137А ал.1 от същия закон. Решението е
обжалвано в потвърдената част от НП с жалба, подадена по поща на 31.08.2021г.
Жалбата е извън 14 дн.срок за обжалване и в същата не са заявени уважителни
причини за пропускане на срока. Заявлението за възстановяване на срока за
обжалване на решението е от 20.06.2022г. и дори да бъде прието, че ползването
на отпуск е уважителна причина, 7 дн.срок за подаване на молбата за
възстановяване на срока е текъл от 01.09.2021г. до 08.09.2021г. /чл.186 ал.2 НПК/. Следва извод за правилна преценка на ПРС по отношение искането за възстановяване
на срока за обжалване на Решение №
1301/13.08.2021г. по АНД № 1412/2021г.
За искането по отношение
възстановяване на срока за обжалване на разпореждането от 11.11.2021г. се
съобрази във вр. с посочените причини, че съобщение за разпореждането е връчено
редовно на 21.12.2021г. на Ч.П.. Срокът за обжалването му е 7 дневен и изтича
на 28.12.2021г. – празничен ден, при което на 29.12.2021г. Считано от
30.12.2021г. жалбата е просрочена, като същата е подадена на 31.12.2021г. В
заявлението от 20.06.2022г. за възстановяване на срока за обжалване на
решението и разпореждането не е посочено като уважителна причина за неспазване
на срока заболяването на детето, което без съмнение е в обхвата на уважителните
причини /в заявлението е отразено, че детето се е разболяло на 29.12.2021г.
поради пътуване до гр.София и е боледувало три дни/. Официалните празнични
/неработни/ дни не представляват уважителна причина по см. на чл.186 ал.1 НПК,
тъй като при изтичане на срок в неработен ден, срокът се счита за изтекъл в
следващия работен ден /чл.183 ал.4 НПК/. В случай, че заболяването на детето за
три дни от 29.12.2021г. бе изтъкнато като уважителна причина, макар и да не са
представени доказателства за това обстоятелство, 7 дн.срок по см. на чл.186
ал.2 НПК би текъл от 01.01.2022г. до 07.01.2022г. Искането за възстановяване на
срока е извън срока по чл.186 ал.2 НПК и в подадената на 31.12.2021г. жалба не
е заявена уважителна причина за неспазване на срока.
Предвид изложеното следва, че молбата
/искане/ за възстановяване на срока за обжалване на решението и на
разпореждането е подадена извън срока по чл.186 ал.2 НПК и правилно е оставена
без разглеждане. При отсъствие на доказателства за подаване в срок на жалбата
против разпореждането от 11.11.2021г. следва извод за правилното й оставяне без
разглеждане с прекратяване на производството.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.235 АПК, АС - Пловдив
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя в сила Определение № 709 от
22.06.2022г. постановено по АНД № 1412/2021г. на Районен съд-Пловдив.
Определението не подлежи на
обжалване.
Председател :
Членове :