Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Харманли, 24.08.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на седемнадесети август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА
При секретаря: Т. Ч.
и с участието на прокурора:
като разгледа докладваното
от председателя НАХД № 177
по описа на РС- Харманли за
Производството е по реда на
чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба от Ж.Г.Ж. с
ЕГН ********** с адрес ***, бул. **** против Наказателно постановление НП № 20-0271-000082 от 04.02.2020 г. ,
издадено от ВПД Началник на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с което на
жалбоподателя на основание чл.181, ал.1 от ЗДвП e наложено наказание „
Глоба” в размер на 50,00 лева за
нарушение по чл. 147, ал.1 от ЗДвП; на
основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП е
наложено наказание „ глоба” в размер на 10,00 лева за нарушение по чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП.
НП е обжалвано от наказаното
физическо лице в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН. В жалбата си оспорва наказателното
постановление. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, необоснованост на
атакуваното с нея наказателно постановление.
В жалбата се излагат доводи,че АУАН и атакуваното НП е постановено при
съществени процесуални нарушение, рефлектиращи върху правото на защита на
жалбоподателя. Жалбоподателят моли да се
отмени изцяло атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез защитника адв. Д.А. ***
поддържа депозираната въззивна жалба с изложените аргументи в нея.
Административно наказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
Съдът, като съобрази изложените
от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и
правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на
чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното: На
20.01.2020 г. в 00:25 часа в гр. Харманли на ул. **** в посока ул**** жалбоподателя управлява
собствения си лек автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег.****, който не е
представен на периодичен технически преглед. При проверката на жалбоподателката
Ж. не носи контролен талон към СУМПС. Констатираните нарушения били
квалифицирани съответно по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа АУАН било издадено и
обжалваното наказателно постановление, в което изцяло били възприети същите
констатации, като са наложени административни наказания – глоба в размер на 10
лв, глоба в размер на 50 лв., съответно за нарушения по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.147, ал.1 от ЗДвП.В присъствието на жалбоподателя бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ бл. № АА39431/20.01.2020г.,
който жалбоподателят подписал без
възражение.
Въз основа на Акта е издадено
обжалваното НП № 20-0271-000082 от 04.02.2020 г. , издадено от
ВПД Началник на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, връчено лично на
жалбоподателя на07.05.2020г. На 07.05.2020г. срещу издаденото НП е подадена в предвидения 7
дневен срок жалба.
Видно от приетите като
доказателство по делото Заповед с рег. Заповед
№8121з-515/14.05.2018г. на министър Валентин Радев, началника на РУ – Харманли при ОДМВР – Хасково има право
да издава НП за нарушения по ЗДвП.
Като свидетели по делото са
допуснати и разпитани свидетелите
М.Д.Д., актосъставителя и свид. Г.Е.К.. Двамата свидетели потвърждават авторството
и поддържат фактическата обстановка по отношение на нарушението по чл.147,
ал.1 от ЗДвП изнесеното в АУАН, но по
отношение на нарушението по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и двамата свидетели не си спомнят за извършено нарушение от жалбоподателката.
Съдът кредитира показанията на свид. Д. и свид. К. относно начина на съставяне,
предявяване и връчване на АУАН на жалбоподателя. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като служат за установявавне на обективната действителност.
Въз основа на гореустановената
фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. По приложението на процесуалния и материалния закон При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма.
Съгласно
чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП Водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него.
Съгласно
чл.147 ал.1 от ЗДвП /към момента на извършеното нарушение/ Регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни
средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните
машини, колесните трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща
В
случая за коментираните нарушения в обстоятелствената част на АУАН и НП е
посочено, че нарушенията се изразяват в „ не носи контролен талон от
СУМПС”, и „не е представен” автомобила за годишен технически преглед. Така формулирано
второто нарушение, обвинението се свежда до една констатация, която обаче не е
обоснована с достатъчно факти, които да изпълнят изискването по чл.42 т.4 и
чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и да дадат възможност за преценка осъществяването на
елементите от обективна страна на състава. Сочените обстоятелства не се
установяват и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.
Според чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, сред документите,
които водачът е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него. От приложеното
писмено доказателство АУАН №801462 от 10.01.2019г. е иззет като доказателство
контролен талон № 5434006 на Ж.Г. Ж.,
жалбоподател. С наказателното
постановление е наложено на основание чл.183, ал.1,т.1 от ЗДвП административно наказание „ глоба” в размер
на 10,00 лева за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП. Съгласно чл.157, ал.6 от ЗДвП при съставяне на
акт за нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача
след изпълнение на задължението по чл.190, ал.3 от ЗДвП. Актът за нарушението
заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му, като в разпоредбата
на чл.157, ал.7 от ЗДвП е предвидено, че
при връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на
наложената глоба контролният талон се връща незабавно. В случай, че наложената
глоба не бъде заплатена, съобразно чл.157, ал.8 от ЗДвП, наказателното
постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му
в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. Съгласно
приложената санкционна норма на чл. 183, ал.1 от ЗДвП се наказва се с глоба 10 лв.
водач, който не носи определените документи - свидетелство за управление,
контролен талон и свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно
средство. Съотнасянето на разпоредбите на чл.157, ал.6 до ал.8,
включително от ЗДвП налага извода, че със същите пряко не е въведено задължение
при отнет талон към СУМП, водачите да носят съставеният им АУАН, съответно
издаденото НП – в регламентираните в правната норма срокове. Последното следва
не пряко от нормите на чл.157, ал. до ал.8, включително от ЗДвП, а от
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, задължаваща
водачите при управление да носят контролния талон към СУМПС. Съдът намира, че
доколкото със съставяне на АУАН контролният талон се отнема, като АУАН и НП
заместват същия, то от разпоредбите на чл.100, ал.1, т.1 и чл.157, ал.6 и ал.8 от ЗДвП, следва
задължението на водачите да носят при управление било АУАН, било издаденото им
НП. Съответно, административно нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е
налице, когато водачът управлява МПС след едномесечния срок от съставяне на
АУАН, при което е бил отнет и контролния му талон, без същият да носи
съставения му АУАН. След изтичане на този срок за водача вече съществува
задължението да носи издаденото му НП, а не АУАН, като в случая едномесечния
срок по чл.157, ал.6 от ЗДвП е пряко
следствие от вмененото с разпоредбата на чл.52 от ЗАНН задължение на
административно - наказващия орган да се произнесе по преписката в месечен срок
от получаването й. При положение, че НП № 19-1253-000589 от 03.07.2019г.,
издадено въз основа на АУАН № 801462 от 10.01.2019г., с което е иззет
контролния талон на жалбоподателя № 5434006 не е било издадено, т.е. ако
административно наказващият орган не е спазил задължението си да се произнесе
по административно-наказателната преписка в едномесечния срок, то управлението
на МПС, без да се носи НП, което замества контролния талон при деянието на
20.01.2020г., не може да се вмени във вина на лицето. На следващо място липсват
каквито и да е обстоятелства, обосноваващи твърдението, че такъв срок е
изтекъл. Ето защо НП в тази част, относно нарушението по чл.100,
ал.1,т.1 от ЗДвП следва да се отмени като неправилно и
незаконосъобразно.
По отношение на
вмененото нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП от НП е предвидена санкцията за това нарушение в чл. 181,
т.1 от ЗДвП, според която се наказва с глоба в размер на 50.00
лева собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не
представи в определения срок превозно средство за технически преглед.
Следователно, за да се наложи наказание по реда на чл.181, т.1 вр. с чл.147,
ал.1 от ЗДвП следва да е налице не само бездействие на особеният
субект на нарушението(собственик или длъжностно лице) да представи съответното м.п.с. на
годишен технически преглед, но и това да не е сторено в определеният от закона
срок, а за да е налице надлежно описание на нарушението съгласно изискванията
на 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН следва всеки един от тези
елементи да е намерил своето отражение при описване признаците
на конкретното деяние.
В случая, както в АУАН
така и в НП не е визирано в какъв срок е
следвало посоченият в тях лек автомобил да бъде
представен на годишен технически преглед. Т.е. в оспореният пред
въззивният съд санкционен акт липсва описание на съставомерен елемент от
обективната страна на деянието по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, за което и
на основание чл.181, т.1 от ЗДВП на въззивния жалбоподател е наложено
административно наказание. Подобни констатации липсват както в съставения акт,
така и в издаденото наказателно постановление, а доказателства в тази насока не
са ангажирани от страна на наказващия орган. В тази връзка по делото
не са представени и надлежни писмени доказателства от които да е
видно, че действително към 20.01.2020г. автомобилът е следвало да премине
годишен технически преглед и до коя дата е следвало да бъде сторено това.
Непълното и неточно описание на конкретните фактически обстоятелства, при
които е извършено нарушението, нарушава изискванията на ЗАНН към формата и
съдържанието на АУАН и НП. Констатираните недостатъци са съществени и поради
това, че рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, ограничавайки
възможността му да разбере какво точно нарушение му се вменява, при какви
обстоятелства се твърди, че го е извършил и въз основа на какви факти.
Факт е,
че и до този момент жалбоподателят не е анажирал доказателства, с които да се
потвърди преминалият годишен технически преглед на автомобила за процесното
време, което води до извода,че НП в тази част е правилно по същество, но
незаконосъобразно, с оглед изложените по- горе аргументи за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По
разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните
имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на
жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на разноски в
размер на 600,00 лева /л.28/ за заплатено адвокатско възнаграждение. По делото
е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран
размер, като в договора за правна защита и съдействие е удостоверено
възнаграждението да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна
в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на
разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД
на МВР – Хасково като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент
от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от
02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
С оглед на изложеното и на основание чл.63, ал.1, пр.3 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0271-000082 от
04.02.2020г., издадено от ВПД Началник на РУ- Харманли, към ОДМВР – Хасково, с
което на Ж.Г.Ж. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл.181, т.1 от ЗДвП e
наложено наказание „ Глоба” в размер на
50,00 лева за нарушение по чл. 147, ал.1
от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1,т.1 пр. второ от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
10,00 лева за нарушение по чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ХАСКОВО да заплати на Ж.Г.Ж.
с ЕГН ********** с адрес ***, бул. **** сумата от 600 ( шестстотин ) лева,
представляваща разноски по НАХД №
177/2020г. на РС - Харманли.
Решението може да
се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез РС гр. Харманли пред
Административен съд – Хасково, в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
СЪДИЯ: