РЕШЕНИЕ
№ 10935
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20211110146016 по описа за 2021 година
искове с пр. основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „...., моли да се ОСЪДИ ответникът да му заплати:
- 2 583,10 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020г.;
- 322,92 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2018г. до 21.07.2021г.,
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Н. Г. Ш., оспорва иска:
- нямало сключен договор;
- прави и възражение за давност, като навежда и други правни доводи.
Третото лице-помагач на ищеца - ...., не се ангажира със становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа и правна страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на
11 месечни вноски в 30 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 32 от ОУ) -
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
1
отчитане на периода, за който се отнася (понастоящем периодът е 45 дни). Става въпрос за
срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е
нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат
ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в интернет или в най-близкия пункт за
заплащане на подобни задължения. Ищецът има задължение да издава фактури, но,
евентуалната им липса, не предполага невъзникване на забава.
Представено е споразумение от 30.01.2020г., сключено между ищеца и г-жа Ш.... за периода
от 01.06.2019г. до 31.12.2019г., включващо и фактура от 31.07.2018г. Споразумението е
НЕконклудентен, а писмен договор, предвид наведения довод за обратното.
Жилището е закупено от нея и г-н П. с НА през 2009г.
Г-жа Ш.... е поискала да ù се открие партида на нейно име, като г-н П. се е съгласил (л. 15-6
и л. 20).
Искът първоначално е предявен срещу двамата собственици, като впоследствие – с молба от
24.06.2022г., искът е увеличен с 50 % по отношение на г-жа Ш.....
Депозирано е заключение на комплексна СЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като
компетентно изготвено. От него се установява, че:
- за целия период главницата възлиза на 2 129,02 лева; а
- лихвата – 359,97 лева.
При съобразяване с възражението за давност – след 05.08.2018г., е:
- 1 847,16 лева;
- 277,28 лева.
За 2000 година (таблица 2 на стр. 159) главницата възлиза на около 760 лева, а лихвата – 70
лева (чл. 162 от ГПК). С оглед т. 86 и т. 87, от решението на ЕС, цитирано по-долу,
количество ТЕ, се изчислява/определя относително точно.
от правна страна:
Искът е напълно редовен – например: съставът на Върховния касационен съд намира
за правилно становището, според което за конкретизация на претенцията в посочената
хипотеза, е достатъчно посочване на общия период, часовете извънреден труд по месеци,
цената на иска и начина на формирането й. Такива са изискванията и на чл. 211, ал. 5 ЗМВР,
както и аналогичния текст на чл. 146 КТ. В хода на процеса, след проверка на
счетоводството, както и с помощта на съдебна експертиза и на базата на събраните
доказателства, ще се установи конкретно има ли дни от месеца, в които служителят да е
полагал извънреден труд, съответно колко часа и за това получил ли е дължимото
възнаграждение от работодателя - Определение № 650 от 14.11.2011г. по ч.гр.д. №
433/2011г., г.к., ІV г.о. на ВКС. Т.е., уточнението за начален и краен момента на периода,
2
както и за размера на преетндираното вземане, е напълно достатъчно.
Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и
пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл.
149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да
купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е
страна в правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк.
д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният
етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от
5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17. В обобщение – договорът се
сключва конклудентно – с придобиването на жилище в отопляема сграда. Г-жа Ш.... е
собственик поне на 50 % от жилището, но е поискала цялата партида да бъде на нейно име –
3
пасивната ѝ материална легитимация е установена.
Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ.
Смисълът на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва
изчисления, но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1
месечна цена, а не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване).
Последното би било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на
гражданите. Всъщност ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на
услугата (да се разбира престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния
етажен собственик) влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният
адвокат при Съда на ЕС (СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело) – доводите за
обратното са неоснователни. Отделен е въпросът, че в случая е и прието заключение на
Комплексна СЕ, чийто предмет е именно количеството и стойността на ползваната ТЕ.
До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно)
на ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи
заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС,
ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС.
Давността е 3 години назад, ако не се установи нещо, която да я е спряло или прекъснало -
считано от 05.08.2021г., като периодът от 01.06.2018г. също не е покрит от давност (45 дена
– но от първо число на съответния месец), с оглед падежа на вземането.
Сключена е спогодба по реда на чл. 365 от ЗЗД, която установява вземането до 31.12.2019г.
По отношение на нея не е изтекла давност. Спогодбата, по дефиниция новира вземането: с
договора за спогодба страните прекратяват един съществуващ спор или избягват един
възможен спор, като си правят взаимни отстъпки. В случая е договорен най-малкото нов
погасителен план, която няма общо с обикновените падежи на вземането.
По тази спогодба се дължи всичко, но тя не е предмет на иска – претенцията е за
незаплатена ТЕ, а не за цена по писмен договор с различен предмет, в който не е предвидена
клауза за разваляне при неизпълнение. За периода до 31.12.2019г. ответницата не дължи – в
смисъл не дължи цена на ТЕ, като доставка на такава до жилището.
Каквото и да е лошо изпълнение не бе установено от ответника - Решение № 34 от
22.02.2010г. на ВКС по т.д. № 588/2009г., II т.о., ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК.
Искът е основателен за сумите, посочени за дължими за 2000г.
по разноските:
На ищеца се дължат разноски – 280,09 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно
уважената част от иска (съобразени са само разноските, сторени по отношение на
ответницата).
Ответницата е управител на "...., ЕИК .... Притежава и няколко обекта в ж.к.
„Дружба“ (освен процесния), единият от които: Поземлен имот, пл.No - ..... парцел - 4, площ
по док. - 3732.000 кв. м., местност - ДРУЖБА 2, УПИ, обл. СОФИЯ-СТОЛИЧНА, общ.
4
СТОЛИЧНА, гр.София.
Подобна злоупотреба (искане за разноски по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА) напоследък е
изключително често явление. На ответника не се дължат разноски, тъй като не е затруднен
материално.
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, Н. Г.
Ш., ЕГН **********, гр. София 1582, ....., съд.адр.: гр. София, ....., e-mail: ....; ..., да заплати
на „...., ЕИК ...., представлявано от ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ..., e-
mail: ...
- сумата от 700 (седемстотин) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.01.2000г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 05.08.2021г. до окончателното ѝ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за
горницата до пълния предявен размер от 2 583,10 (две хиляди петстотин осемдесет и три
лева и десет стотинки) лева и за периода от 01.05.2017г. до 31.12.2099г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА
- сумата от 70 (лева) лева – мораторна лихва за периода от 01.01.2000г. до 21.07.2021г.,
ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 322,92 (триста
двадесет и два лева и деветдесет и две стотинки) лева и за периода от 15.09.2018г. до
31.12.2099г., като НЕОСНОВАТЕЛНА, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК,
- сумата от 280,09 (двеста и осемдесет лева и девет) лева, сторени деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ...., ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София ..., тел.: ....
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5