№ 580
гр. Пловдив, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330208261 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0432-000983 от
26.08.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, 01 РУ
Пловдив, с което на А.И.М.., ЕГН ********** е наложена на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и в допълнително становище се излагат конкретни
съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и се
моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно. Моли да бъде оставена жалбата без уважение като
неоснователна и да се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Прави възражение за прекомерност.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът, като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени в жалбата и служебно провери правилността на
атакуваното наказателно постановление намери следното от фактическа
страна:
На 18.05.2021г., около 21,05ч., екип на 01 РУ-Пловдив, в който участвал
св. А., се движел със служебен автомобил по път III-8606, в близост до
кръговото кръстовище за Браниполе. Служителите се движели в посока към
Брестник. При преминаване около км 2+300м на пътя, полицейските органи
забелязали че в обратната посока на движение изток-запад се движи лек
автомобил БМВ 335 И, на който не били поставени регистрационни табели.
Полицейските служители обърнали движението си и предприели действия по
спиране на автомобила. Спрели въпросния автомобил в близост до автосалона
„Джи Пи Ауто“. Установили водача на автомобила като жалбоподателя М..
Установили че на автомобила няма регистрационни табели, както и че не е
регистриран. Жалбоподателят бил заведен в 01 РУ-Пловдив, където му бил
съставен от св. Д. АУАН за това, че е управлявал л.а. марка БМВ 335 И с
рама № ***, който не е бил регистриран по надлежния ред и е без
регистрационни табели. Така извършеното от жалбоподателя било описано
като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За извършеното деяние била сигнализирана РП-Пловдив. С
постановление за отказ да се образува ДП от 23.08.2021г. бил отказано
образуването на ДП и прекратена прокурорската преписка, като препис от
постановлението ведно с материалите по преписката били изпратени на
Началника на 01 РУ с оглед преценка за реализиране на
административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя. След
преценка за наличие на извършено нарушение било издадено и обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има
презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В конкретния
случай констатациите в АУАН от фактическа страна не само не са
опровергани, тъй като жалбоподателят не е ангажирал доказателства в тази
2
насока, но и изцяло се подкрепят от събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателствени средства. От разпита на св. А. –
очевидец, безспорно се установяват обстоятелствата покрай констатираното
от него нарушение. Обстоятелствата покрай издадения АУАН се установяват
от показанията на св. Д.. Посоченото от свидетелите и констатирано в АУАН
напълно се подкрепя и от представените по делото писмени доказателства –
справката за регистрация на превозното средство с рама № ***, от която е
видна транзитна регистрация от дата 29.03.2021г. за МПС-то.
Следва да се посочи и че описаната фактическа обстановка не е била
оспорена от жалбоподателя, нито са представени доказателства или
направени искания за събирането на такива, които да оборят представените от
АНО доказателства, като възраженията в жалбата и в допълнителната молба
са свързани с неправилно приложение на материалния закон.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед
№8121з-515/14.05.2018г., се установява компетентността на актосъставителя
и на административно-наказващия орган.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 18.05.2021г., за нарушение,
извършено на същата дата, Постановлението за отказ за образуване на ДП –
на 23.08.2021г., а НП - на 26.08.2021г., тоест преди изтичане на давностните
срокове, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за
установена от съда, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП, подробно са изброени обективните признаци на
допуснатото нарушение и нарушените правни норми.
Възражението, че наказателното постановление е опорочено, доколкото
в него е посочено, че се издава както въз основа на АУАН, така и на
основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и постановление за отказ да се образува ДП,
се явява неоснователно. Правилото, въведено в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е, че
административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт
3
за установяване на извършеното административно нарушение. Така в случая,
след като е констатирал нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, правилно
актосъставителят Д. е съставил АУАН. Няма пречка по изложените в АУАН
съображения от административно-наказателно, започнатото производство да
се превърне в наказателно. Доколкото описаното в АУАН формално
осъществява признаците на престъпния състав по чл. 345, ал. 2 от НК,
правилно преписката е била изпратена на РП-Пловдив за извършване на
преценка за евентуално осъществено престъпление. Наблюдаващият
прокурор е преценил, че не следва да се ангажира наказателната отговорност
на жалбоподателя, поради което правилно е върнал преписката на АНО с
указания за преценка за реализиране на административнонаказателната
отговорност спрямо жалбоподателя. В тази насока съставянето едновременно
на АУАН, и на Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, по никакъв начин не нарушава правото на защита на
нарушителя, който е имал възможност да изложи съображенията си както при
издаването и връчването на АУАН, така и в хода на извършената
предварителна проверка. В случая не е нарушена и забраната за реализиране
на отговорност повече от веднъж – ne bis in idem, доколкото наказателната
отговорност не е била реализирана, тъй като досъдебното производство
въобще не е образувано.
Практиката на касационната инстанция също е категорична, че в такива
случаи не е налице съществено процесуално нарушение - Решение № 497 от
9.03.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 81/2021 г. - „След като АУАН е
бил съставен, същият е отразен в обстоятелствената част от НП, тъй
като е част от материалите на административно-наказателната
преписка. АУАН е отразен и в постановлението на РП – Пловдив именно
поради съставянето му, вкл. в докладната записка. Не представлява
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита
отразеното в НП обстоятелство относно постановление за отказ да се
образува досъдебно производство и същевременно позоваването на АУАН.“,
Решение № 2029 от 29.10.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2139/2021
г., Решение № 1513 от 16.07.2021 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. №
1117/2021 г., Решение № 2210 от 3.12.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д.
№ 2589/2020 г., Решение № 1384 от 27.07.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а.
н. д. № 1337/2020 г. и много други.
4
Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП по пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. Така законодателят е предвидил правило за
поведение, което изисква от водачите кумулативно спазването и на двете
посочени изисквания:
1. както МПС да е регистрирано, така и
2. да е с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места.
Използването на съюзът „и“ в случая означава, че водачът трябва да
съобразява поведението си и с двете хипотези, а при неспазването на която и
да е от тях, както и при неспазването и на двете едновременно, ще е налице
административното нарушение. В този смисъл и в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
която се явява санкционната разпоредба по посочения текст, е използван
съюзът „или“, доколкото както вече се посочи нарушението ще е налично и
при неспазването на само една от двете горепосочени хипотези. В тази връзка
и законодателят в НК е предвидил при налична по-висока степен на
обществена опасност в отделни престъпни състави наказания за управление
на нерегистрирано МПС и за служене с табели с регистрационен номер,
издадени за друго моторно превозно средство, или с табели, неиздадени от
съответните органи – чл. 345 ал. 1 и ал. 2 от НК.
В случая административнонаказващият орган е изложил твърдения, че
управляваното МПС не е било с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места, както и за това, че жалбоподателят управлява
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, т.е. и за двете хипотези на
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно §6, т. 18а от ЗДвП "Регистрация" е административно
разрешение за превозното средство да участва в пътното движение,
включващо идентификацията на превозното средство и издаването на
табели с регистрационен номер. Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията
и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства се
5
определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с
министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
министъра на отбраната. Този ред е установен с Наредба № I-45 от 24 март
2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
В настоящия случай от приобщените по делото писмени доказателства
се установява по безспорен начин, че на процесната дата и час управляваното
от жалбоподателя МПС не е било регистрирано по надлежния ред. В
конкретния случай, на 29.03.2021г. е издадена транзитна регистрация на ППС,
което се установява от справката по история за ППС. С аргумент от чл. 33а,
ал. 3, изр. 1 от Наредба № I-45, срокът на разрешението за временно
движение с транзитни табели с регистрационен номер е до 30 дни, поради
което и е следвало да изтече до 28.04.2021г., което от своя страна е посочено
и от прокурора в постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство. Съгласно чл. 27, ал. 5 от същата наредба, след изтичане на
срока на транзитните табели с регистрационен номер, когато не е подадена
молба за продължаване валидността им, какъвто е конкретният случай, тъй
като няма данни за такава, същите не могат да се използват. С оглед на
определението за „регистрация“ в §6, т. 18а от ЗДвП следва да се приеме, че
автомобилът не е имал разрешение да участва в пътното движение след
28.04.2021г., поради което и същият не е бил регистриран по надлежния ред
към момента на извършване на нарушението – 18.05.2021г.. В този смисъл е и
съдебната практика - Решение № 213 от 3.08.2020 г. на АдмС - Стара
Загора по к. а. н. д. № 171/2020 г. – „…съгласно чл. 27, ал. 5 от същата
наредба, след изтичане на срока на транзитните табели с регистрационен
номер, когато не е подадена молба за продължаване валидността им,
какъвто е конкретния случай, същите не могат да се използват. Поради
това следва да се приеме, че автомобилът не е регистриран по надлежния
ред.“, Решение № 58 от 19.03.2020 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. №
38/2020 г. От друга страна, жалбоподателят не излага твърдения, нито
представя доказателства за доказване на положителния факт процесното ППС
да е било надлежно регистрирано, както и да е било с поставени
регистрационни табели при управлението му.
6
На следващо място, безспорно се установява и че автомобилът е бил
управляван от жалбоподателя, без да има поставени регистрационни табели.
В тази насока показанията на св. А. са категорични, като същият е установил,
че на автомобила не е имало поставени табели, докато се движел. Това
обстоятелство също не се оспорва от жалбоподателя. В тази връзка, както
вече се посочи, съставът на административното нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, с предвидената по същия санкция по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, е
приложим както алтернативно при липса на регистрация на ППС, така и
когато МПС е регистрирано, но същото се управлява въобще без да има
табели с регистрационен номер. В случая, доколкото и двете предпоставки са
налице, правилно АНО е установил наличието на административно
нарушение.
От субективна страна деецът е бил наясно, че управляваното от него
МПС не е надлежно регистрирано, като аргумент за това се извлича от
обстоятелството, че по време на движението процесният автомобил не е имал
поставени табели с регистрационен номер.
Приложена е и коректната санкционна норма чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП. Съгласно същата, се предвижда налагането на наказания лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и
глоба от 200 до 500 лв. Наложената санкция от 6 месеца лишаване от право
да се управлява МПС и глоба в размер на 200 лв. е в минимално предвидения
в закона размер.
С оглед на горното, наказателното постановление се явява правилно и
законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна,
но при липсата на сторени такива, и при липса на искане за присъждане,
разноски не се следват.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0432-000983 от
26.08.2021г., издадено от Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, 01 РУ
Пловдив, с която на А.И.М.., ЕГН ********** е наложена на основание чл.
7
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8