Решение по дело №13107/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2067
Дата: 6 февруари 2024 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20231110113107
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2067
гр. София, 06.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110113107 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Софийска вода“ АД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ, ..., БИЗНЕС ЦЕНТЪР
ИНТЕРПРЕД, срещу В. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ...,
общ. Столична, обл. София (столица), за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца суми от сумата 2 333,94 лева (двe хиляди триста
тридесет и три лева и 94 стотинки), представляваща главница за потребена
вода от длъжника за имота му на горепосочения адрес за периода от
14.08.2019 г. до 14.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода от
18.08.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 342,86 лева (триста
четиридесет и два лева и 86 стотинки), представляваща мораторна лихва за
периода от 14.09.2019 г. до 14.04.2022 г.
В исковата молба са налице твърдения, че между ответника и „Софийска
вода” АД са налице договорни отношения, свързани с предоставянето на ВиК
услуги за имота, посочен и в заповедта за изпълнение, а именно, имот с адрес
гр. София, ЖК ..., общ. Столична, обл. София (столица), като за
задълженията, предмет на заповедното производство, в базата данни на
дружеството е създаден клиентски № ********** към партидата, отнасяща
1
се за имота. По силата на чл. 8 от Наредба №4 от 14 септември 2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи (Наредба №4), получаването
на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. Предвид
изложеното, правоотношенията между страните са регламентирани от Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Софийска вода” АД”, одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал.1, т.5 от
ЗРВКУ (Общи условия), които са общодостъпни на интернет страницата на
дружеството. По силата на последните, ответникът има качеството на
потребител на ВиК услуги за посочения по-горе имот.
За доказване на качеството потребител на ВиК услуги на ответника за
имота в исковия период ищецът представя заявление вх. № ЗП-
20350/19.11.2015 г. от ответницата В. Д. П. за промяна на титуляра на
партидата на недвижимия имот, като същата е поискала тя да бъде титуляр на
партидата, на основание наследствено правоприемство, като е декларирала
двама ползватели на услугите в имота. Представено е и заявление от другия
съсобственик на имота Димитрина Д. П. от същата дата, с което тя изявява
съгласие именно ответницата В. Д. П. да бъде титуляр на партидата за имота.
От изричното признание на ответницата в отговора на исковата молба се
установява, че тя е собственик на ½ ид.ч. от имота, който касаят процесиите
задължения, т.е. според ищеца тя е потребител на предоставените услуги, по
смисъла на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги /пар. 1, ал. 1 от ДР/. Същата дефиниция се съдържа и в уреждащата
тези обществени отношения Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, както и в Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги от ВиК оператор „Софийска вода“ АД. Съобразно тях,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях
ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране.
Ответникът В. Д. П., е депозирала писмен отговор на исковата молба по
реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК. Оспорва иска по основание и размер, по
подробно изложени съображения. Оспорва между страните да е налице
договорно правоотношение, както и оспорва да е собственик на процесния
2
недвижим имот изцяло, като признава, че е собственик на ½ ид.ч. от имота.
Оспорва количеството и качеството на доставените ВиК услуги, както и да са
налице годни доказателства за тях. Прави възражение за изтекла погасителна
давност. Претендира разноски по делото. Представя писмени доказателства.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК
вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца суми по заповед от 19.09.2022 г. на РС София, 90 с-в,
постановена по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. № 44722/2022 г. Вземането
произтича от следните обстоятелства: неизплатени суми за потребена вода
през периода от 14.08.2019 г. до 14.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес:
гр. София, ЖК ..., общ. Столична, обл. София (столица), клиентски №
**********, доставяна въз основа на договорни отношения, регламентирани
с Общи условия на „Софийска вода” АД.
Допуснато е изслушването на комплексна съдебно – техническа и
счетоводна експертиза, с вещи лица инж. А. Г. Ч. и С. Р. И., която представя в
срок писмено заключение. Според вещото лице по част І – техническа от
експертизата инж. А. Ч., ищцовото дружество е начислило в имота, предмет
на исковата молба ВиК услуги в обем 829.070 куб.м., като ВиК услугите не са
били измервани и отчитани, поради липса на водомери в имота. Начислявани
са на база двама човека по 6 куб.м. за жилището. Експертът е констатирал, че
имота е присъединен към ВиК инфраструктурата, като в имота се ползва
услугата доставка на вода с питейни качества, отвеждане на използваната
вода и съответното пречистване. Изчислението на услугите е било
извършвано надлежно, по утвърдени от ДКЕВР цени.
На следващо място според вещото лице по част ІІ – счетоводна от
експертизата С. Р. И., партидата за процесния имот е с титуляр ответника В.
Д. П.. Според заключението на вещото лице, дължимите суми за процесния
период, след приспадане на сумите в давност, са в размер на 2 266.74 лв. за
главница и 270.40 лв. за лихви. Съдът е приел заключението на комплексната
съдебно – техническа и счетоводна експертиза, като неоспорена от страните.
За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да
3
установи, че между страните съществува договорно правоотношение за
доставка на ВиК услуги, както и изпълнение на задълженията си по него,
обема на ползваните от ответника ВиК услуги за процесния период и тяхната
стойност, а в тежест на ответника е, в случай, че се установят горепосочените
предпоставки, да докаже, че е заплатил цената на предоставените услуги.
В процесния случай, ищецът, чиято е доказателствена тежест в процеса да
установи, че ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл.8 от
Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни
системи /Наредба № 4/, издадена от министъра на регионалното развитие въз
основа на законова делегация от чл.138 от ЗВ, е ангажирал доказателства в
тази насока, а именно заявление вх. № ЗП-20350/19.11.2015 г. от ответницата
В. Д. П. за промяна на титуляра на партидата на недвижимия имот, като
същата е поискала тя да бъде титуляр на партидата, на основание
наследствено правоприемство, като е декларирала двама ползватели на
услугите в имота. Представено е и заявление от другия съсобственик на имота
Димитрина Д. П. от същата дата, с което тя изявява съгласие именно
ответницата В. Д. П. да бъде титуляр на партидата за имота. От изричното
признание на ответницата в отговора на исковата молба се установява, че тя е
собственик на ½ ид.ч. от имота, който касаят процесиите задължения. В
същото време от страна на ответника по делото е налице оспорване, че има
качеството на потребител по смисъл на чл.3 от Наредба №4, а именно че е
носител на вещно право на собственост или ползване относно процесния
недвижим имот в пълен обем, за който се претендира заплащане на услуги по
доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на
отпадъчни води. Видно обаче от подаденото заявление на ответницата за
промяна на титуляра на партидата, както и съгласието на другия
съсобственик, ответницата сама е признала съсобствеността на имота. Такова
изрично признание има и в отговора на исковата молба. Затова съдът намира,
че по делото се установява, че за процесния период между страните е имало
валидно договорно правоотношение по договор доставка на питейна вода,
отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води, сключен при
Общи условия, приложени по заповедното производство. Обстоятелството, че
ответницата е съсобственик само на ½ ид.ч. от имота означава, че в
отношенията си с другия съсобственик и ако той също е ползвател на ВиК
4
услуги, тя би могла да реализира правата си срещу този съсобственик.
На следващо място, съдът намира, че бяха ангажирани убедителни
доказателства, за количествата на доставената вода, респ. предоставените
услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води. В тази насока назначената съдебно –
техническа и счетоводна експертиза е с категорично заключение, че
ищцовото дружество е доставило в имота, предмет на исковата молба ВиК
услуги в обем 829.070 куб.м., като ВиК услугите не са били измервани и
отчитани, поради липса на водомери в имота. Начислявани са на база двама
човека по 6 куб.м. за жилището. Изчислението на услугите е било извършвано
надлежно, по утвърдени от ДКЕВР цени.
По отношение на искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва и с оглед акцесорния му характер, съдът
намира същия за доказан за сума в размер на 289.74 лв., видно от
заключението на вещото лице по част ІІ – счетоводна от експертизата.
В същото време и доколкото е налице своевременно възражение за
изтекла погасителна давност по чл. 111, б.в от ЗЗД, направено своевременно с
отговора на исковата молба, съдът намира, че същото е основателно. Това е
така, защото заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 18.08.2022 г., т.е.
видно е че тригодишния давностен срок по чл. 111, б.в от ЗЗД е изтекъл за
вземанията за главница и лихви преди 18.08.2019 г. За размера на погасените
по давност вземания съдът кредитира заключението на неоспорената
комплексна съдебно – техническа и счетоводна експертиза, част ІІ –
счетоводна като според заключението на вещото лице, размерът на
дължимите суми, след приспадане на сумите в давност, са в размер на
2 266.74 лв. за главница и 270.40 лв. за лихви. До пълните предявени размери
съдът намира исковете за неоснователни.
При този изход на спора съдът намира, че претенцията на ищеца по реда
на чл. 78, ал. 1 от ГПК, за разноски е основателна за сума в размер на 751.97
лв., с включени разноски по ч.гр.д. № 44722/2022 г. на СРС, 90 състав,
представляващи държавна такса, депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. От страна на ответника не са
представени доказателства за направени разноски, поради което такива не се
дължат.
5
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на „Софийска вода“ АД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ, ..., БИЗНЕС ЦЕНТЪР
ИНТЕРПРЕД, срещу В. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ...,
общ. Столична, обл. София (столица), че В. Д. П. дължи на „Софийска вода“
АД сума в размер на 2 266.74 лв., представляваща цена на В и К услуги,
доставени до имот, находящ се в гр. София, ЖК ..., общ. Столична, обл. София
(столица) за периода от 18.08.2019 г. до 14.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 18.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 2 333.94 лв. и за периода 14.08.2019 г. – 17.08.2019 г.,
както и че дължи сума в размер на 270.40 лв., представляващи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от 18.08.2019 г. до 14.04.2022
г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 342.86 лв. и за
периода 14.09.2019 г. – 14.04.2022 г., за които вземания е издадена заповед от
19.09.2022 г. на РС София, 90 с-в, постановена по реда на чл. 410 от ГПК по
гр.д. № 44722/2022 г.
ОСЪЖДА В. Д. П. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, ЖК ..., общ.
Столична, обл. София (столица), да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление ГР.СОФИЯ, ..., БИЗНЕС ЦЕНТЪР
ИНТЕРПРЕД, разноски в размер на 751.97 лв., с включени разноски по ч.гр.д.
№ 44722/2022 г. на СРС, 90 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6