РЕШЕНИЕ
№ 260
гр. Русе, 17.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Антоанета Атанасова
Боян Войков
при участието на секретаря Тодорка Н.а
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500380 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С.П.Г., действаща чрез своята майка и законна представителка П. Г. СТ.,
е обжалвала решението от 4.09.2020г на Русенския районен съд, постановено
по гр.д.№4128/19г. по описа на РРС в частта, с която е отхвърлен иска й за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили
вследствие на пътно-транспортно произшествие, както и в частта, с която е
прекратено производството по делото по иска за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди. Излага доводи за неправилност на решението и моли
въззивният съд да го отмени и да постанови друго, с което да уважи исковете
изцяло, при законните последици.
Ответникът по жалбата ЗАД „Далл Богг : Живот и здраве“-
АД,ЕИК200299615, със седалище и адрес на управление гр.София, изразява
становище, че жалбата е неоснователна.
1
След преценка на доказателствата по делото и като обсъди оплакването
по жалбата, Окръжният съд намира за установено следното :
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба на П. Г. СТ., в качеството й на майка и законен представител на С.П.Г.,
против ЗАД „Далл Богг : Живот и здраве“-АД, с която са предявени искове за
заплащане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие,с правно
основание чл.432 КЗ и лихва за забава по чл.86 ЗЗД.
От представения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица №УРИ 457р-1570 от 18.09.2018г., се установява, че на 18.09.2018. около
18,45чв гр.В., по ул.Т.м., е настъпило пътно-транспортно произшествие
между лек автомобил м.“Хонда“, модел „Акорд “, с рег.№ СА 3573 ХА,
управляван от С. Н. и пешеходеца С.П.Г., при което е пострадала С.. В
протокола като причини за произшествието е посочено - чл.20, ал.2 ЗДвП,
както и че е издаден АУАН /акт за установяване на административно
нарушение/.С наказателно постановление № 18-0457-000390 от 21.09.2018г.
на началника на РУ В., към ОДМВР-Русе, на водача на лекия автомобил С.Н.
Н. е наложено наказание „глоба“ в размер на 200лв. за нарушение по
чл.20,ал.2 ЗДвП – обстоятелствената част на постановлението е посочено, че
на 18.09.2018г. в гр.В., по ул.Т.м., като водач на лек автомобил Н. не е
съобразил скоростта на движение, спрямо интензивността на движението и
конкретните условия на видимост и не е бил в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие и блъска пешеходеца С.П.Г..Постановлението е
влязло в сила на 11.12.2018г.
По делото не е било спорно и от писмените доказателства е установено,
че по отношение на управлявания от С.Н. автомобил – марка „Хонда“, модел
„Акорд“ с рег.№ СА 39 73 ХА е имало договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключен с полица със застрахователна полица
№30118002351892, валидна за периода от 18.08.2018г. до 17.08.2019г.
Не се спори, че пред застрахователя е била предявена претенция за
заплащане на обезщетение по реда на чл. 380 от КЗ. С писмо изх.
№319/24.01.2019г. е отказано „възмездяване“ на претърпените
неимуществени вреди, тъй като не са били представени „допълнителни
2
медицински документи, които ясно определят характера и степента на
уврежданията“; няма данни за влязло в сила наказателно постановление
против водача на автомобила, не е представено удостоверение за раждане на
пострадалото дете С.П.Г., не е посочена банкова сметка.
В първоинстанционното производство като свидетел е разпитан Р.С.,
който има непосредствени впечатления от инцидента - същият към момента
на произшествието е бил полицейски инспектор и на посочената дата заедно с
негов колега били паркирали патрулния автомобил близо до
местопроизшествието.Свидетелят установява, че детето се появило от ляво на
водача на автомобила, а до автомобила имало паркиран автобус, който реално
закривал видимостта на водача.Когато детето „заходило“ към пътното
платно, С. разбрал, че ще настъпи произшествие, тъй като водачът карал
нормално, а детето бягало. Детето не виждало, че зад автобуса има автомобил,
който се движи, и водачът на лекия автомобил не можел да знае, че зад
автомобила има някой. Свидетелят натиснал клаксона на служебния
автомобил и за момент водачът на лекия автомобил погледнал към патрула, в
същия момент видял детето и спрял.От показанията на свидетеля се
установява, че там, където С. пресичала пътното платно, нямало пешеходна
пътека. Пешеходната пътека била след около 10-15м.Свидетелят С.
установява още, че детето пресичало само, а майката се появила след него.В
първия момент детето се уплашило и заплакало. Водачът на лекия автомобил
отвел детето заедно с майката в Спешно отделение. Свидетелят Б.К. заявява,
че е баща на С. /което не е удостоверено в акта за раждане/ и в този момент е
бил в барчето на спирката. На спирката имало автобус. Детето пресичало, за
да отиде при него. Според К. разстоянието между лекия автомобил и автобуса
било 1-2м. След сблъсъка С. имала синини, които преминали. Останал
страхът – като види кола и се плаши.
В представения лист за преглед на пациент от 18.09.2018г. на С.П.Г. е
поставена основна диагноза – други съчетани повърхностни травми,
обхващащи няколко области от тялото. В медицинския документ е посочено,
че анамнезата е снета по данни на майката, която е съобщила че детето е
блъснато от кола. Майката съобщава за травма на главата и таза. Същата не
съобщава за загуба на съзнание, нито за гадене и повръщане. Обективното
състояние на детето е определено като контактна, в добро общо състояние,
3
няма данни за фрактури, зеници еднакви, с нормална реакция за светлина без
отпадна неврологична симптоматика, няма данни за фрактури. Чисто
везикуларно дишане. Ритмична сърдечна дейност. Без данни за пневмоторакс
в момента. Корем-мек, палпаторно неболезнен, физиологична перисталтика. В
амбулаторен лист №00590 от 16.04.2019г. като основна диагноза е вписано
последици от травми с неуточнена локализация. При снемане на анамнеза
данните са взети от майката, която съобщила, че в поведението на детето С.
има страхова напрегнатост. В графа придружаващи заболявания и
усложнения – смесено разстройство в поведението и емоциите, не. Не е
назначена терапия.
От събраните гласни доказателства безспорно се установява, че
водачът нао лекия автомобил е имал ограничена видимост към мястото на
ПТП с оглед наличието на паркирал на спирката автобус. Не е имало други
участници в движението, освен процесния автомобил и детето - автобусът е
ограничавал видимостта и за двамата. Детето е пресичало на необозначено
място, въпреки че наблизо – на 10-15м е имало пешеходна пътека.
От приетата съдебна-автотехническа експертиза се установява, че към
момента, когато се открива видимост за участниците в произшествието,
автомобилът се е намирал на разстояние 11,58м от мястото на удара, а
пешеходката – на 3,20м от мястото на удара.В заключението е посочено, че
опасната зона на автомобила за скорост 30 км/ч е била 13.40м. Моментът, в
който е възникнала видимост за всеки от участниците в ПТП е 1.39 секунди
преди сблъсъка.При това положение водачът на автомобила не е имал
възможност да спре преди мястото за ПТП. Експертизата потвърждава
изложеното от свидетелите, че пешеходката, която се е движила зад спрял
автобус е пресичала платното за движение на място, отстоящо на 10-15 метра
от пешеходната пътека.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 3000лв. репарира в относително пълен
обем претърпените от пострадалата болки и страдания.При произшествието
детето е получило натъртвания по тялото, имало е синини, които отшумели.
Показанията на св.К., че и към момента С. се плаши от автомобили и бълнува
4
през нощта не се подкрепят от други данни по делото.Както е посочил
първоинстанционния съд, по делото не са представени медицински
документи, удостоверяващи последващо лечение, от които да се направи
извод, че отраженията върху психиката са били по интензивни от обичайните.
Решението е правилно в частта, с която е прието, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.Съгласно
чл. 113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки. Безспорно е установено по
делото, че детето не е пресичало на обозначеното за това място, въпреки че в
близост е имало пешеходна пътека.Навлязло е внезапно на платното за
движение, в нарушение на чл.114,ал.1 от ЗДвП-тичало.Детето е било на
пътното платно само – майката се появила по-късно, т.е. не е имало и
родителски контрол. Решението е постановено в съответствие с трайно
установената съдебна практика по чл.51,ал.2 ЗЗД, , в която се приема, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Затова, когато малолетно
дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата, съобразно с
обстоятелствата на случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 51, ал. 2
ЗЗД независимо от това, че такова лице не може да действа виновно. Вината
на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД и с
оглед на това способността на увредения да действа разумно и да предвижда
евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването. Принос по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е
създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и
самите вреди – вж. т.7 от ППВС №17/1963г. ; ТР №88/1962г.; постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г.
на ВКС, II т. о.; Р № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о.,
ТК.Преи съобразяване на събраните доказателства съдът правилно е
определил приноса на пострадалата на 2/5, и на деликвента – 3/5, при което
дължимото обезщетение е 1200лв.
5
Решението е правилно и в частта, в която датата на лихвата за забава
е определена от датата на предявяване пред застрахователя на претенцията за
заплащане на обезщетение- 25.10.2018г. , когато застрахователя е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие.
Въззивният съд констатира, че жалбата против определението, с
което е прекратено производството по делото по иска за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди е просрочена. Ето защо
същата следва да бъде оставена без разглеждане.
По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.Съгласно чл.78 от ГПК жалбоподателят дължи на ответника
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, които съдът определя
на 200лв., предвид обстоятелството, че процесуалният представител е
изготвил отговор на въззивната жалба и становище, но не се е явявал в
съдебно заседание.
Мотивиран така и на основание чл.270,ал.1, предл.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260073 от 04.09.2020г. на Русенския
районен съд,постановено по гр.д.№ 4128/2019 г.по описа на РРС, в частта, с
която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на пътно-транспортно
произшествие, предявен от П. Г. СТ., в качеството й на майка и законен
представител на С.П.Г., двете от гр.В., обл.Русе, против ЗАД «ДаллБогг:
Живот и здраве»-АД-София, в размера над 1200лв. за разликата до 13000лв.
ОСЪЖДА П. Г. СТ., действаща като майка и законен представител на
С.П.Г., да заплати на ЗАД «ДаллБогг: Живот и здраве»-АД-София 200лв.
разноски за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
6
В останалата част решението, като необжалвано, е влязло в сила.
Прекратява производството по жалбата против определението на
Русенския районен съд, инкорпорирано в решение №260073 от 04.09.2021г.
по гр.д.№4128/19г., с което е прекратено производството по предявения от П.
Г. СТ., действаща като майка и законен представител на С.П.Г. иск за
заплащане на сумата 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени
вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2018г.,
като недопустимо.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7