Р Е Ш Е Н И Е №..................
град Свиленград,
02.06.2021година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Добринка Кирева
при секретар: Жаклин Арнаудова, като разгледа докладваното от Съдията Административно наказателно дело №779 по описа за 2020година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ №20-0351-000870
от 22.10.2020година на Началник група към ОД на МВР Хасково, РУ- Свиленград,с което на В.Д.В. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.119,ал.1 от ЗДвП на основание
чл.183,ал.5,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева и за нарушение на чл.104Б,т.2
от ЗДвП на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12месеца .
Жалбоподателят В.Д.В. в законно предвиденият срок
обжалва горе цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно.
Счита,че били нарушение разпоредбите на чл.34,ал.3 от ЗАНН, чл.42,т.4-8 от ЗАНН
, чл.52,ал.4 от ЗАНН и чл.57,ал.1,т.5-7 от ЗАНН. Твърди се още,че били наложени
наказания за неосъществени нарушения на
правилата за движение по пътищата,както и била въведена неправилна квалификация
на изпълнителното деяние,без да се конкретизира мястото на извършване на
нарушенията,за което била ангажирана отговорността на жалбоподателя.Поради
изложеното моли съда да отмени атакуваното НП,като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят редовно призован
не се явява ,за него се явява адв.Ч.,който подържа жалбата по
изложените в нея доводи. По същество
пледира за отмяна на обжалваното НП ,като неправилно, доколкото не било
установено по безспорен и категоричен начин авторството на жалбоподателят.
Претендира присъждане на
разноски.
Административнонаказващият
орган/АНО/- Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща
представител и не взема становище.
В придружително писмо до
съда отправя възражение за прекомерност на претендираното адв.възнаграждение.
Страна Районна
прокуратура – Хасково,ТО Свиленград, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа
страна:
От приетите
писмени доказателства по делото,както и от свидетелските показания на Д.Г.Г., Д.
Русалинов Б., Г. Стоянов Т. ,С.Г.С. и В.М.А. се установява, че на 07.10.2020година
св. С.Г.С. и В.М.А. – полицейски служители при РУ Свиленград изпълнявали
служебните си задължения като автопатрул,когато
при обход по маршрута им около 12,15-12,20часа,движейки
се по бул.България в гр.Свиленград в
посока площад „Свилена“ забелязали лек автомобил Ауди-А4 тъмно син на цвят с рег.№ Х 1059 КМ да извършва рискови маневри,а
именно движение с въртене на гуми и с
висока скорост ,като водача без да намали скоростта преминал през пешеходната пътека до
общинският съвет -Свиленград , по която преминавали пешеходци, с което създал
предпоставки за ПТП и не пропуснал
движещите се пешеходци,като водача след тези маневри потеглил в посока
улица Яна войвода и автопатрула не успял да спре водача.
В последствие след извършена справка се
установило,че лекият автомобил е собствен на
Йорданка Василева Колева от с.Малко градище,поради което било поискано
съдействие от страна на служители в ПУ Любимец за издирване на МПС.
По същото време на работа
в ПУ Любимец били свидетелите Д. Русалинов Б. и
Г. Стоянов Т., които били изпратени да издирят процесният лек автомобил
. След около час двамата свидетели при
обход в село Г. Добрево забелязали лекият автомобил,който бил управляван от
жалбоподателя,а в автомобилът се возило още едно лице. Същите подали звуков и
светлинен сигнал и спрели МПС и тъй като в момента на спирането на
автомобилът,същият се управлявал от жалбоподателя,който по показания на
свидетеля Т. бил глухоням,двамата свидетели приели,че на обяд в гр.Свиленград е
управлявал отново той и отвели водача в сграда на РУ Свиленград .
В сграда на РУ Свиленград бил извикан св.Д.Г.Г.,който
след като се запознал с установеното от колегите му,тествал водача за употреба на
алкохол,която проба отчела 0промила,- съставил на жалбоподателя АУАН серия GA №212470/07.10.2020г.,който бил
предявен /без използването на тълковник,каквото е изискването на закона при
глухонямо лице/ чл.395з от НПК/и връчен
лично на въззивника.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен
срок не е постъпило писмено възражение.
Въз основа на Акта е
издадено обжалваното НП.
В обжалваното НП е прието
за установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл.119,ал.1 от ЗДвП
,поради което на основание чл.183,ал.5,т.2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 100лева и за нарушение на
чл.104Б,т.2 от ЗДвП на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в
размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 12месеца.
Последното /НП/ е връчено
на жалбоподателя на 03.12.2020г.,видно от отбелязването в
разписката,инкорпорирана в самият документ,а жалбата е входирана в съда на
04.12.2020г.,т.е.в 7дневния срок предвиден в закона.
По административно
наказателната преписка има и приложена
справка за нарушител/водач, видно от която жалбоподателя е правоспособен водач.
Видно от Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази
съдържаща се и в АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските
показания на Д.Г.Г., Д. Русалинов Б., Г. Стоянов Т. ,С.Г.С. и В.М.А., така също и от приетите писмени доказателства – Заповед
№8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните
работи, справка за нарушител/водач ,сведение,възражение и становище последните приобщени по надлежния процесуален ред
на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Д.Г.Г., Д. Русалинов Б., Г. Стоянов Т. ,С.Г.С. и В.М.А., възпроизвеждат пред съда своите непосредствени
възприятия за случилото и показанията им са безпротиворечиви, логично
систематизирани, като изцяло колерират и с писмените източници, поради което и
съдебният състав ги кредитира изцяло с доверие. Не се установява посочените
свидетели да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира
да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на тези свидетелските
показания не се намериха, а единствено поради служебното им качество –
служители на РУ – Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития,
които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на
противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна
те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект, те са пряко относими
към фактите, релевантни за състава на конкретното нарушение, чието фактическо
осъществяване потвърждават, като установяват категорично обстоятелството че лице от мъжки пол на процесната датата не
използва пътя,отворен за обществено ползване в съотвествие с неговото
предназначение за превоз на хора и
товари,като извършва резки рискови маневри в ляво и дясно и подава рязко газ и
повишава оборотите на двигателя,с което превърта задвижващите колела на
автомобила и преднамерено го извежда извън контрол,както и не пропуска
пресичащият пешеходец по сигнализирана пешеходна пътека обозначена с пътен знак
„Д17“ и пътна маркировка тип Зебра.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като част от
АНПр, приобщени по реда на чл.283 НПК, които не се оспориха от страните, по
своето съдържание и авторството - истинността си, поради което се ползваха за
установяване на данните възпроизведени в тях. С такива надлежни и годни писмени
доказателствени средства – Заповед №8121з-515 от
14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, справка за нарушител/водач ,докладна записка, се потвърждават
фактическите констатации изложени в
АУАН, възпроизведени и в обстоятелствената част на НП.
Материалната компетентност на
издателя на НП – Началник група към ОД на МВР Хасково,
РУ- Свиленград, се доказва от приетата по
делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица
наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за
нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност, в
рамките на териториалната й компетентност – обслужваната територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Преди
всичко, съдът намира жалбата за допустима,
като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59
ал.2 пр.І от
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото в
административно-наказателното производство е да се установи: има ли
административно нарушение; извършено ли е то от лицето, посочено като
нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по
непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидени случаи). За да бъде едно деяние административно
нарушение, са необходими три предпоставки (съгласно чл. 6 от ЗАНН): 1) това
деяние да нарушава установения ред на държавно управление; 2) да е извършено
виновно; 3) да е обявено за наказуемо с административно наказание. Липсата на
която и да било от тези предпоставки означава липса на административно
нарушение, което би довело до отмяна на издаденото НП, като неправилно.
Същевременно, следва да бъдат спазени и всички изисквания относно процедурата
по издаване на акта и на наказателното постановление. Неспазването на
съответните процесуални изисквания би довело до отмяна на НП, като
незаконосъобразно. От съществена важност е актът и НП да са съставени и
издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, за чието спазване съдът следи служебно.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по съставянето на акта,
реквизитите на същия и тези на НП или не са спазени сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност, то НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно. Когато обаче не са допуснати такива нарушения и самото НП е
издадено при спазване на процесуалните правила, в предвидената форма и срокове,
съдържа съответните реквизити и е издадено от надлежен орган, следва да се
провери неговата правилност, т. е. дали изложеното в НП отговаря на
действителното положение на нещата. Само при наличието на законосъобразно
(издадено при спазване на всички правила и срокове и съдържащо всички
необходими реквизити) и правилно (т. е. изложеното в него бъде доказано и в
съдебното производство) НП, може да бъде коментирана справедливостта на размера
на наложеното наказание.
Настоящият
съдебен състав ,приема ,че в хода на проведеното административно наказателно
производство са допуснати нарушение на процесуалните правила, които са
достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП и прави безпредметно
разглеждането на въпросите по съществото на делото .
При издаването
на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34
от ЗАНН срокове.
От правна страна, съдът
намира, на първо място, че актът за установяване на административно нарушение е
съставен от компетентен орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с
които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления,
според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесния казус актосъставителят ,
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП,
което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя актове, с които
се установяват нарушения по Закона за движението по пътищата, а издалият
обжалваното наказателно постановление, е компетентно длъжностно лице по смисъла
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със заповед на министъра на вътрешните
работи (заверено копие от същата е приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
Но в хода на
адм.производство,съдът намира,че са допуснати съществени процесуални нарушения,
доколкото спрямо въззиввникът жалбоподател не е назначен тълковник,съгласно
изискването на чл.395з от НПК,тъй като съгласно показанията на св.Т.
жалбоподателя е глухонямо лице и без назначаването на тълковник в
адм.производство, в частност при предявяване на АУАН,същото не е могло да
разбере в какво точно го олвиняват ,за да може да организира защитата си.
Но дори и да се приеме,че липсва
констатираното от съда съществено проесуално нарушение, обсъдено, с
оглед приложението на материалния закон,
според решаващия съдебен състав
атакуваното НП е неправилно и
необосновано, поради което подлежи на отмяна. И това е така, защото от
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и
категоричен начин, авторството от страна на
жалбоподателя.
Възведените в НП правни квалификации, принципно са верни, доколкото,
доказано безспорно в настоящото производство е
настъпването на противоправния резултат, изразяващ се в ,че лице от мъжки пол на процесната датата
не използва пътя,отворен за обществено ползване в съотвествие с неговото
предназначение за превоз на хора и
товари,като извършва резки рискови маневри в ляво и дясно и подава рязко газ и
повишава оборотите на двигателя,с което превърта задвижващите колела на
автомобила и преднамерено го извежда извън контрол,както и не пропуска
пресичащият пешеходец по сигнализирана пешеходна пътека обозначена с пътен знак
„Д17“ и пътна маркировка тип Зебра.
Т.е. налице са достатъчно доказателства,
установяващи факти относими към обективните признаци на състава на твърдяните нарушения , но не и за неговия автор.
Няма спор по делото ,че лекият автомобил е на трето лице,а именно на Йорданка
Василева Колева от село Малко градище.
Спорният по делото въпрос,дали именно жалбоподателят е управлявал МПС на
мястото,датата и часа ,посочени в обжалваното НП.
Що се отнася до установяване на
самоличността на извършителя на така коментираните по горе от съда
адм.нарушения,следва да се приеме,че неясно и недоказано по делото остана това
обстоятелство ,доколкото свидетелите С.Г.С. и В.М.А.,които са
възприели пряко извършените нарушения,съгласно техните показания, единствено са
запомнили лекият автомобил и неговият рег.№ и цвят,като и двамата сочат ,че не
са забелязали,кой е управлявал МПС,а единствено са възприели,че автомобилът се
управлява от лице от мъжки пол.От друга страна свидетеля Д.Г.Г. е съставил АУАН по предоставените му
сведения от тях,респективно последният е без знание относно авторството на
извършителя . Свидетелите Д. Русалинов Б.,
Г. Стоянов Т. пък са издирвали МПС,което са установили около 1 час след
извършените нарушения,но неясно остава как същите са комуникирали с
жалбоподателя устно,доколкото същият е глухоням ,съгласно показанията на св.Т.
,респективно как са приели,че същият е признал пред тях ,че именно той е
управлявал през целият ден процесното МПС,в това число и в гр.Свиленград, за да
приемат,че именно той е извършителя,поради което съдът прие,че установяване по
безспорен и категоричен начин ,че именно жалбоподателя е управлявал в
гр.Свиленград в часовият пояс посочен в НП
и че именно той е извършил нарушенията визирани в НП ,от така събраните
по делото доказателства не се установи, доколкото лицето е глухонямо,в
адм.производство не е назначен тълковник , съгласно изискванията на закона,
който да комуникира с лицето ,съответно да му задава въпроси и лицето да е
признало пред тълковника,че именно той е нарушителя.Още повече,че самият св.Т.
сочи,че комуникация с жалбоподателя е извънредно трудна и пред съда сочи,че на
въпросът „Какво направи ,Васко? ,същият отговоря „ААА“, което по никакъв
начин,не може да се възприеме, че същият е разбрал въпроса и е признал пред
двамата свидетели,че именно той е управлявал както сочи св.Б. през целият ден
процесното МПС,респективно и в гр.Свиленград през времето и на мястото посочено в НП .
Твърдението,че се притеснил,след като бил спрян от тях, по никакъв начин,не установява неговото
авторство.
При това положение и въз основа на същите,
дори обсъдени в съвкупност и с приобщените писмени и гласни такива, не
могат да се формират категорични правни
изводи за съпричастността на жалбоподателя ,а именно ,че на процесната датата не използва
пътя,отворен за обществено ползване в съотвествие с неговото предназначение за
превоз на хора и товари,като извършва
резки рискови маневри в ляво и дясно и подава рязко газ и повишава оборотите на
двигателя,с което превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го
извежда извън контрол,както и не пропуска пресичащият пешеходец по
сигнализирана пешеходна пътека обозначена с пътен знак „Д17“ и пътна маркировка тип Зебра, в частност
личността на нарушителя – негов автор, в лицето на жалбоподателя.
Иначе
казано, липсват убедителни и еднозначни
доказателства, същият със своята
деятелност и личните си действия да е консумирал вменените му
административни нарушения, от обективна
и субективна страна.
Най-малко, в
случая недоказано по изискуемия безспорен и несъмнен начин, остава авторството
на деянието, свързано с личността на санкционирания жалбоподател, тъй като единствено и само
от установения факт ,че около един час по късно е установено,че
същият управлява издирваното МПС, не може да се
изгради безпротиворечивото правно
съждение, че именно жалбоподателя е извършил процесните деяния.
В случая
липсват, както преки, така и косвени
доказателства – множество в единна система, които да го уличават като
извършител на деянията и изобщо за
неговата фактическа съпричастност към не използването на пътя,отворен
за обществено ползване в съотвествие с неговото предназначение за превоз
на хора и товари,като извършва резки
рискови маневри в ляво и дясно и подава рязко газ и повишава оборотите на
двигателя,с което превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го
извежда извън контрол,както и не пропускането на пресичащият пешеходец по
сигнализирана пешеходна пътека обозначена с пътен знак „Д17“ и пътна маркировка тип Зебра– подробно
индивидуалицирани в НП.
Всъщност, обвинителната теза на АНО
почива единствено на предположенията на
актосъставителя,който не е установил действителния нарушител,а е приел,че
следва да бъде ангажирана отговорността на водача,който е установен в
един по късен момент ,след около час след извършените нарушения, поради
което предпоставено от него е само изграждането на едно предположение, което не
може да се счита за основателно в достатъчна степен, за да обоснове
ангажирането на нечия административнонаказателна отговорност.
Да се приеме
обратното, би означавала да се правят единствено предположения, което прочее е
недопустимо в административно-наказателното производство,
независимо че АНО е приложил именно този процесуален подход.
При това
положение, твърдението на АНО, чиято е доказателствената тежест в процеса, че
именно жалбоподателят на процесната датата не използва пътя,отворен за обществено ползване в
съотвествие с неговото предназначение за превоз на хора и товари,като извършва резки рискови
маневри в ляво и дясно и подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя,с
което превърта задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извежда
извън контрол,както и не пропуска пресичащият пешеходец по сигнализирана
пешеходна пътека обозначена с пътен знак „Д17“
и пътна маркировка тип Зебра, не може да се
приеме за категорично установено и не се доказа по дължимия убедителен начин и
несъмнено.
При
формираната доказателствена съвкупност и налични доказателства, след техния
правен анализ в съвкупност, възможно
единствено е изграждане на предположения, но не и безспорни
правни съждения относно
авторството на деянието, в лицето
на жалбоподателя, доколкото не се
установи същият с лични свои действия да
е осъществил адм.нарушения посочени в обжалваното
НП.
В случая не
е налице и единна система от косвени доказателства, които да позволяват
изграждането на единствено възможния логичния и безпротиворечив извод, че
именно жалбоподателят е извършителя на вменените административни нарушения.
В този смисъл, от самата доказателствена
съвкупност при правният й анализ се индицират основателни съмнения относно
личността на извършителя, с оглед вече обсъдените по горе свидетелски показания
и писмени такива.
Поради това,
при установените факти данни, да се приеме, че автор на процесното
нарушение е жалбоподателят, означава да
се правят единствено предположения и от тях да се градят правни изводи, което е
недопустимо в административнонаказателното производство и действащите
процесуални принципи – по пряк аргумент от нормата на чл. 303 НПК- субсидиарно
приложим закон, по силата на препращането на чл. 84 ЗАНН. Ето защо и само на
посоченото основание, основателно възникват съмнения относно личността на
извършителя, от тук и опровергавани тезата и
правният извод, жалбоподателя да е пряк извършител на твърдяните
административни нарушения.
Поради
изложеното, решаващият съдебен състав, формира и крайното си правно съждение,
че не е безспорно доказано авторството на нарушението в лицето на санкционираният
В.Д.В., в
процесния казус, от тук и същият неправилно е бил санкциониран, следователно и
неправилни са и направените обратни изводи от АНО. Вече се посочи липсват убедителни
доказателства, установяващи по категоричен начин, извършени лични действия от
страна посоченото лице ,че не използване пътя,отворен за обществено ползване в съотвествие с
неговото предназначение за превоз на
хора и товари,като извършва резки рискови маневри в ляво и дясно и
подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя,с което превърта
задвижващите колела на автомобила и преднамерено го извежда извън контрол,както
и не пропускането на пресичащият пешеходец по сигнализирана пешеходна пътека
обозначена с пътен знак „Д17“ и пътна
маркировка тип Зебра, релевантни за
преценка на авторството на деянието,
като част от признаците за
индивидуализацията и обективната съставомерност на нарушението, поради което
съдът приема за недоказан този елемент
от обективната страна. Достигайки до
различен правен извод, който по убеждение на съда не кореспондира и не се
подкрепя категорично от събраните
доказателства, АНО е постановил неправилен и необоснован акт. Личността и
авторството на деянието е част от основния предмет на доказване в настоящото
производство, т.к. административнонаказателната отговорност е лична и произтича
само и единствено от виновно действие, респ. бездействие.
Предвид направените правни изводи за недоказано авторството
на процесното нарушение, обжалваното НП се явява неправилно, като издадено в противоречие с
материалния закон, от тук и
незаконосъобразно на материалноправно основание. Поради това същото подлежи на отмяна изцяло.
По разноските по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните производства по ал.
1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143,
ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. От изложеното следва,
че в полза на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение.
В случая е представен Договор
за правна защита и съдействие, видно от които е заплатено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв.
,но от страна на АНО се отправя възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение.
Основанието по чл. 78, ал. 5 от ГПК за
намаляне размера на заплатеното адвокатско възнаграждение се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и
фактическата и правна сложност на делото. В
този ред на мисли е неоснователно искането на АНО, направено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, за намаляне размера на адвокатския
хонорар, заплатен от жалбоподател. Посочената
разпоредба от ГПК препраща към чл.
36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Според чл. 36 от ЗА,
размерът на възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента.
Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа. Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл. 18, ал. 2, вр.чл. 7,
ал. 2, т. 2 е 300 лв.+7% за горницата над 1000 лв. или в случая 447,00лева. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на адвоката по това дело се състои в явяване в
няколко съдебни заседания, написване
на Жалба,събиране на доказателства и пледиране, т.е. не е налице е несъответствие между размера на възнаграждението
и усилията на
защитата при упражняване на процесуалните права и Съдът счита, че в съответствие с т. 3 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 година, постановено по тълкувателно дело № 6 по
описа за 2012 година на ОС на Гражданска и Търговска колегия на ВКС, не следва да намали подлежащо
на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК
,доколкото се претендира малко над минималния такъв,към момента на подписване
на договора за правна защита ,а именно 500лева.
Мотивиран от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав.
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/
№20-0351-000870 от 22.10.2020година на Началник група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград,с което на В.Д.В. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.119,ал.1 от ЗДвП на основание
чл.183,ал.5,т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 100лева и за нарушение на чл.104Б,т.2
от ЗДвП на основание чл.175А,ал.1,пр.3 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 3000лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12месеца .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР
–гр.Хасково със седалище и адрес на управление
гр.Хасково,бул. България №85 ДА
ЗАПЛАТИ на В.Д.В. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 500,00лв., разноски по АНД №779/2020г. по описа на РС Свиленград, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.........................