РЕШЕНИЕ
№ 1090/12.6.2023г.
гр. Пловдив, 12.06.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив,
XXVI касационен състав, в публично съдебно заседание на петнадесети май две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Станка Журналова и
с участието на прокурора Данаила Станкова, като разгледа докладваното от съдия
Матеева КАНД № 937 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано по касационна жалба на Заместник-директор на ТД на НАП - Пловдив, чрез
процесуалния му представител юрисконсулт Атанасов, против Решение №
436/13.03.2023 г., постановено по АНД № 206/2023 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVI н.с. С
обжалваното решение е било отменено Наказателно постановление № 674379-F655988
от 08.11.2022 г. на заместник-директор на ТД на НАП - Пловдив, с което на „Зеверт“
ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗС),
е наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 200,00
лева за нарушение по чл. 38, ал.1, т. 1 от ЗС. и дружеството е било
предупредено, че при извършване на друго административно нарушение от същия
вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
С жалбата се прави искане за отмяна на решението на РС Пловдив, като
постановено в нарушение на закона. Изложени са съображения относно това, че
посочените от районния съд обстоятелства не обосновават приложението на
института на маловажния случай по чл.28 от ЗАНН и поради това и неправилно
съдът е приложил тази разпоредба. Моли се постановяване на отмяна на
обжалваното решение като незаконосъобразно, както и потвърждаване на
наказателното постановление. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „Зеверт“ ЕООД е представил писмен отговор
по същата, като се излагат доводи за правилност и законосъобразност на
решението на въззивната инстанция. Не е изпратил представител в съдебното
заседание пред касационния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на
първоинстанционния съд.
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по
първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районен съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по
делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която се възприема и от настоящия съд, поради което и е ненужно да
се повтаря. Съдът, постановил оспореното решение, е анализирал събраните по
делото доказателства, като е достигнал и до законосъобразен извод за доказаност
на административното нарушение, за което е било издадено наказателното
постановление. Същевременно първоинстанционният съд е приел, че независимо от
установеното нарушение, то са били налице основанията по чл.28 от ЗАНН и не е
следвало нарушителят да бъде санкциониран, а само предупреден, предвид
наличието на маловажен случай на административно нарушение, поради което е
счел, че издаденото наказателно постановление, с което „Зеверт“ ЕООД е
наказано, е незаконосъобразно и го е отменил, като е приложил разпоредбата на
чл.63, ал.2, т.2 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция намира, че така направеният от районния съд
извод е законосъобразен и правилен. Съдът, постановил обжалваното съдебно
решение, е изложил мотиви в подкрепа на извода си за наличието на маловажен
случай на административно нарушение в процесния казус. Съобразил е вида и
тежестта на конкретното нарушение, вземайки предвид, че нарушението е
отстранено преди съставянето на АУАН, както и че деянието се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други сходни случаи на
нарушения от същия вид е поради това, че фактически дружеството не е извършвало
дейност и е декларирало нулеви парични потоци.
В тази връзка и районният съд е приел, че е налице изключително ниска
степен на обществена опасност на конкретното нарушение с оглед института на чл.28 от ЗАНН.
Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен
съдебен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност.
Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени
обосновани изводи относно приложението на процесуалния и материален закон.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното
преповтаряне.
За маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, следва да се приеме това административно нарушение, което с оглед липсата
на вредни последици или незначителността му и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид (арг.
чл. 93, т. 9 НК във връзка с чл. 11 ЗАНН).
Настоящият случай е именно такъв, като макар и формално да е осъществен
състава на административно нарушение, с оглед наличието на множество смекчаващи
обстоятелства, подробно анализирани от първоинстанционния съд, деянието
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Достатъчно при това положение е било
нарушителят да бъде предупреден, че при следващо констатирано нарушение, ще се
пристъпи към налагане на санкция.
Ето защо и като е приел незаконосъобразност на наказателното постановление
поради неприлагане от наказващия орган на института на маловажния случай на
административно нарушение, районният съд е постановил законосъобразен акт.
Законосъобразно е било при установяване
на тази хипотеза и приложението на разпоредбата на чл.62, ал.2, т. 2 от ЗАНН и
отправяне предупреждение към нарушителя, което в обжалваното съдебно решение
е със съдържанието, предвидено в закона.
С оглед изложеното по-горе, както
и предвид извършената и служебно проверка от страна на настоящия съд по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, при която също не се установяват основания за
отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон, то ще следва обжалваното решение да се
остави в сила.
От страна на
ответника не е направено искане за присъждане на разноски по настоящото дело,
поради което и съдът не дължи произнасяне, а с оглед изхода на спора на
жалбоподателя разноски не се дължат.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 предл. първо от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 436 от 13.03.2023 г., постановено по
АНД № 206/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVI н.с.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: