Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
в
закрито заседание на 22.04.2019
г., по гр.дело № 2113 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд,
докладвано от съдията Р. и за да се произнесе, взе предвид следното:
След като извърши съгласно чл. 129, ал.
1 ГПК служебна проверка на
редовността на исковата молба, съдът намери, че не отговаря на изискванията на чл.
127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК, поради което и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК
Р
А З П О Р Е Д И:
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ исковата молба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ чрез пълномощника му съобщение
на ищеца А., в едноседмичен срок от получаването му, с поправена искова молба
по чл. 129, ал. 5 ГПК, с препис за ответника съгласно чл. 128, т. 3 ГПК, да
отстрани следните нередовности на исковата си молба,
а именно:
1). да посочи каква част от главницата
от 394.22 лева представлява неплатени вноски по договора за продажба на
изплащане от 23.12.2016 г., в кои фактури са били фактурирани същите, в какъв
размер за всяка от тях поотделно и за какъв период не са били платени тези вноски,
както и правния си интерес от предявения иск за съществуването на вземането за същите
вноски, при положение, че те са му вече присъдени (като част от главницата от 964.39
лева) със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но на друго заявено от него в
заявлението му основание (по договор за далекосъобщителни услуги от 23.12.2016
г.) и с друго съдържание (неплатени по същия договор далекосъобщителни услуги),
а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се предявява на друго основание
и с друго съдържание иск за съществуване на присъдено с необезсилена заповед за
изпълнение вземане (т. 11в от мотивите на ТР 4-2014-ОСГТК) - (чл. 127, ал. 1,
т. 4 и 5 ГПК);
2). да отстрани и противоречието между
обстоятелствената част, в която сочи, че сумата от 570.17 лева била неустойки
за предсрочно прекратяване на договори (като посочи и каква част от същата за
прекратяване на кой точно договор е начислена) и петитума, с
който противоречиво на горното претендира да бъде признато съществуването на тази
сума, но като главница, както и правния си интерес от предявения иск за
съществуването на това неустоечно вземане, при
положение, че то му е вече присъдено (като част от главницата от 964.39 лева)
със заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, но на друго основание (само по
договора за далекосъобщителни услуги от 23.12.2016 г.) и с друго съдържание (неизплатени
по този договор услуги), а е недопустимо, поради липса на правен интерес, да се
предявява на друго основание и с друго съдържание иск за съществуване на
присъдено с необезсилена заповед за изпълнение вземане (т. 11в от мотивите на
ТР 4-2014-ОСГТК) - (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК);
3). да уточни и искането си към съда, като
в петитума на поправената си искова молба посочи по
размер и съдържание всяко вземане за
главници, мораторни лихви и неустойки по всеки
договор, чието съществуване иска от съда да признае за установено по отношение
на ответницата, както и каква част от мораторната
лихва от 62.64 лева е начислена върху неплатените далекосъобщителни услуги по
договора от 23.12.2016 г. и каква част от нея е начислена върху неплатените
вноски по договора за продажба на изплащане от 23.12.2016 г., защото в петитума на исковата молба тези вземания не са посочени
поотделно по размер и съдържание, а само като главница от 964.39 лева, с 62.64
лева мораторна лихва, което противоречи на
обстоятелствената част (чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК).
УКАЗВА на ищеца, че ако в дадения срок
не отстрани посочените нередовности на исковата си молба,
на основание чл. 129, ал. 3 ГПК същата ще му бъде върната.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: