№ 11800
гр. ****, 15.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20231110170164 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на **** срещу ****, с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени
установителни искове за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 13734/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 4 511.99 лв. – неплатена
наемна цена по Договор за наем от 01.09.2020 г. за периода от 01.07.2021 г. до 31.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от 16.03.2023 г. до окончателното плащане; 451.19 лв. – неустойка
за забава за периода от 31.10.2021 г. до 16.03.2023 г. върху неплатените наеми за периода от
31.10.2021 г. до 30.04.2022 г. Претендират се разноските по заповедното и исковото
производства.
Ищецът твърди, че с ответника имат търговски отношения от 2019 г. във връзка с
отдаваните под наем от първия химически тоалетни за строителни обекти. Излага, че с
процесния договор за наем е отдал под наем на ответника 14 бр. химически тоалетни, които
той ползвал за периода от 01.07.2021 г. до 31.03.2022 г., но не заплатил дължимата наемна
цена. Сочи, че с чл. 6, ал. 4 от договора е уговорена неустойка за забава в размер на 10 % от
неплатената наемна цена. Твърди, че претендираната неустойка е начислена върху
неплатените наеми за периода от 31.10.2021 г. до 30.04.2022 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ****, с
който оспорва предявените искове. Изтъква, че по делото не е представен договор за наем, а
от приемо-предавателните протоколи не става ясно къде са доставени химическите
тоалетни, нито кой ги е приел. Оспорва негови представители да са ги приемали и да са
1
подписвали документи за това. Сочи, че протоколите касаят различни периоди от исковия и
се отнасят за прибиране на химическите тоалетни. Твърди, че ищецът не е изпълнил своите
задължения по договора минимум 2 пъти месечно да почиства химическите тоалетни,
поради което ответникът е прекратил договора, във връзка с което са издадени кредитни
известия, с които са отписани негови задължения, а задълженията до прекратяването са били
изпълнени. Поради това счита, че на ищеца не се дължи възнаграждение, респ. не му се
дължи и неустойка. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за която е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13734/2023 г.
по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в законоустановения
срок, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и
субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.
Изложените от ищеца фактически твърдения сочат, че предявените искове са с правна
квалификация чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 228 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност се
обуславя от пълното и главно доказване от ищеца на следните обстоятелства: 1) наличието
през исковия период на наемно правоотношение между него и ответника за 14 бр.
химически тоалетни, възникнало въз основа на Договор за наем от 01.09.2020 г., и неговото
съдържание, включително мястото на поставянето и размера на уговорената наемна цена за
всяка химическа тоалетна и наличието на валидна неустоечна клауза по чл. 6, ал. 4 от
договора; 2) предаване на всички наети вещи от наемодателя и приемането им от лице,
действащо като представител на наемателя; 3) че ищецът е изправна страна по договора за
наем; 4) изискуемост на вземането за наем за исковия период; 5) настъпване на
предпоставките за претендиране на неустойката – наличие на главен дълг на ответника за
наемна цена за периода от 31.10.2021 г. до 30.04.2022 г. и неговия размер и изпадане на
ответника в забава в плащането му; 6) размера на дължимата неустойка за забава. В
доказателствена тежест на ответника е да установи следните обстоятелства: 1) че е
прекратил договора за наем, респ. кога; 2) надлежно изпълнение на задълженията му,
обезпечени с неустоечната клауза – плащане в срок на наемната цена за периода от
31.10.2021 г. до 30.04.2022 г.
По делото се установява, че е сключен между **** в качеството на наемодател и „***“
ЕООД в качеството на наемател Договор за наем № ***/01.09.2020 г. Подписите в този
договор не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че той е подписан именно
от неговия управител, респ. договорът го обвързва.
Съгласно чл. 1 и чл. 2 от договора наемодателят се задължава да предостави за
временно ползване от наемателя 6 бр. преносими санитарни възли /тоалетни/, които ще
бъдат поставени на посоченото от наемателя място на територията на гр. ****, срещу
2
месечен наем в размер по споразумение, при режим на обслужване – почистване по
предварителна заявка. В чл. 6, ал. 1, изр. 1 е уговорено, че наемателят е длъжен да
предостави на наемодателя писмена поръчка, в която да посочи количеството на
санитарните възли, което възнамерява да наеме, точното място за монтаж, срока за ползване,
контактни данни на упълномощен представител на обекта. В чл. 2 е посочено, че към
01.09.2020 г. тоалетните са позиционирани, както следва: 1 бр. тоалетна на обект в ****,
срещу наем в размер на 100 лв., при уговорено едно седмично почистване; 1 бр. тоалетна на
обект ****, срещу наем в размер на 80 лв., при уговорени две седмични почиствания; 1 бр.
тоалетна на обект в ****, срещу наем в размер на 80 лв., при уговорени две седмични
почиствания; 3 бр. тоалетни на обект на ****, срещу наем в размер на 160 лв., при
уговорени две седмични почиствания.
По силата на чл. 3, изр. 1 от договора наемодателят е длъжен да предаде санитарните
възли в състояние, което отговаря на ползването, за което са наети, и да изпълни
задълженията си по сервизното им обслужване. Чл. 20 предвижда състоянието на
санитарните възли при предаването и връщането им да се отразява в приемо-предавателен
протокол, подписан от представители на двете страни по договора в деня на поставянето им
и след изтичане на договорения срок. Според чл. 13 наемателят е длъжен да осигури на
обекта свой служител или работник, който да е упълномощен да приеме, респ. да издаде след
приключване на настоящия договор, мобилните тоалетни, което обстоятелство се
удостоверява чрез разписването на приемо-предавателен протокол – приложение към
договора. Чл. 12 изисква наемателят да осигури на обекта свой служител или работник,
който да е упълномощен да приема сервизното обслужване, удостоверяването на което се
извършва чрез разписването на сервизен лист, предоставен му от служител на наемодателя,
като в противен случай наемодателят не носи отговорност при възникване на спор относно
броя на извършените сервизи, определени в договора, и наемателят не може да има
претенции относно заплащането на сервизите за месеца.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от договора наемателят се задължава да плаща договорения наем
ежемесечно до 15-о число на текущия месец, като неполучаването на фактура не е
основание за неплащане, а по силата на ал. 4 при забава от страна на наемателя при
плащането на наема той дължи неустойка в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки
просрочен ден до постъпване на дължимата сума в касата или посочената банкова сметка на
наемодателя.
Според чл. 4, ал. 4 наемодателят има право да прибере отдадените под наем санитарни
възли по всяко време, без да уведомява за това наемателя, дори и срещу волята на
наемателя, при неспазване на срока за плащане съгласно чл. 6.
От клаузата на чл. 15 следва, че договорът е сключен като безсрочен, като той може да
бъде прекратен с 2-седмично писмено предизвестие от една от страните, а съгласно чл. 16
той се прекратява и при забава на дължимите суми от наемателя повече от 15 дни и по
взаимно съгласие на страните, изразено в писмен вид.
В договора като лице за контакт с наемателя е посочен ****.
3
Тълкувайки клаузите на договора съобразно правилата на чл. 20 ЗЗД – отчитайки
връзката между отделните уговорки и смисъла на всяка една от тях, произтичащ от целия
договор, и вземайки предвид целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността,
съдът намира, че сключеният между страните договор за наем, на който ищецът основава
претенциите си, е сключен не само за конкретните 6 бр. преносими санитарни възли
/химически тоалетни/, описани в чл. 2 от него, а представлява рамков договор, т.е. урежда и
бъдещите отношения между страните във връзка с предоставянето на преносими санитарни
възли от наемодателя на наемателя, което ясно проличава от клаузата на чл. 6, ал. 1, изр. 1.
От уговорката по чл. 2 следва, че месечният наем за всяка химическа тоалетна и режимът на
обслужването й се определят по споразумение между страните, т.е. наемът подлежи на
отделно договаряне, а не е по предварително определен ценоразпис, какъвто в договора
липсва. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че за посочените в чл. 2 от
договора химически тоалетни са уговорени различни наемни цени, а в представените от
ищеца фактури има разлика в начислените цени за тоалетни с едно и също местоположение
през различните периоди. По тези съображения съдът приема, че предмет на договора за
наем от 01.09.2020 г. са описаните в него 6 бр. химически тоалетни, за които е уговорена
конкретна наемна цена, както и преносимите санитарни възли, по отношение на които след
сключването му бъде подадена писмена поръчка от наемателя, респ. бъде постигнато
съгласие между страните да бъдат отдадени под наем конкретен брой химически тоалетни за
конкретен обект при конкретно уговорена наемна цена.
В случая по делото не са представени нарочни писмени поръчки от наемателя,
съдържащи параметрите на наемното правоотношение за допълнителни /непосочени в
договора за наем/ химически тоалетни. В своите показания свид. С. – служител на ищцовото
дружество, разяснява, че поръчките са подавани от **** предимно по телефон и по имейл.
Поръчки по електронен път обаче също не са представени по делото.
Вместо това са представени множество приемо-предавателни протоколи, като една
част касаят отдаване под наем на санитарен възел, а друга част – прибиране на такъв. Някои
от протоколите за отдаване под наем на санитарен възел са двустранно подписани, а други
не съдържат подпис за „приел“.
Неподписаните за „приел“ протоколи за предаване от **** на **** на химически
тоалетни /Приемо-предавателен протокол № 18197/01.09.2019 г., Приемо-предавателен
протокол № 50092/22.11.2019 г., Приемо-предавателен протокол № 45785/23.10.2020 г.,
Приемо-предавателен протокол № 25453/17.12.2020 г./ не могат да бъдат противопоставени
на ответника, доколкото отразеното в тях предаване на химически тоалетни от ищеца на
ответника не намира надеждна опора в други събрани по делото доказателства.
Някои от подписаните протоколи за отдаване под наем на санитарен възел /Приемо-
предавателен протокол № 5348/19.06.2019 г., Приемо-предавателен протокол №
5433/21.06.2019 г., Приемо-предавателен протокол № 18305/27.09.2019 г., Приемо-
предавателен протокол № 25453/17.12.2020 г./ нямат отношение към договора за наем от
01.09.2020 г. – те удостоверяват доставка на химически тоалетни в период, предшестващ
4
сключването му, без в него да е потвърдено, че съответните химически тоалетни
продължават да се намират на съответните обекти към датата на сключването му, от което
следва, че тези тоалетни, независимо дали са ползвани от ответника и през исковия период
или не, изобщо не са включени в предмета на договора за наем от 01.09.2020 г.
Друга част от подписаните протоколи за отдаване под наем на санитарен възел
/Приемо-предавателен протокол № 03328/17.04.2019 г., Приемо-предавателен протокол №
25621/12.05.2020 г., Приемо-предавателен протокол № 22012/02.06.2020 г., Приемо-
предавателен протокол № 22152/22.07.2020 г./ касаят химически тоалетни, за които в самия
договор за наем е посочено, че към 01.09.2020 г. са позиционирани на съответните обекти,
т.е. тези протоколи касаят химически тоалетни, изрично включени в предмета на договора, а
не доказват включването в неговия предмет на допълнителни химически тоалетни.
Същевременно от Приемо-предавателен протокол № 22653/28.10.2020 г. и Приемо-
предавателен протокол № 25403/30.11.2020 г. се установява, че две от посочените в договора
за наем химически тоалетни /тези на обектите на *****/ са прибрани от ищеца преди
началото на исковия период, с което е преустановено ползването им от наемателя. За
химическата тоалетна на обекта на **** се изяснява от Приемо-предавателен протокол №
46260/06.08.2021 г., че е прибрана от ищеца на 06.08.2021 г., т.е. тя е ползвана малко повече
от 1 месец в рамките на исковия период.
Останалите протоколи /Приемо-предавателен протокол № 22891/14.09.2020 г., Приемо-
предавателен протокол № 22806/23.09.2020 г., Приемо-предавателен протокол №
45818/15.10.2020 г., Приемо-предавателен протокол № 10.12.2021 г., Приемо-предавателен
протокол № 25591/10.02.2021 г., Приемо-предавателен протокол № 26440/18.05.2021 г.,
Приемо-предавателен протокол № 26450/19.05.2021 г., Приемо-предавателен протокол №
26338/21.06.2021 г., Приемо-предавателен протокол № 26379/29.06.2021 г., Приемо-
предавателен протокол № 50189/03.08.2021 г., Приемо-предавателен протокол №
41174/07.10.2021 г./ установяват доставка след сключването на процесния договор за наем
на още химически тоалетни на обектите на ул. „***“, както и на химически тоалетни на
обектите в кв. „****“ /2 бр., ползвани през целия исков период/, в **** /1 бр., ползвана през
целия исков период/, в кв. „****“ /1 бр., ползвана от 03.08.2021 г. до края на исковия период/
и на пл. „****“ /2 бр., ползвани от 07.10.2021 г. до края на исковия период/. По отношение
на ползваните от ответника химически тоалетни на обекта на ул. „***“, за който свид. С.
разказва, че е бил един от най-големите му обекти, от нейните показания и от събраните
писмени доказателства /приемо-предавателни протоколи, преценени съвкупно с данните в
разпечатката от складовата програма на ищеца/ се установява, че техният брой /включващ и
3 бр. тоалетни, изрично описани в договора за наем/ се е променял неколкократно през
исковия период – през периода от 01.07.2021 г. до 19.11.2021 г. те са били 6 бр., от
19.11.2021 г. до 10.12.2021 г. – 4 бр., от 10.12.2021 г. до 04.03.2022 г. – 5 бр., а от 04.03.2022
г. до 31.03.2022 г. – 3 бр. Тези приемо-предавателни протоколи са подписани за „приел“ от
лица на съответния строителен обект, действащи като представители на ответника, което
съответства на уговорката по чл. 13 от договора за наем и корелира с показанията на свид.
5
С. за начина, по който е извършвано приемането. Ето защо и по аргумент от чл. 301 ТЗ
съдът намира, че така извършеното от съответните лица приемане на съответните химически
тоалетни следва да се счита потвърдено от ответника с факта на ползването им, установен
при съвкупната преценка на показанията на свидетелите С. и Ц..
Съдът счита, че двустранно подписаните приемо-предавателни протоколи, касаещи
допълнителни химически тоалетни, обективират направени от наемателя и приети от
наемодателя писмени поръчки по отношение на тях. Липсват обаче убедителни
доказателства за постигнато от страните съгласие по размера на наемната цена за всяка от
тях, поради което не може да се заключи, че в съответствие с клаузите на чл. 6, ал. 1, изр. 1 и
чл. 2 от договор за наем от 01.09.2020 г. е постигнато съгласие между страните по всички
съществени елементи на наемното правоотношение досежно тези химически тоалетни,
които не са били първоначално включени в предмета на договора. Това, от своя страна, води
до извод за недоказаност за възникнало между страните наемно правоотношение за тях.
Горното не се опровергава от представените от ищеца фактури, проформа фактури и
кредитни известия, касаещи част от исковия период. Те не са подписани от ответника,
поради което и въпреки че фактурите и проформа фактурите съдържат описание на наети
химически санитарни възли за част от месеците, включени в исковия период /м. 07.2021 г.,
м. 09.2021 г., м. 10.2021 г., м. 11.2021 г., м. 12.2021 г., м. 02.2022 г., м. 03.2022 г./ – по
местоположение, брой, периодичност на сервизно обслужване, единична цена и начин на
плащане, съставянето им само по себе си, при липса на твърдения от ищеца и на
доказателства за осчетоводяването им от ответника, не може да обоснове извод, че страните
са постигнали съгласие по отношение на посочените в тях параметри, включително за
посочените наемни цени за всяка химическа тоалетна. Този извод, от своя страна, не се
опровергава от представената с исковата молба и неоспорена от ответника счетоводна
справка за продажби и плащания с контрагент ****. От нея е видно, че по Фактура №
27179/08.09.2021 г., касаеща м. 07.2021 г., и по Фактура № 27238/10.09.2021 г., касаеща м.
09.2021 г., са извършени плащания от ответното дружество, което не се оспорва от него, но
тези плащания са частични, поради което те не могат да се приемат за извънсъдебни
признания от ответника на всички включени във фактурите задължения. По въпроса дали
частичното плащане на задължението по издадена фактура представлява извънсъдебно
признание на цялото задължение, вписано във фактурата, е налице практика на ВКС
/Решение № 98/26.07.2013 г. по т. д. 851/2012 г. на ВКС, I ТО; Решение № 161/03.02.2016 г.
по т. д. № 1934/2014 г. на ВКС, I ТО/, според която извършените частични плащания на
вземания по конкретни фактури не са признание на длъжника за непогасената част от дълга.
Волеизявлението на длъжника при частичното плащане обхваща единствено погасения
сегмент от фактурираното вземане. Ето защо в тази хипотеза липсва манифестиране на воля
на длъжника, потвърждаваща съществуването на неплатената част от размера на дълга. В
случая фактурите, по отношение на които са извършени частичните плащания, включват
множество задължения за наеми на химически тоалетни за м. 07.2021 г. и за м. 09.2021 г., но
липсата на доказателства кои точно от фактурираните задължения са платени от ответника,
6
от своя страна, възпрепятства формирането на еднозначен извод за това кои са конкретните
задължения по тези фактури, по отношение на които извършените частични плащания биха
могли да се ценят като извънсъдебно признание на ответника за дължимост на съответните
задължения. При това положение не може да се заключи, че частичното плащане без данни
за посочване от платеца на задълженията, които погасява чрез него, представлява признание
за основанието и размера на което и да е конкретно задължение. По тези съображения съдът
намира, че частичните плащания не могат в случая да послужат като доказателство за
постигнато между страните съгласие за размер на наемната цена за всяка химическа
тоалетна, а още по-малко – за размер, съответстващ на посочения във фактурите. Не
обосновава различен извод и представената в първото открито заседание счетоводна справка
от ищеца за извършени от ответника плащания на суми по фактури, защото фактурите, по
които при ищеца е осчетоводено постъпило плащане от ответника, с изключение на двете
посочени по-горе фактури, не са представени от ищеца, поради което за съда е неясно за
какви точно задължения се отнасят съответните плащания.
Показанията на свид. С. в частта, в която разказва, че лицето за контакт от страна на
ответника – ****, е обещавало, че задълженията ще бъдат платени, също не променя
горните изводи, защото от тях е неясно за кои точно задължения става въпрос – за колко на
брой химически тоалетни, на кой строителен обект и за кой период.
В обобщение следва да се посочи, че представените от ищеца доказателства, дори и
преценени в съвкупност, са недостатъчни за обосноваване на категоричен извод за
постигнато от страните по рамковия договор за наем от 01.09.2020 г. съгласие относно
размера на наемната цена за всяка от допълнително доставените на ответника химически
тоалетни, ползвани от него през исковия период или през част от него. Липсата на съгласие
по толкова съществен елемент от договора за наем означава, че такъв договор за съответните
химически тоалетни в действителност не е сключен, независимо че те са били фактически
предоставени за ползване на ответното дружество. Предвид това и доколкото за всички
химически тоалетни се претендира от ищеца именно наемна цена /а не друг вид парично
вземане/, при това – именно въз основа на договора за наем от 01.09.2020 г., съдът намира,
че по отношение на невключените в този договор, но фактически ползвани химически
тоалетни през целия или през част от исковия период, искът за наемна цена е недоказан.
Установява се по делото валидно възникнало наемно правоотношение въз основа на
процесния договор за наем единствено за химическите тоалетни, изрично посочени в него,
при уговорената в договора наемна цена за всяка от тях. За някои от тях обаче – тези на
*****, се изяснява, че ползването им е преустановено още преди началото на исковия
период, поради което за тях искът за наемна цена също е неоснователен. Искът с правно
основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 228 ЗЗД е доказан по основание единствено за 1 бр.
химическа тоалетна, намираща се още към датата на сключване на процесния договор за
наем на обекта на ул. „****“ и ползвана до 06.08.2021 г., както и за 3 бр. химически
тоалетни на ул. „***“, включени изначално в предмета на договора, ползването на които от
ответника през целия исков период беше категорично установено по делото.
7
От чл. 2 от договора за наем е видно, че за 1 бр. химическа тоалетна на ул. „****“ е
уговорена наемна цена в размер на 100 лв. Следователно за периода от 01.07.2021 г. до
06.08.2021 г. дължимият за нея наем, определен по реда на чл. 162 ГПК, пропорционално на
продължителността на ползването, възлиза на 119.35 лв. За посочените в договора 3 бр.
химически тоалетни на ул. „***“ е уговорена наемна цена в размер на 160 лв. за всяка, т.е. за
тях се дължи наем в общ размер на 4 320 лв. за целия процесен период. Следователно
общият размер на задължението за наемна цена на ответника по процесния договор за наем
за исковия период възлиза на 4 439.35 лв.
Възражението на ответника за недължимост на наема поради прекратяване на договора
от него заради неизпълнение от ищеца на задължението за сервизно обслужване, т.е. поради
разваляне на договора, е неоснователно, защото не се доказа той да е отправил изявление за
разваляне в изискуемата от чл. 87, ал. 1 ЗЗД писмена форма, което да е достигнало до
ищеца. Единствено се установява от показанията на свид. Ц., че преди лятото на 2022 г.
договорът е бил прекратен. Това се потвърждава и от показанията на свид. С., намиращи
опора и в съставените приемо-предавателни протоколи за прибиране на химическите
тоалетни от обекта на ул. „***“. Очевидно е обаче, че прекратяването /независимо от
основанието му/ е било извършено след исковия период. Предвид изложеното е
безпредметно да се обсъжда дали наемодателят е бил изправен по отношение на
задължението си за сервизно обслужване на химическите тоалетни на този обект, респ. не
следва да бъдат обсъждани показанията на свидетелите С. и Ц. в относимите към този
въпрос части.
Доколкото между страните през исковия период е съществувало наемно
правоотношение само за посочените в договора за наем от 01.09.2020 г. химически тоалетни,
от които през този период само 4 бр. са били фактически ползвани от наемателя, а за
останалите описани тоалетни в издадените от ищеца фактури договор за наем не е бил
сключен, за което съдът вече изложи съображения, съдът приема, че с признатото от ищеца
частично плащане по Фактура № 27179/08.09.2021 г., касаеща м. 07.2021 г., са погасени в
пълен размер задълженията за тези 4 бр. химически тоалетни за м. 07.2021 г., възлизащи
общо на 580 лв., а с частичното плащане по Фактура № 27238/10.09.2021 г., касаеща м.
09.2021 г., е погасено изцяло задължението за 3 бр. химически тоалетни на ул. „***“ за м.
09.2021 г., възлизащо на 480 лв. Твърдения и доказателства за плащане на дължимия наем за
1 бр. химическа тоалетна на ул. „****“ за м. 08.2021 г. липсват, поради което за нея се дължи
сумата от 19.35 лв. – наемна цена за периода от 01.08.2021 г. до 06.08.2021 г. Аналогично
липсват твърдения и доказателства за плащане на наема за 3 бр. химически тоалетни на ул.
„***“ за периода от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. и за периода от 01.10.2021 г. до 31.03.2022
г., поради което за тях се дължи сумата от 3 360 лв. за посочения период. Следователно
общият размер на задължението на ответника за наем на химически тоалетни по процесния
договор за периода от 01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. и от 01.10.2021 г. до 31.03.2022 г.
възлиза на 3 379.35 лв. Върху тази сума ответникът дължи и законната лихва, считано от
16.03.2023 г. до окончателното плащане.
8
При така формирания извод относно главния иск уговорената в чл. 6, ал. 4 от договора
мораторна неустойка се дължи само за забавата в плащането на наема за 3 бр. химически
тоалетни на ул. „***“ за периода от 31.10.2021 г. до 30.04.2022 г., доколкото дължимата
наемна цена за химическата тоалетна на ул. „****“ е за по-ранен период, респ. за нея не се
претендира неустойка, а от друга страна, по делото се установи, че ползването на 3 бр.
химически тоалетни на ул. „***“ е продължило до 24.06.2022 г., т.е. за тях се дължи наем и
за м. 04.2022 г. /макар самият наем да не се претендира в настоящото производство/.
Следователно неустойката следва да се начисли върху наем за периода от 31.10.2021 г. до
30.04.2022 г. за 3 бр. химически тоалетни на ул. „***“, възлизащ общо на 2 895.48 лв.
Дължимата неустойка съгласно договора е в размер на 0.5 % от дължимата сума за всеки
просрочен ден, т.е. тя не е уговорена глобално, както се твърди в исковата молба. Периодът
на забавата е с начало от 16.10.2021 г., защото главното вземане за 31.10.2021 г. е със срок за
плащане до 15.10.2021 г. /15-о число на текущия месец/, но в случая се претендира
неустойка за период на забава с по-късен начален момент – от 31.10.2021 г., поради което
именно оттогава тя следва да бъде изчислена. Размера на неустойката, който съдът определи
по реда на чл. 162 ГПК, надвишава претендираната в настоящото производство сума, поради
което и с оглед принципа на диспозитивното начало претенцията за неустойка следва да
бъде уважена до претендирания размер.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е изцяло
основателен.
По разноските:
При този изход на спора на ищеца се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
съразмерно на уважената част от исковете, както следва: разноски за заповедното
производство в общ размер на 69.49 лв. – държавна такса; разноски за исковото
производство в общ размер на 692.43 лв. /76.43 лв. – държавна такса, 616 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение/. Възражението на ответника за прекомерност на претендирания
от ищеца адвокатски хонорар е неоснователно, защото той не надвишава нормативно
установения минимум.
Въпреки частичното отхвърляне на иска за главницата на ответника не се дължат
разноски, защото той не е доказал извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че
****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, дължи на ****, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: **** следните суми, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 13734/2023 г. по описа на
СРС, 85 състав, а именно: на основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 228 ЗЗД сумата от 3
379.35 лв. – неплатена наемна цена по Договор за наем от 01.09.2020 г. за периода от
9
01.08.2021 г. до 31.08.2021 г. и от 01.10.2021 г. до 31.03.2022 г., ведно със законната лихва от
16.03.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумата от 451.19 лв.
– неустойка за забава за периода от 31.10.2021 г. до 16.03.2023 г. върху неплатените наеми за
периода от 31.10.2021 г. до 30.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно
основание чл. 232, ал. 2, пр. 1 вр. чл. 228 ЗЗД за неплатена наемна цена – за разликата над 3
379.35 лв. до пълния предявен размер от 4 511.99 лв. и за периода от 01.07.2021 г. до
31.07.2021 г. и от 01.09.2021 г. до 30.09.2021 г.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на
****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 69.49 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 692.43 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10