Р Е
Ш Е Н
И Е
№……….
гр.София, 23.08,2019год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, І 14 състав в открито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Татяна Щерева, като разгледа докладваното
от съдия М.Апостолова гр.дело № 15941 по описа за 2017 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от „Ю.Б.“ АД срещу К.В.П.
обективно съединени искове, с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
430, ал. 1 от ТЗ за осъждане на ответника да заплати следните суми, дължими по
договор за банков кредит за покупка на недвижим имот № HL 39329/06,06,2008год.
- главница в размер на 75000,00швейцарски франка, частично от общ размер от
142356,35шв. Франка, евентуално левовата
равностойност на тази сума в размер на 125373,00лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба - 06,12,2017г. до окончателното
изплащане на вземането и 348,00лева разноски за изпращане на нотариални покани
до ответника за обявяване на предсрочна изискуемост, възникнали в периода от
14,07,2017год. до 09,10,2017год.
Релевират се доводи, че между страните по делото е сключен
договор за кредит за покупка на недвижим имот от 06,06,2008год., по силата на
който на ответника е предоставен кредит в размер на равностойността в
швейцарски франка на 151400,00лв. Договореният кредит се предоставя за срок от
276 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита, която
е 10,06,2008год. Съгласно чл. 3, ал.1 от договора, дължимата от
кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва БЛП за жилищни
кредити в швейцарски франкове и договорена надбавка от 1,65%. Към датата на
сключване на договора БЛП за шв. франкове е 4,5%. При просрочие на
задълженията, както и при предсрочна изискуемост по кредита, договорената лихва
се увеличава с наказателна надбавка в размер на 10 пункта. С договор за
прехвърляне на вземания от 15,07,2008год. банката е прехвърлила на Б.Р.С.АД
вземанията си срещу ответника, за което на кредитополучателя е изпратено
уведомление с нотариална покана от 05,07,2017год. Сключени са допълнителни
споразумения от 14,03,2009год., 28,05,2010год., 29,10,2010год., 13,06,2011год.,
26,01,2012год., и 31,08,2012год., с които се констатират задълженията на
кредитополучателя, договаря се гратисен период, променя се лихвеният процент за
периода и неизплатената лихва се натрупва към задълженията.
С договор за цесия от 08,12,2014год. Б.Р.С.АД прехвърля
вземанията към К.П. на Ю.Б. АД, за което кредитополучателят е уведомен с нотариална
покана от 24,07,2017год. Поради неизпълнение на условията по договора и
непогасяване на формираните просрочия на осн.чл. 19 от договора е изпратила
нотариална покана до кредитополучателя посредством която е обявила кредита за
предсрочно изискуем на 30,10,2017год. с нотариална покана, връчена по реда на
чл.47, ал.1, 2 и 5 от ГПК.
Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на
исковата претенция. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по чл. 372 от ГПК, е
постъпил отговор, в който е изложено становище за неоснователност на
предявените искове. Навежда доводи, че по делото не се доказва да са му
отпуснати суми в посочените в исковата молба размери. В тази връзка сключените
допълнителни споразумения са нищожни в частта, с която се увеличава главницата
по кредита на осн.чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.146, ал.1 е чл.143 от ЗЗП, поради
противоречие със закона. Поддържа, че със споразуменията се извършва
капитализиране на главницата, респективно натрупване на лихва върху лихва. Излага
да е налице нищожност на чл.1,4,5,6 от ДС от 14,03,2009год., и чл.2,3,4,5, 6 и 10
от останалите ДС. Споразумения от 13,06,2011год., 26,01,2012год. и
31,08,2012год. са сключени без съгласие на ответника, тъй като лицето подписало
същите като пълномощник не е упълномощавано от ответника. Твърди договорите за
цесия да са нищожни като симулативни, тъй като волята на страните по тях не е
била да се прехвърли вземането на цесионера. Оспорва размера на исковата
претенция, тъй като реално отпуснатият кредит е в значително по-малки размери.
Поддържа валутната клауза по договора за отпускането в шв. франкове да е
неравноправна, тъй като от страна на банката не е разяснен поетият от
потребителя валутен риск. Поддържа да не дължи разходи за уведомяването, които
са включени в таксата за управление на кредита. Релевира възражение за изтекла
давност.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на
исковата претенция.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните, а и с оглед приложените доказателства се
установява наличието на сключен договор
за банков кредит за покупка на недвижим имот №HL 39329/06,06,2008год. /л. 12/, сключен
между „Юробанк и еф джи България“ АД, в
качеството на кредитодател и К.В.П., представлявана от пълномощника Лазарина
Тодорова Великова, в качеството на кредитополучател, относно кредитен лимит в
швейцарски франкове, в размер на равностойността в швейцарски франкове на 151400,00лева
по курс „купува“ на швейцарския франк към лева на банката към деня на
усвояването, както следва:
- равностойността в швейцарски франкове на 56000,00 лева по курс „купува“ за
швейцарския франк към лева на Юробанк и еф джи България АД в деня на
усвояване на кредита за покупка на недвижим
имот, описан в договора и
-равностойността в швейцарски франкове на 95400,00 лева по
курс „купува“ за швейцарския франк към лева на Юробанк и еф джи България АД в
деня на усвояване на кредита за други
разплащания, а кредитополучателят се задължава да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете
и при условията на договора-чл.1.
В чл. 1, ал. 3 от
договора е предвидено, че в деня на усвояване на кредита страните подписват приложение № 1 към него, в което
посочват приложимия към същата дата курс „купува“ за швейцарски франк на
„Юробанк и еф джи България“ АД, както и конкретно определения съобразно този
курс размер на кредита в швейцарски франкове.
Съгласно чл. 2, ал. 1, разрешеният кредит се усвоява по блокирана
сметка в швейцарски франкове на Кредитополучателя К.В.П.. Съгласно чл. 2, ал. 5 усвоеният кредит в швейцарски франкове
по сметката по ал. 1 се превалутира служебно от Банката в евро по търговски
курс „купува“ на Банката за съответната валута в деня на усвояване, като с
подписване на договора кредитополучателя е дал своето безусловно и неотменимо
съгласие и оправомощава Банката служебното извършване на горните действия.
В чл. 3, ал. 1 от договора е предвидено, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.65
пункта, като е посочено, че към момента на сключване на договора, БЛП на
банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5 %.
В чл. 3, ал. 3 е предвидено, че при просрочие на дължимите
погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита,
кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница
определена в алинея 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
С чл. 3, ал. 5 от договора е предвидено, че действащият базов
лихвен процент на банката за жилищни кредити не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на базовия лихвен процент за жилищни кредити
и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони.
В чл. 5, ал. 1 от договора е предвиден краен срок за
издължаване на кредита, включително дължимите лихви от 276 месеца, считано от
датата на усвояване на кредита, която се удостоверява от подписване на
приложението по чл.1, ал.3. В чл. 6, ал. 1 от договора е предвидено, че
кредитополучателят погасява кредита на месечни вноски, включващи главница и
лихва, с размер на всяка вноска, съгласно погасителен план към договора,
представляващ неразделна част от него. Съгласно чл. 6, ал. 2 погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен –
швейцарски франкове, като в случай че на съответния падеж на погасителна вноска
по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в
швейцарски франкове по сметката си, но има средства в лева или евро по своите
сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с тези средства след
служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс „продава“
на банката за швейцарски франк към лева, за което кредитополучателят с
подписването на договора дава своето съгласие.
Съгласно чл. 6, ал. 3 в случай, че по време на действието на
договора банката промени базовия лихвен процент за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично, в
съответствие с промяната, за което с подписването на договора кредитополучателя
дава своето неотменимо и безусловно съгласие.
В чл. 24 кредитополучателят е декларирал, че е запознат и
съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува
и/или продава на швейцарския франк към българския лев, както и превалутирането
по чл. 22 от договора, може да има за последица, включително в случаите по чл.
6, ал. 2, повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита
изразени в лева, като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива
промени и повишаване, както и че е съгласен да поеме всички вреди (включително
и пропуснати ползи), както и че е изцяло запознат и разбира икономическия
смисъл и правните последици на разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 22-24 от
договора, както и че е съгласен с настъпването им.
Представено е приложение № 1 от 10,06,2008 г. към договора
за кредит /л. 19/, сключени между страните по делото. Видно от представения
формуляр и по силата на чл. 1, ал. 3 от договора, със същото е следвало да бъде
определен приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на банката, както и
общия размер на задължението в швейцарски франкове, но сочените обстоятелства
не са отразени.
С договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 15,07,2008 г. /л. 39/,
„Юробанк и еф джи България“ АД е цедирало
на „Б.Р.С.“ АД свои вземания по договори за жилищни и потребителски кредити,
които са обезпечени с ипотека, предоставени от банката на клиентите, изброени
съответно в приложение № 1 и приложение № 2 към договора. В
чл. 4 от договора страните се задължават своевременно да уведомят задължените
лица по прехвърлените кредити за сключения договор. В представеното към
договора приложение /л. 43/ фигурира името на ответницата под № 1294.
По делото е представена нотариална покана, рег. № 6610/2017
на нотариус на В.М., район на действие СРС, рег. № 053 на НК, връчена по реда
на чл. 47 от ГПК на 05,07,2017 год. /л. 55/, с която „Ю.Б.“ АД е осведомила
ответницата за сключения договор за
цесия от 15,07,2008год.
С Допълнително споразумение от 14,03,2009 г. към Договора за
банков кредит /л. 20/, сключено между ответницата и „Б.Р.С.“ АД, страните
са уговорили, че към датата на споразумението дължимите от кредитополучателя суми
възлизат в размер на 127411,16 швейцарски франка, от които 354,90 швейцарски
франка – просрочена главница, 1599,13 швейцарски франка – просрочена лихва, 125225,20
швейцарски франка – редовна главница, 106,44 швейцарски франка – редовна лихва
и 125,49 швейцарски франка - просрочени такси. В т. II
е предвидено въвеждането на облекчен ред за погасяване на съществуващите
вземания по кредита. В т. III
ответницата се е задължила да внесе еднократно по кредита сума в размер на 977,46
швейцарски франка, като внасянето ѝ е основание за влизане в сила на
споразумението. С подписване на споразумението кредитополучателя се съгласява,
сумата представляваща разликата между погасената сума по т. III и общия сбор на сумата по т. I.1. и
т. I.2 да бъде преоформена, чрез натрупване към редовната
главница по т. I.3. от споразумението. Съгласно т. V кредитополучателят има право и се задължава да ползва
дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на Общия дълг, считано от
датата на влизане в сила на допълнителното споразумение. През периода на
облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на
равни месечни погасителни вноски, като конкретният размер на същите се определя
в двустранно подписан погасителен план, представляващ неразделна част от
договора, анексите и допълните споразумения към същия. След изтичане на периода
на облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на
равни месечни анюитетни вноски, като размера им се определя с погасителния план
по предходното изречение. В случай, че в рамките на уговорения в т. V период на облекчено погасяване на кредита,
кредитополучателят не заплати две дължими месечни погасителни вноски, същият
губи правото да ползва облекчението, договорено в същата точка. В този случай,
кредиторът едностранно, незабавно и без да е необходимо волеизявление от
кредитополучателя, прекратява действието на т. V
от настоящето споразумение и променя условията на погасяване на общия дълг,
вкл. подготвя нов погасителен план, с който се определя размерът на дължимите
от кредитополучателя месечни погасителни вноски.
С допълнително споразумение от 28.05.2010г. към договора за
банков кредит /л. 22/, сключено между ответницата и „Б.Р.С.“ АД, страните са
уговорили, че към датата на споразумението кредитополучателят дължи следните
суми: 207,32 швейцарски франка – просрочена главница, 836,11 швейцарски франка
– просрочена лихва, 130640,87 швейцарски франка – редовна главница, и 69,15 швейцарски
франка - просрочени такси. В чл. 2, ал. 2 е предвидено, че освен задълженията
по ал. 1, т. 1-5, Кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ Датата на Допълнителното
споразумение („Предходен падеж"), до датата на падежа, следващ Датата на
Допълнителното споразумение („Следващ падеж”), но към Датата на Допълнителното
споразумение все още не е изискуема. Съгласно чл. 3 от споразумението, всички
плащания във връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от
Кредитора на Датата на Допълнителното споразумение чрез натрупване към
редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения
кредит (в размер на 130640,87 шв.франка). Страните са уговорили, Кредитополучателят
ще ползва дванадесет месечен период на облекчено погасяване на Дълга („Период
на облекчено погасяване“), считано от следващия падеж. През Периода на
облекчено погасяване, върху дълга се начислява годишната лихва в размер
съгласно Договора за кредит и/или последващи допълнителни споразумения към
Договора за кредит, но Кредитополучателят заплаща намалени равни месечни вноски
в размер на 539 швейцарски франка на месец съгласно погасителния план,
неразделна част от Допълнителното споразумение. В чл. 5 е предвидено, че след
изтичане на Периода на облекчено погасяване върху Дълга се натрупва
начислената, но непогасена през Периода на облекчено погасяване лихва, за което
с подписване на настоящото Допълнително споразумение Кредитополучателят дава
своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на Кредитора. Съгласно
чл. 6, след изтичане на Периода на облекчено погасяване върху общия размер на
Дълга след договореното натрупване на лихвите съгласно предходния член, се
начислява годишна лихва в размер съгласно Договора за кредит и/или последващи
допълнителни споразумения към Договора за кредит, като след изтичане на Периода
на облекчено погасяване до окончателното погасяване на Дълга и всички други
разноски, свързани с него, Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни
погасителни вноски, съгласно Погасителния план, неразделна част от
Допълнителното споразумение. В чл. 7, ал. 1 от споразумението е предвидено, че
плащането на падеж на всяка от вноските по Погасителния план през Периода на облекчено
погасяване е задължително условие за плащането на намалени равни месечни вноски
върху Дълга, съгласно чл. 4, ал. 2. В случай, че в рамките на Периода на
облекчено погасяване на Дълга, Кредитополучателят не заплати изцяло или частично
две последователни дължими месечни погасителни вноски, същият губи правото да
погасява Дълга при условията на намалени равни месечни вноски съгласно чл. 4,
ал. 2. В чл. 7, ал. 2 е уговорено, че в случаите по предходната алинея Кредиторът
едностранно, незабавно и без да е необходимо каквото и да било волеизявление на
Кредитололучателя, прекратява действието на чл. 4 от Допълнителното
споразумение, преоформя служебно Дълга съгласно чл. 5,
като считано от датата на първия падеж, следващ датата на преоформянето,
Кредитополучателят е длъжен да погасява Дълга при условията на Договора за
кредит и/или последващи допълнителни споразумения към Договора за кредит, като
в този случай Кредиторът изготвя нов Погасителен план, с който определя размера
на дължимите от Кредитололучателя месечни погасителни вноски.
С допълнително споразумение от 29.10.2010г. към договора за
банков кредит /л. 25/, сключено между ответницата и „Б.Р.С.“ АД, страните са
уговорили, че към датата на споразумението кредитополучателят дължи следните
суми: 2187,38 швейцарски франка – просрочена лихва, 314 шв. франка – просрочени
такси и 133253,84 швейцарски франка – редовна главница. В чл. 2, ал. 2 е предвидено, че освен задълженията по ал. 1, т. 1-5,
Кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за
периода от датата на падежа, предхождащ Датата на Допълнителното споразумение
(„Предходен падеж"), до датата на падежа, следващ Датата на Допълнителното
споразумение („Следващ падеж”), но към Датата на Допълнителното споразумение
все още не е изискуема. Съгласно чл. 3 от споразумението, всички плащания във
връзка с кредита по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от Кредитора на
Датата на Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и
непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. В чл. 4
страните са уговорили, че Кредитополучателят ще ползва шест месечен период на
облекчено погасяване на Дълга („Период на облекчено погасяване“), считано от
следващия падеж. През Периода на облекчено погасяване, върху дълга се начислява
фиксирана лихва в размер на 0,25 %, като през периода на облекчено погасяване
Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни погасителни вноски в размер
на 28 евро на месец съгласно погасителен план, неразделна част от
споразумението. В чл. 5 е предвидено, че след изтичане на Периода на облекчено
погасяване върху Дълга се натрупва начислената, но непогасена през Периода на
облекчено погасяване лихва, за което с подписване на Допълнителното
споразумение Кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие,
оправомощава и възлага на Кредитора. Съгласно чл. 6, след изтичане на Периода
на облекчено погасяване върху общия размер на Дълга след договореното
натрупване на лихвите съгласно предходния член, се начислява годишна лихва в
размер на действащия към същата дата Базов лихвен процент на кредитора за
жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер на 0,94
пункта, като след изтичане на Периода на облекчено погасяване до окончателното
погасяване на Дълга и всички други разноски, свързани с него,
Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно
Погасителния план, неразделна част от Допълнителното споразумение. В чл. 7, ал.
1 от споразумението е предвидено, че плащането на падеж на всяка от вноските по
Погасителния план през Периода на облекчено погасяване е задължително условие
за плащането на намалени равни месечни вноски върху Дълга, съгласно чл. 4, ал.
2, В случай, че в рамките на Периода на облекчено погасяване на Дълга,
Кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими
месечни погасителни вноски, същият губи правото да погасява Дълга при условията
на намалени равни месечни вноски съгласно чл. 4, ал. 2. В чл. 7, ал. 2 е
уговорено, че в случаите по предходната алинея Кредиторът едностранно,
незабавно и без да е необходимо каквото и да било волеизявление на Кредитополучателя,
прекратява действието на чл. 4 от Допълнителното споразумение, преоформя
служебно Дълга съгласно чл.5, като считано от датата на първия следващ падеж,
Кредитополучателят е длъжен да погасява съгласно чл. 6 от споразумението, като
в този случай Кредиторът изготвя нов Погасителен план, с който определя размера
на дължимите от Кредитополучателя месечни погасителни вноски.
С допълнително споразумение от 13.06.2011г. към договора за
банков кредит /л. 28/, сключено между ответницата и „Б.Р.С.“ АД, страните са
уговорили в чл. 2, ал. 1 от него, че към датата на споразумението
кредитополучателят дължи следните суми: 225,96 шв. франка – просрочена
главница; 926,80 швейцарски франка – просрочена лихва, 73,19 шв. франка –
просрочени такси и 136352,54 швейцарски франка – редовна главница. В чл. 2, ал.
2 е предвидено, че освен задълженията по ал. 1, т. 1-5, Кредитополучателят дължи
и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ Датата на Допълнителното споразумение („Предходен падеж"), до
датата на падежа, следващ Датата на Допълнителното споразумение („Следващ
падеж”), но към Датата на Допълнителното споразумение все още не е изискуема.
Съгласно чл. 3 от споразумението, всички плащания във връзка с кредита по чл.
2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от Кредитора на Датата на
Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит. В чл. 4 страните са
уговорили, Кредитополучателят да ползва шест месечен период на облекчено
погасяване на Дълга („Период на облекчено погасяване“), считано от следващия падеж.
През Периода на облекчено погасяване, върху дълга се начислява фиксирана лихва
в размер на 3,04 %, като през периода на облекчено погасяване Кредитополучателят
погасява Дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 346 евро на
месец съгласно погасителен план, неразделна част от споразумението. В чл. 5 е
предвидено, че след изтичане на Периода на облекчено погасяване върху Дълга се
натрупва начислената, но непогасена през Периода на облекчено погасяване лихва,
за което с подписване на Допълнителното споразумение, Кредитополучателят дава
своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на Кредитора.
Съгласно чл. 6, след изтичане на Периода на облекчено погасяване върху общия
размер на Дълга след договореното натрупване на лихвите съгласно предходния
член, се начислява годишна лихва в размер на действащи към същата дата Базов
лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс
договорна надбавка в размер на 1,29 пункта, като след изтичане на Периода на
облекчено погасяване до окончателното погасяване на Дълга и всички други
разноски, свързани с него, Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни
погасителни вноски, съгласно Погасителния план, неразделна част от
Допълнителното споразумение. В чл. 8, ал. 1 от споразумението е предвидено, че
плащането на падеж на всяка от вноските по Погасителния план през Периода на облекчено
погасяване е задължително условие за плащането на намалени равни месечни вноски
върху Дълга, съгласно чл. 4, ал. 2.
С допълнително споразумение от 26.01.2012г. към договора
за банков кредит /л. 31/, сключено между ответницата и „Б.Р.С.“ АД, страните са
уговорили в чл. 2, ал. 1 от него, че към датата на споразумението
кредитополучателят дължи следните суми: 1384,00 швейцарски франка – просрочена
лихва, 310,89 шв. франка – просрочени такси и 138180,08 швейцарски
франка – редовна главница. В чл. 2, ал. 2 е предвидено, че освен задълженията
по ал. 1, т. 1-5, Кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде
начислена за периода от датата на падежа, предхождащ Датата на Допълнителното
споразумение („Предходен падеж"), до датата на падежа, следващ Датата на
Допълнителното споразумение („Следващ падеж”), но към Датата на Допълнителното
споразумение все още не е изискуема. С чл. 3,
ал. 1, кредитополучателят се е задължил при подписването на споразумението да
внесе еднократно по сметката обслужваща банковия кредит сумата от 183,00 шв.
франка като внасянето на тази сума е задължително условие за влизане в сила на
споразумението и започване на периода на облекчено погасяване на дълга.
Съгласно чл. 4 от споразумението, всички плащания във връзка с кредита по
чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от Кредитора на Датата на
Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит. В чл. 5 страните са
уговорили, Кредитополучателят ще ползва шест месечен период на облекчено
погасяване на Дълга („Период на облекчено погасяване“), считано от следващия падеж.
През Периода на облекчено погасяване, върху дълга се начислява фиксирана лихва
в размер на 3,14 %, като през периода на облекчено погасяване
Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни погасителни вноски в размер
на 365,00 евро на месец съгласно погасителен план, неразделна част от
споразумението. В чл. 6 е предвидено, че след изтичане на Периода на облекчено
погасяване върху Дълга се натрупва начислената, но непогасена през Периода на
облекчено погасяване лихва, за което с подписване на настоящото Допълнително
споразумение Кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие,
оправомощава и възлага на Кредитора. Съгласно чл. 7, след изтичане на Периода
на облекчено погасяване върху общия размер на Дълга след договореното
натрупване на лихвите съгласно предходния член, се начислява годишна лихва в
размер на действащи към същата дата Базов лихвен процент на кредитора за
жилищни кредити в съответната валута плюс договорна надбавка в размер на 1,68
пункта, като след изтичане на Периода на облекчено погасяване до окончателното
погасяване на Дълга и всички други разноски, свързани с него,
Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно
Погасителния план, неразделна част от Допълнителното споразумение.
С допълнително споразумение от 31.08.2012г. към договора за банков кредит /л. 35/, сключено между ответницата
и „Б.Р.С.“ АД, страните са уговорили в чл. 2, ал. 1 от него, че към датата на
споразумението кредитополучателят дължи следните суми: 1198,00 швейцарски
франка – просрочена лихва, 86,43 шв. франка – просрочени такси. В чл. 2, ал. 2
е предвидено, че освен задълженията по ал. 1, т. 1-5, Кредитополучателят дължи
и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа,
предхождащ Датата на Допълнителното споразумение („Предходен падеж"), до
датата на падежа, следващ Датата на Допълнителното споразумение („Следващ
падеж”), но към Датата на Допълнителното споразумение все още не е изискуема. Съгласно
чл. 3 от споразумението, всички плащания във връзка с кредита по
чл. 2, ал. 1, т. 1-4 се преоформят служебно от Кредитора на Датата на
Допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит. В чл. 4 страните са
уговорили, Кредитополучателят ще ползва шест месечен период на облекчено
погасяване на Дълга („Период на облекчено погасяване“), считано от следващия падеж.
След изтичане на Периода на облекчено погасяване върху Дълга се натрупва
начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което
с подписването на споразумението Кредитополучателят дава своето изрично и
неотмени съгласие, оправомощава и възлага на кредитора. През Периода на облекчено
погасяване, върху дълга се начислява годишна лихва в размер равен на действащия
към същатата дата Базов лихвен процент на Кредитора за жилищни кредити в
съответната валута, намален с 3,94 пункта, като през периода на облекчено
погасяване Кредитополучателят погасява Дълга на равни месечни погасителни
вноски в размер на 385,00 евро на месец съгласно погасителен план, неразделна
част от споразумението. В чл. 5 е предвидено, че след изтичане на Периода на
облекчено погасяване върху Дълга след натрупването на лихвата съгласно
предходния член се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора действащия
към същата дата Базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в
съответната валута, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 2,1 пункта,
като след изтичане на Периода на облекчено погасяване до окончателното
погасяване дълга и всички други разноски, свързани с него, кредитополучателят
погасява дълга на равни месечни погасителни вноски, съгласно погасителния план,
като е посочено, че към датата на споразумението базовият лихвен процент за
жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 7,20 %. Описан е механизмът
по който се формира БЛП на банката.
С договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит
от 08,12,2014г. /л. 48/, „Б.Р.С.“ АД
е цедирало на „Ю.Б.“ АД свои вземания,
изброени в приложенията към договора. Страните по договора са се задължили
своевременно да уведомят задължените лица по прехвърлените кредити за сключения договор. Процесният договор за
кредит, с длъжник ответницата е посочен в представеното Приложение № 2 към
договора за цесия, под № 61.
По делото е представена нотариална покана, рег. № 1918/7464
на нотариус на В.М., район на действие СРС, рег. № 053 на НК, връчена по реда
на чл. 47 от ГПК на 24,07,2017 год.
/л. 55/, с която „Б.Р.С.“ АД, уведомява ответницата за сключения договор за
цесия от 08,12,2014год.
По делото е представено пълномощно с нотариална заверка на
подписа рег. № 2860 и съдържанието рег. № 2861 от 18,05,2010 год. на С.И.–
нотариус, с район на действие СРС, рег. № 016 на НК /л. 141/, с което
ответницата К.В.П. е упълномощила Н.Л.И.и Г.А.С.да я представляват пред
„Юробанк И Еф Джи България“ в качеството ѝ на кредитополучател, като
подписват анекси за промяна на условията по ползвани от нея кредити вкл., но не
само за преструктуриране и разсрочване на задълженията ѝ.
С нотариална покана, рег. № 11905/14,09,2017год., /л. 59/,
ищецът е уведомил ответницата, че обявява кредита за предсрочно изискуем. В
разписка за връчване на нотариална покана
е посочено, че поканата е връчена на адрес гр. София, ул. „********.
Отбелязано е, че адресът е посещаван на 15,09,2017 год. в 18:30 часа; на
01,10,2017 год. в 09:20 часа и на 15,10,2017 г. в 18:30 часа, като се
установява, че на посочения адрес от около 2 години сем. Я.са нови собственици.
Удостоверено е, че уведомление за нотариалната покана е залепено на 15,10,2017
год., със срок на получаване 30,10,2017 год. Поради неявяване на ответницата е отбелязано, че
връчването е осъществено на тази дата.
Представени са 2 бр. фактури, издадени от адвокатско
дружество „Т.и Г.“ /л. 71 и сл./ за предоставени услуги по изготвяне на
нотариални покани и възстановяване на дължими нотариални такси за връчването
им.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, което като обективно и компетентно изготвено следва да бъде взето
предвид при постановяването на съдебния акт се установява, че съгласно
подписаното Приложение № 1 към Договора, датата на усвояване е 10.06.2008г. Съгласно представено
бордеро №9426143 с дата 10.06.2008г., по разплащателната сметка на К.В.П. с IBAN:
***ата от 126907,00CHF, с основание:
„Усвояване на кредит”. От прегледа на разплащателната сметка в CHF с титуляр К.П.
се установи, че на 10.08.2008г. сметката е заверена със сумата 126907,00 CHF.
Вещото лице посочва, че последно постъпилата сума за погасяване на задължения
по процесния кредит е с дата 11.03.2013г.,
в размер на 186.65 CHF, с която са погасени такси общо в размер на 157.18 CHF и
главница в размер на 29.47 CHF. С постъпвалите суми са погасени месечни вноски
в пълен размер до дата 10.11.2012г., вноска № 53, в размер на 385.00 CHF, в
т.ч. главница 29.47 CHF и лихва 355.53 CHF. От вноска № 54 с падеж 10.12.2012г.
частично е погасена главница в размер на 150.45 CHF.
С постъпилите суми и извършените капитализации са погасени
задължения по кредита общо в размер на 37822,81 CHF, в това число платени от
кредитополучателя 20196.86 CHF и капитализирани суми - 17 760.60 CHF.
Експертизата установява, че левовата равностойност на претендираната сума от
75000,00шв. Франка:
към 30.10.2017г. е 126421.50лв.;
към 07.12.2017г. е
125373.75лв;
към 08.12.2017г. е 125331.00лв.
към 07.06.2019г. е 131076.00
лв.
Действително предоставената сума по договора е 151400.00лв.,
с равностойност в шв.франкове 126 907.00 CHF. В заключението-т.3,2 са описани
измененията в приложимата договорна лихва, извършени от страна на банката. Платените
суми, които са погасили главница и възнаградителни лихви, са общо в размер на
17113.92 CHF, в това число главница 1523.07 CHF и възнаградителна лихва 15590.85
CHF. Сумата 17113.92 CHF погасява изцяло 19 броя месечни вноски по първия
погасителен план /при годишна лихва 6.15%/, лихвата от вноска № 20 и част от
главницата в размер на 140.55 CHF.
При спазване на първоначалния погасителен план и уговореното
с него съотношение, с платената сума се погасява главница в размер на 4 316.70 CHF и договорна лихва 12797,22 CHF. При първоначално
договорената годишна лихва в размер на 6.15%, месечната анюитетна вноска е в
размер на 860.23 CHF. Този размер е запазен в продължение на един месец.
Втората вноска е увеличена с 38.49 CHF, в резултат на увеличение на БЛП с 0.5%
и съответно годишната лихва става 6.65%. Три вноски са в размер на 898.72 CHF. От 10.11.2008г. месечната
вноска е увеличена още с 78.74 CHF. Увеличението е в резултат на промяна на
годишната лихва, считано от 10.10.2008г., в резултат на промяна на БЛП по
решение на Комитета по управление на активите и пасивите на „Юробанк И Еф Джи
България” АД : „БЛП по жилищни кредити в шв.франкове: увеличение с 220 б.п.
Нова стойност на БЛП в шв.франкове: 7.20%”. При тази промяна на БЛП годишната
лихва е променена от 6.65% на 8.85%. Размерът на месечната вноска с падеж 10.01.2008г.
е 1002.68 CHF и на следващите - 977.46 CHF. Този размер е запазен до първото
Допълнително споразумение, с което започват последователни договаряния за
облекчено погасяване, при което се заплаща само лихва в по-малък размер, а
разликата се капитализира към главницата. Капитализацията
е в резултат както на просрочени задължения, така и на лихви, представляващи
разлика между начислявани и погасявани в периодите на облекчено погасяване.
Капитализираните лихви, представляващи разлика между
начислени и погасени са общо в размер на 6
538.80 CHF. Капитализираните лихви поради забава в плащането са общо в
размер на 9 626.03 CHF.
В случай, че не е налице
промяна на договорения лихвен процент и при липса на капитализиране платените
суми, които са погасили главница, възнаградителни лихви и месечни такси, са
общо в размер на 19 741.26 CHF, в
това число главница 1 523.07 CHF, възнаградителна лихва 15 590.85 CHF и месечни
такси 2627.34 CHF.
Сумата 17113.92 CHF погасява изцяло 19 броя месечни вноски
по първия погасителен план /при годишна лихва 6.15%/, лихвата от вноска № 20 и
част от главницата в размер на 140.55 CHF. При спазване на първоначалния
погасителен план и уговореното с него съотношение, с платената сума се погасява
главница в размер на 4316.70 CНF и договорна лихва 12797,22 CHF.
При съобразяване с приложените гратисни периоди/ отговор по
задача 3,4 от заключението/ за погасяване на главница и начислена лихва
съгласно договора, с извършеното плащане в размер на 17 113.92 CHF се погасява
договорна лихва в размер на 14767.03 CHF и главница в размер на 2346.89 CHF.
Задълженията по първоначалния погасителен план, към датата
на изготвяне на заключението са - дължима главница от вноски с настъпил падеж :
34725.61 CHF; предсрочно изискуема
главница : 87 864.69 CHF; дължима
главница общо : 122590.30 CHF.
Общият размер на разноските за уведомления възлиза на 348,00 лв.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на
св. П.Т.Й.– служител на ищеца, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват обстоятелства при сключване на договора.
При така изложената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД
вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ.
По делото не се спори, че между „Ю.Б.“
АД и К.В. П. е възникнало правоотношение
за представяне на кредит, по силата на което Банката е изпълнила задължението
си да предаде на кредитополучателя договорената сума, чрез превод по банкова
сметка, ***.
По делото
се установява, че с договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 15,07,2008 г. ищецът е прехвърлил вземанията си по процесния договор
за кредит на „Б.Р.С.“ АД. Съдът намира, че за цесията ответницата е била
уведомена предвид множеството подписани от нея допълнителни споразумения към
договора с това лице. С договор за цесия от 08,12,2014г. „Б.Р.С.“ АД е
прехвърлило обратно вземанията по договора на ищеца. За цесията ответницата е
уведомена считано от 24,07,2017год. с нотариална покана, рег. № 7464 на В.М. –
нотариус, с район на действие СРС, рег. № 053 на НК, връчена чрез залепване по
чл. 47 от ГПК като съдът намира, че са налице предпоставките за връчване по
реда на тази разпоредба.
Съдът
намира за неоснователни доводите за привидност на процесните договори за цесия.
Привидни са тези договори, при които страните не желаят настъпването на
посочените в тях правни последици. Твърденията на ответника за фактическото
обслужване на вземанията от банката цедент, липсата на счетоводното им
отразяване при цесионера са неустановени от страната, която се позовава на
същите. От друга страна управленската и капиталова свързаност на страните по
цесията или временния ѝ характер не водят до извод за нейната привидност.
Неоснователни се явяват и доводите за нищожност на
допълнителни споразумения от 13,06,2011 г., 26,01,2012 г. и 31,08,201 г.,
поради това да са подписани от лице без представителна власт. Видно от
съдържанието на споразуменията те са подписани от ищцата, чрез пълномощник- В. Л.И., като по
делото е представено пълномощно, с което на последната е учредена
представителна власт да представлява ответницата пред банката, в качеството
ѝ на кредитополучател, като подписва анекси за промяна на условията по
ползвани от нея кредити вкл., но не само за преструктуриране и разсрочване на
задълженията ѝ. Дори да се приеме, че с оспорване на представителната власт
на пълномощника, подписал споразуменията се твърди и неавтентичността на
представеното пълномощно, по аргумент от чл. 193, ал. 3 от ГПК, в тежест на
ответницата е доказването на релевираната неистинност на оспорения документ,
каквото доказване по делото не е проведено.
Процесният
договор попада в предметния обхват на ЗЗП. Кредитополучателят е потребител по
смисъла на §13, т.1 от ДР от ЗЗП/ДВ
бр.36/2008год./, а банката е търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП / в ред.
към момента на сключване на договора – 06,06.2008 г./, поради което в
отношенията им са приложими разпоредбите на този закон. Последният определя, че
„финансова услуга“ е всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране,
застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане.
Следователно, процесният договор има характер на потребителски договор, за
който се прилагат разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за
наличието на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност
на клауза в потребителски договор. С оглед естеството на спора съдът следва да
се произнесе по валидността на договорните клаузи и след това досежно
дължимостта на сумите по договора за кредит.
В чл. 1, ал. 1 от договора е уговорено, че банката
предоставя на кредитополучателя кредитен лимит в размер на равностойността в
швейцарски франкове на 151400,00 лв., по курс „купува“ за швейцарския франк към
лева на банката, към деня на усвояване на кредита. В клаузата на чл. 6, ал. 2 е
предвидено, че кредитът се погасява във валутата, в която е отпуснат и усвоен,
а именно - швейцарски франкове. В чл. 24 от договора е уговорено, че кредитополучателят
приема изцяло риска от покачване на валутния курс на швейцарския франк спрямо
българския лев, както и че изцяло разбира икономическия смисъл и последици на
такива изменения. Съдът намира, че доколкото с последната клауза върху
ответницата се възлагат последиците от изменение на курса на валутата в която е
уговорен договорът и с оглед защитата на интереса ѝ, в качеството ѝ
на потребител, на преценка за неравноправност подлежи чл. 24 от договора.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като примерно
са посочени някои неравноправни клаузи.
Същите, съобразно разпоредбата на чл. 146,
ал.1 от ЗЗП, са нищожни, с изключение на тези,
които са индивидуално уговорени, а предвид ал. (2) на визирания текст не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. От страна на
банката и с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 от ЗЗП
досежно доказателствената тежест следва да бъде проведено доказване, спорните клаузи
да са в резултат на индивидуално договаряне с потребителя.
На първо място
съдът следва да се произнесе по действителността на клаузата в договора, с
която валутният риск от сключване на договора във валута се прехвърля на
кредитополучателя, за което в чл. 24 последния дава своето безусловно и
неотменимо съгласие.
Следва да се
прецени доколко посочената клауза е индивидуално уговорена, тъй като клауза,
която е индивидуално уговорена дори да е неравноправна не е нищожна. Клаузите
на договор за кредит от 06,06,2008год., макар и да не са част от общи условия,
съдът намира да не са индивидуално уговорени.
Предвид чл. 146, ал.2 от ЗЗП не са са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено
в случаите на договор при общи условия. Т.е. освен общите условия,
за които дефинитивно се приема да са такива, върху които потребителят няма
възможност да влияе, то и включена в договора клауза, ако отговаря на
посочените критерии следва да се приема
да не е индивидуално уговорена. Включването на уговорката в индивидуалния договор не
предопределя характера ѝ на индивидуално уговорена и съдът дължи
потребителска защита по отношение на нея.
От ищеца, чиято е доказателствената тежест съобразно чл. 146, ал. 4 от
ЗЗП подобно доказване не е проведено.
С оглед преценка наличието на неравноправност на подобна
клауза и съобразно задължителното за настоящия съд тълкуване дадено с решение на СЕС
С-186/2016год. в компетенцията на националната юрисдикция е да извърши
преценка, доколкото подобна клауза
отразява разпоредбите от националното право, които се прилагат в отношенията
между договарящите страни независимо от волята им, или които са с допълващ
характер и следователно се прилагат по подразбиране, т.е. когато в това
отношение между страните не е уговорено друго (вж. в този смисъл решение от
21 март 2013 г., RWE Vertrieb, C‑92/11, EU:C:2013:180,
т. 26, и от 10 септември 2014 г., Kušionová, C‑34/13,
EU:C:2014:2189, т. 79), поради което се обосновава извод за преценка
наличието на императивни разпоредби от националното право. Подобна нормативна
уредба в националното законодателства настоящия състав намира да не е налице.
На следващо място, следва да се приеме, че клауза в сключен
в чуждестранна валута договор за кредит, която не е била индивидуално уговорена
и по силата на която кредитът трябва да бъде върнат в същата валута, попада в
обхвата на понятието „основен предмет на
договора“ по смисъла на чл. 145, ал. 2, пред. първо от ЗЗП. За преценка
клаузата, с която е уговорено възлагане риска от промяна на валутния курс на
швейцарски франк спрямо местната валута – българския лев, респ. еврото, съдът
съобрази, че това е клауза определяща основните престации по договора. В този
смисъл решение С-186/2016год. на СЕС.
Съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗЗП не може да бъде извършвана
преценка за неравноправност на клауза от основния предмет на договора, в случай
че тя е ясна и разбираема. Изискването договорните клаузи да са изразени на
ясен и разбираем език следва да се схваща като налагащо и задължение в договора
да е прозрачно изложен точният механизъм, за който се отнася съответната
клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма,
предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа
на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици
(решения от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné
Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т. 75, и от 23 април
2015 г., Van Hove, C‑96/14, EU:C:2015:262, т. 50).Т.е. следва
да бъдат преценени всички относими фактически елементи, сред които са
публичността и информацията, предоставена от кредитодателя при договаряне на
договор за кредит (вж. в този смисъл решение от 26 февруари 2015 г.,
Matei, C‑143/13, EU:C:2015:127, т. 75). По този начин, изискването за
„ясен и разбираем език“ включва яснота и
разбираемост на клаузите не само от формална и граматическа гледна точка, но
прозрачно и недвусмислено изложение на съдържанието на правата и задълженията
на страните, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и
разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици - Решение № 98
от 25,07,2017год. по т. д. № 535/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, т. 45 от
Решение на СЕС по дело С-186/16год. Финансовата институция следва да предостави
като минимум информация за влиянието върху вноските на драстичното обезценяване
на валутата на държавата членка, в която се намира местожителството или
седалището на кредитополучателя – т. 49 от Решение на СЕС по дело С-186/16год.,
както и за възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута, по-специално, когато потребителят
кредитополучател не получава доходите си в тази валута – т. 50 от Решение на
СЕС по дело С-186/16год., като по този начин даде възможност на средния,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен
потребител не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на
чуждестранната валута, но и да прецени потенциално значимите икономически
последици от подобна клауза върху финансовите му задължения – т. 51 от Решение
на СЕС по дело С-186/16год. В конкретния случай, в чл. 24 от договора се
посочва по най-обобщен начин неблагоприятните последици от увеличаване на курса
на швейцарския франк спрямо българския лев, респ. евро. Не са ангажирани
доказателства на потребителя да е била предоставена достатъчна информация за рисковете
от сключване на договор за кредит във валута, различна от тази, в която
получава доходите си, възможните промени във валутните курсове и тяхното
конкретно количествено отражение върху вноските му по договора, която да му
даде възможност да прецени потенциално значимите за него икономически последици.
Не са представени и други доказателства, че на ответницата са били разяснени
последиците от разглеждащата норма. Предвид това, не може да се приеме, че
клаузата на чл. 24 от договора е уговорена по ясен и разбираем начин и по тази
причина същата подлежи на преценка досежно нейната неравноправност.
При извършване на преценка за неравноправност на
разглежданата клауза, следва да се вземе предвид видът на стоката или услугата
- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи – така чл. 145, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно горепосочената
разпоредба, преценката за неравноправност на договора се прави към момента на
сключване на договора, като в конкретния случай негативните последици за
потребителя възникват в по-късен момент. Следва да се отчете обаче изложеното
т. 54 от Решение на СЕС по дело С-186/16 г., че преценката за неравноправния
характер на дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на
сключване на разглеждания договор, при отчитане на всички обстоятелства, за
които продавачът или доставчикът е можел да знае при сключването на договора и
които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, тъй като
дадена договорна клауза може да е носител на неравнопоставеност между страните,
проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора.
Сключване на договор за кредит във валута, различна от националната валута на държавата по сключване,
респ. изпълнение на договора носи елемент на риск. В случай на повишаване в
стойността на чуждестранната валута, кредитополучателят би понесъл вреди, изразяващи
се в увеличаване на стойността в местната валута, респ. евро, нужна за снабдяване
с швейцарски франкове, с които да бъдат погасяване вноските по кредита. В
същото време банката би се обогатила с разликата в стойността на швейцарския
франк към еврото към деня на сключването и към деня на изпълнението. Действително,
на пръв поглед рискът от изменение на чуждестранната валута се носи и от двете
страни по договора. В тази насока обаче, както се посочва в т. 56 от Решение на
СЕС по дело С-186/2016 г., следва да се отчете експертната компетентност и
познания на продавача или доставчика – в случая банката – ищец, относно
възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на
кредит в чуждестранна валута. Банката,
предвид нейната техническа и експертна
обезпеченост и принадлежността ѝ към международна група за предоставяне
на финансови услуги, има възможност, в много по-голяма степен от отделния
потребител, да предвиди движението в стойността на различните валути една
спрямо друга. Сключването на договор, с ясно изразен елемент на риск между
банка и потребител, който поначало е непрофесионалист, съдът намира да влиза в
противоречие с принципа на добросъвестност.
Това противоречие е още по-силно изразено като се вземе
предвид непредоставянето от страна на търговеца на потребителя на очертаната
по-горе в мотивите информация за възможните сериозни неблагоприятни последици
за последния при промяна на стойността на валутата, в която е уговорен
кредитът. В подкрепа на този извод, следва да се посочи, че не може да се приеме,
че ако ответницата е била информирана за възможността за широкото вариране на
стойността на швейцарския франк и за вредите, които тя би могла да понесе
вследствие на това, тя би се съгласила с процесната клауза /в тази насока т. 57
от Решение на СЕС по дело С-186/2016 г. и т. 68 и 69 на Решение на СЕС по дело
С-415/11/. Съобразно изложеното предвид установените рискове и възможни
съществени неблагоприятни последици за потребителя от промяната на валутните
курсове, съдът намира, че разглежданата клауза е уговорена в нейна вреда и създава
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, тъй като прехвърля изцяло валутния риск от промяна на валутата на ответника.
Ето защо и съобразявайки горните критерии, съдът намира, че
клаузата на чл. 24, от договора е неравноправна и в този смисъл на основание
чл. 146 от ЗЗП – нищожна, което налага извод, че събрана от банката сума в
резултат на курсова разлика на швейцарски франк към евро/лев, различаваща се от
номинала към момента на сключване на договора, както и всички събрани въз
основа на служебно извършеното превалутиране такси и комисионни са недължимо
платени и подлежат на възстановяване.
Съществен
елемент от договора за кредит е размера на лихвата по този кредит. Същата
представлява цената на услугата, предоставена от банката. По отношение на
процесния договор клаузата на чл.3, ал.5 от договора, в
частта даваща възможност на банката да променя БЛП следва да се разглежда в
контекста на т.10 и т.12 от чл.143 от ЗЗП.
Хипотезата
предвидена в чл. 143, ал.1, т. 10 от ЗЗП
сочи на неравноправна
клауза, когато
позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в
него основание. В процесния случай промяната на лихвения процент поради
промяна на БЛП не е обвързана с конкретно условие/причина предвидена в договора, поради което е неравноправна. Липсва
яснота относно методика или математически способ за формиране на едностранно
променената лихва. Съобразно изложеното предвиденото изменение отговаря на
условието на чл.143, т.10 от ЗЗП-клаузата
в посочената част е неравноправна, съответно нищожна на основание чл.146
от ЗЗП.
По отношение неравноправност на спорната клауза съобразно разпоредбата на чл.143, т.12 от ЗЗП, съгласно
която неравноправна клауза е тази, която дава
право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има
право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора: По делото
се установява, че с промяната на базовия лихвен
процент, цената на услугата, тоест лихвата която ще се плаща, за срока на договора се завишава многократно.
При така установеното съдът приема, че е налице значително
завишаване на
цената в сравнение с цената, уговорена при
сключването на договора. Установява се и че за потребителя не е предвидена
нарочна възможност при такава хипотеза да се откаже от договора за кредит. Т.е. така
изложеното е в съответствие с условието на чл. 143, т.12, предл. 2 от ЗЗП.
Нормата на чл.144, ал.3, т.1 от ЗЗП
сочи, че не са неравноправни тези договорни клаузи, които макар и да
осъществяват състава на чл.143, т. 7, 10 и 12 от ЗЗП касаят сделките с
ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. В договора
липсват каквито и да било основания за промяна на БЛП, а дори да се приеме това
да са условия стоящи извън волята на търговеца, предизвикани от въздействието
на свободния пазар и регулатора на банкова дейност, за да се приложи
изключението на сочената разпоредба,
необходимо условие е условията за изменение да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят следва
предварително да е получил информация
как търговецът/Банката/ може едностранно
да промени цената, за да може да
реагира по-най уместния начин /решение на СЕС от 21,03,2013год. по дело
С-92/11/. Съдът не следва да допълва неравноправните клаузи с цел да отстрани порока/решение на
СЕС 14,06,2012год. по дело С-618/10/ като при съмнение има право да тълкува тези клаузи по благоприятен за
потребителя начин /чл.147, ал.1 и ал.2
от ЗЗП/, поради което настоящият състав намира да не е налице изключението на
чл. 144, ал. 3, т.1 от ЗЗП. /.
По отношение на сключените допълнителни споразумения за преструктуриране
на дълга, чрез разсрочване при определен
гратисен период и капитализиране на лихвата/прибавянето й към главницата/,
съдът намира следното: съгласно Решение № 66 от 29,07,2019 год. по гр.д. №
1504/2018 г. на ВКС, II Т.О., уговорката в допълнителни споразумения
към договор за кредит за прибавяне към размера на редовната главница на
просрочени задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва,
представлява анатоцизъм по см. на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка
между търговци на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Преструктурирането по чл.13 от
Наредба № 9 от 03.04.2008г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск /отм./ не
представлява предвидена в наредба на БНБ възможност за олихвяване на изтекли
лихви по чл.10, ал.3 ЗЗД. По този начин, уговорките с които към главницата по
кредита се прибавят начислени и непогасени лихви са нищожни на основание чл.26,
ал.4, вр.чл.10, ал.3 от ЗЗД.
По изискуемостта:
В конкретната хипотеза досежно претенцията за предсрочно
изискуема главница по договора за банков кредит е налице задължителна съдебна
практика по ТР №4/18,06,2014г. на ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от
същото. Съобразно
даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да изследва настъпване на изискуемостта на претендираното вземане, като
отчете извършени ли са от кредитора действия по упражняване на правото му да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Когато, както е и в процесния случай, в
договора е уговорено настъпване на предсрочна изискуемост при настъпването на
определени обстоятелства или същата се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 Закон за кредитните
институции кредиторът следва да е упражнил
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на исковата
молба. В случая доколкото е заявена осъдителна искова претенция, то
уведомяването за волеизявлението на кредитора може да бъде осъществено и с
връчване на препис от исковата молба.
Съобразно даденото задължително
тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост на вземането има действие от получаване от
длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако
към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит
предпоставки, обуславящи настъпването й. С
нотариална покана, рег. № 11905/2017год., акт 53,
том VIII, ищецът е обявил предсрочната изискуемост на вземанията си
по процесния договор за кредит. Самата покана е била връчена по реда на чл. 47
от ГПК, като съдът намира да са налице предпоставките за осъществяване на
фингираното връчване по тази разпоредба в редакцията ѝ, обн. с ДВ бр. 86
от 2017 г. и съществувалата преди това съдебна практика по приложението ѝ
– три посещения на адреса с интервал от поне една седмица в рамките на месец,
като едно от посещенията е в неприсъствен ден. От заключението на назначената
по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че последното плащане по
договора е от 11,03,2013 г. Т.е. към датата на уведомлението до длъжника – 30,10,2017 г. е налице
обективното условие за настъпване на предсрочна изискуемост съгласно чл. 19 от
договора-неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло
или частично. С оглед горните мотиви предсрочната изискуемост следва да се
счита обявена на длъжника от момента на изтичане на двуседмичния срок за
получаване на нотариалната покана от канцеларията на нотариуса или 30,10,2017
год. В този смисъл възражението на ответника за настъпила автоматична
предсрочна изискуемост е неоснователно.
Предвид горните мотиви настоящият
състав намира, че за определяне на размера на задължението по договора следва
да бъде съобразен първоначалния лихвен процент, без капитализиране на лихвата,
предвид извършеното изменение на лихвените проценти и капитализация основано на
нищожни клаузи.
Съдът намира предмет на претенцията за задължението
по договор за кредит да е заявено на едно основание, а именно предоставена главница
по възникналата облигационна връзка, независимо дали същата се претендира като
просрочена или предсрочно изискуема. Кредитополучателят
дължи изпълнение макар и само на онази част, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните, в случай, че вземането не изцяло изискуемо
поради непредявената предсрочна изискуемост при условията на закона. По
аргумент на изложеното се обосновава и
извод, че при установяване на предсрочна изискуемост на дата различна от
посочената от ищеца, при безспорно установяване на задължението по договора на
заявеното основание/неплатена главница/, съдът следва да уважи исковата
претенция като не може да се обоснове извод за произнасяне по непредявено основание.
С оглед горните мотиви относно размера на
задължението и заключение на ССчЕ по
задача 5,1,2, то дължимата главница към приключване на съдебното дирене е в размер на 122590,30шв.франка., от които
просрочена главница 34725,61шв.франка и 87864,69шв.франка-предсрочно изискуема.
Релевирано е възражение за настъпила погасителна давност по
отношение на вземанията на ищцовото дружество. Ответницата твърди, че на
основание чл. 18, ал. 2 от договора е настъпила „автоматична предсрочна
изискуемост“ на кредита. Съгласно константната практика на ВКС, включително
разясненията дадени в цитираната от ответницата т. 18 от Тълкувателно решение
по тълк. д. № 4/2013, отпадането на преимуществото на срока за длъжник, респ.
настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по кредита настъпва при
изрично заявяване на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател. В конкретния
случай, най-ранният момент, от който може да се счете, че волеизявление на банката
в този смисъл е достигнало до ответницата е на 30,10,2017 г.
С оглед датата на исковата молба 06,12,2017год., приложимият
пет годишен давностен срок за главница е изтекъл за периода преди 06,12,2012год. и вноски за главница преди тази дата не се
дължат.
С оглед заключението на ССчЕ просрочената главница към датата на исковата молба е
27694,24шв.франка, като последната напълно погасена месечна вноска е 19 по
първоначален погасителен план и частично главница от № 20 в размер на
140,55шв.фр. Ето защо просроченото задължение за главница за периода от
10,02,2010год. до 10,11,2012год., което е погасено по давност, определено по реда на чл.162 ГПК е
8424,14шв.фр. или дължимата главница по договор за кредит е общо
114166,16шв.франка, от които 26301,47шв.франка просрочена главница и
87864,69шв.франка-предсрочно изискуема.
Предвид изложеното предявения иск за сума в размер на 75000,00шв.
Фр. следва да бъде уважен в пълен размер.
Като законна последица от
основателността на исковата претенция се дължи и законна лихва от датата
на исковата молба до изплащане на вземането.
Ищецът претендира заплащането на разноски във връзка със
съобщения по договора. На първо място следва да се посочи, че ответницата не
дължи разноски във връзка с уведомления по чл. 99 от ЗЗД. С поведението си
ответницата по никакъв начин не е дала повод за сключването на процесните
договори за цесия и не следва да отговаря за разходите за уведомяването ѝ.
Тя следва да заплати единствено разходите за връчената нотариална покана, с
която е обявена предсрочната изискуемост на договора. Видно от заключението на
ССчЕ е налице счетоводно отразяване на
извършен разход за сума в размер
на 120,00лв. по фактура
№1403/05,10,2017год., която представлява имуществена вреда от
неизпълнението на длъжника.
Като законна последица от основателността на исковата
претенция се дължи и законна лихва от датата на исковата молба – 06,12,2017
год. до окончателното изплащане на вземанията.
По разноските:
Предвид
изхода от спора, на основание чл.78, ал.1
от ГПК, на ищеца се дължат разноски,
които съдът намира за доказани в размер на 14176,47лв. от общо
14319,67лв., от които 4860,29 лв. –адв.възнаграждение, 5064,95 лв.-д.т., 350,00лв.-в.л.
и 4044,43 лв. – възнаграждение за особен
представител.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА К.В.П.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, к-ра 136 да заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******,
съдебен адрес: ***, на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ, сумата от 75000,00 шв. франка /седемдесет и пет хиляди швейцарски франка/ - частичен иск от обща сума в размер
на 142356,35 шв. франка, главница и сума в размер на 120,00лв. /сто и двадесет лева/ – разноски дължими по Договор за
банков кредит за покупка на недвижим имот №HL 39329/06,06,2008год. и
допълнителни споразумения към него, ведно със законната лихва върху тези суми
от датата на исковата молба - 06,12,2017 год. до окончателното изплащане на
вземанията, като ОТХВЪРЛЯ иска за
заплащане на разноски за изготвени и връчени съобщения за разликата над 120,00лв. до пълния предявен размер от 348,00лв./ по фактура
1360/13,07,2017год. /като неоснователен.
ОСЪЖДА К.В.П., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, к-ра 136 да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК *******, съдебен адрес ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 14176,47лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: