№ 16256
гр. София, 29.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110144998 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
226139/10.08.2023 г., допълнена с молба с вх. № 266075/27.09.2023 г. от Б. Д.
Г., ЕГН ********** адрес за призоваване: ГР. БАНКЯ, СТОЛИЧНА
ОБЩИНА, УЛ. .... 61 срещу „с в АД, ЕИК ......., АДРЕС: ГР. СОФИЯ, Р-Н
КРАСНО СЕЛО, БИЗНЕС ЦЕНТЪР ИНТЕРПРЕД ЦАР Б.. БУЛ."ЦАР Б. III", ..,
с която е предявен отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, с който се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответното дружество „с в АД, че Б. Д. Г., ЕГН
**********, не дължи сумата в размер на 4 855.41 лева (четири хиляди
осемстотин петдесет и пет лева и четиридесет и една стотинки), от които:
3 949.34 лева, начислена от ответника за проводимост на вода, а останалите
906.07 лева законна лихва върху сумата от 14.06.2021 г. (дата на съставяне на
фактура № *********) до 10.08.2023 г. (дата на подаване на исковата молба)
В исковата молба са изложени твърдения, че през декември 2016 г.
придобил имот, в гр. Банкя, който бил на ниво строеж - груб строеж и беше
изоставен от години. В имота се намира, изградена преди десетилетия,
бетонна шахта, в която влиза тръба за отклонение от главен водопровод от
улица "....", който е бил реновиран и изграден наново по продължение на
цялата улица през 2014 г., след което улицата е била асфалтирана. От тръбата,
посредством стар кран в къщата, влизала друга стара и опасна тръба, която
1
захранвала къщата с вода. След като установил това неколкократно отишъл в
офисите на с в (тогава в Бизнес Парк - София) и ги информирал, че в имота
има вода и ги моли да дойдат да поставят водомер, по който да се засича
потребена вода. Срещнал пълна незаинтересуваност от страна на
служителите, които казали, че не намират партида на имота при тях и затова
нямало никакво значение, че в имота има вода и трябва да предприеме
процедура по присъединяване на имота към водопровода.
След като многократно им обяснил, че имотът е присъединен към ВИК,
но той при покупката не е получил номер на партида. с в продължила да
твърди, че няма партида и че трябва да присъединя имота, за което следвало
да заплати между 2000 и 3000 лв и да изготви план за присъединяване и да го
съгласува с 6 други фирми, които изграждали инфраструктура в Банкя,
включително т, София, б (в). Обяснил им, че в кв. М, където се намира имота
никога не е имало т и не се очаква в следващите 100 години да има. но всички
опити да получи водомер с пломба, за да получи възможността да заплащам
по надлежно изчислени път потребена вода били напразни. Тези опити
продължили спорадично но регулярно в продължение на години. Най-накрая,
след може би две години, с в дошли с екип да проверят как стоят нещата. След
предварителна уговорка по телефона, тъй като към онзи момент все още не е
живеел постоянно в имота те дошли на място и въпреки, че видели, шахтата,
захранващата тръба и крана, както и това, че улицата е асфалтирана изцяло без
никакво нарушение в асфалта на мястото на включването на тръбата
отклонение към имота, казали, че ищецът се присъединил незаконно (?!) и
трябва да му наложат глоба, и само след това, щели "дадат" партида и ще
монтират водомер с пломба. Той категорично отхвърлил обвиненията в
незаконно присъединяване, които не отговарят нито на реалността, нито на
елементарната логика - от продавачите на имота и от съседите знаел, че
имотът е бил захранван с вода в продължение на десетилетия, но след като
възрастната жена, която е живяла на първия етаж и която е плащала сметките
си, следователно е имала партида, е починала, имотът е бил оставен
необитаем и партидата, след като е била прехвърлена към с в, по данни от
община Банкя, е изчезнала някак си. Отделно, главният водопровод в Банкя
и М е бил подменен изцяло след двугодишен грандиозен ремонт в Банкя, по
време на който всички съществуващи отклонения към имоти са били
запазени, а не изградени наново по наново изготвяни планове за
присъединяване към ВИК. Това се е случило и с негови имот, три години
преди да го придобие.
с в направили многократни опити да го накара да подпиша
споразумение с тях, за ефективно приемане на, твърдените от тях, дължими
суми, като скрили от мен факта, че подписването на такова споразумение ще
доведе до, първо, възникването на облигационни отношения с тях и второ, ще
доведе до приемането на, твърдените от тях, дължими суми.
Неразбирателството със с в продължило още няколко месеца, в които
имахме множество разговори, по телефон и на живо в центъра им на бул. Цар
2
Б. 3-ти, и след тези срещи стана ясно, че служителите държат не да измерват
реално потребявана вода в имота, а да наложат "глоба“ за твърдяно действие,
което нито е извършил, нито е бил в състояние да извърши, защото
присъединяването е било извършено от предишните собственици в края на 80-
тте години, когато е била построена къщата. Същото отклонение е било
подновено със смяната на водопровода през 2014 г., когато той още не съм
бил собственик на имота.
След множество опити от негова страна да получи пломбиран водомер
все пак и след промяна на служителите, с които говорил, екип на монтажник
бе изпратен от с в, което дружество монтирало водомер. След няколко месеца
се опитал да получи фактура и да заплати сметката си, в офиса на с в в ЦУМ
му било отказано, с довода, че не може да заплати засечено по водомера
потребление на вода, защото "дължи" над 4000 лв (?) за "незаконно
присъединяване". Опитите му да получи фактура за реалното си потребление
по пломбирания водомер били напълно неуспешни и фирмата единствено му
издала обща фактура за 4489.37 лв лв. (Към 27.10.2022 г.) за потребена вода (!).
На молбата му да получи разбивка и да разбера тази сума как е измерена като
потребена, защото твърдяното потребление вероятно би стигнало да захрани
близкостоящия микроязовир „М", получил поредния отказ и само устно му
било съобщено, че значителен процент от тази сума били "начислени лихви".
Категорично отказал да заплатя каквато и да било сума, която не е изчислена
по реално потребена от него вода, още повече, че вече имал пломбирах
поставен водомер. Срещнал поредните откази.
Тези откази от края на 2022 г. го поставили в ефективна невъзможност
да заплаща реално потребената от него вода по пломбирания водомер, защото
му било обяснено, че каквато и вноска да направя, тя ще отиде не за
потребената от него вода, а за изплащане на "лихвите" и твърдения „дълг".
Така, освен че не може да заплаща реално потребление, е поставен и в условия
на непрекъснато генериран дълг с непрекъснато начислявани лихви върху
него, което е дълбоко порочно.
След многократни опити да говори с други служители вкл. с мениджъра
от офиса на с в в ЦУМ, нищо не се променило и не могъл да получи фактура
за потребена вода, която да му бъде разрешено да платя.
Така на 4.08.2023 г. намерил в пощенската си кутия приложен
"констативен протокол номер 011149/2023 г. с нов твърдян "дълг" от 4916.44
лв. и с предупреждение, че на 23.08.2023 г. водоснабдяването към имота ще
бъде прекъснато. Съгласно разпоредбата на общите условия на с в
прекъсването на водоснабдяването следва да бъде извършено, след спазването
на разписаната в чл. 38, ал. 1 процедура, която видно от представения
протокол, не е спазена. Нито една от фактурите формираща общия дълг от
4916.44 лв. не му е била връчена по надлежния ред и не знаел на какво
основание се претендират съответните суми, което от своя страна го
възпрепятствало да упражня правото си на възражение и защита по
3
отношение на претендираната сума.
Предвид изложеното, категорично заявява, че не дължи твърдените от
ответника дължими суми по следните причини:
1. Към момента на присъединяването на имота към водопреносната
мрежа не се е намирал в облигационни отношения с ответника - не е имал,
а и към настоящия момент нямам подписан договор както и никакво
споразумение с ответника. Твърди, че няма облигационна връзка с ответника.
2. Съществуването на твърдяното вземане не съществува в частта си на
глоба, обезщетение или както ответника го наричал за твърдяно незаконно
присъединяване и лихви за забавено плащане по него. Присъединяването е
направено много преди неговото придобиване на имота и така същият не е
могъл да го извърши, законно или незаконно. Той само установил факт на
наличие на вода в имота, за което уведомил ответника добросъвестно, но
срещнал отказ за съдействие, който забавил поставянето на пломбиран
водомер с около две години. Отговорността за налагане на глоба е лична като
той не носил отговорност за действията на трети лица и категорично не дължа
глоба за действията на трети лица. В имота живеел от пролетта на 2021 г.
3. Твърдените от ответника дължими суми се претендирали без правно
основание.
4. Размерът на твърдените суми е произволно определен, без да са
спазени нормативните изисквания.
5. Обемът на реално потребена вода установим чрез засичане на
пломбирания водомер не отговаря на твърдяното задължение.
Прави възражение, че сумата е погасена по давност.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска. Моли да се отдели
като безспорно, че ищецът е собственик на процесния имот. Твърди, че сумата
е начислена на основание чл.37, ал.1 от Наредба № 4 по реда на чл.35, ал.5
от същата наредба и на основание чл.50, ал.1 ОУ. Като твърди, че основанието
е незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни
системи, поради установено в процесния имот водопроводно отклонение, без
имотът да е присъдените по реда на Наредба № 4 и без за него да е открита
партида с клиентски номер в ответното дружество. Излага подробни факти по
случая. Твърди, че сумата от 392.48 лева се претендира на основание
потребено количество ВиК услуги за едногодишен период след откриване на
партидата за имота на името на собственика Б. Г., като посочената сума и до
момента не е заплатена от него.
Моли съда да отхвърли иска си. Претендира разноски. Моли да се даде
ход на делото в тяхно отсъствие и същото да бъде гледане в тяхно отсъствие.
Прави искане за постановяване на решение по чл.238 ГПК. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован, се явява
4
лично. Поддържа исковата молба. Излага твърдения, че след като има
разрешително за строеж на сграда през миналия век, то е налице законна
свързване, а това, че ответникът няма планове е негова грешка. Твърди, че
ответникът не успя да докаже, че ищецът е извършил присъединяване към
имота, както и че е незаконно. Моли да се уважи исковата претенция.
Претендира разноски. Представя списъка по чл.80 ГПК. Прави възражение по
чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява в о.с.з. С
допълнителна молба поддържа отговора на исковата молба. Прави възражение
по чл.78, ал.5 ГПК. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съгласно задължителните указания в ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д.
№ 8/2012 на ОСГТК на ВКС, ищецът следва да установи правен интерес от
воденето на настоящото дело. По делото е приета фактура и кореспонденция
между страните по делото, въз основа на която е исковата претенция. При това
положение, след като ответникът е издал такава фактура, търсимо действие,
то настоящият състав приема, че е налице правен интерес на ищеца
(длъжника) да оспори дължимостта на процесната сума.
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По същество на спора и основателността на иска
С определение № 1072/09.01.2024 г. съдът е отделил спорни и безспорни
факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване,
респективно за отхвърляне на исковата претенция (л.52-58 от делото).
Основания, на които ответникът претендира сумите:
1. Сумите са начислени, на основание чл.37, ал.1 по реда на чл.35, ал.6 от
Наредба №4 и на основание чл.50, ал.1 от ОУ, поради установено
водопроводно отклонение, без имотът да е присъединен по реда на
5
предвиден в Наредба № 4 и без за него да е открито партида с клиентски
номер във водоснабдителното дружество (незаконно присъединяване).
2. По отношение на сумата от 392.48 лева претендира, че е на основание
отчетено потребление.
При условията на насрещно и пълно доказване, ответникът следва да
установи всички обстоятелства, въз основа на които претендира сумата (ТР №
8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 на ОСГТК на ВКС):
1. Възникване на качеството потребител между ищеца и ответника, т.е.
задължение на потребителя да плаща претендираната вода – доставка,
отвеждане на вода и пречистване замърсена вода
2. Процесният имот е имал нерегламентиран достъп до ВиК мрежата,
т.е. не е бил включен законно към мрежата
3. Извършена проверка по Наредбата, която да е в съответствие със закона
4. Част от начислените суми да са съгласно чл.35 – 37 от Наредбата и чл.50,
ал.1 ОУ
5. Част от начислените суми да са при отчетено количество вода с водомер.
Водомерът да е работил правилно и сумата да е определена по цени на
КЕВР
6. размер на вземането – вземането е изчислено на база доставено
количество вода и цени, установени от КЕВР в процесния период
7. изискуемостта на вземането – датата на падежа за настъпване на
вземането
8. обстоятелства, които са спирали и прекъсвали давността
Между страните не се спорят следните факти и обстоятелства:
1. Ищецът е собственик на процесния имот от декември 2016. Същият има
качеството на потребител. Ищецът като собственик на имота е
потребител по см. на чл. 3, ал. 1, т. 3 от наредбата на питейната вода,
подавана към застроения поземлен имот през незаконното отклонение и
носи отговорност за вредите, нанесени на ищеца с нерегламентираното
подаване на вода към имотите в комплекса.
2. Имотът е нямал партида и водомер за процесния период
3. Имотът е бил свързан към ВиК мрежата
4. Извършена проверка от ответника, която е установила нерегламентирано
присъединяване към ВиК мрежата
5. Ищецът е запознат с констативния протокол от извършената проверка
6. Претендираната сума е сформирана, според определените цени от КЕВР
за просения период и по Наредба № 4
7. Потребено количество вода, след поставяне на водомера, което да е
съгласно правилата на Наредба № 4 и цени по КЕВР
Между страните остава спорно дали извършената проверка е съгласно
закона, има ли незаконно присъединяване, дали е имал годен водомер и дали
процесният имот е имало партида при ответника, както и дали вземанията са с
настъпила погасителна давност, както и какъв е размерът на задълженията.
6
По предмета на делото и размера на вземането
Съгласно уточнение на исковата молба, предмет на делото са суми в
размер от 3949.34 лева – по фактура *********/14.06.2021 и 906.07 лева
законна лихва от датата на съставяне на фактурата до датата на подаване на
исковата молба 10.08.2023 г., (л.16 от делото).
Съдът не кредитира фактура № ********** от 27.10.2022г. Същата
представя данни за период от 19.09.2022 г. до 10.10.2022 г. и старо салдо, за
което не се знае периода и основанието. Датата на издаване е на 27.10.2022 г.,
което е извън процесния период. Ето защо съдът приема, че тази фактура не е
относима по делото (л.8 от делото).
По делото е представена справка от счетоводството на ответника, видно
от което за ищеца е начислена сума в размер на 3949.80 лева по фактура
**********/14.06.2021 г. Останалите суми по тази справка касаят други
фактури, които не се предмет на делото и съдът тях не ги кредитира (л.9 от
делото).
По делото е прието заключението на комплексна съдебно-техническа и
счетоводна експертиза (КСТЕССчЕ, л.89-96 от делото), която съдът
кредитира като обективна, пълна и вярна, с изключението на частите по-долу.
От заключението се установи, че за периода от 02.03.2020 г. до
02.03.2021 г. процесният имот е бил водоснабден, т.е. имало е доставка на
вода.
Експертизата установява, че съгласно представени счетоводни данни на
ответника, задължението по фактура *********/14.06.2021 г. е в размер на
3 949.80 лева – главница за незаконно присъединяване, а по фактура
*********/28.07.2022 г. в размер на 392.48 лева – лихва за просрочие. Общият
размер на задълженията за незаконно присъединяване е 4 342.28 лева (въпрос
4 на ответника).
На въпрос 1 на съда – размер на задълженията за 10.08.2020 г. до
10.08.2023 г., експертизата установява, че задълженията по фактура
*********/14.06.2021 г. е в размер на 3 949.80 лева – главница за незаконно
присъединяване и 385.11 лихва за забава. Общата стойност е 4 334.91 лева.
Сумата за отчетен водомер е размер на 204.61 лева – главница за реално
потребена вода и 21.15 лева лихва за забава за периода от 28.08.2022 г. до
10.08.2023 г. Тези суми са за фактури, различни от процесната
*********/14.06.2021 г., която ищецът е въвел в исковата молба. Ето защо
съдът не кредитира заключението в тази част, тъй като тези суми и фактури
не са част от процесното вземането, тъй като не са начислени с издадената
фактура, за която е въведен предметът на делото. Експертизата установява, че
тези суми са начислени при реален отчет на водомер, който е бил
метрологично точен. В тази част съдът също не кредитира заключението, тъй
като сумите по реален отчет не са предмет на делото, с оглед позоваването на
иска на фактура *********/14.06.2021 г., което не е за реален отчет, а за
незаконно присъединяване.
7
Съдът не кредитира част от отговора на въпрос 4 на въпрос на ответника
от заключението на експертизата. На първо място има противоречие между
отговорите на въпрос 4 (на ответника) и въпрос 1 (на съда). Двата въпроса
дават отговор за начислената лихва върху сумата за незаконно
присъединяване, но противоречието се явява в размера на дължимата лихва.
С оглед уточнението на исковата молба, на л.16 от делото, а именно, че
се претендира недължимост на суми по фактура *********/14.06.2021 г. за
незаконно присъединяване, съдът не кредитира отговорите на въпрос 4 от
заключението. Заключението дава отговори на въпроса както по процесната
фактура *********/14.06.2021 г., така и по друга фактура
*********/28.07.2022 г. Представени се две суми по основание – главница и
лихва, но не е ясно каква част е по едната фактура и какъв е размерът на
лихвата по другата фактура. Ето защо съдът не кредитира заключението на
експертизата по въпрос 4 на ответника.
Съдът кредитира отговора на въпрос 1 на съда и въпрос 4 на ответника,
само в частта, с която се установява размера на сумата, начислена само по
фактура *********/14.06.2021 г., на основание нерегламентирано
присъединяване към ВиК мрежата – 3 949.80 лева главница. В тази част
отговора на въпроса напълно съвпада и с отговора на въпрос 4 на ответника,
че главицата за незаконно присъединяване е в размер на 3 949.80 лева и е
начислена по процесната фактура. В тази част двата въпроса имат пълно
съвпадение досежно установяване на факта размера на сума за незаконно
присъединяване. Експертизата установява, че процесната сума е начислена
съгласно изискванията на Наредбата № 4/14.09.2004 г. (пропусквателна
способност на тръбата) и по цени, определени от КЕВР. Този факт също не се
оспорва от страните. Следователно сумата е доказана по размер.
Според чл. 35, ал. 6 и чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4/20004 г. е уреден
начинът за определяне на обезщетението, когато поведението на ползвателя е
виновно и противоправно при извършване на незаконното присъединяване.
По приетата в чл. 35, ал. 6 от Наредба № 4/04 г. формула може да бъде
определено само максимално възможното количество ползвана вода. Това
максимално възможно количество ползвана вода може да бъде основа за
определяне размера на дължимото обезщетение при виновно и противоправно
поведение на ползвател, тъй като нормата има санкционен характер,
включително за вина под формата на небрежност. исковата сума се начислява
на самостоятелно, на основание на подзаконовия нормативен акт. В този
смисъл Определение № 501 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 803/2018 г.,
III г. о.
При констатирано нарушение на разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 4/2004 г., според която потребителите са длъжни не само да
поставят водомери, но и да съхраняват целостта на пломбите на водомерите
(поставени от операторите) и да не допускат неупълномощени от оператора
лица, в т. ч. и лично, да извършват каквито и да са дейности по
8
водопроводната система на имотите си, се касае за действия, по последици
идентични с тези от незаконно присъединяване и с оглед на това от
нарушителите се носи предвидената в чл. 37 от посочената наредба
отговорност - за обезщетяване на причинените на ищцовото дружество вреди
до стойността на количеството вода, което би могло да се изразходва за
едногодишен период, освен ако се докаже, тежестта за което е на ответника, че
периодът е по-малък. В този смисъл е Решение № 72/28.07.2011г. по гр. дело
№ 604/2010 г. на ВКС.
По делото не се установи, периодът да е по-малък от година, за да се
приложи чл. 162 ГПК (Решение № 124 от 09.04.15 г. на ВКС по гр. д. №
4703/14 г., IV г. о.). Напротив от свидетелските показания се установи, че
имотът е ползвал вода от самото му построяване (след 1981 г.), продължило
през 1996 година и до сега (л.105-106 от делото). Следователно правилно е
изчислена сумата за 1 година.
С оглед установеното от заключението на КСТЕССчЕ съдът приема, че е
доказан фактът, че процесната сума е изчислена, съгласно правилата на КЕВР
и пропускателната способност на тръбата. Сумата за главница за незаконно
присъединяване е установена по размер и не се спори от страните.
По отношение на лихвата за просрочие върху тази главница, съдът не
кредитира заключението, както по отговора на въпрос 4 на ответника, така и
по отговора на въпрос 1 на съда, не само поради тяхното противоречие, но и
поради непълност. На първо място отговора на въпрос 4 не установява
периода за забава, за който е начислена лихва. При това положение не може да
се кредитира в тази част. Въпрос 1 на съда установява лихва за забава само за
периода от 15.07.2021 г. до 30.06.2022 г. Не е спорно между страните, че
сумата за нерегламентиран достъп не е платена. Следователно до датата на
предявяване на исковата молба лихва тече. Следователно периода на забава по
който следва да се начисли лихва върху главница от 3 949.80 лева е от датата
на изискуемост на вземането до датата на подаване на исковата претенция –
10.08.2023 г. Съгласно чл.31, ал.2 от ОУ на ответника, потребителите са
длъжни да заплащат начислените суми в 30-дневен срок, след датата на
фактуриране. При това положение след като фактура *********/14.06.2021 г. е
издадена на 14.06.2021 г., то длъжникът изпада в забава на 15.07.2021 г.
Следователно лихвата е от датата на изпадане на забава, на основание чл.86
вр. чл.84, ал.1 ЗЗД - 15.07.2021 г. до датата, преди датата на предявяване на
исковата претенция, на основание чл.115, т. ж ЗЗД – 09.08.2023 г.
При служебно използване на общодостъпни калкулатори за лихва, съдът
установи, че лихвата за забава върху главницата за незаконно присъединяване
3 949.80 лева за периода от 15.07.2021 г. до 09.08.2023 г. е в размер на 871.36
лева.
С оглед уточнението на иска съдът приема, че действителната вола на
ищеца да се признае, че не се дължи не само главницата за незаконно
присъединяване към ВиК мрежата, но и лихвата, начислена по нея. Сумата,
9
която той е посочил в уточнението на исковата молба представлява грешка в
пресмятането, тъй като ищецът, който не е юрист, а е потребител, не е длъжен
и не е могъл да знае датите на изпадане в забава и че лихвата се начислява до
предявяване на иска. При това положение съдът приема, че предмет на делото
е сумата за незаконно присъединяване към ВиК мрежата в размер на
3 949.80 лева, начислена по фактура *********/14.06.2021 г. и лихва за
забава по нея. Ето защо съдът ще се произнесе с диспозитива за
недължимост на сумата в размер на 3 949.80 лева по фактура
*********/14.06.2021 г., както и лихвата за забава по нея: в размер на 906.07
лева за периода от 14.06.2021 г. (дата на съставяне на фактура № *********)
до 10.08.2023 г. (дата на подаване на исковата молба), съгласно написаното в
исковата молба и нейното уточнение, а съгласно действителния размер и
период на лихвата, при служебно определяне - 871.36 лева за периода от
15.07.2021 г. (дата на изпадане в забава по чл.31, ал.1 ОУ на Софийски вода)
до 09.08.2023 г. (деня, преди датата на подаване на исковата молба).
По основание на вземането – реално потребено количество вода
По делото се установи, че по процесната фактура *********/14.06.2021
г. е начислена сума на основание само незаконно (нерегламентирано)
присъединяване, на основание чл.37, ал.1 по реда на чл.35, ал.6 от Наредба №
4/14.09.2004 г. Ето защо е неоснователно възражението на ответника, че
сумата се претендира на основание доставка на реално отчетено потребено
количество вода. Ответникът не успя да докаже, при условията на насрещно
и пълно доказване, правопораждащото си основание за дължимост на сумите,
въведен с ОИМ, а именно, че сумата от 392.48 лева се претендира на
основание потребено количество ВиК. При това положение е безпредметно да
се обсъжда и да се кредитира заключението на КСТЕССчЕ, че монтираният
водомерен е метрологично годен и дали тази сума е по правила по Наредбата
и цени, определени от КЕВР, поради което съдът не ги обсъжда.
Ето защо следва да се установи другото основание, на което ответникът
претендира сумата, а именно незаконното присъединяване.
По основание на вземането – незаконно присъединяване.
По материалноправния въпрос за правното значение на изграждането
и ползването на незаконно отклонение от водоснабдителната и каналната
мрежа, съдът приема, че изграждането на незаконно отклонение от
водоснабдителната и каналната мрежа може да бъде деликт, ако извършителят
или възложителят на работата по изграждането на незаконното отклонение
имат вина. Ако след изграждането деликвентът или последващ ползвател,
който знае за отклонението го ползват и това е деликт (Решение №
320/12.07.2011 г. по гр. д. № 231/2010 на ВКС).
Съгласно приетото в Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. №
4379/2018 г., III г. о., ГК изграждането на незаконно отклонение от
водоснабдителната и канална мрежа е деликт, ако извършителят или
възложителят на работата по изграждането имат вина. За ангажиране
10
отговорността на потребителя при констатирани нарушения на
водоснабдяването в имота му не е необходимо да се установи кой и при какви
обстоятелства ги е извършил, защото при спецификата на услугата
потребителят има общото задължение да се грижи и отговаря за правомерното
водоснабдяване на обекта си. Нарушението следва да е извършено виновно/
умишлено или небрежно/, като вината се предполага до доказване на
противното (Решение № 4/04.06.20114 г.. по гр. д. № 3756/2013 г. на ВКС). В
наредбата е уреден начинът на определяне на обезщетението, когато
поведението на ползвателя е виновно и противоправно - както при отказ на
достъп за отчитане на показанията на измерителните уреди, така и при
извършването на незаконно присъединяване (Определение № 501 от
22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 803/2018 г., III г. о.), както се твърди в
процесния случай.
По въпроса за субекта, на който може да се търси отговорност на
незаконно присъединяване, е налице установена практика на ВКС (по реда на
чл. 290 ГПК ). Приложима е съдебната практика, обективирана в Решение №
4 от 4.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3756/2013 г., III г. о., ГК, според което:
"не е необходимо да се установява кой е извършил нарушаване целостта на
пломбите, физическите въздействия върху водомерите (или е изпълнил
незаконното отклонение) и че това е именно потребителят или лица, за които
същият отговаря, нито кога и при какви обстоятелства е извършено
нарушението. Отговорността възниква за потребителя при извършена
констатация за такива нарушения, а ответникът има това качество, предвид
законното водоснабдяване на останалите свои обекти в същата сграда, за
които има открита партида и е налице договор при общи условия. Последното
произтича от спецификата на услугата и нейната организация, което от своя
страна е обусловило общото задължение на потребителя да се грижи и
отговаря за изправността на съоръженията за отчитане на извършената
консумация на вода. Нарушението следва да е извършено виновно. Относими
са и двете форми на вина - умисъл или небрежност - като вината се
предполага до доказване на противното. Принципът за презюмиране на вината
е общ както за деликтната отговорност, така и за договорната такава. С оглед
на това, в тежест на потребителя е да установи законното присъединяване,
като последното не го освобождава от задължението да уведоми
своевременно ВИК оператора за установените повреди и неизправности. В
този смисъл е и Определение № 501 от 22.06.2018 г. на ВКС по гр. д. №
803/2018 г., III г. о., ГК.
По сходен случай е постановено Решение № 124 от 09.04.15 г. на ВКС
по гр. д. № 4703/14 г., IV г. о., според което незаконното присъединяване към
водопроводните и канализационни системи може да бъде осъществено както
от лице, което е в договорни отношения със снабдителното дружество - тоест,
лице което има качеството на потребител, както е в конкретния случай, така и
от лице, което не е обвързано от договор. Във всеки случай това лице дължи
обезщетение за ползваната вода и канал без измервателен уред.
11
При незаконно / не по установения в наредбата ред/ присъединяване към
водоснабдителната система на ВиК отношенията между потребителя и
водоснабдителния оператор се уреждат съобр. чл. 37 от наредбата -
съответните отклонения се прекъсват, а изразходваните, отведените и
пречистените количества вода се определят по реда на чл. 35, ал. 6 за
едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът е по-малък /в този см.
е р. по гр. д. № 422/13 г. на Добрички ОС, недопуснато до касационно
обжалване с опр. на ВКС, четвърто г. о. по гр. д. № 6736/13 г., р. по гр. д. №
223/10 г. на четвърто г. о., р. по гр. д. № 604/10 г. на четвърто г. о. на ВКС и др.
В този смисъл е Решение № 152 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4379/2018
г., III г. о., ГК.
Между страните не се спори, че от 2019 до 22.03.2021 г. са съставени
няколко контролни листа от ответното дружество, според които е извършено
посещение на процесния имот, дадени са указания за явяване в офис на
ответното дружество, и от посещението е установено, че имотът няма
клиентски номер (л.36-42 от делото). Не се спори, че е съставен Протокол №
КНВ 0017216/08.06.2021 г., съгласно който е начислена сума за незаконно
присъединяване в размер на 3949.34 лева (л.43 от делото). Не е спорно, че
ищецът е сложил собствен водомер, тъй като ответникът отказал да го
присъедини (с оглед изложеното в ИМ и ОИМ). Не е спорно, че след
проверката този водомер е бил сменен с друг, за което ищецът се е подписал и
получил приемно-предавателен протокол (л.100-102 от делото). От
заключението на КСТЕССчЕ се установи, че въз основа на този протокол, е
начислена процесната сума (л.89-102 от делото). Не е спорно, че е станалата
среща между страните в офис на ответника, като същите не постигнали
съгласие по въпроса дали имотът е законно присъединен и следва ли да се
изготви ВиК проект.
Спорен остава въпросът дали е налице отговорността по чл.37, ал.1 по
реда на чл.35, ал.6 от Наредба № 4/14.09.2004 г., т.е налице ли е незаконно
присъединяване и какво представлява незаконно присъединяване.
По този материалноправен въпрос има постоянна практиката на ВКС.
Съгласно решение № 131/04.05.2011 г. по гр. д. № 223/2010 на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, Всяко присъединяване към
водоснабдителната мрежа и ползването й, не по нормативно установения ред,
е незаконно. Според разпоредбата на чл.12 от Наредба №4/2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и ползване на водоснабдителните
и канализационни системи, издадена от МРРБ, нови водопроводни отклонения
се изграждат при условията на глава четвърта ЗУТ. Присъединяването към
водоснабдителната система се извършва последователно чрез: предварително
проучване и уточняване на техническите условия за присъединяване;
сключване на предварителен договор за присъединяване към
водоснабдителната система; изготвяне на инвестиционен проект; сключване
на договор за предоставяне на услугите В и К. Неспазването на тази
процедура за присъединяване и ползване на питейна вода в нарушение на
12
императивните законови изисквания е на общо основание противоправно
деяние.
За установяване на незаконно присъединяване по делото е прието
заключението на съдебно-техническа експертиза по строителството (СТЕ),
което съдът напълно кредитира като обективно, достоверно и пълно. От него
се установи, че строителството на сградата е започнало от 1981 година е
довършено до 1984 г. За къщата има издаден позволителен билет №
112/18.08.1981 г. Водопроводната шахта е разположена в УПИ на ищеца, като
е близо до уличната регулация – до улицата, отколкото до къщата. Водата се
доставя от подцинкована тръба, която е положена в етернитова тръба. За
къщата няма одобрен проект за част ВиК за присъединяване към мрежата
(л.150-162 от делото).
При разпита на вещите лица по двете експертизи се установи, че
асфалтовата настилка на пътя е нова, тъй като е изпълнен проект за подмяна
на водния цикъл на местността. След направения оглед, вещите лица
установяват, че не е компрометирана асфалтовата настилка към имота, така
както е положена при завършване на водния цикъл, същата е здрава. Вещите
лица установяват, че след водния цикъл имотът е присъединен към него.
Вещите лица установяват, че тръбите са стари – над 20 години, поцинковани и
ръждясали (л.142, 167, 168 от делото).
По делото са разпитани свидетели, които съдът напълно кредитира, като
обективни, безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото. Същите
установяват, че имотът е строен преди промените 1989 година и при
построяването му е имало изградена ВиК шахта и присъединен към ВиК
мрежата, защото са ползвали вода. Свидетелстват, че в имота и къщата, се е
ползвало вода от мрежата – за строителство на къща, за поливане на градина,
дървета, през всички години (преди 1989 година до сега) (л.105-106 от
делото).
По делото е представена скица от регулационния план за имота (л.99,
120, 162 от делото в цветен вариант). По делото е приета комбинирана
скица (л.118-119 от делото), както и архитектурен план на къщата (л. 121-128
от делото). Всички те са сверени в оригинал, съгласно констатация от о.с.з.
(л.141 от делото). Видно от тях, всички те са издадени преди 1989 година,
заверени са от съответните длъжностни лица (архитект на района, отделна
благоустройство) и съдържат необходимите печати и държавни марки, което
свидетелства, че са одобрени от органите. Видно от извадката от
регулационния план, който съдържа 4 марки, УПИ е присъединен към уличен
водопровод. Скицата съдържа необходимите печати, марки и подписи.
Материалната и формалната доказателствена сила на тези документи не е
оборена от ответника, поради което съдът ги кредитира напълно. Съгласно чл.
51, ал. 1 ЗТСУ, независимо коя редакция, утвърждава принципът, че
застроителният и регулационен план се придружава от планове-схеми за
комуникационно-транспортната мрежа, за водоснабдяване, канализация,
13
електрификация и при нужда, топлоснабдяване, газоснабдяване,
телефонизация, радиофикация и др. При това положение, след като в
извадката от регулационния план е отбелязано, че имотът е присъединен към
уличния водопровод, то съдът приема, че същото е изградено съгласно тогава
действащите закони. Фактът, че е отразен в регулационния план, е основание
да се приеме, че е налице законно присъединяване към ВиК мрежата.
С оглед установените факти по делото, съдът направи доказателствен
извод, че преди подмяната на водния цикъл и след него, имотът е бил
присъединен към ВиК Мрежата, т.е. нова не е ново присъединяване, което да е
станало през 2021 година – констатацията на ответника, а е преди това. След
като има издаден позволителен билет от 1981 г. за строителство и имотът е
УПИ (парцел), то същият е бил свързан към електропреносната мрежа, ВиК
мрежата и телекомуникациите (б тогава), което именно осъществява
функцията на регулацията на парцела (чл.41 ЗТСУ).
Съгласно чл. 83, ал.1 от Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство (отм.), издадена от министъра на
строежите и архитектурата, обн., ДВ, бр. 69 от 2.09.1977 г. и бр. 70 от
6.09.1977 г., сградите се съоръжават технически с водопроводи, с
канализационни, отоплителни, силно и слаботокови, телефонни, колективни
радио-телевизионни и гръмоотводни и други уредби и инсталации съобразно
действуващите за тях правила, норми, нормативи, стандарти и изисквания.
Позволителният билет е за жилищна сграда, което според чл.83, ал.1 от
цитираната Наредба е следвало да бъде свързана към ток, вода и телефон.
Същото се извежда по аргумент от чл.109 ПЗТСУ, според който
строителството извън регулация е позволено, само ако за обекта са осигурени
източници за водоснабдяване. По аргумент от по-голямото, следва, че за
всички урегулирани имоти с план за застрояване, с издадено разрешение за
строителство, са задължителни да бъдат присъединени към ВиК мрежата, а
ако това не е така – то няма да бъдат регулирани и да има издаден
позволителен билет за строеж. В процесния случай има издаден такъв и е
налице регулация на имота, поради което е налице извод, че имотът е бил
присъединен на законно основание, с оглед издадения позволителен билет.
По време на строителството на къщата (1981 г. до 1996 г.) са действали
следните благоустройствени закони: ЗТСУ (1973 г.) ППЗТСУ (1973 г.)
Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство
(1977 г.).
Съгласно чл. 40, ал.1 ЗТСУ сгради и постройки се застрояват в
строителните граници на населените места, съгласно чл.55 ЗТСУ строежи
могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон и
разпоредбите по неговото приложение.
Съгласно чл. 189, ал.1 ППЗТСУ (Обн. - ДВ, бр. 62 от 1973 г.) отклонения
от общите мрежи за свързване на благоустройствените съоръжения с отделни
недвижими имоти се изграждат и поддържат от народните съвети, съответно
14
от специализираните ведомства или техни стопански предприятия за тяхна
сметка, а съгласно ал.2 отклоненията от водопроводи и канализации за
свързване с отделни недвижими имоти се изграждат и поддържат за сметка на
собствениците, съответно за сметка на учрежденията, стопанските и
обществените организации, които стопанисват и управляват имотите.
Следователно към момента на регулиране на парцела и издаване на
разрешението за строителство, задължение на ответника е да състави и
изпълни ВиК проект за присъединяване на процесния имот към уличния
водопровод, а собствениците на имоти е следвало да изградят тръбите от
разклонението от уличния водопровод до захранването на двора, т.е. от
уличната регулация до мястото в парцела. При това положение, ответникът е
този който следва да представи документите за ВиК проект, а не да твърди, че
ищецът е незаконно присъединен. Ответникът не представи техниеската
документация.а.
Съгласно чл. 226 ППЗТСУ, действал от 1973 г. до 1996 г., разрешение за
строеж се издава по писмено искане на инвеститора (учреждение, стопанска
или обществена организация, собственика на имота или лице, което има право
да строи в чужд имот). В искането се означават точно строителните работи,
които ще бъдат извършени.
Едва след 1996 г. се добавя, че към Заявлението за строеж се придружава
от документите по чл. 220, ал. 2 ППЗТСУ
Съгласно чл.220, ал.1 ППЗСТУ (1996 г.) главният архитект одобрява
работния или техническия архитектурен проект за строителство на сграда.
Съгласно чл.220, ал.2 ППЗТСУ, същият съдържа: 1. документи за
собственост, включително и документи за уредени сметки по регулация, ако е
необходимо; 2. скица (виза) за проучване и проектиране - копие от действащия
подробен градоустройствен план, издадена от главния архитект на общината
или от упълномощено от него длъжностно лице, в която се указват всички
необходими точни мерки, коти, разстояния и условия. 3. три копия от
проекта, който съдържа най-малко архитектурна част и части - конструктивна,
трасировъчен план и вертикална планировка, необходимите проектни части
на инсталациите, без които строежът не може да се ползва по
предназначение, проект за организация и изпълнение на строителството, ако е
необходимо, както и технологична част за строежите, в които се предвижда
производствена или друга технология. Всяка част включва обяснителна
записка, чертежи и изчисления, изработени и подписани от правоспособни
архитекти и инженери, и се съгласува от компетентните органи на
техническата служба на общината.
Съгласно чл. 233 (Обн. - ДВ, бр. 62 от 1973 г.) исканията за разрешаване
на строежи се правят до съответния народен съвет. Искането се придружава от
следните книжа: 1. документ за собствеността на имота, съответно за правото
да се строи в него, съгласно действуващите разпоредби, а за селата, когато
няма документ за собственост - удостоверение по чл. 56, ал. 4 от закона; 2.
15
документ за имотното, семейното и жилищното положение на молителя и на
членовете на неговото семейство; 3. скица-копие от регулационния план за
парцела с трасировъчни данни и означение за наличните сгради и постройки в
него и в съседните парцели; ако има план за вертикално планиране или са
нанесени хоризонтали, скицата трябва да съдържа и съответните коти;
установените такси се събират само за частта от скицата, която обхваща
парцела на инвеститора; 4. скица за начина на застрояването съобразно
застроителния план или в съответните случаи - съобразно
кварталнозастроителната разработка; 5. архитектурен работен проект със
сметка за стойността на строежа; при задължително установена височина на
сградите проектът трябва да бъде съставен за тази височина; 6. конструктивен
проект.
Следователно, по ЗУТ и ППЗТСУ преди 1996 г., т.е. от 1973 г. до 1996 г.,
към архитектурния план не се е изисквало отделен проект – част ВиК. Едва с
измененията на ППЗТСУ и новият ЗУТ през 1996 г. се изисква такъв проект.
Нормите са императивни. При липса на представени книжа или неодобрен
архитектурен и работен проект, то разрешение за строителство по чл.56 ЗТСУ
не се издава. При издадено такова разрешение, имотът документите са били
изрядни, включителнно и в част ВиК. От заключението на СТЕ се установи, че
към момента на одобряване на архитектурния проект през 1981 г. не се е
изисквал отделен проект по част ВиК. За издаване на позволителния билет се
били представени документите по чл.223 ППЗТСУ (редакция към 1981 г.).
Изпълнени били изискванията на чл.189, ал.2 ППЗТСУ (редакция към 1981 г.)
(л.153-154 от делото).
След като има одобрен архитектурен проект (марка, подпис на
длъжностно лице и печат на народен съвет) и издаден позволителен билет
(разрешение за строеж) (марка, подпис и печат на НС), то съдът направи
доказателствен извод, че за имота има одобрена част за ВиК присъединяване,
която не е отделна от целия проект, а е заедно в него (бел. м. не толкова
сложно, както е по сега ЗУТ). Присъединяването е направено на законно
основание, съгласно действащите тогава благоустройствени правила и
издадени строителни книжа. След като имотът фактически е присъединен към
уличния водопровод и това е законно (съгласно действащите тогава правила –
1981 до 1996 г.), съгласно представените строителни книжа и СТЕ, то ищецът
успя да докаже, че имотът е законно присъединен към ВиК мрежата. Не е
налице незаконно присъединяване и съответно не е налице основание за
начисляване на процесната сума на основание чл.37 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
На следващо място, в Решение № 42/10.04.2018 г. по гр. д. № 2189/2017
г. на ВКС е отговорено на въпроса: Прилагат ли се разпоредбите на Наредба
№ 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, при откриване на индивидуална партида за присъединяване към
16
водоснабдителната мрежа на обект в сграда с изградена водопреносна
инсталация преди влизане в сила на наредбата? Отговорено е, че наредбата се
отнася само до хипотези на присъединяване на новоизградени обекти към
водоснабдителната мрежа, респ.обекти, които преди влизане в сила на
наредбата не са били водоснабдени. Разпоредбата на чл.12 урежда изрично
изграждането на нови водопроводни отклонения при условията на Глава ІV от
ЗУТ и присъединяването на обектите към водоснабдителната система.
С оглед свидетелските показания, съдът направи доказателствен извод,
че преди подмяната на водния цикъл и след него, имотът е бил присъединен
към ВиК Мрежата, т.е. нова не е ново присъединяване, което да е станало през
2021 година – констатацията на ответника, а е преди това. При това
положение, ответникът неоснователно е изискал от ищеца да представи
проект за ВиК присъединяване към мрежата, при положение, че се установи,
че имотът е вече бил присъединен към него. Следователно за имота на ищеца
не е било необходимо да се представя проект за присъединяване по сега
действащата Наредба. Първо това не го е изисквал закона. Второ, с
издаденото разрешение за строеж имотът е бил присъединен на законно
основание.
Присъединяването не се осъществява по реда на Наредба № 4, тъй като
имотът не е новоизграден. При наличие на изградено водопроводно
отклонение от уличния водопровод, предоставянето на тези услуги не е
свързано с изграждане на ново такова по реда на чл.12 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., при което приложение следва да намери разпоредбата на чл.11,
ал.4 - поставяне на индивидуален водомер в изградената водопроводна шахта,
като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалния водомер ще бъдат задължение на потребителя /чл.11, ал.5 от
наредбата/. В този смисъл е Решение № 42/10.04.2018 г. по гр. д. №
2189/2017 г. на ВКС. При това положение ответникът е следвало да открие
нова партида и да постави нов водомер за ищеца, без да изиска
присъединяване по реда на Наредбата.
Липсата на партиден номер не е факт, че имотът е присъединен
незаконно, а доказателство, че в архива на дружеството не се пазят
необходимите данни. Дали е било поради действия станали сега или към
момента на приватизацията на комуналното дружество, това е извън предмета
на изследване по делото.
При това положение, при подадена молба от ищеца за откриване партида
на името му, ответното дружеството е следвало да го изпълни, а не да дава
указания за представяне на ВиК проект. Съдът приема, че дадените указания
от ответното дружество представляват незаконосъобразни и неравноправни
действия спрямо ищеца, който е потребител на комунални услуги.
Изискванията на ответника създават положение, което затруднява
упражняването на законни права на ищеца за достъп до вода до собствения му
имот (чл.2а, ал.1, т.2 от Закона за водите и чл.3, ал.1 от Закона за
17
водоснабдителните и канализационните услуги) Тези изисквания са
необичайно големи и необосновани, с оглед фактите по случая и се явяват в
противоречие със Закона за защита на потребителите. При това положение
незаконосъобразно ответникът е отказал откриване на собствена партида на
името на ищеца. Извършвайки това ответникът е изпаднал в забава (чл.95
ЗЗС) и като такъв няма право да начислява вода, на основание чл.37 от
Наредбата – за незаконно присъединяване. Ищецът е положил дължимата
грижа на добрия стопанин да уведоми ответника за промяна на собствеността
и да открие партида. Незаконосъобразният отказ на ответника да открие
партида на ищеца като нов собственик превръща последващо начисляване на
суми за незаконно свързване (с оглед факта, че е направено, тъй като е
установено, че ищецът няма партида, а ползва вода по стари етернитови и
поцинковани тръби) неоснователно, тъй като ищецът е в забава, поради
своето противоправно поведение – отказ. При забава на ищеца, същият носи
отговорността от своето противоправно поведение (чл.95-96 ЗЗД). При това
положение същият не е имал основание да приложи чл.37 от Наредбата,
защото ищецът е ползвал вода, поради незаконосъобразни действия на
ответника.
В допълнение на изложението следва да се отбележи, че първата наредба
за присъединяване към ВиК мрежата е Наредбата за ползуване на
водопроводите и канализациите (обн., Изв., бр. 37 от 1962 г.; изм. и доп., ДВ,
бр. 30 от 1964 г.; бр. 64 от 1965 г. и бр. 75 от 1970 г.). След тази наредба е
издадена Наредба № 9 за ползуване на водоснабдителните и
ианализационните системи от 1987 г. (Обн. ДВ. бр.88 от 13 Ноември 1987г.,
отм. ДВ. бр.77 от 23 Септември 1994г.).
След справка в книгите за публикувани издадени ДВ в Столична градска
библиотека, съдът установи, че съгласно чл.5, ал.3 от Наредба (1962 г.),
действала по време на строежа на къщата (1981-1984) отклоненията от
уличния водопровод се строят и преустройстват въз основа на разрешение,
издадено от предприятието, което поддържа и експлоатира водопровода.
Съгласно чл.5, ал.3 от Наредбата (1987 г.), разрешението за
водопроводни отклонения е валидно до изтичането на срока за застрояване на
парцела съгласно чл. 238 от Правилника за прилагане на Закона за
териториално и селищноустройство (ППЗТСУ) (обн., ДВ, бр. 62 от 1973 г.,
изм. и доп., бр. 24 от 1975 г., бр. 87 от 1976 г., бр.37 от 1978 г., бр. 7 и 44 от
1980 г.; доп., бр. 38 от 1983 г.; изм. и доп., бр. 48 от 1985 г. и бр. 53 от1987 г.).
Съгласно чл.238 ППЗТСУ, действащ към 1981 г, правомощие на строеж
се губи, ако в продължение на три години от издаването на позволителния
билет, сградата не се завърши в груб строеж.
При систематичното и хронологично тълкуване на цитираните
разпоредби се установи, че отклонението от уличния водопровод се извършва
въз основа на разрешение, като това разрешение се съхранява от съответното
експлоатационно дружество, съгласно Наредбата от 1962 г. и тази от 1987 г.
18
След 1987 г., това разрешение за ВиК присъединяване се погасява заедно с
правото да се строи в имота, ако сградата не е построена в тригодишен срок,
от издаване на позволителния билет. При това положение, идеята на
законодателят е била една и съща. Ответното дружество като
експлоатационно следва да пази своя архив и да предостави съответното
разрешение за ВиК отклонение. По делото се установи, че процесната сграда е
построена в периода от издаване на позволителния билет 1981 година до 1984
г. При това положение, разрешението за присъединяване не е погасено и
сградата е въведена в експлоатацията, което изисква ВиК. При приета сграда,
краен елемент от фактическия състав, то са налице и предходните елементи, а
именно преседяване към ВиК и Електро- мрежа.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че ответникът не успя да докаже
вземането си по основание. Не е налице незаконно присъединяване и не се
доказа сумите да са начислени на основание реален отчет на реално
количество вода. Ответникът не е имал право да приложи чл.37 от Наредбата.
Ищецът успя да обори твърдения на ответника, че имотът е присъединен
незаконно, както и че процесната сума е само начислена по чл.37 от
Наредбата, а не и на основание реален отчет. При това положение съдът
приема, че искът е доказан. Следва да бъде уважен изцяло.
Ето защо, следва да се признае да установено, по предявения от Б. Д. Г.,
ЕГН ********** адрес за призоваване: гр. Банкя, Столична община, ул. .... 61
срещу „с в АД, ЕИК ......., адрес: гр. София, р-н Красно село, Бизнес център
Интерпред Цар Б., бул."Цар Б. III", .., отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК, че Б. Д. Г., ЕГН ********** не дължи на „с в
АД, ЕИК ....... сумата за незаконно присъединяване към ВиК мрежата в
размер на 3 949.80 лева, начислена по фактура *********/14.06.2021 г. и
лихва за забава по нея: в размер на 906.07 лева за периода от 14.06.2021 г.
(дата на съставяне на фактура № *********) до 10.08.2023 г. (дата на подаване
на исковата молба), съгласно написаното исковата молба и нейното
уточнение, а съгласно действителния размер и период на лихвата, при
служебно определяне - 871.36 лева за периода от 15.07.2021 г. (дата на
изпадане в забава по чл.31, ал.1 ОУ на Софийски вода) до 09.08.2023 г. (деня,
преди датата на подаване на исковата молба).
По давността
Доколкото давността възниква за сума, начислена на законно основание,
то при отхвърлен иск, поради липса на основание, е безпредметно да се
обсъжда давност.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Претендира разноски, съгласно представен списък по чл.80
ГПК (л.163 от делото): 192.44 лева държавна такса (л.15 от делото) и
600.00 лева депозит за вещо лице (л.146 от делото). Общия размер на
разноските е 792.44 лева.
19
Ето защо „с в АД, ЕИК ......., адрес: гр. София, р-н Красно село, Бизнес
център Интерпред Цар Б., бул."Цар Б. III", .. следва да бъде осъдена да
заплати на Б. Д. Г., ЕГН ********** адрес за призоваване: гр. Банкя,
Столична община, ул. .... 61 сумата от 792.44 лева (седемстотин деветдесет и
два лева и четиридесет и четири стотинки), представляващи разноски по гр. д.
№ 44998/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от Б. Д. Г., ЕГН
********** адрес за призоваване: гр. Банкя, Столична община, ул. .... 61
срещу „с в АД, ЕИК ......., адрес: гр. София, р-н Красно село, Бизнес център
Интерпред Цар Б., бул."Цар Б. III", .., отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, че Б. Д. Г., ЕГН ********** не
дължи на „с в АД, ЕИК ....... сумата в размер на 3 949.80 лева, начислена по
фактура *********/14.06.2021 г. и лихва за забава по нея: в размер на
906.07 лева за периода от 14.06.2021 г. (дата на съставяне на фактура №
*********) до 10.08.2023 г. (дата на подаване на исковата молба), съгласно
написаното исковата молба и нейното уточнение, а съгласно действителния
размер и период на лихвата, при служебно определяне - 871.36 лева за периода
от 15.07.2021 г. (дата на изпадане в забава по чл.31, ал.1 ОУ на Софийски вода)
до 09.08.2023 г. (деня, преди датата на подаване на исковата молба).
ОСЪЖДА „с в АД, ЕИК ......., адрес: гр. София, р-н Красно село, Бизнес
център Интерпред Цар Б., бул."Цар Б. III", .. да заплати на Б. Д. Г., ЕГН
********** адрес за призоваване: гр. Банкя, Столична община, ул. .... 61
сумата от 792.44 лева (седемстотин деветдесет и два лева и четиридесет и
четири стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 44998/2023 г. по описа
на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20