Р Е Ш Е Н И
Е
№ 16.06.2010 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд ХХ граждански състав
На четиринадесети юни две хиляди и десета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕЧЕВ
при секретар И.Г.
изслуша докладваното от съдията Иван Дечев
гражданско дело № 1996/2010 г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 8
и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/. Образувано
е по молба на Р.Д.Х., ЕГН ********** и К.Б.С., ЕГН **********,***, за издаване на заповед за незабавна
защита срещу осъществено по отношение на молителите домашно насилие от страна на Д.Б.С.,
сина на Р. и брат на К., с настоящ адрес к-с Слънчев бряг, ваканционно селище
”Ирис”, вх.Д, ет.3. В молбата е
изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното домашно насилие, а именно: Д.С.
след завръщането си в България е започнал да предявява претенции към
апартамента, в който молителите живеят и да осъществява физически и психически
тормоз над тях. Искал майка му да продаде апартамента, защото имал нужда от
пари. Молителката твърди, че с нея се е държал изключително грубо и я наричал с
обидни думи. Стигнало се дотам, че тя подала няколко жалби до полицията и синът
й бил многократно предупреждаван от органите на реда. С времето отношенията им
все повече се влошавали, дори на Бъдни вечер Д. дошъл и нанесъл побой над
малкия син К., след което молителите сменили бравата на вратата. От края на
февруари ответникът започнал да влиза в блока като явно позвънявал на някой от
съседите, за да му отворят, блъскал с юмруци по вратата на апартамента и крещял
обидни думи. Молителите твърдят, че на 15.03.2010 г. около 17,30 часа очаквали приятелката на К. да
дойде, като през това време той спял. Тя позвънила на домофона и майката
отворила вратата на апартамента, като чакала момичето да влезе. Малко след това
Д., който изчаквал на площадката между етажите, издърпал вратата, изблъскал
майка си, като тя твърди, че крещял ”мишки, прости, тъпи, малоумници, какво се
криете, за като искам ще вляза с касата на вратата”, после влязъл в стаята на К.,
който още лежал като го сграбчил с викове ”педераст”, ”некадърник”, ”малоумник”
и започнал да го удря. Блъснал и майка си, като я хванал грубо за ръката. Тя
успяла да викне полицията, като Д. избягал, щом разбрал това. На същата дата,
непосредствено след инцидента Р. колабирала в ръцете на К. и приятелката му.
Оттогава твърди, че живее в непрекъснат страх и получава задушаващи болки в
гръдния кош. С молбата се претендира налагане на мерки за защита
по чл.5, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗЗДН.
Към молбата са приложени декларации за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изцяло преповтарящи описаната по-горе фактическа обстановка. Моли се за издаване на заповед за незабавна защита.
С определение от 23.03.2010г. съдът е постановил да се издаде заповед за незабавна защита, като е наложил следните мерки: задължил е ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите и му е забранил да приближава жилището им, както и местата за социални контакти и отдих.
В съдебно
заседание молбата се поддържа чрез процесуалния представител. Претендират се
разноски.
Ответникът,
редовно уведомен при условията на чл.47, ал.5 ГПК, не се явява. Назначеният му
особен представител заявява, че искането за налагане на максимален размер глоба
не е основателно, защото би довело до нови конфликти между страните.
Образуваното съдебно производство е допустимо, тъй като молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10, ал.1 ЗЗДН.
Разгледана
по същество, молбата се явява и основателна.
Съдът намира, че молителите
са провели успешно пълно и главно доказване на твърдяното от тях домашно
насилие. Представените от тях декларации по чл.9, ал.3 ЗЗДН имат качеството на
годно доказателствено средство по силата на закона. Същите са пълни и подробни,
в тях ясно е описан конкретният случай на домашно насилие на 15.03.2010г.
Декларациите се
подкрепят и от ангажираните гласни доказателства.
От показанията на
св. Данданова, съседка на молителите, се установява, че ответникът е тормозил
не само майка си, но е притеснявал и съседите. Имал за цел бързо за забогатее,
като спечели пари отнякъде. Ето защо искал да продаде апартамента на майка си,
за да си оправи живота с парите от продажбата. Свидетелката дори твърди, че
искал да фалшифицира документите, като по този повод тя казала на Р. да й даде
за съхранение оригинала на нотариалния акт за по – сигурно. През март 2010г.
ответникът чакал на входа някой да отвори вратата, за да може да влезе.
Свидетелката го видяла как чака, после влязъл в блока. Данданова не е видяла след
това какво е станало. По принцип заявява, че е чувала Д. да крещи на майка си и
на брат си и да ги обижда с груби думи, но не е виждала лично физическа
разправа между тях, а за такава е чувала само по разкази.
Св. Д., също съседка
на страните, чула към края на миналата година силни викове и крясъци в блока.
Като излязла от жилището си, чула Д. да вика и обижда майка си с думите ”курва,
нескопосница, некадърница” и да казва, че апартаментът бил негов. Молителката
викала „не удряй”, но свидетелката не знае за кого се отнасяло, тъй като не
била пряк свидетел. После чула стъпки и видяла Д. да минава покрай нея като
фурия, като ударил зверски една от пощенските кутии. Свидетелката е очевидка и
на случка между страните през месец март тази година. Тогава видяла ответника
да се върти напрегнат на стълбищната площадка. След това започнало голямо
блъскане, чувало се, че има бой в къщата на Р.. Свидетелката това го видяла
през вратата, която била отчасти отворена. Видяла, че Д. посяга на брат си,
крещи и вика. Наричал брат си ”некадърник, неспособник, нехранимайко”. Отново
обиждал майка си, заплашил я да я изхвърли от жилището. Когато дошла полицията,
той избягал, като отново счупил пощенската кутия.
При горните данни съдът намира за доказано извършването
на домашно насилие спрямо молителите на 15.03.2010г. Установи се, че на тази
дата ответникът е влязъл с насилие в жилището на майка си, крещял е обиди,
псувал е и удрял брат си, като грубо е блъскал молителката Р.. При идването на
полицията ответникът избягал и от тогава не се е завръщал. Налице е осъществено
физическо и психическо насилие по смисъла на чл.2 ЗЗДН. Случаят е напълно
доказан при съвкупната преценка на подадените декларации и на казаното от
свидетелките, едната от които е очевидка на насилието. Разказът на св. Д. е
достоверен, последователен и логичен, същата безпротиворечиво излага
възприятията си за обидите и грубото отношение на Д. към майка му, както и за
побоя, който е нанесъл на брат си. Макар свидетелката да не помни точната дата
на събитието, показанията й са в синхрон с описаното в декларациите, поради
което съдът прави извод, че е възприела именно процесния случай. Що се касае до
св. Данданова, същата не е пряк очевидец на станалото, но показанията й
съвпадат с показанията на св. Д. относно момента, в който ответникът се е
навъртал пред входа и чакал някой да му отвори.
Установеното по
делото поведение на ответника не е инцидентно, а е по – скоро практика. Това е
видно както от показанията на свидетелите, така и от двете постановления на
прокуратурата за отказ да се образува наказателно производство, в които е
записано, че Д. е изнудвал майка си за пари и е отправял обиди и закани към
нея. Действията му са законово и морално
укорими, още повече че са отправени до много близки роднини, с които би
трябвало да го свързва обич, уважение и разбирателство. Ето защо съдът намира,
че следва против ответника С. да се наложат следните мерки за защита: да бъде задължен
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителите и да
му се забрани да приближава на по – малко от 100 метра жилището им,
местоработата и местата за социални контакти и отдих. Мерките за защита, като
се изключи задължението за въздържане от домашно насилие, законът разпорежда да
се налагат за определен срок, който е определен от три до 18 месеца – чл.5,
ал.2 ЗЗДН. Настоящият съдебен състав счита, че мерките следва да бъдат наложени
за срок, близък до максимума, тъй като е установено, че ответникът системно е
тормозел майка си с користни цели, като е искал тя да се откаже от апартамента
си в негова полза и не е показал досега разкаяние за поведението си, въпреки че
за действията му са станали достояние и на прокуратурата. Ето защо съдът
намира, че срок от 14 месеца е подходящият срок за налагане на мерките за
защита. Срокът е достатъчно дълъг, за да
даде защита на молителите и същевременно да подтикне ответника към преосмисляне
на поведението си.
Съдът намира, че
не следва да се налага мярката ”отстраняване на извършителя от съвместно
обитаваното жилище”, тъй като ответникът отдавна не живее с майка си и брат си.
Молителката Х. сама заявява в съдебно заседание, че синът й Д. не живее в
жилището от юни 2008г. След като не живее заедно с молителите и то от дълго
време, явява се безпредметно съдът да постанови ответникът да бъде отстранен от
жилището. Мярката е неадекватна към процесния случай, понеже не е налице
съжителство между страните. Освен това с решението на ответника ще бъде
забранено да приближава на по – малко от 100 метра жилището, местоработата и
местата за социални контакти и отдих на молителите, така че и по този начин ще
се защити неприкосновеността на апартамента, в който живеят. По тази причина
молбата за защита в тази част следва да се отхвърли.
С оглед изхода на
делото, на основание чл.5, ал.4 ЗЗДН на ответника следва да бъде наложена глоба
в размер на 400 лева. Следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и
държавна такса в размер на 30 лева съобразно чл.3 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В полза на
молителите трябва да се присъдят и направените разноски в размер на общо 300
лева, от които 200 лева адвокатско възнаграждение и 100 лева възнаграждение за
особен представител на ответника.
Мотивиран от
горното Бургаският районен съд
Р Е Ш
И:
НАЛАГА мерки за защита на Р.Д.Х., ЕГН ********** и К.Б.С., ЕГН **********,***, от осъществено спрямо тях домашно насилие на 15.03.2010г. от страна на Д.Б.С., с ЕГН **********, с настоящ адрес к-с Слънчев бряг, ваканционно селище ”Ирис”, вх.Д, ет.3, като:
ЗАДЪЛЖАВА Д.Б.С., с ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р.Д.Х., ЕГН ********** и К.Б.С., ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на Д.Б.С., с ЕГН ********** да приближава на по – малко от 100 метра жилището на молителите Р.Д.Х., ЕГН ********** и К.Б.С., ЕГН ********** ***, както и местоработата им и местата за социални контакти и отдих за срок от 14 /четиринадесет/ месеца.
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Р.Д.Х.,
ЕГН **********
и К.Б.С., ЕГН ********** за налагане на мярка за защита, изразяваща се отстраняване
на извършителя от съвместно обитаваното жилище.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ съдебна заповед за защита.
УКАЗВА на
полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
Предупреждава
Д.Б.С., с ЕГН ********** за последиците от неизпълнението на заповедта – на
осн. чл.21, ал.3 ЗЗДН при неизпълнение
на заповедта, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
незабавно уведомява органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Д.Б.С., с ЕГН ********** да
заплати глоба в размер на 400 лева по сметка на БРС.
ОСЪЖДА Д.Б.С., с ЕГН ********** да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 30 лева.
ОСЪЖДА Д.Б.С., с ЕГН ********** да заплати на Р.Д.Х., ЕГН ********** и К.Б.С.,
ЕГН ********** сумата от 300 лева разноски по делото.
Заповедта
и препис от решението да се връчат на страните и да се изпратят служебно на РПУ
по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.
Решението подлежи
на обжалване в 7 – дневен срок от връчването му пред Бургаския окръжен съд,
като обжалването не спира изпълнението на заповедта.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: