Р
Е Ш Е
Н И Е № 209
гр.Кюстендил, 11.10.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в публичното съдебно
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
с участието на секретаря Лидия Стоилова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело №
54 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.215,
ал.1 от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК.
Д.Г.П. *** обжалва
Виза за проектиране с № 11/26.01.2021г., издадена
от главния архитект на Община Кюстендил. Релевирани са основанията по чл.146, т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК.
Твърди се,
че оспорената виза
за проектиране противоречи на
изискванията за форма по чл.140, ал.2 от ЗУТ, а материалноправната незаконосъобразност на същата се обосновава с доводи
за липса на учредено право на строеж в полза на възложителя, респ.
липса на съгласие, отразено в договор в нотариална форма по чл.183, ал.1
от ЗУТ за допълващото застрояване от
страна на жалбоподателката като съсобственик на имота – предмет на
проектираното строителство. Прави се
искане за отмяна на оспорения акт. Претендират се
деловодни разноски.
Ответникът – главният архитект на
Община Кюстендил, чрез процесуалния си представител юрк. М.Ц., изразява становище
за неоснователност на оспорването. Развива съображения за законосъобразност на визата за проектиране
като издадена от компетентен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание
по чл.140, ал.2 от ЗУТ, както и в съответствие с нормативните изискванията на чл.41, ал.2 и чл.46 от ЗУТ. По отношение на възражението в жалбата за необходимостта
от съгласие на съсобственика за проектираното застрояване, се сочи, че същото
би било нужно в по-късен етап от процедурата при инвестиционното проектиране и разрешаване
на строителството. Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице В.Т.Н. ***
не изразява становище по жалбата.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа
страна:
Оспорената Виза за проектиране № 11/26.01.2021г., издадена на осн. чл.140, ал.1 и ал.2, чл.147, ал.1,
т.1 и ал.2, чл.41, чл.42, ал.2 и
чл.46 от ЗУТ от главния
архитект на Община Кюстендил,
е за изграждане на строеж „второстепенна
постройка от допълващото застрояване – лятна кухня“ с калкА.
стена до плътна ограда в УПИ V-2267, кв.124 по план за регулация на гр. Кюстендил, ПИ с
идентификатор 41112.504.54 по КК на гр.
Кюстендил, във връзка с което се
предвижда представяне на становище на
инженер – конструктор на осн. чл.147, ал.2 от ЗУТ; документи за законността на
сградите в имота и договор в нотариална форма с останалите
собственици на имота. В издадения акт органът
е определил устройствени показатели и изисквания за проектираното застрояване,
както следва: максимална етажност /височина – 1ет./ - височина, покриваща
плътната ограда съгласно чл.46, ал.2 от ЗУТ; плътност на застрояване – от 20%
до 60%; интензивност на застрояване
/Кинт./ - 0,5 до 1,2; необходима озеленена площ – от 40% до 60%, като 1/3 от
нея трябва да бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност.
В комбинираната скица –
неразделна част от издадената виза за проектиране по чл.140, ал.2 от ЗУТ, са
нанесени налични сгради и постройки в имота и в съседните имоти, граници и
линии на застрояване, вкл. предвиденото допълващо застрояване за съсобственика на имота.
Издаденият акт е съобщен на
жалбоподателката с писмо изх. № УТ-20-1468/02.02.2021г., което е получено на
04.02.2021г., видно от приложеното по делото известие за доставяне.
Жалбата е подадена
на 15.02.2021г., т.е. в срока по чл.215, ал. 4 от ЗУТ.
Оспорената виза е издадена в
административно производство, инициирано със заявление вх. №
УТ-20-1468/09.12.2020г. на В.Т.Н. съдържащо
искане за издаване на виза за проектиране за обект лятна кухня.
Заявителят се легитимира като собственик
на ½ ид. ч. от ПИ с идентификатор
41112.504.54 по КККР на гр. Кюстендил, УПИ V-2267, кв.124
по план за регулация на гр. Кюстендил с площ от 421 кв.м., както и на
самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.504.54.1.2 по КККР –
втори етаж от масивна жилищна сграда, построена в ПИ, с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 53, том І, рег. № 1343, дело № 52 от 2020г.,
а към заявлението е приложил скица № 15-607728/10.07.2020г., изд. от СГКК –
Кюстендил и схема-предложение за издавена на виза за проектиране.
От представените към жалбата и
административната преписка документи е видно, че жалбоподателката Д.Г.П. е придобила право на собственост върху ½
ид. ч. от ПИ с идентификатор 41112.504.54 по КККР на гр. Кюстендил, УПИ V-2267, кв.124 по план за регулация на гр. Кюстендил, както
и на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 41112.504.54.1.1 по КККР –
първи етаж от масивна жилищна сграда, построена в ПИ, по наследяване от майка
си С. Д. М. / вж. удостоверение за наследници
от 02.02.2021г. на л.13 от делото/ и по силата на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 161, том І,
рег. № 5049, дело №133 от 2017г. с продавач З. Г. Б. /наследник на С. Д. М./.
В съдебното производство е прието
експертно заключение вх. № 3211/05.07.2021г., допълнено със заявление вх. №
3878/09.09.2021г. и заверена скица-извадка от ПЗ, на вещото лице арх. А.А.. Констатациите на съдебния експерт в
заключението и при изслушването в съдебно заседание са следните: с оспорената
виза за проектиране се допуска ситуиране
на две постройки от допълващото застрояване, разположени калканно долепени до
съществуващата ограда в имота при устройствени показатели, описани във визата; съобразно
действащия ПУП-ПЗ, в зоната, в която попада процесния УПИ V-2267, кв.124, се предвижда
малкоетажно застрояване при устройствени показатели както следва: максимална
етажност /височина – 2-3/; плътност за застрояване - 40%; интензивност на застрояване
/Кинт./ - до 1,0 и необходима озеленена площ – минимум 40%, като 1/3 от нея
трябва де бъде осигурена за озеленяване с дървесна растителност; в ПУП не са предвидени постройки на
допълващото застрояване за процесния УПИ,
а е отразена единствено съществуващата в имота жилищна сграда; устройствените
показатели в оспорената виза за
плътност и интензивност на застрояване
са по-високи от тези в действащия ПУП, но са съобразени с изискванията
на чл.19 от Наредба № 7
от 22.12.2003
г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
В съдебно заседание при
изслушване на заключението, вещото лице сочи, че ако се реализира допуснатото с
визата застрояване, то няма да се
надвиши плътността на застрояване от 40%, предвидена с действащия ПУП.
Съдът счита експертното
заключение за обективно, съответстващо на писмените доказателства по делото, а и
страните не го оспорват.
Преценката на установената
фактическа обстановка, води до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.215,
ал.4 от ЗУТ от съсобственик на УПИ, за който е предвидено допълващо застрояване
с оспорената виза, която е административен акт, подлежащ на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна и съдът я отхвърля по следните съображения:
Проверена при усл. на чл.168 ал.1
от АПК и съобразно критериите по чл.146 от АПК, оспорената виза за проектиране е законосъобразен административен акт. Същата
е издадена от главния архитект на Община
Кюстендил, който е орган с материална и териториална компетентност по чл.140,
ал.7 от ЗУТ вр. с чл.41, ал.2 от ЗУТ.
По своята форма и съдържание –
визата за проектиране отговаря на общите изисквания на чл.59 от АПК - съдържа
фактически и правни основания за издаване, както и на специалните изисквания на чл.140, ал.2 от ЗУТ, според
който визата за проектиране е копие /извадка/
от действащия подробен устройствен план с обхват поземления имот и
съседните му поземлени имоти, с означени налични сграда и постройки в него и в
съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини,
плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива,
както и допустимите отклонения по чл.36 ЗУТ. В съответствие с предвижданията на чл.140, ал.2, пр. последно от ЗУТ,
визата за проектиране е издадена върху комбинираната
скица от ПУП и одобрената след него кадастрална карта, с оглед на което
наведените в жалбата оплаквания за
неспазена форма на акта са неоснователни.
От процесуална страна, обратно на
поддържаната от жалбоподателката теза, съдът констатира спазване на
административнопроизводствените правила при провеждане на административното
производство. Същото е започнало по заявление на В.Т.Н., който е съсобственик
на процесния УПИ и възложител на проектирания строеж, а издадената виза е
съобщена на заинтересованите лица по чл.131 вр. с чл.140, ал.3 от ЗУТ.
Оспорената виза за проектиране е и
материалноправно законосъобразна. Административният орган е посочил като правно основание за издаване на
акта разпоредбите на чл.140, ал.2 вр. с
чл.41, чл.42, ал.2 и чл.46
от ЗУТ, на които изцяло съответстват фактите по делото. Анализът на събраните
доказателствени средства формира извода, че при издаване на оспорената виза за
проектиране са налице посочените от органа правно и фактическо основание. Видно
е, че с процесната виза, в урегулиран поземлен имот за малкоетажно застрояване, се допуска допълващо застрояване на второстепенна постройка по чл.46,
ал.1 от ЗУТ, каквото не е предвидено в действащия устройствен план,
с което е изпълнено изискването на чл.41, ал.2 вр. с ал.1 от ЗУТ. Спазено е и правилото на чл.41, ал.3 от ЗУТ за
съобразяване на допуснатото застрояване с устройствените показатели, зададени с
ПУП, в който смисъл са констатациите на вещото лице, изготвило
съдебно-техническа експертиза по делото. Макар заложените в акта максимални
стойности за плътност и интензивност на застрояването да са по-високи от тези в
действащия ПУП, съдебният експерт сочи, че при реализиране на допуснатото строителство, същите няма да се
надвишат, а и съответстват на параметрите по чл.19 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за
устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
От друга страна, от приетата
по делото СТЕ се установява безспорно, че предвиденото допълващо застрояване отговаря на изискванията на чл.42, ал.2,
пр.2 и чл.46, ал.2 от ЗУТ за местоположение, начин на застрояване и височина
на сградата. Не е спорно по делото, че са спазени и нормативно предвидените отстояния до сградите на основното застрояване и до границите със съседните
имоти.
Съдът счита за неоснователно
основното възражение на жалбоподателката за допуснати
нарушения на чл.183, ал.1 от ЗУТ, а именно липса на съгласие за допълващото застрояване в съответна форма от нея като съсобственик в
имота, при
издаване на визата. Визираната разпоредба на закона е относима към
друг
етап от разрешаване на строителството, а именно – одобряване на
инвестиционните проекти и издаването на разрешението за строеж, но не и на
етапа на "инвестиционно проучване и проектиране", на който етап се
издава визата за проектиране. Както се посочи, визата за
проектиране представлява извадка от действащия ПУП и с нея се определя допустимото застрояване,
включително допълващо такова, което не е предвидено в
ПУП. С визата не се разрешава строителство. Това
става с последващо одобряване на проекти и издаване
на акт, разрешаващ строителството, при приемането на които актове
вече следва да
бъдат
спазени
изискванията
на чл. 183 от ЗУТ. В този
смисъл е налице изрично изявление на органа за представяне на договор в нотариална
форма със съсобственика, обективирано в съдържанието на издадената виза.
Предвид изложеното, крайният
решаващ извод на съда е за материална законосъобразност на оспорената виза за
проектиране, при което следва отхвърляне на жалбата.
С оглед изхода по делото и по
арг. от чл.143 от АПК, на жалбоподателката не се присъждат деловодни разноски.
На осн. чл.143, ал.3 от АПК вр. с
чл.37 от ЗПП вр. с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът осъжда жалбоподателката да заплати на
Община Кюстендил деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00лв.
Водим от горното и на осн. чл.172,
ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването с жалбата на Д.Г.П. ***, против Виза
за проектиране с № 11/26.01.2021г., издадена от главния архитект на Община Кюстендил.
ОСЪЖДА Д.Г.П. ***, ЕГН **********,***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: