№ 4822
гр. с, 31.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110151819 по описа за 2023 година
Производството е исково, образувано по реда на 124 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. с ЕГН **********, гр. с, ж.к. Д 2, бл. 507,
вх. А, ет. 2, ап. 5 срещу ****** за нанесени вреди и вредни последици, неимуществени щети чрез
нарушението на правото на ЕС и ООН във връзка с подадена жалба до СГП с № 6895/25.08.2023 г.
по описа на ГДИН.
Ищецът е поискал да бъде освободен от внасяне на държавна такса и разноски за
разглеждане на исковата молба. Представена е Декларация по чл. 83, ал. 2 от ГПК, датирана на
08.09.2023 г. и Служебна бележка от 29.08.2022 г. на ГД „ИН“ – Затвора в гр. с.
Съдът служебно е събрал данни за семейното, имотното и имущественото състояние на
лицето, което декларира, че е женен, в лошо здравословно състояние, не притежава недвижимо
имущество, притежава лек автомобил „Форд Скорпио“, модел 1992 г., няма доходи, влогове, не
получава наеми и ренти, няма участие в търговски дружества, не е едноличен търговец и не
получава пенсия, има едно непълнолетно дете и се намира в затвор. Декларирал е също, че
съпругата му няма заплата, наеми, не получава доходи от рента, наеми, пенсия и няма участие в
търговски дружества и не е едноличен търговец.
Тази декларация е с невярно съдържание, което се установява при извършената служебната
справка и изискване на сведения от НАП, НОИ, КАТ, Агенция за социално подпомагане и в
Търговския регистър. Видно от справката в Търговския регистър, в същия няма вписвания по
отношение на ищцовата страна за регистрация като едноличен търговец и участник в капитала и
управлението на търговски дружества. При служебната справка в Имотния регистър обаче, както и
чрез изисканите от НАП справки за ищеца и неговия съпруг и деца, се установява, че ищецът е
собственик на идеални части на недвижим имот, находящ се в гр. К а съпругата му притежава
недвижим имот в гр. с, както и лек автомобил „Мерцедес А 140“ от 21.03.2021 г. На името на
ищеца няма регистрирано моторно превозно средство, което означава, че със същото е извършено
разпореждане, от което лицето е получило средства, но не се декларират тези обстоятелства в
декларацията по чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Освен това, от справката от НОИ се установява, че съпругата на ищеца получава доходи от
1
трудова дейност в „***********“, с*************, като декларирания осигурителен доход е в
размер на 852.84 лв. за месец август 2023 г. Съпругата получава месечни помощи за отглеждане на
дете до завършване на средно образование в размер на 50 лв. месечно за период от 01.09.2023 г. до
31.08.2024 г. и еднократна помощ за ученици, записани в осми клас в размер на 300 лв. за период
от 01.09.2023 г. до 29.02.2024 г.
С оглед изложеното, съдът приема, че Декларацията от 08.09.2023 г. в частта относно
непритежаването на недвижими имоти, липсата на доходи на съпругата, както и в частта за
притежаваното моторно превозно средство, се явява с невярно съдържание. Чрез представянето на
декларация с невярно съдържание жалбоподателят сам е лишил съда от възможността да извърши
реална преценка на искането му, като съпостави действителния размер на доходите и средствата, с
които реално разполага, с размера на дължимата държавна такса, която е в минимален размер от 10
лева. Този начин на деклариране внася сериозно съмнение в достоверността на представената пред
съда декларация и в останалите й части, от чието съдържание жалбоподателят черпи благоприятни
за себе си правни последици по делото. Поради това съдът не може да извърши достоверна
преценка относно имущественото състояние и възможността на молителя да заплати дължимата
държавна такса, доколкото лицето не е установило наличието на обстоятелствата по чл.83, ал.2,
т.1-7 от ГПК по достоверен начин.
Съдът счита, че при наличните доказателства не може да се приеме за установено наличие
на основание за освобождаването от задължение да се внесе държавна такса за разглеждане на
частната жалба следва да се отхвърли.
По изложените мотиви и на основание чл.83, ал.2 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Е. Д. М., ищец по делото, за освобождаване от държавна такса
за разглеждане на подадената искова молба по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от получаване на
препис от същото, от молителя чрез началника на Софийския централен затвор, пред СГС с частна
жалба.
СЛЕД влизане в сила на определението, делото да се докладва за администриране.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2