РЕШЕНИЕ
№ 582
гр. Бургас, 28.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20232100101061 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от И. В. Х.,
лично и като наследник на Е. Х. Х., Ф. И. Ч., Б. И. О., С. М. С. и Х. М. С., последните
четирима като наследници на Е. Х. Х., със съдебен адрес гр.Бургас, ул."Васил Априлов"
№18, ет.3, офис 6 срещу "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:Живот и
Здраве"АД за осъждане на ответника да заплати на първия ищец сумата от 100 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на А. И. Х., загинала при пътно-
транспортно произшествие, настъпило в Унгария на 27.08.2022г. с моторно превозно
средство марка „Форд Транзит“ с регистрационен номер А 98 63 МК, ведно със законната
лихва, считано от 19.10.2022г., както и за осъждане на ответника да заплати обезщетение в
общ размер на 80 000 лева на И. В. Х., Ф. И. Ч., Б. И. О., С. М. С. и Х. М. С., ведно със
законната лихва, считано от 22.11.2022г. до окончателното изплащане. С уточняваща молба
заявеният петитум по отношение наследниците на Е. Х. Х. е конкретизиран в размер на по
20 000 лева за всеки от първите трима ищци, съразмерно на наследената от всеки от тях част
и по 10 000 лева за последните двама.
След постъпила молба от ищеца Х. М. С. към настоящото дело е съединено
производството по гражданско дело №1100/23г., образувано по предявени искове за
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на А. И. Х., загинала при същото
произшествие, настъпило в Унгария на 27.08.2022г. с МПС марка „Форд Транзит“ с
регистрационен номер А 98 63 МК от С. М. С., Х. М. С., и М. С. Х.. Първите двама- деца на
загиналата, а третият- неин съпруг. Претендират се по 150 000лв. за всеки един от ищците,
представляващи неимуществени вреди вследствие на причинената смърт на А. Х..
1
Ищците твърдят, че на 27.08.2022г., приблизително около 09:40 ч., водачът М.А.,
реализирал самостоятелно пътно-транспортно произшествие, като се движил извън
населеното място на с. Варошфьолд, Република Унгария, във външната, активна лента на
движение на лявата част от автомагистрала М5, двулентова магистрала, подходяща за
успоредно движение с разделител, с безупречна и суха асфалтова повърхност, управлявайки
лек автомобил марка “Форд Транзит”, с рег. № А 9863 МК. Като пътник в описаното
произшествие загинала А. И. Х.- дъщеря, майка и съпруга на ищците по двата иска.
На ****г. починала Е. Х. Х.- съпруга на И. Х., майка на Ф. И. Ч., Б. И. Ч. и баба на С.
М. С. и Х. М. С..
След смъртта на А. Х. починалата Е. Х. отправила писмена претенция до ответното
застрахователно дружество за определяне и изплащане на обезщетение за смъртта на
дъщеря й А. И. Х. за неимуществени вреди. Сочи се съдебна практика, според която, ако
приживе починалата е заявила извънсъдебна претенция за неимуществени вреди, но почине
преди завеждане на иска, то този иск могат да предявят наследниците й.
Съгласно приложения към делото протокол от полицейско управление в Унгария по
време на движението си по автомагистрала М5, достигайки километричен маркер 98 км+250
метра по неизвестни причини задното дясно колело на превозното средство се отделило,
вследствие на което автомобилът се плъзнал към вътрешната, изпреварваща лента за
движение, блъснал се в бордюра от лявата страна и се ударил в мантинелата, разделяща
двете платна на автомагистралата, след което се завъртял и залюлял в посока на външната,
активна лента на движение, докосвайки външната лента на движение с предната част,
спирайки окончателно в аварийната лента на движение, в посока гр. Будапеща.
Водачът на МПС бил М.А.- **** гражданин, а управляваният от него автомобил-
собственост на А.Е. И. и застрахован по застраховка гражданска отговорност при „ЗАД
ДаллБогг: Живот и здраве“ АД.
Във връзка с произшествието било образувано дело с № 03000/8443/2022 на
Полицейско управление при Окръг Бач- Кишкун, Отдел пътна полиция, Подразделение
„Автомагистрали“. Разследването продължавало и към момента на исковата молба липсвало
привлечено лице в качеството му на обвиняем.
От застрахователната полица и международна карта на автомобилна застраховка от
21.06.2022г. се виждало, че процесното МПС е застраховано в ответното дружество с
начална дата на покритие 22.06.2022г. и крайна 21.06.2023г.
Първият от ищците- И. Х. имал качество на пострадало лице поради причинената
смърт на дъщеря му.
В качеството си на наследници на Е. Х. Х.- всеки от другите ищци обосновавал
правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
По реда на чл.380 КЗ пред ответното дружество И. Х. предявил застрахователна
претенция за неимуществени вреди с вх. № 4177/19.10.2022г. На 01.11.2022г. получил
уведомление от ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, в което се съобщавало за образувана
2
застрахователна щета под № 0801-006157/2022/07.
По реда на чл. 380 КЗ пред ответното дружество починалата Е. Х. предявила
застрахователна претенция за неимуществени вреди с вх. № 4804/ 22.11.2022г. На
23.02.2023г. получила уведомление от ЗАД „Далл Богг Живот и здраве“ АД, от което било
видно наличието на образувана застрахователна щета под № 0801-006157/2022/09.
И с двете уведомления застрахователят поискал допълнителни книжа, включително
представяне на банкови сметки.
По отношение на причинените на ищците неимуществени вреди вследствие на
смъртта на А. Х. се посочва, че смъртта й довела до изключително тежка, неоценима,
несравнима по тежест загуба.
В исковата молба, предявена от С. М. С., Х. М. С., и М. С. Х. се изтъква, че първият
от тях отправил писмена застрахователна претенция за неимуществени вреди с вх. №
4179/19.10.2022г; Х. С. заявил писмена такава претенция за неимуществени вреди с вх. №
4180/19.10.2022г., а М. Х. направил това с молба вх. № 4178/19.10.2022г. На 01.11.2022г.
получили уведомление от застрахователя, от което било видно, че е образувана щета под №
0801-006157/2022, но последният изисквал необходими, според него допълнителни книжа,
включително и посочване на банкови сметки.
С. и Х. през целия си живот живеели в едно домакинство с родителите си.
Отношенията им били изключително близки и топли, основани на разбирателство, подкрепа
и уважение. Х. бил диагностициран със заболяване хроничен гломеерулонефрит- бъбречна
недостатъчност, изразяващо се в нефункциониране и на двата му бъбрека. Последното
наложило през 2006г. да му бъде поставен трети донорски бъбрек. През 2019г. се
установило, че и той не функционира и бил подложен на хемодиализа. От 2005г. бил
определен с пожизнен ТЕЛК с водеща диагноза- хронична бъбречна недостатъчност.
Същият бил неработоспособен и не можел да се грижи за себе си. За донор на нов бъбрек
била определена неговата майка- А. Х.. За извършването на трансплантацията били
необходими 60 000лв. поради това починалата А. заминала да работи първоначално в
Германия, а след това във Франция. Смъртта й довела до тежка криза в семейството им.
Третият ищец- М. С. Х. бил съпруг на починалата от 1988г. Отношенията им близки,
топли. През 2022г. М. получил масивна белодробна тромбемболия. От тази дата същият бил
неработоспособен. За семейството се грижела починалата А. и другият им син – ищецът С..
Смъртта на А. довела до изключителна и неописуема драма в семейството им.
Ответникът по делото признава съществуването на валидно застрахователно
правоотношение по силата на процесната застрахователна полица „гражданска
отговорност“, сключена за процесния автомобил с него.
Оспорва обаче процесуалната легитимация на ищците С. С., Х. С. и М. Х. по
отношение на иска за неимуществени вреди поради причинената смърт на А. Х..
Оспорва и иска по основание и размер. Твърди и наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като починалата А. Х. не била с поставен предпазен колан.
3
Поради това, тялото й е изхвърчало от превозното средство и вследствие на това се е
стигнало до смъртта й.
В тази връзка посочва, че претенцията на ищците не кореспондирала с приноса на
пострадалата във вредите. На следващо място посочва, че и претендираните неимуществени
вреди били значително завишени с оглед социално-икономическите условия в страната.
Оспорват се следните обстоятелства: 1. Изключителната вина на водача; 2.
Противоправността на действията на водача; 3. Причинно-следствената връзка между
действията на водача и настъпилите вреди; 4. Настъпилите травми за ищцата и преживените
болки и страдания; 5.Размерът на неимуществените вреди; 6. Твърдението, че ищците
търпят морални вреди; 7. Че са живели в общо домакинство с починалата; 8. Че преживяват
посттравматичен стрес и че са изградили особена духовна връзка; 9. Здравословните
проблеми на Х. С. да са в причинна връзка с ПТП и смъртта на майка му, тъй като същите
датирали много преди ПТП; 10. Оспорва се и твърдението, че неосъществената
трансплантация се дължи на смъртта на майка му, както и последната да е определена за
негов донор. В тази връзка се заявява, че няма как да се приеме предварително за успешна
донорска операция, тъй като би могло Х. С. да отхвърли органа.
По делото е постъпил и отговор на исковата молба- допълнение, в който се посочва,
че от исковата молба не става ясно кой от ищците какво обезщетение и от смъртта на кое
лице претендира, в каква родствена връзка е с починалата при инцидента, каква е цената на
иска за всеки от ищците, за какъв период е търпял неимуществени вреди всеки от тях. Във
връзка с претенцията на наследниците на Е. Х. ответникът твърди, че съществува неяснота
относно общия размер на търсенето обезщетение за неимуществени вреди, претендирано
като принадлежащо на Е. Х. като обща сума, както и по отношение на въпроса за какъв
период от време последната е търпяла неимуществени вреди от смъртта на дъщеря си А. Х..
В хода на процеса е починал ищеца И. В. Х., поради което и съдът с определение от
06.12.2023г. е конституирал Б. И. О., Ф. И. Ч., С. М. С. и Х. М. С. като ищци по делото в
качеството им на негови наследници. С допълнителна молба е уточнена съгласно чл.5 ал.1 и
чл.10 ал.1 ЗН конкретната част от заявената и претендирана от починалия сума от 100 000
лева, която е съразмерна на наследвения дял на всеки от наследниците на И. Х., а именно:
33 333 за ищците Б. И. О. и Ф. И. Ч. и по 16666 лева за наследниците С. М. С. и Х. М. С..
С молба от 18.01.2024г. ищците са направили допълнителни уточнения, като в
случай, че бъде установено наличието на случайно деяние съдът следвало да съобрази
нормата на чл.493 ал.2 т.5 и 7 КЗ вр. чл.50 ЗЗД или съответно да приеме, че е изпълнен
фактическия състав на чл.49 ЗЗД.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
На 27.08.2022г. около 09.40 часа в Република Унгария на магистрала М5 в района на
98+250 километър в посока от гр.Сегед към гр. Будапеща се движил лек автомобил марка
„Форд Транзит“, с регистрационен номер А 9863 МК, управлян от А.Ш./ М.А./. Превозното
4
средство се намирало в дясната пътна лента, като освен водача в микробуса пътували още
осем пътника, разположени на три реда седалки. Пострадалата А. Х. седяла на втория ред, в
средата между други двама пътника. Внезапно, поради възникнала техническа
неизправност- разхлабване и развиване на закрепващите джнтите гайки, се отделило задното
дясно колело на автомобила. Превозното средство, станало неуправляемо и продължило
движението си на три колела, насочвайки се наляво към мантинелата, в която последвал
удар, довел до завъртане на автомобила около оста си и втори удар в задната му дясна част.
Микробусът преустановил движението си в аварийната пътна лента. В резултат на сблъсъка
А. Х. изхвърчала от купето навън, получавайки травми и увреждания несъвместими с
живота. Смъртта и била констатирана от унгарските разследващи органи и компетентни
медицински лица, а срещу водача е образувано наказателно производство. Съгласно
решение №03000/508/2022 на главно полицейско управление Замъченообласт Бач-Кишкун
образуваното наказателно производство в Унгария срещу водача А.Ш. е прекратено, тъй
като извършването на престъпление не може да се установи. Според унгарските
разследващи власти по време на пътуването не са извършвани никакви маневри,
застрашаващи личната или имуществената безопасност, звукови ефекти, показващи
неизправност на превозното средство или необичайни движения на същото. Шофьорът е
описан от всички пътници, като спазващ правилата за движение. Пътниците усетили
внезапно криволичене на превозното средство, последвано от звуков ефект, след което
автомобилът се отклонил на ляво и се ударил в преградата на разделителната лента,
откъдето се отнесъл до крайната си позиция в лентата на спиране. Уточнена е причината за
произшествието- счупване на фиксиращите винтове на дясното задно колело, съставляващо
внезапна техническа неизправност, която може да бъде проследена до затягане на
фиксиращите гайки с неподходящ въртящ момент, като изрично е отбелязано, че водачът не
бил в състояние визуално да изключи неправилното затягане на гайките. Изведена е
констатация, че пътуващите на седалките на втория ред, включително пострадалата Х. А. не
са били с предпазни колани.
В заключението на вещото лице, изготвило съдебната автотехническа експертиза се
посочва начинът на настъпване на пътно-транспортното произшествие и причините, довели
до инцидента, които според експерта се дължат на техническата неизправност, описана по-
горе, която не е позволила на водача да овладее управлението на автомобила. Експертът е
изразил мнение, че шофьорът Ш. не е могъл визуално да установи състоянието на гайките, с
които е било закрепено задното дясно колело. Вещото лице е убедително в становището си,
че пострадалата не е използвала предпазен колан, като при съобразяване на мястото, на
което е пътувала, след сблъсъка и при възникналите центробежни сили необезопасеното
тяло на Х. се е придвижило към външните стени на купето със скоростта, с която се е
движил автомобила преди удара и е напуснало същия, с най-голяма степен на вероятност
през задния страничен ляв прозорец. Травмите по тялото на починалата, съответствали на
свободно движение на тялото вътре в автомобила, изхвърчането от него и движението по
пътната настилка. Според вещото лице ако пострадалата е била с поставен колан тялото и е
не би могло да напусне автомобила, след сблъсъка.
5
Прието е заключението на допусната съдебномедицинска експертиза, в което са
описани травмите и нараняванията на Х. и конкретно тези, довели като последица до
настъпване смъртта на последната. Потвърждава се констатацията, че веднага след удара
тялото на пострадалата е извършило свободно движение в лекия автомобил, като е имало
съприкосновение с части от купето, след което е паднало навън. Не са налични данни за
типична коланна травма, като според съдебния лекар, при поставен обезопасителен колан
уврежданията биха били по-малки и тялото не би изхвърчало от автомобила.
Съдът възприема изцяло и без резерви изводите на вещите лица, кредитирайки
заключенията им, като счита, че същите са изготвени компетентно, обективно и
безпристрастно и от тях се установява детайлно и безпротиворечиво механизма на
настъпилото пътнотранспортно произшествие и получените от пострадалата травматични
увреждания.
По делото са разпитани свидетелите Ф. И. и И. Х.. Първата от тях споделя, че е
съседка на М. Х. /съпруг на починалата/. Семейството било задружно и сплотено, като
имало нужда от пари за лечение на сина им Х. С., на който трябвало да се извърпши
бъбречна трансплантация. Починалата и разказвала, че ще става донор на сина си, но
трябват средства за операцията. Това била една от причините А. да замине да работи в
чужбина. Операцията се случила, но след смъртта на последната, донор на Х. станал баща
му М.. Посетила роднините на пострадалата на следващия ден след инцидента. Всички били
съкрушени. Майката и бащата на А. живеели в ***, но често посещавали дъщеря си.
Двамата не можели да се примирят със смъртта на детето си и изглеждали в много лошо
здравословно състояние, веднага след произшествието. Известно време след това и след като
не могли да приемат случилото се с дъщеря им и двамата починали. Съпруга на А. и
синовете и все още не можели да преживеят смъртта на своята близка и говорели постоянно
за нея. Чакането да пристигне тялото от Унгария и самото погребение ги съсипали
психически, като все още не можели да се съвземат от това състояние. Синовете и съпруга
на А. се променили, тъй като нямало кой да се грижи вече за тях. Децата на пострадала
включително сина и С. преживели много трагично случилото се и трудно щели да го
превъзмогнат. Преди катастрофата били здрави, радостни и щастливи хора, а в момента и М.
и Х. /след бъбречна трансплантация/ били болни и в невъзможност да работят, за да се
препитават.
Свидетелката Х. си спомня, че ищците са били сплотено семейство. Обичали се
много, но постоянно се тревожили за малкия си син, защото бил болен от дете. След
катастрофата били съсипани, а състоянието им трудно можело да се опише с думи. Веднага
след инцидента се свързала с братовчед си Х., който вече бил научил новината. Когато ги
видяла след инцидента вуйчо и- М. Х. бил на легло, тъй като му прилошало и изпаднал в
безсъзнание, а братовчед и Х. бил съкрушен и постоянно плачел. Съседка- медицинска
сестра останала цяла седмица при семейството, докато пристигне тялото на А. от Унгария.
Ищците трудно се възстановили и още преживявали случилото се. Майката и бащата на А.-
И. и Е. още по-тежко преживели загубата, защото били на възраст. След смъртта на дъщеря
6
си изпаднали в тежко състояние, тъй като не можели да живеят с мисълта, че са надживели
детето си и малко след това починали и двамата. Братовчедите и вуйчо и все още се
съвземали от болката, както и от факта, че останали сами и нямало кой да се грижи така за
тях.
Настоящият състав приема с доверие и кредитира напълно казаното от свидетелите,
които са изложили добросъвестно и без пристрастия възприятията и спомените си за
състоянието на ищците веднага след случилото се с техния близък и в периода на
възстановяване след това.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по иск по чл.432 ал.1 КЗ, е
необходимо към датата на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
между собственика на застрахованото пътно-превозно средство и застрахователя. Отделно
от това, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл.45 ЗЗД, а именно: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди,
причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение, за да възникне
отговорност на прекия причинител- застрахован, съответно застрахователя спрямо
увредения, за обезщетяване на причинените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение към датата на увреждането между
дружеството- ответник и собственика на лекия автомобил „Форд Транзит“ с регистрационен
номер А 98 63 МК, произтичащо от сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е безспорно установено.
Няма спор също така, че превозното средство е управлявано от А.Ш., като е изяснен в
детайли начинът на настъпване на инцидента, включително поведението на водача на
превозното средство и пътуващата на втория ред седалки А. Х..
Установени са получените увреждания от пострадалата в резултат на произшествието
и причинната връзка между претърпените вреди и настъпването на сблъсъка.
Противоправно поведение на водача на процесното превозно средство в настоящия случай
не се доказва при внимателен анализ на всички, приобщени по делото материали. Причина
за настъпване на пътното произшествие е внезапното отделяне на задното дясно колело на
автомобила, представляващо техническа неизправност, която водачът не е могъл да
установи, нито да допусне или предположи, че е възможно нейното настъпване. Още по-
малко може да се твърди, че последният е бил в състояние да предотврати случилото се, тъй
като автомобилът е станал практически неуправляем, включително, поради възникналата
като резултат от падане на колелото, повреда на спирачната система. Доказателства, че нещо
в автомобила- светлинен индикатор на таблото, вибрации по волана или друг външен
източник на триене или шум, е подсказвало за съществуване на потенциална възможност от
дефект или повреда не са ангажирани в хода на съдебното дирене. След като деецът нито е
бил длъжен, нито е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици, то е
налице хипотезата на случайно деяние по смисъла на чл.15 НК.
Независимо от казаното обаче нормата на чл.493 ал. 2 т. 5 КЗ, предвижда, че
7
застраховката "гражданска отговорност" на автомобилистите покрива и отговорността за
вредите по ал. 1, причинени в резултат на повреда на моторно превозно средство, която е
довела до настъпване на пътно-транспортно произшествие и причиняване на вреди / в този
смисъл решение № 60086 от 2.11.2021г. на ВКС по т.д. № 1656/2020 г., I т. о., ТК/. В обхвата
на последните попадат и тези по т. 1 на първата алинея на същия законов текст, а именно:
"неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане". Т.е.
застрахователят отговаря и следва да поеме обезщетението за претърпените от пострадалите
вреди, вследствие на получените телесни увреждания или настъпила смърт, за които се
установи по безспорен начин, че са в причинна връзка с настъпилия инцидент. Точно такъв
е настоящия случай, като застрахователят в изпълнение на поетите задължения по
застраховката „гражданска отговорност” дължи на ищеца обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, което се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно такова и е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид при определяне размера на полагащото се обезщетение. Съгласно практиката на
ВКС понятието "неимуществени вреди" включва всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята
цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи отражение върху
психиката и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. При
причиняване на смърт за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди,
освен отчитането на конкретните обществено-икономически и социални условия в страната
към момента на увреждането, от значение е най-вече личната и емоционална връзка между
починалия и претендиращия обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във връзка с
настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата, отношенията между
пострадалия и близкия, включително дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително близка
емоционална връзка и редица други обстоятелства.
На първо място следва да бъдат разгледани претенциите на ищците М. С. Х., С. М.
С. и Х. М. С., от които първият съпруг, вторият и третият- синове на починалата. На ищеца
М. С. Х. са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания
дали своето трайно отражение върху състоянието му, които продължават и към настоящия
момент. С оглед данните по делото за неочакваната смърт на пострадалата, непреодоляната
тъга на ищеца, отражението на загубата върху психическото му състояние, липсата на
морална и финансова опора, на която е разчитал, болките от загубата на спътник в живота,
трудностите, които тепърва ще понася при съобразяване на обстоятелството, че е станал
донор на сина си и влошеното му понастоящем здравословно състояние, съдът счита, че
справедливото парично обезщетение за претърпените неимуществени вреди от последния е
сумата от 150 000 лева. Децата на починалата несъмнено са имали изключително топла
връзка със своя биологичен родител. Традиция е при населението от турски етнически
произход- децата дори и след навършване на пълнолетие да живеят в едно домакинство с
8
родителите си, което потвърждава твърдението, че се касае за изградени през годините
много топли и близки отношения, основани на взаимна привързаност, обич и уважение.
Ищците С. М. С. и Х. М. С. са загубили възможността да общуват с майка си, да се осланят
и разчитат на нейните знания и опит и за в бъдеще няма как да се ползват от нейната
родителска подкрепа, включително при съобразяване здравословното състояние на Х. С.,
налагащо ограничения и лишения доживот. Касае се следователно за изградени отношения
на приятелство, привързаност и обич, които са прекъснати внезапно и това обстоятелство-
несъмнено е намерило отражение върху психическото състояние на ищците. Ищците са
преживели загуба, която като деца на пострадалата ще усещат и изпитват винаги през целия
си живот. При съобразяване на силната изградена връзка и емоционална близост с родителя
им съдът приема, че обезщетението за неимуществени вреди, което се следва на С. М. С. и
Х. М. С. е в размер на по 150 000 лева за всеки от тях. Този размер съдът намира за
съобразен и с конкретните икономически условия към датата на увреждането, ориентир, за
които се явяват минималните застрахователни суми- лимити на отговорност, предвидени в
Кодекса на застраховането.
Настоящият състав счита, че по делото е доказано настъпването на претендираните
като причинени на И. В. Х. и Е. Х. Х. неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания от непреодолимата загуба на дъщеря им. Последната несъмнено е била
морална опора и сериозна подкрепа за своите родители. От разпита на свидетелите се
установява, че двамата са приели изключително тежко загубата на детето си, много трудно
са понесли бремето на настъпилата трагедия и са починали в един по-късен момент- Е. Х.
преди предявяване на исковата молба, а И. Х. след заявяване на съдебната претенция. При
тези обстоятелства и при съобразяване на факта, че паричният еквивалент не е в състояние
да компенсира напълно липсата за родителите на починалата, съдът счита за справедлив
размер сумата от 100 000 лева- обезщетение за И. Х., която следва да се присъди на неговите
наследници, конституирани като ищци по делото, съобразно наследствените квоти.
Доказана се явява по своето основание и размер и заявената претенция за репариране на
неимуществените вреди, понесени от Е. Х. за сумата от 80 000 лева, претендирана от
нейните законни наследници.
По спора за съпричиняване трябва да се посочи, че такова по смисъла на чл.51 ал.2
ЗЗД е налице, когато е несъмнено, че с поведението си пострадалият е допринесъл за
настъпване на увреждането. От приетите по делото доказателства се установява наличие на
причинна връзка между несъобразяването на пострадалата с предписанията на закона и
настъпилия инцидент. А. Х. е пренебрегнала задължението си, като пътник в превозното
средство да ползва обезопасителен колан. Последното е довело до съприкосновение на
тялото с твърди повърхности в купето, както и до изхвърчането му от превозното средство и
контакт с пътната настилка и мантинелата. Повече от ясно е, при отчитане механизма на
произшествието- два удара, от които първи в предната лява част и втори в задната дясна
част на превозното средство, че подобни травматични увреждания не биха настъпили ако
пътникът е бил фиксиран към седалката. В случая не е налице класически челен сблъсък, а
9
ударът с най- голяма интензивност е този в задната дясна част на автомобила, след който Х.
е изхвърчала от превозното средство, ударила се е в пътната настилка и мантинелата и
последвала ампутация на горния и крайник. Констатацията, че неблагоприятните последици
за пострадалата не биха били с подобна тежест и интензитет, ако е сложила предпазния
колан, с който автомобилът е бил оборудван, се потвърждава по категоричен и убедителен
начин от заключенията на вещите лица, изготвили автотехническата и съдебномедицинска
експертиза.
Ето защо при изяснения механизъм на произшествието, съдът приема, че
пострадалата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. При отчитане тежестта
на допуснатото нарушение, приносът на Х. за настъпването на вредите следва да бъде
определен в размер на 30%. При така приетите по-горе размери на обезщетението, след
редуцирането им с определения процент съпричиняване от 30 %, на ищците се дължи
обезщетение за неимуществени вреди в размери както следва: на ищците М. С. Х., С. М. С.
и Х. М. С.- сумата от по 105 000 лева, като за разликата до първоначално претендираните
суми претенциите следва да се отхвърлят. На наследниците на И. В. Х. по иска, предявен от
него в лично качество- сума в общ размер 70 000 лева, като за разликата над присъдената до
първоначално претендираната такава искът следва да се отхвърли. При съобразяване на
наследствените квоти след смъртта на И. Х. трябва да се присъдят съответно сумите от по
23 333.10 лева на Ф. И. Ч. и Б. И. О., а на С. М. С. и Х. М. С. по право на заместване се
следва обезщетение в размер на 11 666.20 лева за всеки.
На наследниците на Е. Х. се следва сумата в общ размер от 56 000 лева, като за
разликата до първоначално заявения иск претенцията подлежи на отхвърляне. При
съобразяване на обстоятелството, че съпругът и И. Х. е починал в хода на процеса и също се
наследява от своите низходящи трябва да се присъди обезщетение както следва: за
наследниците на И. Х. сумата от 14 000 лева, разпределена между тях съответно: на Ф. И. Ч.
и Б. И. О. сумата от по 4666.66 лева за всяка, а на наследниците по право на заместване С.
М. С. и Х. М. С. сумата от по 2333.33 лева за всеки. На Ф. И. Ч. и Б. И. О. в качеството им
на наследници на майка си Е. Х. сумата от по 14000 лева за всяка, а на С. М. С. и Х. М. С., в
качеството им на наследници на починалата по право на заместване сумата от по 7000 лева
на всеки.
Върху присъдените суми за неимуществени вреди, се дължи мораторна лихва,
считано от датата на предявяване на претенциите пред застрахователя до изплащане на
вземането.
В тежест на ответника следва да се постави дължимата за производството държавна
такса в размер на 17640 лева, съобразно с уважената част от исковете.
Ответникът трябва да бъде осъден да заплати възнаграждението на адвокат Георги
Георгиев Радков от Софийска адвокатска колегия в общ размер на 26 748 лева, съобразно
уважената част от исковете, предявени от всеки от ищците. Ангажирани са доказателства за
оказана безплатна адвокатска помощ- сключен договор, в който е посочено, че същата се
предоставя по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата. С оглед на това е налице
10
предвиденото в същия законов текст основание за присъждане на адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат за осъщественото в настоящото производство
процесуално представителство. За да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение, е достатъчно адвокатът да представи сключен със страната договор, в
който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по чл.38 ал.2
ЗАдв., като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от доказване. В
този случай, съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. При
определяне размера на възнаграждението за адвокатската защита и съобразявайки
фактическата и правна сложност на делото, съдът предвид множеството спорни въпроси
стига до извод за съответствие между размера на възнаграждението и необходимите усилия
при упражняване на процесуалните права.
Съгласно представеното доказателство процесуалният представител е регистриран
по ДДС, поради което върху определеното възнаграждение следва да се начисли дължимият
данък добавена стойност. Неоснователно е възражението на ответника, че върху
присъденото възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА не следва да се начислява ДДС. Видно от
приложеното от адвокат Радков писмено доказателство- удостоверение за регистрация,
същият е регистрирано по ЗДДС лице. При това положение определяйки възнаграждението
на адвокат, представлявал клиента си безплатно на основание някоя от хипотезите на чл.38
ал.1 ЗА, съдът включва и дължимият данък, тъй като същият се дължи от данъчно
задълженото лице- адвокат. Без значение е обстоятелството кой заплаща възнаграждението-
представляваната или насрещната страна, тъй като адвокатската услуга попада в кръга на
облагаемите с ДДС доставки по чл. 2, т. 1 ЗДДС, а предоставилият услугата адвокат Р. се
явява данъчно задължено лице по ЗДДС. В този смисъл е константната практика на ВКС.
Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответното дружество на основание
чл.78 ал.3 ГПК сумата от 312 лева, за направени разноски, съразмерно на отхвърлената част
от исковете.
Мотивиран от изложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве" АД, с
адрес гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул."Г.М.Димитров"“ №1 да заплати на М. С. Х., ЕГН
**********, с адрес *******, със съдебен адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“№2, четвърти
полуетаж, офис №4 сумата от 105 000/сто и пет хиляди лева/обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта на А. И. Х.- негова съпруга, починала при пътно-транспортно
произшествие, настъпило в Унгария на 27.08.2022г. с моторно превозно средство марка
„Форд Транзит“ с регистрационен номер А 98 63 МК, ведно със законната лихва, считано от
19.10.2022г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за обезщетение за
11
неимуществени вреди в размера над присъдения до претендирания от 150 000/сто и петдесет
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве" АД, с
адрес гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул."Г.М.Димитров"“ №1 да заплати на С. М. С., ЕГН
**********, с адрес *******, със съдебен адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“№2, четвърти
полуетаж, офис №4 сумата от 105 000/сто и пет хиляди лева/обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта на А. И. Х.- негова майка, починала при пътно-транспортно
произшествие, настъпило в Унгария на 27.08.2022г. с моторно превозно средство марка
„Форд Транзит“ с регистрационен номер А 98 63 МК, ведно със законната лихва, считано от
19.10.2022г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за обезщетение за
неимуществени вреди в размера над присъдения до претендирания от 150 000/сто и петдесет
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве" АД, с
адрес гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул."Г.М.Димитров"“ №1 да заплати на Х. М. С., ЕГН
**********, с адрес *****, със съдебен адрес гр.София, ул.“Христо Белчев“№2, четвърти
полуетаж, офис №4 сумата от 105 000/сто и пет хиляди лева/обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие смъртта на А. И. Х.- негова майка, починала при пътно-транспортно
произшествие, настъпило в Унгария на 27.08.2022г. с моторно превозно средство марка
„Форд Транзит“ с регистрационен номер А 98 63 МК, ведно със законната лихва, считано от
19.10.2022г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за обезщетение за
неимуществени вреди в размера над присъдения до претендирания от 150 000/сто и петдесет
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве" АД, с
адрес гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул."Г.М.Димитров"“ №1 да заплати на ищците Ф. И. Ч.,
ЕГН **********, Б. И. О., ЕГН **********, С. М. С., ЕГН ********** и Х. М. С., ЕГН
********** в качеството им на наследници на И. В. Х. сума в общ размер 70 000
/седемдесет хиляди/ лева както следва: на Ф. И. Ч.- сумата от 23 333.10/двадесет и три
хиляди триста тридесет и три лева и десет стотинки/ лева, на Б. И. О.- сумата от
23 333.10/двадесет и три хиляди триста тридесет и три лева и десет стотинки/ лева, на С. М.
С.- сумата от 11 666.20/единадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и двадесет
стотинки/ лева и на Х. М. С.- сумата от 11 666.20 /единадесет хиляди шестстотин шестдесет
и шест лева и двадесет стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху определените суми,
считано от 19.10.2022г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за обезщетение за
неимуществени вреди в размера му над присъдения до общо претендирания от 100 000 /сто
хиляди/ лева.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве" АД, с
адрес гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул."Г.М.Димитров"“ №1 да заплати сума в общ размер от
56 000/петдесет и шест хиляди/ лева на ищците Ф. И. Ч., ЕГН **********, Б. И. О., ЕГН
**********, С. М. С., ЕГН ********** и Х. М. С., ЕГН ********** в качеството им на
наследници на И. В. Х. /преживял съпруг/ и Е. Х. Х., както следва: на Ф. И. Ч. сумата от
12
18666.66/осемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест
стотинки/ лева, на Б. И. О. сумата от 18666.66 /осемнадесет хиляди шестстотин шестдесет и
шест лева и шестдесет и шест стотинки/ лева, на С. М. С.- сумата от 9333.33/девет хиляди
триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева, на Х. М. С. сумата от 9333.33
/девет хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ лева, ведно със
законната лихва върху определените суми, считано от 22.11.2022г. до окончателното
плащане, като отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди в размера му над
присъдения до общо претендирания от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве" АД, с
адрес гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул."Г.М.Димитров"“ №1 да заплати по сметка на
Бургаския окръжен съд държавна такса за производството в размер на 17640 лева
/седемнадесет хиляди шестстотин и четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве" АД,
с адрес гр.София, ж.к.“Дианабад“, бул."Г.М.Димитров"“ №1 да заплати на адвокат Георги
Георгиев Радков, ЕГН ********** от Софийска адвокатска колегия сумата от
26 748/двадесет и шест хиляди седемстотин четиридесет и осем/ лева адвокатско
възнаграждение за осъщественото в настоящото производство процесуално
представителство.
ОСЪЖДА М. С. Х., ЕГН **********, Ф. И. Ч., ЕГН **********, Б. И. О., ЕГН
**********, С. М. С., ЕГН ********** и Х. М. С., ЕГН ********** да заплатят на
"Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве" АД, с адрес гр.София,
ж.к. “Дианабад“, бул."Г.М.Димитров"“ №1 сумата от 312 /триста и дванадесет/ лева
разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред БАС с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13