Р Е Ш Е Н И Е
№ 45
гр. Перник, 06.02.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
първи касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети януари
две хиляди двадесет и трета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
АНТОНИЯ
АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при секретаря Е.В.** и с
участието на прокурор А.А.*** от Окръжна прокуратура – П., като разгледа
докладваното от съдия Цветелина Гоцова КАНД № 3 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
А.Г.Н., ЕГН **********, чрез адв. Е.А. срещу Решение № 651 от 02.12.2022 г., постановено по
АНД № 20221720201538 на Районен съд – П.**.
С обжалваното решение е потвърден
електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5951767, с който на А.Г.Н. е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 (сто) лв. на основание чл. 189,
ал.4, вр. чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за извършено
административно нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон в
условията на повторност – в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ серия К, №
3568657.
Недоволен от решението на районния съд, касационният
жалбоподател излага оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Искането към
касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество,
като отмени електронния фиш.
Касационната жалба е връчена на
ответника – ОД на МВР – П.. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил
отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява, не се представлява.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба не се представлява.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – П.** дава заключение за неоснователност
на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението
на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
За да постанови обжалваният
съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2022 г., 16:12 часа, община П., по автомагистрала "**", в
посока към град Д.**, се движело МПС - л. а. "***", с рег. № **. В
района на км. 22+100 на посочения път, с преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № **
се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в
стационарен режим, чрез заснемане, като СПУКС било насочено към град С.**,
обхващайки приближаващия трафик. Разрешената скорост на движение била
120/км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В 16. 12 часа
през обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол,
полицейският служител попълнил протокол, рег. № 1158р-5034/02.06.2022 г.
/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата/. При обработка на заснетите
нарушения, въз основа на разпознатия регистрационен номер на МПС, бил изготвен
електронен фиш, в който били въведени данни за това, че след навлизане на
превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от
139 км/ч. /след съответно приспадане от измерената скорост от 144 км/ч на
допустимата грешка при измерването 3% над 100 км/ч/. След справка в ЦБД КАТ –
МВР се установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е
собственост на ФЛ – А.Г.Н.. Затова и с оглед разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш серия К, № 5951767 на ОД МВР – П.**,
с който на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. с чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му
била наложена глоба 100 лв. за повторно извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП /в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3568657/.
Настоящият състав споделя изцяло
възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за
кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за
достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.
Въз основа на приетото за
установено от фактическа страна районният съд, след обсъждане и мотивирано
отхвърляне на доводите на наказаното
лице приел, че деянието е правилно квалифицирано като административно нарушение
по чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП, извършено
в условията на повторност, за което на А.Г.Н. е наложено предвиденото за това
нарушение в чл. 182, ал. 4 от ЗДвП административно наказание – „глоба“ в размер
на 100 лв.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед
правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд.
Настоящият състав на касационната
инстанция намира за правилни и обосновани и в пълна степен споделя изводите на
районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно
приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на
процесуалните правила, т. е. че са изпълнени изискванията на на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи и
съответно, че не са констатирани процесуални нарушения, които да са допуснати
при издаването му.
По доводите в касационната жалба:
Неоснователни са доводите за
допуснати процесуални нарушения на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР.
Пред първоинстанционния съд са представени безспорни доказателства в подкрепа
на данните по ЕФ – разпечатка на снимков материал /чл. 189, ал. 15 от ЗДвП/ от
изготвения от техническото средство видеоклип с посочени дата, час, място, ясно
видим регистрационен номер на МПС, данни за измерената скорост на движение и за
въведените ограничения. Представен е попълнен протокол за използване на АТСС и
доказателства за изправността на техническото средство за контрол. Тези данни
кореспондират както с отразеното в снимковия материал, изготвен от АТС с дата 31.05.2022
година, 16:12 часа (което по своята същност представлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес по аргумент от
чл. 189, ал. 15 от ЗДвП), така и с данните, които са отразени в съставения за
използване на АТС на процесната дата протокол по чл. 10 от Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
в който посочено е използването на АТС – ARH CAM S1 с № 120сс88 и на същата
дата към посочения час, а също и с приложените по делото доказателства във
връзка с годността на използваната АТС – удостоверение за одобрен тип средство
за измерване- преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписано в регистъра под №
5126, с фабричен номер 120сс88.
Неоснователни се явяват доводите
на касатора, че в ЕФ не е ясно определено въз основа на коя разпоредба
административнонаказващия орган е определил наказание на касатора в размер на 100
лева. В тази връзка се споделят изводите на първоинстанционния съд за липса на
допуснато нарушение на материалния закон. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата
на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, когато нарушението на ал. 1, т.1-5, ал.2 и ал.3, т.
1-5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение „глоба“ в
двоен размер, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6
–предвидената за съответното нарушение „ глоба“ в двоен размер и лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. Както се
установи, въз основа на събрания и проверен доказателствен материал в хода на
съдебното следствие, реализирало се пред първоинстанционния съд при максимално
допустима скорост на движение в процесния участък от пътя 120 км/ч, въведена с
пътен знак В 26, касаторът е превишил същата, управлявайки автомобила с безспорно доказана
скорост от 139 км/ ч, при отчетен толеранс в полза на водача, т.е. превишил е
ограничената скорост с 19 км/ч. Посоченото поведение е съставомерно по чл. 182,
ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвиждащо наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Същевременно от събраните доказателства се установява и че касаторът е бил санкциониран за нарушение
на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание
чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП с ЕФ серия К, № 3568657, издаден от ОД на
МВР-Стара Загора, който е влязъл в сила на 03.12.2021 година, видно от
направено изрично отбелязване върху същия, което отбелязване кореспондира и
с приложената по делото справка за
нарушител/водач. Въз основа на изложеното следва, че извършеното на 31.05.2022
година нарушение е осъществено при условията на „повторност“ по смисъла на §6,
т.33 от ДР на ЗДвП, доколкото е извършено в 1- годишен срок от санкционирането
на касатора за същото по вид нарушение. Следователно правилно е приел районния
съд, че с ЕФ законосъобразно е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП
и е наложена глоба в двоен размер, предвиден в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, а
именно 100 лева. В обжалвания електронен фиш изрично не е направена връзка
между двете разпоредби, но описанието на нарушението ясно сочи, че
административнонаказателната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е обвързана
именно с разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Размерът на глобата е
правилно определен, доколкото същата е фиксирана в закона и липсва основание за
намаляването й.
Като взе предвид изложеното до
тук, съдът намира, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият
съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона.
Предвид горното, като е потвърдил
ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
По разноските:
Ответната страна не претендира
присъждане на съдебни разноски, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на
Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 651 от 02.12.2022
г., постановено по АНД 20221720201538 на Районен съд – Перник.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/