Решение по дело №4836/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260295
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20203110204836
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                              

                                                             260295/2.3.2021г.

                                        гр.Варна, 02.03.2021 г.

 

 

 

 

 

 

 

                                В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

 

 

Варненският районен съд             тридесет и седми  състав

На седемнадесети февруари         година две хиляди двадесет и първа                                                       

В публично заседание в следния състав:

 

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар : Петя  В.

като разгледа докладваното от съдията АНД № 4836 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

 

         Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

         Образувано е по жалба на Е.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 20 - 0460 -000892/03.11.2020 год. издадено от Началник група при ОД на МВР-Варна, Пето РУ –Златни пясъци,  с което за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.2, т.1,  от ЗДвП и е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 /двадесет/ лева. 

 

          В жалбата се моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно, неправилно и несправедливо. Твърди се, че на посоченото място в посочения момент автомобилът не е бил паркиран. Сочи се, че автомобилът не бил пречка за движението. Изтъква се, че било допуснато нарушение на  чл. 98, ал.1  от ЗДвП.

           В съдебно заседание въззивникът се явява, поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на посочените в жалбата основания.

 

           Възиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от ю.к К.Л.- редовно упълномощена по делото. Същата сочи, че оспорваното НП е правилно и законосъобразно, като моли то да бъде потвърдено. Претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

           С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            На 01.10.2020 г., около 11,10 часа служители на Пето РУ-Варна към ОД МВР – Варна, свидетеля  Е.В. /работещ на длъжност мл. полицейски инспектор/ и негов колега, при изпълнение на служебните си задължения и обход в района на Варненски свободен университет /ВСУ/,  установили, че на ул.“Янко Славчев“ срещу ВСУ, бил паркиран лек автомобил марка „Рено“ с рег. №В 39-58 НА. Автомобилът бил паркиран на пътното платно, в лентата за движение. Служителите на реда преценили, че така паркиран автомобила пречи на движението на автомобилите и на превозните средства  и решили да извършат проверка на водача му. Установили, че автомобила е със загасен двигател, заключен и в него няма водач.

 

       При извършената проверка за собственост на лекия автомобил установили, че той е собственост на А.П.Д., ЕГН **********. При служителите на реда се явила възз. Д., която посочила, че е водач на автомобила. Служителите на реда установили самоличността  на водача и пристъпили към съставяне на фиш. Възз. Д. оспорила описаното във фиша и отказал да го получи и подпише, поради което и  св.Е.В.  съставил срещу нея АУАН за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.

 

        Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, предявен и връчен. Възз. отказала да го подпише, което било удостоверено с подпис на свидетел.

 

        В срокът по чл.44 от ЗАНН са постъпили възражения срещу съставения АУАН.

 

        Въз основа на акта за установяване на административно нарушение и като преценил събраните в хода на АНП данни - докладна записка, справка нарушител/водач,  АНО издал атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което възприел изцяло посочените в него фактически и правни констатации и на основание чл. 183, ал.2, т.1, от ЗДвП за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от същия закон определил на Е.Д. административно наказание „глоба“ в размер на 20.00 /двадесет/  лева.

        Наказателното постановление било връчено лично на въззивника на 11.11.2020 г.

 

        Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, заповеди, протоколи, справка от Пето РУ, справка за нарушител и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

       Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на свидетеля Е.В. - актосъставител и очевидец на нарушението, тъй като същите са последователни и са в пълен унисон със събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията и на В.Н. – свидетел при съставяне на АУАН. Съдът не кредитира показанията на св. А.Д. /дъщеря на възз./. Същата не е очевидец, заинтересована е от изхода на делото и нейния разпит не допринася за разкриване на обективната истина по него.

 

        Съдът кредитира и останалите писмени доказателства приложени по делото.

 

        Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

 

       Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

 

    При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно ЗДвП и приложените по делото заповед и протоколи. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група към ОД на МВР-Варна, Пето РУ Златни пясъци, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган – мл. полицейски инспектор в Пето РУ- изпълняващ изпълнителска дейност в структурата на „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР, който е положил успешно изпит по ЗДвП /видно от представените протоколи за преминат изпит/ и е оправомощен съгласно т.1.4. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи .

      АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата  при  които  е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от фактическа страна, поради което нарушителката е разбрала в какво точно е била обвинена. Налице е единство между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба, които са формулирани ясно и недвусмислено. Съдът не констатира нарушения, ограничили правото на защита на наказания субект.

 

       В НП са посочени и данни, позволяващи индивидуализацията на нарушителя в достатъчна степен - посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесния лек автомобил, които безспорно данни позволяват да се индивидуализира въззивника.

 

       На въззивника е наложено адм. наказание за извършено от него административно нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба забранено е престоят и паркирането на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен знак или сигнал. Фактите са отнесени правилно към нарушената правна норма и към тази, регламентираща санкцията и правилно е определен субекта на нарушението. Чрез показанията на св. В. се установява, че автомобилът на възивника е бил паркиран в активната пътна лента за движение на автомобили и МПС, обслужващи градския транспорт. Автомобилът е бил със загасен двигател и заключен, а водачът- възз. Д. е била във ВСУ. Съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателката е осъществила вмененото и нарушение, тъй като безспорно същата е паркирала автомобила си на пътното платно, като безспорно от гласните и писмени доказателства е видно, че паркирането е създавало опасност и пречка за движението на останалите МПС.  

 

         Съдът не споделя възражението в жалбата , а и становището на възз. в съдебното производство, че по никакъв начин не се създавала опасност и пречка за движението. Паркирането на пътното платно, по обяд в работен ден, при положение, че от там преминават и други  превозни средства безспорно създава опасност и пречка за останалите участници в движението.

 

       Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като въззивникът като водач на МПС от 2002 г., видно от справката за нарушител/водач на Сектор „ПП“-Варна – ОД МВР - Варна/ би трябвало да знае правилата за движение, както и забраната да паркира по начин, създаващ опасност и пречка за движението.

 

       Предвид горното съдът намира за безспорно установено от обективна и субективна страна, че той е осъществил състава на вмененото му административно нарушение, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната и отговорност.

 

       За горепосоченото нарушение санкция е предвидена в нормата на чл.183, ал.2, т.1, от ЗДвП, която предвижда налагане на наказание „глоба“ в размер от 20.00 /двадесет/  лв. за водач, който неправилно престоява или е паркирал неправилно, когато в резултат на нарушението е създадена непосредствена опасност за движението. Съдът счита, че нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава.

 

      Съдът счита, че при индивидуализацията на административното наказание следва да се съобрази, че нарушението на ЗДвП няма инцидентен характер, доколкото видно от приложената по делото справка за нарушител/водач,  жалбоподателят е наказван и друг път с влезли в сила НП  за допуснати различни нарушения на разпоредбите на ЗДвП. Съдът счита, че в случая при АНО правилно е индивидуализирал наложеното наказание над средния размер.

 

      Съдът намира, че именно с конкретния размер на наказанието- 20.00 /двадесет/ лева, при наличието на данни за трайно формирани навици в областта на нарушаване на разпоредбите на ЗДвП ще бъдат постигнати целите на чл.12 от ЗАНН. Ето защо налагането на конкретната санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя.

 

     Само така , според настоящия състав,  биха се  изпълнили целите по чл.12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство и не допуска за в бъдеще такива нарушения.

 

    Съдът намира, че в случая не би могла да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които отличават извършените нарушения от типичните от съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност на нарушението респ. липсата на такава. Конкретното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя е свързано със създаване на реална опасност за другите участници в движението и осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които ЗДвП e призван да гарантира. Нарушението на конкретната разпоредба на ЗДвП засяга безопасността на движението по пътищата и повишава рискът от пътно-транспортни произшествия, като съдът намира, че извършеното нарушение се характеризират с достатъчна висока степен на обществена опасност.

 

     С оглед на тези обуславящи обществената опасност на конкретното нарушение и конкретния водач обстоятелства, е изключена всякаква възможност за приложението на чл. 28, буква "А" в конкретния случай. Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния нарушител би създало у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните функции на административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция на нарушенията.

        С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакуваното наказателно постановление – законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

       На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от 04.12.2019 г.

 

      Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.

 

      От процесуален представител на ОД на МВР – Варна е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство

 

      С  оглед крайния изход на спора /НП следва да бъде потвърдено/ и направеното от процесуалния представител на въззиваемата страна  искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63, ал.3 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. / в този смисъл Решение от 20.02.2020г. по к.н.а.х.д. № 3165/2020г. по описа на Административен съд - Варна/.

 

      Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80.00 до 120.00 лв., съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минималния размер, тъй като  не е налице фактическа и правна сложност на случая, което е видно от проведеното по делото едно съдебно заседание, в рамките на двадесет и три минути. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в посочения по-горе минимален размер.

 

 

 

          Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

 

                                          Р  Е  Ш  И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20 – 0460 -000892/03.11.2020 год. издадено от Началник група при ОД на МВР-Варна, Пето РУ –Златни пясъци, с което на Е.В.Д., ЕГН **********, с адрес: *** за нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал.2, т.1  от ЗДвП и е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20.00 /двадесет/ лева.

 

 

         ОСЪЖДА Е.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ОД на МВР - Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

            

        Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                               РАЙОНЕН  СЪДИЯ: