Р Е Ш Е Н И Е
град
Бургас, № 544 / 09.04.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети
март, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар И. Г., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 197/2021г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът Регионална инспекция по околната среда и водите
(РИОСВ) Бургас, е оспорил решение № 49/24.04.2020г. по АНД № 356/2019г. по
описа на Районен съд Поморие, с което е отменено наказателно постановление № 13/18.03.2019г.
на директора на РИОСВ - Бургас. С наказателното постановление на Община Поморие
за нарушение на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите (ЗВ), на основание чл.200,
ал.1, т.2 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Счита,
че е налице съответствие между описаното нарушение, посочената за нарушена
разпоредба и съответстващата санкционна такава. Иска обжалваното решение да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде потвърдено наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно уведомен, не изпраща
представител. Депозира писмени бележки.
Ответникът по касация Община Поморие, чрез представител по
пълномощие адвокат Ю.Б., оспорва жалбата. Депозира отговор и претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Христо
Колев, счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Община Поморие е наказана за това, че не изпълнява условие
определено в раздел „Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на
заустване“ на издаденото за канализационната система на гр.Ахелой, общ.Поморие,
област Бургас, от директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“ - Варна разрешително
№ 23140036/09.01.2015 г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни
води в повърхностни води, с издадено решение № 39/25.04.2016г. за отказ от
изменение на разрешителното, продължено с решение № 144/22.12.2017 г., с краен
срок на действие – 30.12.2019 г. – констатирани са превишения на определените
индивидуални емисионни ограничения, със срок на достигане – до шест месеца от
въвеждане в редовна експлоатация на пречиствателната станция за отпадъчни води,
но не по-късно от 31.12.2015 г. по показатели:
- от Пункт № 1 за мониторинг – на изход Главен канализационен
колектор І, преди заустване: неразтворени вещества; биохимична потребност от
кислород за пет денонощия (БПК5); химична потребност от кислород
(ХПК); нефтопродукти; повърхностноактивни вещества (ПАВ);
- от Пункт № 2 за мониторинг – на изход Главен канализационен
колектор ІІ преди заустване: неразтворени вещества; биохимична потребност от
кислород за пет денонощия (БПК5); химична потребност от кислород
(ХПК); нефтопродукти; повърхностноактивни вещества (ПАВ).
Установени са превишения на индивидуалните емисионни
ограничения при изпитване на взетите на 13-14.12.2018 г. проби от отпадъчни
води от Пункт 1 и Пункт 2.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите.
Съгласно чл.48, ал.1, т.11 от Закона за водите водоползвателите
- титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в
издадените им разрешителни по реда на ЗВ и комплексните разрешителни, издадени
по реда на Закона за опазване на околната среда.
Съгласно чл.200, ал.1, т.2 от Закона за водите наказва се с
глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко
наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти,
водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за
това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от
2000 лв. до 10 000 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че административно-наказващият орган неправилно е квалифицирал
нарушението като такова по чл.48, ал.1, т.11 от ЗВ, а е следвало да бъде
квалифицирано по чл.48, ал.1, т.3 от ЗВ и е отменил наказателното постановление.
Обжалваното
решение е валидно, допустимо и правилно.
Настоящият
съдебен състав споделя крайния извод на районния съд, според който в случая
правилната санкционна норма е чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ, а не тази, която
административнонаказващият орган е приложил – чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, което
води и до промяна в квалификацията що се касае до приложената нарушена норма.
Наказващият орган неправилно е посочил, че с процесното деяние е нарушен чл.48,
ал.1, т.11 от ЗВ, вместо чл.48, ал.1, т.3 от същия закон.
За
правилното квалифициране на деянието следва да се приложи разпоредбата на
чл.38, ал.2 и ал.3 от Наредба № 2/08.06.2011г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни
обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови
източници на замърсяване, издадена от министъра на околната среда и водите.
В посочените две норми от наредбата се прави ясно разграничение и съответно се
регламентират случаите на приложение на разпоредбите на чл.200, ал.1, т.2 и т.6
от Закона за водите.
Съгласно
чл.38, ал.2 от наредбата по смисъла на чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ (нормата,
приложена от наказващия орган) за ползване на водни обекти без необходимото за
това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителните, се
считат две хипотези: 1.заустването на отпадъчни води без разрешително, освен в
случаите, предвидени в Закона за водите и 2. заустването на отпадъчни води в
нарушение на посочените условия в издаденото разрешително за заустване.
По
делото не е спорно, че процесното нарушение, според описанието му в
наказателното постановление, се изразява в наличието на превишения на
определените в разрешителното индивидуални емисионни ограничения, т.е. очевидно
е, че нарушението не касае заустването на отпадъчните води, каквито са
случаите, при които се прилага чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.
Според
чл.38, ал.3 от наредбата по смисъла на чл.200, ал.1, т.6 от ЗВ за нарушаване на
емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за
заустване индивидуални емисионни ограничения. Именно такова е процесното
нарушение. Затова изводът на районния съд, според който
административнонаказващят орган не е приложил правилно материалния закон, тъй
като не е квалифицирал деянието според нормите, които съответстват на фактите,
описващи го, е правилен. За нарушения като процесното санкцията следва да се
наложи на основание чл.200, ал.1 т.6 от Закона за водите, нарушението
противоречи на разпоредбата на чл.48, ал.1, т.3 от същия закон.
В
касационната жалба има твърдения, че наказателното постановление е издадено
законосъобразно, но няма конкретни възражения, свързани с квалификацията на
деянието, на което основание е отменено наказателното постановление. Посочената
съдебна практика не обсъжда такъв спор, макар да се касае за подобни нарушения,
които са били квалифицирани по същия начин, по който е квалифицирано и
процесното нарушение. В цитираните съдебни решения съдът не е разглеждал
въпроса с правилното квалифициране на деянието. Затова и позоваването на тази
практика не може да обоснове допълнителен аргумент в полза на разбирането, че
административнонаказващият орган правилно е квалифицирал процесното нарушение.
При
този изход от спора разноски следва да се присъдят в полза на ответника по
касация в размер на 300 лв., представляващи платеното от страната
възнаграждение за един адвокат (л.18).
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49 от 24.04.2020г. постановено по АНД
№ 356/2019г. на Районен съд – Поморие.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Бургас
да заплати на Община Поморие направените за настоящата инстанция разноски в
размер на 300 (триста) лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: