№ 143
гр. П., 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Димитрова
Членове:Албена Г. Палова
Иванина Игн. И.
при участието на секретаря Стоянка Ст. Коцева
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20255200500116 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК за делба – първа фаза. С
решение № 1571/11.12.2024 г., постановено по гр.д. № 4695/2023 г.
Пазарджишкият районен съд е допуснал да се извърши съдебна делба между
В. И. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.П., ул. “Г.Б.“ № 104, бл. 6,
ап. 24, С. И. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ж.к. “З.“ № 32,
бл. 18, ап. 106 и Д. Н. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. И., общ. П.,
ул. “41-ва“ № 1, ет. 1, ап. 4 на следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 32010.31.22.14.6 по кадастралната карта
и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-184/09.08.2017 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е със Заповед №
18-5539-31.05.2022 г. на Началник на СГКК-П., с адрес на имота: с.И., ет.1,
ап.4, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
32010.31.22.14, предназначение - Жилищна сграда - многофамилна, сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор 32010.31.22, предназначение
на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда,
или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в
документа площ: 64.55 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 1 с
площ 9.60 кв.м., изба № 14 с площ 9.60 кв.м., ведно с 9.9672% идеални части
от общите части на сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в
1
сградата: на същия етаж: 32010.31.22.14.3; под обекта: няма; над обекта: няма;
стар идентификатор: няма, /а съгласно Договор № 6470/26.01.1994 г. за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните
имоти представляващ: Апартамент № 4, на първи етаж, състоящ се от стая,
дневна, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64.55 кв.м., ведно
с прилежащите части: избено помещение №1 и избено помещение № 14,
ведно с 9.9672% идеални части от общите части на сградата, при граници и
съседи на жилището: юг - двор; изток - улица; запад - двор; при граници и
съседи на изба № 1: запад -двор; изток - коридор; юг - стълбище; при граници
и съседи на изба № 14: запад - двор; изток - коридор; север - стълбище/.
Правата на страните върху допуснатия до делба недвижим имот са,
както следва: за ищцата В. И. Д. – 1/4 ид.ч., за ищцата С. И. Д. – 1/4 ид.ч. и за
ответника Д. Н. Д. – 1/2 ид.ч.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Д. Н. Д. чрез адв. К., с изложени оплаквания за
незаконосъобразност. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
необосновано, и моли да бъде отменено, вместо което бъде постановено ново,
с което искът за делба да бъде отхвърлен като неоснователен, като се приеме
че жалбоподателят е единствен собственик на процесния имот по силата на
добросъвестно давностно владение, продължило повече от 10 години. Твърди
се, че неоснователно районният съд е приел, че ответникът не е доказал
владението върху имота и е останал държател на идеалните части на ищците,
като съдът е обосновал този свой извод с квитанция за покупка на
апартамента, която била на името на наследодателката. Този извод според
жалбоподателя бил в пълно противоречие със събраните по делото
свидетелски показания, които не били обсъдени от съда и не били взети
предвид при постановяване на решението му. Твърди се, че наследодателката
повече от 10 години е била с деменция и за нея се е грижел единствено и само
жалбоподателят. През целия период от време жалбоподателят живеел в този
имот и никой от останалите съсобственици не бил предявявал претенции към
него. Твърди се, че в първия момент, в който ищците са предявили претенции
към делбения имот, са били отблъснати категорично от ответника, поради
което жалбоподателят е станал индивидуален собственик на имота.
Искането е решението да бъде отменено и да бъде постановено друго в
посочения по-горе смисъл.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от В. И. Д. и
С. И. Д. чрез адв. К.-П., с изложени подробни доводи по съществото на спора в
подкрепа на правилността на атакуваното решение. Прави се анализ на
твърденията на страните и на събраните по делото доказателства с искане
решението на районния съд да бъде потвърдено.
2
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Д. Н. Д. ищците В. И. Д. и С. И. Д. са
твърдели, че те и ответникът са съсобственици на следните недвижими имоти:
1/САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
32010.31.22.14.6, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-184/09.08.2017 г. на ИД на АГКК, последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот е със Заповед № 18-5539 от 31.05.2023 г.
на Началник на СГКК-П., с адрес на поземления имот: с. И., общ. П., ет.1,
ап.4, който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор
32010.31.22.14, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 64.55 кв.м.,
ведно с прилежащите части: избено помещение № 1 с площ 9.60 кв.м. и
избено помещение № 14 с площ 9.60 кв.м., ведно с 9.9672 % идеални части от
общите части на сградата, ниво - 1, съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж - 32010.31.22.14.3; под обекта - няма; над обекта - няма, а
съгласно титул за собственост - договор № 6470 от 26.01.1994 г. за продажба
на държавен недвижим имот по наредбата за държавните имоти,
представляващ - апартамент № 4, на първи 1 етаж, състоящ се от стая, дневна,
кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 64.55 кв.м., ведно с
прилежащите части: избено помещение № 1 и избено помещение № 14, ведно
с 9.9672 % идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи
на жилището: юг - двор; изток - улица; запад - двор; при граници и съседи на
изба №1: запад -двор; изток - коридор; юг - стълбище; при граници и съседи
на изба №14: запад - коридор; север - стълбище.
Твърдели са, че посоченият по-горе недвижим имот е придобит от
страните като наследници на общият им наследодател Н.С. Д., с ЕГН
**********, починала на 16.03.2021 г., при следните квоти:
1/ За ищците В. И. Д. и С. И. Д.: по 1/4 идеална част, за всяка една, като
внуци на общия наследодател Н.С. Д. (същите са дъщери на починалия син на
общия наследодател И.Н. Д., с ЕГН **********, починал на 23.11.2020г.);
2/ За ответника Д. Н. Д.: 1/2 идеална част, като син на общия
наследодател Н.С. Д..
Твърдели са, че с ответника са правени многократни опити за
доброволно уреждане на съсобствеността върху посочения по-горе недвижим
3
имот, но до момента не е постигнато съгласие относно поделянето на имота.
Искането е съдът да постанови решение, с което да прекрати
съществуващата между В. И. Д., с ЕГН **********, С. И. Д., с ЕГН
********** и Д. Н. Д., с ЕГН **********, съсобственост върху подробно
описания по-горе недвижим имот, при квоти за всеки от съделителите, както
следва:
1/ За В. И. Д., с ЕГН ********** – 1/4 идеални части по отношение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 32010.31.22.14.6;
2/ За С. И. Д., с ЕГН ********** – 1/4 идеални части по отношение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 32010.31.22.14.6;
3/ За Д. Н. Д., с ЕГН ********** – 1/2 идеални части по отношение на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.508.99.3.2. Претендират
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответника, чрез пълномощника му, с който е взето
становище, че подадената от ищците искова молба за делба е допустима, но
неоснователна.
Ответникът е твърдял, че делбеният имот е закупен през 1994 г. и парите
за покупката били дадени лично от него. Тогава бил на 30 години, работел на
заплата от около 1000 лева, докато майка му - наследодателката, със заплатата
си не можела да си покрие лекарствата и битовите разходи. Твърдял е, че този
факт е известен на всички техни близки, приятели и роднини, споделян е
многократно от майка му и бил известен и на покойния му брат. По тази
причина приживе той никога не бил предявил претенции към апартамента,
защото знаел, че е собственост на ответника. Твърдял е, че покойният му брат
много рядко идвал в апартамента, а в последните години, когато майка им
заболяла от тежка деменция, престанал въобще да идва. В редките случаи на
просветление, майка му го молела да го извикат, за да го види, но той се
отзовал само два или три пъти. Ответникът е твърдял, че цял живот се е
грижил за апартамента като за своя собственост, правил е ремонти и
подобрения, заплащал е дължимите данъци и такси, полагал е грижи за майка
си, която починала при него. Твърдял е, че владее имота от покупката му до
настоящия момент - цели 30 години, през които никога не е бил със
съзнанието, че имотът не е негов. Тези факти били известни на брат му -
покойният наследодател на ищците. Самите ищци никога не били посещавали
дома му, никой никога не бил имал претенции към апартамента, знаейки, че е
негова собственост.
Поддържа, че е единствен собственик по силата на добросъвестно
давностно владение, продължило повече от десет години, поради което
4
предявеният иск за делба се явява неоснователен и моли същият да бъде
отхвърлен.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените по
делото писмени доказателства, че В. И. Д., С. И. Д. и Д. Н. Д. са законни
наследници на Н.С. Д., с ЕГН **********, бивш жител на с. И., общ. П.,
починала на 16.03.2021 г. От представеното удостоверение за наследници се
установява, че ответникът Д. Н. Д. е син на наследодателката Н.С. Д., а
ищците В. И. Д. и С. И. Д. са нейни внучки - дъщери на сина й И.Н. Д., с ЕГН
**********, бивш жител на гр. П., починал преди нея - на датата 23.11.2020 г.
На 26.01.1994 г. наследодателката Н.С. Д., която към този момент е била
вдовица, е закупила с договор № 6470/26.01.1994 г. за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти следния недвижим
имот: Апартамент № 4, на първи етаж, състоящ се от стая, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 64.55 кв.м., ведно с прилежащите
части: избено помещение № 1 и избено помещение № 14, ведно с 9.9672 %
идеални части от общите части на сградата, при граници и съседи на
жилището: юг - двор; изток - улица; запад - двор; при граници и съседи на изба
№ 1: запад -двор; изток - коридор; юг - стълбище; при граници и съседи на
изба № 14: запад - двор; изток - коридор; север - стълбище, за сумата от 13027
лева. В договора е отразено, че жилището е закупено по реда на §4 от
ППЗУЖВГМСВ, както и че цената на имота е покрита със собствени средства,
внесени по сметка 180 с квитанция № 163/27.01.1994 г. от 241-130-105-1 на
„ОББ“.
Съгласно Схема № 15-1155479-30.10.2023 г. на СГКК - гр. П. имотът
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 32010.31.22.14.6
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-184/09.08.2017 г. на Изпълнителен директор на АГКК, последно
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект е със Заповед № 18-5539-31.05.2022 г. на Началник на
СГКК-П., с адрес на имота: с. И., ет.1, ап.4, който самостоятелен обект се
намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 32010.31.22.14, предназначение -
Жилищна сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с
идентификатор 32010.31.22, предназначение на самостоятелния обект:
Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 64.55
кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 1 с площ 9.60 кв.м., изба №
14 с площ 9.60 кв.м., ведно с 9.9672 % идеални части от общите части на
сградата, ниво: 1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
32010.31.22.14.3; под обекта: няма; над обекта: няма; стар идентификатор:
няма.
5
След смъртта на Н.С. Д. имотът е придобит от нейните наследници по
закон и право на заместване – страните по делото, в резултат на което между
тях е възникнала съсобственост.
Установява се от договора за покупка на процесния апартамент, че
покупната цена е в размер на 13027 лева. В писмения документ е отразено, че
цената на имота е покрита от купувача - наследодателката Н.С. Д. със
собствени средства, внесени по сметка 180 с квитанция № 163/27.01.1994 г. от
241-130-105-1 на „ОББ“. Квитанцията представлява писмен документ за
доказване на плащането на писмено установеното задължение, а свидетелски
показания за установяване на факт, за който се изисква писмена форма за
доказване, не са допустими поради забраната на чл.164, ал.1, т.3 от ГПК.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост чрез фактическото упражняване съдържанието на това право и
след изтичане на определен в закона период от време. При преценката дали е
установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението: непрекъснато /да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.
81 ЗС/, спокойно /да не е установено по насилствен начин/, явно /да не е
установено по скрит начин/, несъмнително и с намерение да се държи вещта
като своя, като за последния елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим
имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Съгласно чл.69 от ЗС пък се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Тази законова презумпция е
оборима и е въведена в полза на владелеца така, щото в случай, че някой
отрича владелческото му качество, тежестта на оборването й пада върху
лицето което оспорва осъщественото владение. За да придобие съсобствен
имот по давност, владеещият съсобственик трябва да демонстрира явно и
недвусмислено намерението си да владее цялата съсобствена вещ като своя и
да отблъсне владението на останалите съсобственици. Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, когато
съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта
като обща, той е държател на идеалните части на останалите съсобственици.
Възможно е обаче този от съсобствениците, който упражнява фактическа
власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за
чуждата идеална част, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици
намерението да владее техните идеални части за себе си. Върховният съд
приема, че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и
недвусмислен начин да се показва отричане на владението на останалите
6
съсобственици. „Това е т. нар. преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец.
Владението, установено върху недвижим имот от съсобственик по
отношение частите на другия съсобственик, се счита спокойно, когато не е
установено по насилствен начин. От гледна точка на принципа на
справедливостта е недопустимо да се допусне положение, в което едно лице
ще установи фактическа власт върху вещ чрез извършването на
противоправни действия и след това ще може да черпи облаги от тези си
действия.
В практиката на ВКС се приема, че едно владение е спокойно, когато не
е установено с насилие и не се поддържа с насилие. Владението престава да
бъде спокойно и когато се оспорва с насилие, в резултат на което се смущава
намерението да се държи вещта като своя. Въпрос на фактическа преценка във
всеки отделен случай е дали владението е смутено чрез извършване на
определени действия, но във всички случаи тези действия трябва да сочат към
противопоставяне от страна на невладеещия собственик за продължителен
период от време на поведението на владеещия несобственик по отношение на
владения имот. В своята практика ВКС приема, че предявяването на
извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва
придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС /В този смисъл - Решение № 376 от
12.03.2013 г. по гр. д. № 260/2012 г., I г. о. на ВКС, Решение № 5 от 25.01.2010
г. по гр. д. № 2728/2008 г., II г. о. на ВКС и др./ В тези решения се приема, че
словесните пререкания между сънаследниците, предявяването на претенции в
разговори помежду им, които обаче не са съпроводени с действия, насочени
към самия имот и имащи за последица отстраняването на владеещия
сънаследник от имота, не прекъсват започналата да тече в негова полза
придобивна давност и не смущават владението му.
Въз основа на така очертаната правна и тълкувателна рамка настоящият
въззивен състав приема, че по делото не са събрани доказателства,
установяващи по безспорен и несъмнен начин, че е налице отблъскване на
владението приживе на собственика – наследодател от прекия й наследник –
жалбоподателя Д.. Поради това съдът намира за неоснователно поддържаното
във въззивната жалба твърдение на съделителя Д. за придобиване на целия
имот по силата на изтекла в негова полза придобивна давност. Безспорно е
установено по делото от събраните пред първата инстанция доказателства, че
купувачката по договора и негов собственик - наследодателката Н.С. Д. е
живяла в имота от придобиването му и до смъртта си през 2021 г. Заедно с нея
в имота е живял и ответникът, както и негово семейство, но следва да се
приеме, че те са били допуснати да живеят там със съгласието на собственика
7
на имота, следователно фактическата власт, която ответникът е установил, е в
качеството му на държател до смъртта на собственика. След нейната смърт
държането се е трансформирало във владение за придобитата от Д. по
наследство ½ ид.ч., но останалата ½ ид.ч. той е продължил да държи за
останалите двама наследници – ищците по делото.
Липсват каквито и да било доказателства за това, че той е демонстрирал
спрямо майка си, че е единствен собственик на имота в продължение на
повече от 10 години, както и че такова негово намерение да владее за себе си е
стигнало до знанието на собственика и той не се е противопоставил.
Напротив, от данните по делото се установява, че от момента на
придобиването на правото на собственост до нейната смърт наследодателката
Н. Д. е живяла в имота, който е закупила лично. Полаганите от сина й грижи за
нея (установени със свидетелски показания пред първата инстанция) съдът
приема като изпълнение на синовен дълг поради липса на каквито и да било
доказателства, опровергаващи този извод. Дори и да е предоставил на майка
си паричните средства за закупуването на имота, съделителят Д. не би могъл
да стане негов собственик, тъй като не е страна по договора за покупко-
продажба, а в най-добрия случай би имал облигационни вземания към
наследството, но тези сметки се уреждат във втората фаза на делбата. В този
смисъл съдът не кредитира свидетелските показания на разпитаните пред
районния съд свидетели Д., К. и М. в частта, представляващи правни изводи
относно правото на собственост. Нито един от тези свидетели обаче не
установява наличието на действия от страна на Д. Д., които могат да бъдат
квалифицирани като явна демонстрация на владение за себе си по отношение
на собственика на имота, поради което това възражение въззивният съд
приема за недоказано.
Тъй като наследодателката на страните е починала през 2021 г., от тогава
до датата на предявяването на иска за делба не е изтекла изискуемата се от
закона 10-годишна придобивна давност, за да се приеме, че делбеният имот е
еднолична собственост на съделителя Д..
Като е достигнал до подобни изводи и е допуснал имота до делба при
права – по ¼ ид.ч. за двете ищци и ½ ид.ч. – за ответника, районният съд е
постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на районния
съд по въпросите, по които не е взел отношение в настоящото решение и се
присъединява към тях.
В настоящото производство съдът не се произнася по въпроса за
разноските, защото те следва да бъдат съобразени с окончателния акт по
извършването на делбата.
8
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1571/11.12.2024 г., постановено по гр.д. №
4695/2023 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9