Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, ………….
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Първи касационен състав, в публично заседание, проведено на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕТА ПЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при участието на прокурора Силвиян Иванов и
секретаря Галина Владимирова, разгледа докладваното от съдия Веселина Чолакова
КНАХД № 1355/2021г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Т.Д.Д.
подадена чрез адв. И. – ВАК против Решение № 260590/14.05.2021 г. постановено
по НАХД № 412/2021 г. по описа на Районен съд-Варна , с което е потвърдено
наказателно постановление № 439а-96/29.05.2020 г. издадено от директора на ОД
на МВР-Варна, с което на Т.Д.Д. е наложено администативно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 лева на основание чл.209а,ал.1 от Закона за здравето. В
жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, които
по съществото си са такива за нарушение на материалния закон и допуснати съществени
процесуални нарушения , съставляващи касационни основания по чл.348, ал 1, т. 1
и т.2 от НПК. Сочи се, че нарушението не
е доказано от обективна и субективна
страна. Сочи се на наличието на предпоставките за приложение на чл.3,ал.2 от ЗАНН предвид последваща отмяна на наложената от министъра на здравеопазването
противоепидемична мярка, за неспазването на която е санкциониран. Сочи се и на
приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като с деянието си не е застрашил трети лица,
както и поради липсата на предходни нарушения. Иска се отмяна на обжалваното решение и
постановяване на друго, с което да се отмени наказателното постановление. В
съдебно заседание, касаторът не изпраща процесуален представител. Поддържа
жалбата в представени писмени бележки и претендира присъждане на разноски за
двете инстанции. В условие на евентуалност моли юрисконсултско възнаграждение в
полза на ответника да се присъди в минимален размер.
Ответникът- ОД на МВР-Варна оспорва жалбата в
представено писмено становище. Счита, че обективната и субективната
съставомерност на нарушението се установява със събраните доказателства. Счита,
че случаят не попада в хипотезата на
чл.3,ал.2 от ЗАНН и не са налице предпоставки за приложението на по-благоприятен
закон. Счита, че няма основания за приложението на чл.28 от ЗАНН.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на
касационната жалба. Пледира за оставяне в сила на решението на Районен
съд-Варна.
Административен съд гр. Варна, след като обсъди
посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.
218 от АПК, намира за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване на решението на Районен съд-Варна и е процесуално допустима.
По основателността на жалбата:
С обжалваното НП на Т.Д.Д. е наложен административно наказание „глоба“ в размер на 300 лв., на основание чл.209а, ал.1 от Закон за здравето, за нарушение на чл.209а, вр. чл.63, ал.1 от Закон за здравето. Районен съд – Варна е установил от фактическа страна, че на 13.04.2020 г. Т.Д. се намирал на обществено място в гр.Варна, ж.к. „Младост“, зад блок 148 без поставена предпазна маска, покриваща устата и носа. Нарушението било установено от полицейски служители , при извършване на обход на обслужвания от тях район. Към 13.04.2020 г. била в сила т.9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, съобразно която всички лица, които се намират на закрити или открити обществени места, в това число паркове, улици, автобусни спирки, храмове, търговски обекти и др. трябва да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Поради това, че бил без поставена маска на открито обществено място, Т.Д. нарушавал въведените противоепидемични мерки и против него бил съставен АУАН. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.209а, ал.1, вр. чл.63, ал.1 от ЗЗ. При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били направени или депозирани възражения. Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП.
Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че АУАН и НП са
съставени в срок, съдържат реквизитите по чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, нарушението е
описано подробно, както и на обстоятелствата на извършването му, посочена е и
правилната правна квалификация по Закон за здравето (ЗЗ). Приел е, че нарушението е доказано от обективна и
субективна страна. За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд е
приел също, че не са налице обстоятелства сочещи на по-ниска степен на
обществена опасност на нарушението, поради което няма предпоставки за
приложението на чл.28 от ЗАНН. За да обоснове този извод, въззивният съд е
приел, че нарушението е извършено по време на обявено извънредно положение и
създава риск за останалите граждани, свързан с разпространението на пагубен за
човечеството вирус.
Обжалваното решение на Районен съд – Варна е
валидно и допустимо, постановено при правилно установена фактическа обстановка,
при правилно приложение на материалния и процесуалния закон.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съд правилно е приел, че на 13.04.2020 г. Т.Д. не е изпълнила въведени със заповед на
Министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 от ЗЗ.
Установено е по делото, че на посочената дата се е намирал в гр. Варна, на открито обществено място „зад
блок № 148“ в кв. „Младост“, като не е
изпълнил въведените противоепидемични мерки по т.9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
Нарушението е безспорно установено, същото е
правилно квалифицирано, съобразно предвидените законови норми, визиращи състава
и наказанието за извършеното нарушение. Въззивният съд е установил всички
обстоятелства, релевантни за извършеното нарушение. От събраните доказателства
се установява по безспорен и категоричен начин обективната и субективната
съставомерност на санкционираното деяние.
Безспорно е установено по делото, че към датата на извършване на
нарушението – 13.04.2020 г., нормативната разпоредба, за нарушението на която е
била наказан Т.Д. е чл.209а, ал.1 от ЗЗ,
и тя е била в сила, считано от 12.04.2020 г. до 26.04.2020 г. /Впоследствие със
Заповед № РД-01-236/24.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването тази мярка е
удължена до 13.05.2020 г. включително. Няма спор, че пространството зад блок
148 в кв. „Младост“ в гр.Варна е обществено и че на 13.04.2020 г. Т.Д.
се е намирал на това обществено място, без да има поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба. Безспорно е установено по
делото, че на 13.04.2020 г. Тобрев е извършил нарушението, за което е санкциониран.
С последваща Заповед № РД-01-263/14.05.2020 г. е отменена Заповед № РД-01-124 от
13.03.2020 г. / с последващи изменения и допълнения/, като е отпаднало
изискването за поставяне на защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба на открити обществени
места. С посоченото изменение не се „декриминализира“ нарушението, за което е
наказан Д.. Същият е санкциониран за
нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ – за неизпълнение на въведени
противоепидемични мерки, които са действали към датата на осъществяване на
деянието. Съобразен е принципа за приложение на по-благоприятния закон, като Д.
е наказан с глоба от 300 лв., съобразно редакцията на Закона за здравето в сила
от 19.04.2020 г.
Правилно Районен съд-Варна е приел, че случаят не
е „маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В ЗАНН не е предвиден критерий за
маловажен случай на административно нарушение, като следва да се изхожда от
цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на
конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето
на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. Преценката
за „маловажност” на нарушението подлежи на съдебен контрол, тъй като е свързана
с правилното приложение на материалния закон и в правомощията на съда при
извършване на служебна проверка на обжалваното НП.
Случаят не
е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършено е в условията на обявено
извънредно положение към 13.04.2020 г. - с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., поради пандемия от COVID-19, като засяга обществените отношения, свързани
с опазване на най-висшите ценности - живота и здравето на гражданите.
Неотносимо за преценката по чл.28 от ЗАНН е обстоятелството, че от деянието не
са настъпили вредни последици.
Наложеното наказание е съобразено със законовия
минимум, тежестта на нарушението и неговата специфика. Определено е в рамките
на закона, предвидени за извършеното нарушение и съответства на целите на чл.12
от ЗАНН. В случая лицето е нарушило въведени противоепидемични мерки, целящи да
предотвратят масово заболяване поради вирус. Административнонаказателната
отговорност на нарушителя правилно и законосъобразно с оглед обществената
опасност на извършеното деяние е ангажирана от АНО. Фактическата обстановка е
установена и в НП и АУАН. За извършеното нарушение на наказаното лице е
наложено наказание в минималния размер, предвиден от закона. Отчетена е от АНО
обществената опасност от извършеното деяние- нарушение на въведени
противоепидемични мерки.
С оглед гореизложеното, настоящата инстанция намира,
че решението на Районен съд-Варна е правилно и следва да се остави в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 222,
ал.1 от АПК, Административен съд – Варна, първи касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260590/14.05.2021 г. постановено по
НАХД № 412/2021 г. по описа на Районен съд-Варна , с което е потвърдено
наказателно постановление № 439а-96/29.05.2020 г. издадено от директора на ОД
на МВР-Варна, с което на Т.Д.Д. е наложено администативно наказание „глоба“ в
размер на 300,00 лева на основание чл.209а,ал.1 от Закона за здравето.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.