Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 24.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи август две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
12862/2019г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от „Е- САР“
ООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* чрез R.I.A., в качеството му на синдик,
със седалище и адрес на управление *** срещу
Я.И.И., ЕГН ********** с адрес *** иск с правно основание чл. 145 ТЗ за
осъждане ответника да заплати сумата от общо 6350лева, представляваща
обезщетение за причинени вреди изразяващи се в разпореждане с парични средства
от банкова сметка *** „Е- САР“ ООД с № IBAN *** „Уникредит
Булбанк” АД, изтеглена от ответника в качеството му на управител на
дружеството, от която на 31.01.2017г.- сумата от 4700лева, на 29.09.2017г. на
сумата от 350лева и на 18.10.2017г. на сумата от 1300лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда–14.08.2019г. до окончателното погасяване на задължението.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С решение № 1039/31.12.2018г. по т.д. № 472/2018г. по описа на ВОС е
открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството ищец, Р.А.е
назначен за временен синдик, а управителят на дружеството е бил задължен за
предаде на временния синдик счетоводна и банкова информация относно
дружеството. На 25.01.2019г. е било свикано Първо събрание на кредиторите,
което предвид непредставяне на счетоводството и търговските книги на
дружеството, не е било проведено. На управителя на дружеството е била наложена
глоба. Връчено му е било, както от синдика, така и от съда, искане за
предоставяне данни за дейността на дружеството. Такава отново не била
представена и управителят бил повторно глобен от съда. С определение №
2048/03.06.2019г. на съда по несъстоятелност, Р.А.е бил назначен за постоянен
синдик на дружеството. Твърди, че при проверка на движенията по открита банкова
сметка ***, синдикът е установил множество тегления на суми, които предвид
липсата на счетоводни документи за евентуално наличие на разходно- оправдателни
документи, поставят под съмнение правомерността на тези банкови операции и
отчитането им по съответния начин. Твърди, че непредставяне на счетоводните
документи на дружеството от управителя обосновава извод, че е възможно
извършените тегления на суми да не е свързано с търговската дейност на
дружеството, респ. да не са послужили за покриване разходи на същото. Твърди,
че на 31.01.2017г. от управителя на дружеството е изтеглена на каса сумата от
4700лева, на 29.09.2017г. на сумата от 350лева и на 18.10.2017г. на сумата от
1300лева. Имало и други тегления на суми от дружествената сметка, но същите
били извършени чрез АТМ, което правело неясно лицето, което ги е изтеглило и
същите не са предмет на настоящата искова претенция. Твърди, че липсата на
счетоводни документи на дружеството препятства преценката дали сумите са
изтеглени правомерно, поради което и твърденията са, че тези суми са получени
от управителя без основание, поради което и същите подлежат на връщане от него.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
ангажирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим, евентуално
неоснователен. На първо място сочи исковата молба да е нередовна с оглед вида
на търсената защита, а доколкото искът не е отменителен
счита, че е дължима държавна такса. Счита и че правомощията на синдика са
прекратени, доколкото с решение № 876/15.10.2019г. производството по
несъстоятелност е било спряно за срок от една година. Оспорва ищецът да е
легитимиран да предяви иска, предвид липсата на упълномощаване с решение на ОС
на кредиторите, доколкото последното следва да замени решението на ОС на съдружниците. По отношение на основателността на исковата
претенция се излагат следните съображения: Не оспорва, че с решение № 1039/31.12.2018г.
по т.д. № 472/2018г. на ВОС е било открито производство по несъстоятелност на
дружеството, прекратена е дейността на предприятието и са наложени обща
възбрана и запор върху имуществото на дружеството с начална дата на
неплатежоспособността 20.11.2017г. Производството е спряно поради липса на
средства за покриване на началните разноски. Оспорва на посочените дати да е
теглил суми от сметка на дружеството като негов управител без да е имало
основание за това. Твърди, че сумите са ползвани във връзка с дейността на
дружеството и/или покриване на негови задължения, вкл. за закупуване на
компютърна система необходима за икономическата дейност на дружеството, за
плащане на здравни и социални осигуровки, покриване разходи за командировки.
Твърди, че изтеглената на 31.01.2017г. сума от 4700лева е послужила за
погасяване на задължение на дружеството по повод закупуване на Ulix Maritime Systems, за която
продавачът е издал фактура за сумата от 2569,13евро. По отношение на останалите
суми сочи, че същите са послужили за плащане на задължения към НАП за данъци в
общ размер от 604,27лева, като с част от сумите са покрити разноски за закупени
самолетни билети за командировки на служители, плащания към контрагенти и
разходи по извършваната от дружеството дейност по разработване на софтуерни
продукти. Сочи тези разходи да са намерили отражение в счетоводството на
дружеството с първични счетоводни документи и при формиране крайния финансов
резултат на дружеството в годината на извършването им. Искането е за отхвърляне
на исковата претенция и присъждане на разноски.
В първото по делото
заседание и в изпълнение указания на съда, ответникът уточнява твърденията си
относно разходването на средствата, като твърди, че сумата от 4700лева е
послужила за заплащане на заплати в брой на лицата Н.М., О. И. и К.М., със
сумата от 604,24лева е покрито задължение към НАП за задължителни социални и
здравни осигуровки, а с друга част от сумите са покрити разноски за закупени
самолетни билети за командировка на управителя, вкл. разходи по разработване на
софтуерни продукти.
В проведеното открито
съдебно заседание ищецът чрез синдика поддържа исковата молба.
Ответникът поддържа
отговора и направените уточнения.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата
и след съобразяване становището на страните и приложимия закон, и по вътрешно
убеждение, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск
с правно основание чл. 145 ТЗ.
По предварителните
въпроси, съдът се е произнесъл с определението по чл. 140 ГПК. Затова, без да
ги приповтаря, препраща към него.
Предмет на исковата претенция е парично вземане за деликт извършен от управителя на
дружеството по реда на чл.
145 ТЗ.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ТЗ управителят отговаря
имуществено за вреди причинени на дружеството.
Този иск е предоставен на
дружеството за реализиране отговорността на управителя към него, произтичаща от
съществуващите два вида правоотношения- договорно и органно,
като фактическият състав на отговорността обхваща виновното, противоправно,
вредоносно неизпълнение на задължения на управителя, препятстващи управлението
на дружеството, от което неизпълнение са последвали вреди. Т.е., нужно е да бъдат доказани от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване, като настъпили следните факти: че в качеството на управител
ответникът е извършил теглене на парични
средства на дружеството на посочените дати, тяхното неосчетоводяване /било като парични
средства, било чрез представяне на оправдателни документи/ в противоречие с изискванията на закона, с които свои виновни и противоправни действия е причинил вреди, под формата на
претърпяна загуба в размер на претендираната сума, намиращи се в причинно– следствена връзка с поведението му. Съответно в тежест на ответника е да докаже
своите правоизключващи и правопогасяващи възражения и в частност, че получените от
него суми са били осчетоводени
със съответните първични счетоводни документи и са послужили за погасяване
на задължения, както следва: 4700лева за заплати в брой
на лицата Н.М., О. И. и К.М., 604,24лева задължение към НАП за задължителни
социални и здравни осигуровки, а с друга част от сумите са покрити разноски за
закупени самолетни билети за командировка на управителя, вкл. разходи по
разработване на софтуерни продукти.
Синдикът е процесуално легитимиран да представлява дружеството в
несъстоятелност, включително и в исково производство по чл.145 ТЗ /така решение
№124/19.10.2010г. по т.д.№1173/2009г., на ВКС, І ТО/. При наличие на решение на съда, с
което длъжникът е обявен в несъстоятелност и са прекратени правомощията на
органите на дружеството, в т.ч. и на общото му събрание, не би могло да се
изисква приемане на решение по чл.137, ал.1 т.8 ГПК като абсолютна процесуална
предпоставка за иницииране на производството по чл.145 ТЗ.
Между страните не се спори, а и
видно от справка в ТР по партидата на търговеца е, че ответникът е имал
качество на управител на ищцовото дружество, преди обявяването му в несъстоятелност
и прекратяване правомощията на органите му.
От представеното по делото
извлечение от разплащателна сметка на ищцовото дружество в УникредитБулбанк
АД, а и спор между страните не е имало, е видно, че ответникът е извършил
следните тегления на каса от сметката на дружеството: на 31.01.2017г. сумата от 4700лева, на 29.09.2017г. сумата от 350лева и на
18.10.2017г. сумата от 1300лева.
Спорният въпрос между страните е дали така изтеглените
средства са послужили за нуждите на дружеството чрез тяхното надлежно
счетоводно отразяване.
За доказване твърденията на ответника, че
посочените средства са послужили за погасяване на задължения за заплати платени в брой на лицата Н.М., О. И. и К.М.,
задължение към НАП за задължителни социални и здравни осигуровки, разноски за
закупени самолетни билети за командировка на управителя и разходи по
разработване на софтуерни продукти, по делото са ангажирани писмени
доказателства, в т.ч. изискани по реда на чл. 192 ГПК от трето неучастващо в
спора лице- дружество обслужвало счетоводно ищцовото дружество в процесния
период. Така, „С.К.В.” ООД е представило главната книга /счетоводни записвания/
на сметка 5031 Уникредит Булбанк АД за 2017г., копие
на сканирани платежни ведомости за периода м.01-м.06.2017г. и копие от приемо- предавателен протокол от 02.02.2018г.
за предаване на всички оригинални първични счетоводни документи на управителя
на ищцовото дружеството Я.И.. Видно е, че с приемо-
предавателен протокол от 02.02.2018г. на ответника са
били предадени следните счетоводни документи: папки- покупки за периода 2015г.,
2016г., и 2017г., продажби за периода 2017г., УникредитБулбанк
за 2015г., 2016г., 2017г., Райфайзенбанк за 2017г., 2018г., Райфайзенбанк
дебитна карта за 2017г. и 2018г., декларации по чл. 55 за 2017г., ДДС
декларации за 2015г., 2016г., и 2017г., ведомости работни заплати за 2016г.,
2017г. и 2018г., папка с досиета на персонала, болнични и дневник за издадените
трудови книжки за 2016г., 2017г. и 2018г., папка с официални документи-
договори, регистрации, справки по чл. 73- 2016г. и 2017г., декларации 1 и 6- за
2016г., 2017г. и 2018г, ГДД чл. 92 ЗКПО за 2015г., 2016г. и 2017г., ГФО, Г2 за
2015г. и 2016г., ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ Я.И. за 2015г. и 2016г., договори за заем-
52броя и др., приемо- предавателна оборотна ведомост
и разпечатки на сметки 4991, 4992, 4993, 4994, 4995 и 4996. От ведомости за
заплати м.01-м. 04.2017г. е видно, че са начислявани РЗ на двама работници- К.Д.и
О. И., общо 1262лева, м. 05.2017г. на К.Д.631лева, и м.06.2017г. на А.С., И.П.,
Й.Ц., М.Д., Н.В., К.Д.и Я.И. общо 6379,82лева.
От „Актив АБГ” ЕООД е
постъпило писмо по повод издадено съд. удостоверение, в което е посочено, че за
периода 01.09-31.12.2017г. липсват първични счетоводни документи за разходи по
разработване на софтуерни продукти. Предоставени са ведомости за заплати за
изплатени трудови възнаграждения за периода 01.01-30.06.2017г., оборотни
ведомости за периода м.09-м.12.2017г.- без вписани обороти по сметки ДМА и
ДНМА, главни книга на сметки 204, 214, 219, 222 и 302- без записвания за
посочения период, като всички придобити активи са преди това и амортизационен
план за 2017г.- с дати на придобиване на съответните активи.
Така коментираните и
ангажирани от страните писмени доказателства не биха могли да обусловят
категоричен извод, че изтеглените от управителя парични средства от сметката на
дружеството не са послужили за покриване разходи на дружеството, съответно не
са намерили съответното счетоводно отразяване. Доказването на твърдяната вреда
във вид на претърпяна загуба, като елемент от фактическият състав на правото, е
в тежест на ищеца. Въпреки дадените му указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК с
доклада по делото, приет за окончателен в първото съдебно заседание, съобразно
направените уточнения от ответника, ищецът не е ангажирал годни доказателствени
средства за доказване твърденията си. За целта е било нужно ангажиране на
експертни знания, с каквито съдът не разполага. И тъй като доказването касае
основанието на претенцията, за съда не е съществувало задължение за служебното
им допускане по реда на чл. 195 ГПК. Налага се извод, че ищецът не е доказал
наличие на вреда, поради което и исковата претенция следва да бъде отхвърлена
като недоказана.
По
разноските
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК ищецът има право на разноски, но доказателства за направата на
такива не са ангажирани, поради което и съдът не следва да присъди такива.
На основание чл. чл.
620, ал. 5 ТЗ, ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
държавна такса по предявения иск в размер на 254лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на „Е- САР“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********
чрез R.I.A., в качеството му на синдик, със седалище и адрес на управление *** срещу Я.И.И.,
ЕГН ********** с адрес *** за осъждане ответника да заплати сумата от общо
6350лева, представляваща обезщетение за причинени вреди изразяващи се в
разпореждане с парични средства от банкова сметка *** „Е- САР“ ООД с № IBAN ***
„Уникредит Булбанк” АД, изтеглена от ответника в
качеството му на управител на дружеството, от която на 31.01.2017г.- сумата от
4700лева, на 29.09.2017г. на сумата от 350лева и на 18.10.2017г. на сумата от
1300лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда–14.08.2019г. до окончателното погасяване на задължението, на основание чл.145 ТЗ.
ОСЪЖДА „Е- САР“ ООД /в несъстоятелност/, ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд– Варна, държавна такса в
размер на 254лева, на основание чл.
1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, във вр. чл. 620, ал.5 ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: