РЕШЕНИЕ
№ 81
гр. В, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:С. Ж. С.
Г. П. Й.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500099 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №509/21.10.2021 г. по гр.д.№425/2021 г. по описа на Районен
съд-В. е признато , че уволнението на Г. МЛ. Г. с адрес гр.В. с ЕГН:.,
извършено със Заповед №1/16.02.2021г. на Директор Общинско предприятие
“Регионално депо за битови отпадъци- В.“ на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ е
незаконно и е отменена същата заповед.
Възстановен е Г. МЛ. Г. с ЕГН:********** на заеманата преди
уволнението длъжност ” шофьор” .
Осъден е ответникът “Регионално депо за битови отпадъци- В. с ЕИК.
да заплати на Г. МЛ. Г. с ЕГН:. обезщетение за причинени имуществени вреди
за времето 17.02.2021 г. до 17.08.2021 г., през което време е останал без
работа поради незаконното уволнение в размер 5 688.81 лева,ведно със
законната лихва от предявяване на иска 10.03.2021г. до окончателното
издължаване, както и разноски по делото в размер 700.00 лева.
1
Отхвърлен е иска за заплащане на обезщетение за забавено плащане на
обезщетението за времето от прекратяване на трудовото правоотношение до
предявяване на иска в размер 34.76 лева.
Осъден е ответникът ОП “Регионално депо за битови отпадъци- В.“ с
ЕИК . да заплати на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС Д.Т. в
размер на 287.56 лева и 90.00 лева разноски по делото за възнаграждение на
вещо лице.
Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано
от ОП „Регионално депо за битови отпадъци“, представлявано от инж. Ч. С.,
директор на ОП „Регионално депо за битови отпадъци“ чрез процесуален
представител А. Р. - началник отдел „ПНОУС“ и главен юрисконсулт при
Община В.
На първо място се поддържа ,че първоинстанционният съд неправилно
бил анализирал събраните в хода на производството по делото писмени и
гласни доказателства, като по този начин бил достигнал до неправилен правен
извод за незаконосъобразност на уволнението. От представените писмени
доказателства по делото, приети и неоспорени от страните, се установявала
следната фактическата обстановка:
Със Заповед № 1/16.02.2021 г. на инж. Ч. С. директор на ОП
„Регионално депо за битови отпадъци - В.“ / ОП РДБО В./ трудовото
правоотношение, обективирано в трудов договор № 011/26.10.2015г.,
сключен между Г.Г. и ОП РДБО В., било прекратено на основание чл. 328.
ал.1, т.2 от КТ. Същият е заемал в предприятието длъжността „шофьор“.
С Докладна с вх. №РД-02-16-19/18.01.2021г. от инж. Ч. С. до кмета на
Община В. било направено мотивирано предложение поради отпаднала
необходимост с оглед основните функции на ОП РДБО В. от наличието на
длъжността „шофьор“ поради обстоятелството, че не може да бъде уплътнено
8 часово работно време на тази длъжност, тъй като реална заетост на
заемащия длъжността се равнява на 1 час на ден. Разходите за нея били
нецелесъобразни предвид липсата от нейната необходимост. В
предложението било посочено също, че функциите на длъжността „шофьор“
следва да се закрият поради отпаднала необходимост и рационализиране
работата на предприятието, като на нейно място да бъде открита още една
2
бройка за длъжността „машинист ПСМ (пътно-строителна машина )“.
С Решение №7, взето с Протокол № 1 /29.01.2021 г. на Общински съвет
В. била променена структурата на предприятието, като била запазена неговата
численост, а длъжността на ищеца, единствена такава,била съкратена поради
отпадане на нейната необходимост. На нейно място била създадена нова
длъжност „машинист ПСМ (пътно-строителна машина)“.
Със Заповед № 2/17.02.2021г. на инж. Ч. С., директор на ОП РДБО В.,
било утвърдено ново поименно разписание на длъжностите в сила от
17.02.2021 г., в което е отразено, че длъжността „шофьор“ е премахната, а на
нейно място е създадена още една бройка за длъжността „машинист ПСМ“.
С писмо с изх. №42/16.02.2021г. от инж. Ч. С. до ищеца му е отправил
предложение в 7-дневен срок от получаването му да го уведоми дали желае
да заеме длъжността „машинист ПСМ“ до назначаване на конкурс. Същият
обаче така и не бил представил своя отговор по отправеното му от
работодателя предложение.
Със Заповед № 1/16.02.2021г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ на
инж. Ч. С. било прекратено трудовото правоотношение между ищеца Г.Г. и
ОП „Регионално депо за битови отпадъци - В.“.
От гореизложеното според въззивника можел да се направи обоснован
извод, че работодателят в кръга на своята оперативна самостоятелност, както
и с оглед спецификата на дейността на общинското предприятие, бил
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение с работника
поради обстоятелството, че предприятието няма необходимост от
съществуването на длъжността „шофьор“. В резултат на решението на
работодателя длъжността „шофьор“, единствена в структурата на
предприятието, била съкратена, а на нейно място била създадена още една
длъжност „машинист ПСМ“, от която се нуждаело предприятието за
осъществяваната в него дейност. От това следвал единствено възможният
извод, че работодателят в кръга на своята оперативна самостоятелност бил
взел решение с оглед специфичната дейност, която се осъществява в него, че
няма необходимост от съществуването на длъжността „шофьор“ в
структурата на предприятието, а има нужда да се увеличи броят на
работниците, осъществяващи дейността на длъжността „машинист ПСМ“.
Това обстоятелство никъде в мотивите на съда не било обсъдено, както и не
3
било взето предвид правото на работодателя при производствена
необходимост и с оглед ефективното осъществяване на дейността на
предприятието да извършва структурни промени. Тези промени били
реализирани в кръга на правомощията на работодателя според въззивника
напълно законосъобразно. Съкратена била длъжност, която била единствена
и от която дейността на предприятието не е имала необходимост, като
същевременно е била увеличена бройката в структурата на предприятието за
длъжността „машинист МПС“, от каквато необходимост именно се нуждаел
работодателят. Нещо повече, съдът също никъде не обсъждал в мотивите си,
че подборът не е осъществен между уволнения работник и останалите трима
работници, заемащи длъжността „машинист ПСМ“ поради обстоятелството,
че за новосъздадената бройка за същата длъжност било предложено на
уволнения работник да я заеме до назначаването на конкурс за същата. Право
на работодателя било да обяви провеждането на конкурс, същият не бил
задължен да проведе такъв обаче. Освен това предложението на работодателя
било направено именно защото уволненият работник разполагал с
правоспособност за осъществяване функциите на длъжността „машинист
ПСМ“. Така в действителност макар и уволнен поради съкращение на щата за
длъжността „шофьор“, работникът имал правото и възможността да заяви
пред работодателя си с оглед отправеното до него предложение дали желае да
заеме новосформираната бройка за изпълнение на длъжността „машинист
ПСМ“.
На следващо място не се споделят изводите на съда, че в конкретния
случай няма реално съкращение на щата, тъй като този извод на съда бил
направен единствено въз основа само на съпоставяне на двете длъжностни
характеристики, тази за длъжността „шофьор“ и за длъжността „машинист
ПСМ“. Това било така, тъй като видно и от константната съдебна практика,
обективирана в Решение № 168/10.06.2014г. по гр.д.№5342/2013г. на ВКС, IV
г.о. за преценка дали между старата и новата длъжност има съвпадение, без
значение от наименованието им било естеството на възложената работа,
същностите, определящите я трудови функции. Изводът за идентичност не
можел да се изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от
механичното сравнение на трудовите задължения по длъжностна
характеристика. Една и съща длъжност в зависимост от предмета на дейност
на работодателя можела да има различни трудови функции. Едни и същи
4
трудови задължения по длъжностна характеристика можели да съдържат
същностни различия в зависимост от съответната длъжност, от йерархичното
й място в структурата на предприятието, от предмета на дейност и
организацията на предприятието. При преценка за идентичност на трудовите
задължения следвало да се изхожда от естеството на работа, от свойствените
задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите
функции с оглед характера и естеството на възложената работа за
длъжността. Не на последно място, следвало да се отбележи също, че
уволненият работник бил отказал да получи копие от длъжностната си
характеристика за длъжността „шофьор“, което се потвърждавало от
писмените доказателства по делото и от изслушаните свидетелски показания
на свидетеля Е., което пък поставяло под въпрос и обстоятелството как
работникът е узнал какви са трудовите му задължения и функции и колко и
какви от тях реално бил изпълнявал при работодателя и колко и кои от тях се
припокривали с трудовите функции и задължения за длъжността „машинист
ПСМ“, които се твърди, че са идентични.
Във връзка е горното не се споделят изводите на съда в мотивите на
решението, на стр. 2 от него, че свидетелските показания на свидетеля Е. са
неотносими към правния спор, тъй като от показанията на същия се
установявало, че Г. е отказал да получи своята длъжностна характеристика за
длъжността „шофьор“. Същият бил отказал да се запознае с трудовите си
задължения , установени от работодателя в длъжностната си характеристика.
Тези показания, както и видно от представените документи, по-конкретно
атестационния формуляр за извършената на Г. атестация, същият бил отказал
да подпише заключителната атестация за 2020 г. извършена от работодателя.
От това следвал изводът, че въпреки поведението на работника работодателят
при законосъобразното съкращаване на щата за длъжността „шофьор“ е
предложил на същия да заеме новосформираната длъжност „машинист
ПСМ“. В тази връзка съдът е следвало да съобрази в мотивите на решението
си, че твърденията на процесуалния представител на ищеца, че не му е
извършвана атестация, както и че не му е връчвана длъжностна
характеристика не отговаряли на обективната действителност. Видно от
представения атестационен формуляр, същият бил оценяван и се бил
подписал на две от страниците му- на 31.01.2020 г. и на 16.07.2020 г. На
последната трета страница- заключителна той не се бил подписал, като бил
5
отказал да направи това пред временно изпълняващия длъжността директор
на предприятието господин Е. Е.
С оглед на горното се поддържа,че цялата процедура по действащото
българско трудово законодателство е спазена в конкретния случай, тъй като
работодателят имал правото с оглед на неговата оперативна самостоятелност
сам да реорганизира дейността в управляваното от него общинско
предприятие с оглед нейното оптимизиране и рационализиране. Това било
сторено именно със следните документи, обуславящи издаването на
процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно:
докладна от директора до кмета на община Видин с мотивирано искане с
оглед отпадналата необходимост от съществуването на щатна длъжност
„шофьор", предложение на кмета на община В. до общински съвет В. за
приемане на решение за реорганизация на структурата на общинското
предприятие, решение на Общински съвет В., с което е приета
реорганизацията, заповед на директора на предприятието, с която е приета
новата структура, предложение до работника, чиято длъжност се съкращава
да заеме новата длъжност, без даден отговор от негова страна по отправеното
му предложение. Иска се да се има предвид също, че работодателят в
конкретния случай не бил длъжен да извърши подбор, тъй като длъжността
„шофьор“ била една- единствена и нито една от другите длъжности не се
покривала с нея по отношение на система от функции, права и задължения. И
в този случай работодателят бил спазил разпоредбите на трудовото
законодателство. Решението, с което една щатна длъжност се съкращава, не
подлежало на съдебен контрол, защото било въпрос на стопанска и
управленска целесъобразност. Освен това практиката на ВКС приемала, че е
налице реално съкращение на щата и при извършена от работодателя
трансформация - когато трудовата функция на съкратената длъжност се
прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова
функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със
съществено различаваща се трудови функции. В този случай не възниквало
задължение на работодателя да извърши подбор по чл. 329 от КТ/Решение
№38 от 23.03.2018г. на ВКС по гр.д. №2098/2017г. 3-то ГО, ГК, Решение №
153/24.07.2017г. на ВКС по гр. Д. №4092/2016, 4-то ГО, ГК/.
На следващо място се поддържа ,че изводите на съда на стр. 4 от
мотивите на решението досежно обстоятелството, че към датата на
6
отправеното с предложение за заемане на длъжността „машинист ПСМ“ -
16.02.2021 г. и връчено на същата дата било за заемане на длъжност, която
към тази дата не съществувала, тъй като новото длъжностно разписание
влизало в сила от 17.02.2021 г.,били несъстоятелни и не отговаряли на
обективната действителност. Това било така, тъй като видно от заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение ,същата влизала в сила на
17.02.2021 г., от която дата вече било в сила новото длъжностно разписание,
в което била включена бройката за длъжността „машинист ПСМ“ и същата
реално е съществувала в новото длъжностно разписание на служителите в
предприятието. Същият е имал освен правото и реалната възможност да заеме
тази длъжност при проявен интерес от негова страна.
С оглед на горното се твърди,че работодателят - директорът на ОП
„Регионално депо за битови отпадъци“ - В., при издаването на процесната
заповед бил спазил изискванията, установени в КТ за прекратяване на
трудово правоотношение при съкращение на щата и че същият бил упражнил
свое потестативно право в кръга на оперативната си самостоятелност и с
оглед специфичната дейност на предприятието да съкрати единствена
длъжност поради отпаднала необходимост от нейното съществуване. Освен
това същият ,макар и нямащ законовото задължение да извърши подбор,
предвид обстоятелството, че се съкращава една- единствена такава длъжност
„шофьор" в предприятието, премахната като нормативно определена позиция
и система от функции, бил предложил на съкратения служител да заеме
длъжността „машинист ПСМ“, за която длъжност се твърдяло,че е
притежавал и необходимата квалификация. Предвид и наличието на
горепосочените документи, обуславящи отпадането на необходимост от
наличие на тази длъжност, мотивиращи издаването на процесната заповед,
същата била правилна, законосъобразна и мотивирана, а исковата молба била
неоснователна и недоказана.
Иска се да се постанови решение, с което да се отмени Решение №
509/21.10.2021г„ постановено по гр.д. №425/2021г. по описа на Районен съд В.
в цялост като неправилно и необосновано и да се потвърди Заповед
№1/16.02.2021г. на инж. Ч. С. - Директор на ОП „Регионално депо за битови
отпадъци - В." като правилна и законосъобразна.
Претендират се и сторените по делото разноски за юрисконсултско
7
възнаграждение .
Въззиваемата страна оспорва жалбата в писмен отговор и в съдебно
заседание чрез своя процесуален представител.
Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от
фактическа страна следното :
Предявените пред Районен съд-В. обективно съединени искове са с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 ,т. 3, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ.
Подадена е искова молба от Г. МЛ. Г. от гр.В. против ОП „Регионално
депо за битови отпадъци В.“, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове за признаване на уволнението за незаконно и отмяна на
заповедта за прекратяване на трудово правоотношение, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 17.02.2021 г.-
17.06.2021 г. в размер 5800.00 лева, ведно със законната лихва за забава от
предявяването на иска до окончателното издължаване и 200.00 лева лихва за
забава върху всяка месечна вноска от главницата за периода 17.02.2021г. до
10.03.2021г. /постъпване на исковата молба в съда/.
Излага се, че на 17.02.2021 г. е прекратено трудовото правоотношение с
ищеца, по силата на което същият е изпълнявал длъжността „шофьор“ в
Общинско предприятие „Регионално депо за битови отпадъци“ на основание
чл. 328, ал.1 т.2 КТ. Сочи се, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не се
касае за реално съкращаване на длъжността. Длъжността била
трансформирана, като била запазена функцията и.Твърди се, че ищецът
отговаря на условията за заемане на длъжността , че не е спазен срока, даден
на ищеца за отговор на предложението и че на следващия ден му е връчена
заповедта за уволнение. Сочи, че не бил извършен подбор при извършване на
съкращаването.
Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК
е изпратена на ответника, който в срока по същия текст е подал отговор и е
представил писмени доказателства. Ответникът излага, че не оспорва
пасивната си легитимация, оспорва исковата претенция за признаване
незаконосъобразността на уволнението и отмяна на заповедта.Твърди, че
8
заповедта е законосъобразна и обоснована. Сочи, че длъжността е съкратена,
създадена е нова длъжност и че на ищеца е предложено да я заеме с писмо с
изх.№ 42/16.02.2021г., но той не отговорил в дадения едноседмичен срок.
Подбор не бил извършен, тъй като длъжността, която е съкратена -шофьор, е
единствена. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В производството са събрани писмени и гласни доказателства,
назначена е и съдебно-счетоводна експертиза, по която е изслушано
заключението на вещо лице.
От фактическа страна е безспорно ,че страните са били в трудово
правоотношение, съгласно трудов договор №11/26.10.2015 г.,изменяно с
допълнителни споразумения от 05.01.2016 г., от 03.01.2017 г., от 01.02.2018 г.
и от 02.01.2019 г. , по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността
“шофьор” при ответника. Съгласно решение 155, взето с протокол №
12/23.12.2014 г. на ОбС В., ответното предприятие е с числен състав 13 бр. ,
от които шофьор -1 бр. С решение №2, взето с протокол №1/29.01.2016 г. на
ОбС В. и издадено поименно разписание на длъжностите на ответника, в сила
от 01.01.2021 г., общият брой щатове са 18, от които шофьор -1 бр., машинист
ПМС- 3 бр.
По предложение на кмета на община В. от 18.01.2021 г. и съгласно
докладна от Директор ОП РДБО -В. от същата дата Общински съвет В. е взел
решение №7, взето с Протокол №1/29.01.2021 г. за утвърждаване на нова
структура на ОП РДБО-В., с численост 18 бр., като длъжността шофьор се
съкращава, като се създава още 1 бр. машинист ПСМ(пътно-строителна
машина ). Съгласно поименно разписание на длъжностите на ОП РДБО-В., 3
бр. от длъжността машинист ПСМ (пътно-строителна машина )са заети и 1
бр. е свободна. С писмо с изх.№ 42/16.02.2021 г., връчено на ищеца на същата
дата, е предложено да заеме новата щатна бройка до конкурс и му е даден
седемдневен срок да уведоми ответника за решението си. На същата дата ,с
изх. № 43 на ищеца е връчено предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, и със заповед № 1/16.02.2021г. на Директор на ОП
“Регионално депо за битови отпадъци- В.“ е прекратено същото на основание
чл.328 ал.1, т.2 КТ.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
9
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в
жалбата правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата
процесуални действия и обосноваността на посочените в жалбата фактически
констатации на първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената
задължителна съдебна практика, обективирана в решения на Върховния
касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от
12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по
гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. №
1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл. 269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото -само за приложението на императивни материал но правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
10
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната
жалба се явява неоснователна, поради следните съображения:
С оглед изложеното от фактическа страна, Съдът намира, че искът за
признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна е доказан в
основанието си. Уволнителното основание "съкращаване на щата" осигурява
възможност на работодателя законосъобразно да се освободи от тези
работници или служители, чиито трудови функции по една или друга
причина вече не обслужват неговата дейност. Няма значение как се именова
длъжността, заемана от тези работници или служители. Същественото е каква
дейност те са изпълнявали. Ето защо работодателят може да съкрати едни
работници и да назначи други на длъжност, която има същото наименование,
но въпреки това да е налице реално съкращаване на щата. Това ще е така, ако
новоназначените работници, макар заемащи длъжност със същото
наименование, изпълняват различни трудови функции в сравнение с тези на
съкратените. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ КТ
- съкращаване на щата, е налице само при реално премахване от щатното
разписание на длъжността или на част от щатните бройки за нея, когато не
само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата
функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност.
При т.нар. фиктивно съкращаване на щата, когато се премахва длъжността
като наименование, но се запазва трудовата й функция в съществените й
права и задължения като съдържание на новооткрита длъжност, уволнението
на посоченото основание е незаконно. Когато трудовата функция е запазена в
основното си съдържание, но с променено наименование, съкращаването на
част от щатните бройки за длъжността задължава работодателя да извърши
подбор съгласно императивната разпоредба на чл. 329, ал. 1 КТ, по
критериите по-висока квалификация и по-добра работа с лицата, заемащи
новооткритата длъжност.
Въззивната инстанция напълно споделя извода на първоинстанционния
съд ,че видно от длъжностна характеристика на длъжността шофьор-
снабдител (л.64-66 от гр.д.425/2021 г. по описа на Районен съд-В.)и на
машинист на ПСМ(л.137-139 от гр.д.425/2021 г. по описа на Районен съд-В.),
11
изискванията за заемане на длъжността машинист ПСМ се покриват с
изискванията за длъжността шофьор-снабдител. Няма допълнителни или
различни изисквания за длъжността машинист ПСМ. Изцяло се припокриват
и необходимите компетентности за двете длъжности. Същото се отнася и за
преките задължения на служителите, заемащи двете длъжности.
Единственото задължение, съществуващо за новата длъжност машинист
ПСМ(пътно-строителна машина ), което липсва за шофьор-снабдител, е в
т.4.7 от длъжностната характеристика. Видно от Карта за квалификация на
водач на МПС и Свидетелство за правоспособност № 197-005/31.01.2021г., на
ищеца към датата на прекратяване на правоотношението същият притежава
категории С1, С, D, D1, С1Е, СЕ, D1E , DЕ и е правоспособен машинист на
пътно- строителни машини. Поради това въззивната инстанция намира, че
трудовата функция е запазена в основното си съдържание и че не е налице
реално съкращение на щата. Ищецът и на длъжността шофьор-снабдител е
изпълнявал същите трудови функции, които са изпълнявали служителите
машинист ПСМ(пътно-строителна машина ).
Съгласно задължителната съдебна практика (напр.Решение № 132 от
6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 227/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Г.
М.) по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ съдът е длъжен да
направи извод за реално съкращаване на щатна бройка от сравнителен анализ
на длъжностните характеристики при различно наименование на старата и на
новата длъжности в утвърдените щатни разписания Съдът е длъжен да
обоснове или да изключи извода за реално съкращаване на щатната бройка
чрез т. нар. в съдебната практика "трансформация", като обсъди естеството
на работата на старата и на новата длъжности според възложеното с
трудовите договори и длъжностните характеристики.
Реално съкращаване на щата може да има и при запазване на общата
численост на работниците и служителите в общинската администрация. Това
е така, защото отделните основания за прекратяване на трудовото
правоотношение се конкурират, но не винаги се изключват взаимно. Не е
изключено също те да се обуславят едно друго. Намаляването на обема на
работата е уредено като основание за прекратяване на трудови
правоотношения, тъй като се отразява пряко на нуждата от работна сила - по-
малкият обем работа може да бъде извършен от по-малък брой работници.
Същото обстоятелство обаче може да мотивира работодателя да съкрати щата
12
или дори да закрие част от предприятието си, ако прецени, че тенденцията за
намаляване е по-трайна. От свободната преценка на работодателя зависи коя
от трите мерки ще предприеме, за да приведе личния състав в съответствие с
нуждите на работния процес. Ако работодателят избере да прекрати
трудовите правоотношения със съответната част от работниците поради
намаляване обема на работата, при оспорване на законността на уволнението
съдът ще провери в каква степен и трайно ли е намалял обемът на работата, а
ако работодателят избере да прекрати трудовите правоотношения поради
съкращение на щата или закриване на част от предприятието, при оспорване
на законността на уволненията съдът ще провери налице ли е действително
съкращение, съответно - закриване на част от предприятието, но не може да
проверява намалял ли е и в каква степен обемът на работата /В. решение №
159 от 19.07.2013 г. по гр. дело № 770/2012 г. на ВКС, IV г. о./ Реално
съкращаване на щата може да е налице и при запазване или дори при
увеличаване на бройки по щатното разписание. Това е така при
трансформиране на длъжности. Тази хипотеза е налице, когато се съкращават
отделни длъжности по щата, но на тяхно място се създават нови длъжности -
не само по наименование, но и по същността на извършваната работа, т. е. с
различни трудови фунции (в този смисъл напр.Решение № 19 от 18.02.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4322/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П.).
Съгласно Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 332/2012 г.,
IV г. о., ГК, докладчик съдията М. П. съкращаването на щата трябва да бъде
реално, а не фиктивно. То е фиктивно ако има промяна само в
наименованието на длъжността, а не и в съществените й функции. Реално
съкращаване на щата може да е налице и при запазване или дори при
увеличаване на бройки по щатното разписание. Това е така при
трансформиране на длъжности. Тази хипотеза е налице, когато се съкращават
отделни длъжности по щата, но на тяхно място се създават нови длъжности -
не само по наименование, но и по същността на извършваната работа, т.е. с
различни трудови функции.
Районният съд с оглед на гореизложеното е стигнал до
законосъобразния извод ,че не е налице твърдяната във въззивната жалба
законосъобразна трансформация на длъжности,при която се съкращават
отделни длъжности по щата, но на тяхно място се създават нови длъжности -
13
не само по наименование, но и по същността на извършваната работа, т. е. с
различни трудови функции ,а е налице фиктивно съкращение на щата
,прикрито зад различни наименования на новата и старата длъжности .
Първоинстанционният съд е направил законосъобразно преценка за
идентичност съобразно практиката на ВКС (напр. Определение № 871 от
17.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2583/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
М. Р. ),като тази преценка е конкретна и е направена от съда на базата на
същностните характеристики за отделните видове работа - т. е. тя е в
зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не
зависи от близостта или съвпадението на наименованията по щата
Поради пълното съвпадение на трудовите характеристики на
съкратената длъжност „шофьор“ с длъжностите „машинист ПСМ(пътно-
строителна машина )“,то се съкращава една от няколко сходни длъжности
,което налага задължителното провеждане на подбор съгласно императивната
разпоредба на чл.329, ал.1 КТ .Непровеждането на последния обуславя
незаконосъобразност на уволнението на самостоятелно основание - освен
ищеца ,сходни трудови функции са изпълнявали още трима служители на
длъжност машинист ПСМ(пътно-строителна машина ).
Работодателят е длъжен да извърши подбор при закриване на
определено структурно звено, ако в оставащите такива на предприятието /в
същото населено място/ съществуват длъжности за същите или несъществено
отличаващи се трудови функции (Определение № 871 от 17.12.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2583/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията М. Р.).
По въпроса следва ли работодателя да извърши подбор между всички
лица, заемащи длъжността "шофьор", първоинстанционният съд в
съответствие със задължителната практика на ВКС е приел,че е приел, че
определящо е не длъжността, а трудовата функция, осъществявана от лицата
и е приел, че доколкото се съкращава длъжност, която не е единствена по
своите трудови функции, е било налице задължение на работодателя да
извърши подбор. Подборът се извършва при уволнение само на три от
основанията по чл. 328 КТ – закриване на част от предприятието,
съкращаване в щата и намаляване обема на работата. Изброяването на
основанията е изчерпателно. Същността на подбора е да се извърши преценка
и съпоставяне между качествата на работници или служители, изпълняващи
14
еднакви трудови функции. Подборът в този случай е част от правото на
работодателя да прекрати трудовото правоотношение на посочените по-горе
основания, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще
не може да бъде упражнено. Незаконно извършеният подбор прави и
уволнението незаконно. Подборът трябва да се извърши по законовите
критерии, които след 2001 г. са само два - професионална квалификация и
ниво на изпълнение на трудовите задължения. Действително с разпоредбата
на чл. 329 КТ се създава правна възможност за работодателя да остави на
работа работниците и служителите, длъжностите на които се съкращават, ако
те имат по-висока квалификация и работят по-добре или обратното да
съкрати такива, на които длъжностите не се съкращават. Това действително е
право на работодателя, но то е различно и не е свързано със задължителния
подбор, който трябва да се извърши. Когато подборът е задължителен,
работодателят е обвързан по силата на закона да го извърши. Задължителен е
подборът при съкращаване на щата на една или част от еднакви длъжности.
Такъв е по начало подборът при намаляване на работата, в която са заети
повече работници и служители или при съкращаване в щата на една щатна
бройка от няколко идентични такива. Неизвършването на подбор в тези
случаи прави уволнението незаконно. Не е задължителен подборът, когато
уволнението засяга съкращаването на единствена длъжност или на всички
щатни бройки с еднородни трудови функции. В тези случаи извършването на
подбор е възможно и допустимо по преценка на работодателя, като при
извършването му се включват и други работници и служители, които
изпълняват близки или сходни длъжности. Само при такива длъжности е
възможно сравнение на техните професионални качества и резултати в
работата и съпоставяне при оценката им. Упражняването на правото на
подбор по чл. 329 КТ подлежи на съдебен контрол. Не подлежи на съдебен
контрол само отказът на работодателя да извърши подбор по чл. 329 КТ,
когато извършването му не е задължително, а представлява негово право.
Като е приел същото от правна страна, първоинстанционният съд е съобразил
практиката на ВКС, като в този смисъл е напр.решение по гр. д. № 1095/2009
г. на ІV гр. отд. на ВКС и др.
15
Неоснователни са развитите във въззивната жалба доводи относно това
,че е налице реално съкращение на щата ,тъй като в резултат на решението на
работодателя длъжността „шофьор“, единствена в структурата на
предприятието, била съкратена, а на нейно място била създадена още една
длъжност „машинист ПСМ“, от която се е нуждаело предприятието за
осъществяваната в него дейност ,както и че работодателят в кръга на своята
оперативна самостоятелност бил взел решение с оглед специфичната дейност,
която се осъществява в него, че няма необходимост от съществуването на
длъжността „шофьор“ в структурата на предприятието, а има нужда да се
увеличи броят на работниците, осъществяващи дейността на длъжността
„машинист ПСМ“.
Наистина по силата на трудовото законодателство работодателят има
право едновременно да съкрати една длъжност и да открие друга ,но новата
длъжност следва да бъде с друга длъжността характеристика –в противен
случай съкращението се превръща във фиктивно ,т.е.в незаконно.
Това обстоятелство е обсъдено убедително в мотивите на
първоинстанционния съд ,поради което са неоснователни развитите във
въззивната жалба доводи относно това ,че това обстоятелство не било
обсъдено никъде в мотивите на съда , както и не че не било взето предвид
правото на работодателя при производствена необходимост и с оглед
ефективното осъществяване на дейността на предприятието да извършва
структурни промени. Тези промени не са реализирани в кръга на
правомощията на работодателя законосъобразно,както се поддържа в
първоинстанционното решение ,а незаконосъобразно поради фиктивност на
съкращението.
Неоснователен е доводът,че съкратената длъжност била единствена и
че от нея дейността на предприятието не е имала необходимост, тъй като е
била увеличена бройката в структурата на предприятието за длъжността
„машинист МПС“ със същата длъжностна характеристика .
Неоснователен е развитият във въззивната жалба довод относно това
,че съдът никъде не обсъждал в мотивите си, че подборът не е осъществен
между уволнения работник и останалите трима работници, заемащи
длъжността „машинист ПСМ“ поради обстоятелството, че за новосъздадената
бройка за същата длъжност предложено на уволнения работник да я заеме до
16
назначаването на конкурс за същата.
На първо място въззивната инстанция намира за нужно да отбележи ,че
това предложение на работодателя е правно ирелевантно по отношение на
съкращението на щата .На второ място първоинстанционният съд е достигнал
до законосъобразния извод ,че по този начин работодателят би
трансформирал трудовия договор за неопределено време от договор за
неопределено време в срочен трудов договор ,което е в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 67, ал. 3 КТ .
Макар и уволнен поради съкращение на щата за длъжността „шофьор“,
работникът е имал правото и възможността да заяви пред работодателя си с
оглед отправеното до него предложение дали желае да заеме
новосформираната бройка за изпълнение на длъжността „машинист ПСМ“по
срочен трудов договор .Като е отказал да заеме новосформираната бройка за
изпълнение на длъжността „машинист ПСМ“по срочен трудов договор
работникът е отказал трансформация на трудовия договор за неопределено
време в срочен трудов договор ,което е гарантирано от закона негово право.
Районният съд е стигнал до законосъобразния извод,че при липса на
действително съкращаване на трудовата функция на съкратената длъжност,
заповедта за прекратяване на правоотношението е незаконосъобразна на
посоченото основание,поради което са и основателни обективно съединените
искове.Както се посочи по –горе ,приема се в практиката на ВКС
(напр.Определение № 72 от 12.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4006/2019 г., IV
г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков),че основанието по чл. 328, ал.
1, т. 2, втора хипотеза КТ – "съкращаване на щата" възниква тогава, когато
премахването на трудовата функция следва да е реално – преустановява се
съществуването й в единствената бройка /длъжност/, чрез която се е
реализирала или в няколко от определен брой еднородни длъжности,
посредством които се е осъществявала. За да настъпи този резултат са
необходими съответни промени в щатното разписание, които засягат не само
съдържанието му, формирано от всички трудови функции /длъжности/, с
чието изпълнение се извършва дейността на предприятието, но още и
времето, от което промените се считат релевантни.
Правно ирелевантни са показанията на свидетеля Г.,нежеланието на
ищеца да подпише заключителната атестация за 2020 г. и др.
17
С оглед на гореизложеното първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото и на основание Чл.78 ал.3 ГПК въззивникът
“Регионално депо за битови отпадъци- В.“ с ЕИК следва да бъде осъден да
заплати на Г. МЛ. Г. с ЕГН:********** направените пред Окръжен съд-В.
разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 300 лв.
Водим от горното и на основание Чл.272 ГПК Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №509/21.10.2021 г. по гр.д.№425/2021 г. по
описа на Районен съд-В .
ОСЪЖДА “Регионално депо за битови отпадъци- В.“ с ЕИК да заплати
на Г. МЛ. Г. с ЕГН:. направените пред Окръжен съд-В. разноски за
възнаграждение на адвокат в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18