Р Е Ш Е Н И Е
№………./10.07.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА
КОСТАДИНОВА
при секретар Н. Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 2272 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
Глава ХХVIII от ГПК – „Поставяне под запрещение“. Образувано е по искова молба
с правно основание чл. 5 от ЗЛС, подадена
от Н.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Н.Н.К., ЕГН **********,*** 33 и настоящ
адрес:***, СО „Траката“ 520 No 23, за поставяне на ответницата под пълно,
евент. ограничено запрещение.
ИЩЕЦЪТ твърди, че ответницата
е негова дъщеря.Твърди, че Н. страда от психиатрична болест, като отказва да
пие предписаните лекарства, като в резултат се влошава и не може да се грижи
сама за своите работи и да ръководи действията си.
Моли съда да постави
ответницата под пълно, евент. ограничено запрещение.
В срок по чл.131
от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА не
е депозиран отговор на исковата молба. В съдебно заседание моли искането да
бъде отхвърлено.
В открито съдебно
заседание, контролиращата страна Окръжна прокуратура Варна изразява становище
за допустимост, но неоснователност на исковата молба за поставяне под запрещение.
След изпълнение на
процедурата по чл.337 ал. 1 от ГПК /личен разпит на лицето, чието запрещение се
иска/ и след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
При изслушването
на ответницата Н.Н.К., по реда на чл. 337 ал.1 от ГПК, съдът констатира, че
същата отговаря адекватно и точно на поставените въпроси, комуникира без
проблем, разбира смисъла и значението на поставените задачи, прави логични
връзки, изразява позиция и мнение.
Видно от приетото
удостоверение за раждане е, че ответницата е дъщеря на ищеца.
От приетата
медицинска документация – епикриза от
17.10.2018г. и експертно решение от 15.01.2019г., се установява, че ответницата е с поставена
диагноза: „параноидна шизофрения“, като е с 80% трайно намалена
работоспособност.
В рамките на
производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца посредством
разпита на свидетелите А. Й.К. и Д. Г. П., които съдът кредитира като
достоверни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. От показанията
се установява, че ответницата през 2018г. след престой в психиатрично отделение
е диагностицирана с „параноидна шизофрения“. И двамата свидетели сочат, че
първите признаци на заболяването датират от 2000г., но едва 2018г. е предприето
лечението. След като е излязла от болницата ответницата е отказвала да приема
лекарствата и ги е спряла. След отсъствие от дома си, за времето, за което не
уведомява близките си за местонахождението си, се завръща и започва лечение с
инжекции. Първоначално инжекцията й е поставяна без нейно съгласие, но
впоследствие послените три месеца се лекува доброволно, като състоянието й е
стабилно.
Относно преценката
за наличието на първия критерий за основателността на предявения иск, а именно
наличието на слабоумие или душевна болест е изслушано заключение на вещо лице
д-р К.К., което не е оспорено от страните и което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че ответницата страда от шизофрения – параноидна
форма, халюцинаторно –пароиден синдром, редовно депо невролептично лечение.
Становището на вещото лице е в насока, че към настоящия момент ответницата има
нужда от лице, което да подпомага нейните решения и поведението й в социална
среда, като счита, че следва да се постави под ограничено запрещение. При
изслушването в о.с.з., д-р К. пояснява, че докато приема медикаментите, Н. може
сама да се грижи за себе си, като се издържа от пенсията, която получава и да
со готви в кухнята на своите родители. Притеснението е какво ще се случи с
ответницата, ако спре отново медикаментите и с това обосновава становището си
за поставяне на ответницата под запрещение, както и с това, че е необходимо
ответницата да има човек до себе си, с когото да обсъди евентуално проблеми,
налагащи вземане на решение, като собственик на имот. Вещото лице допълва още,
че са обсъждали с ответницата по-съвременни методи на лечение, което е
по-щадящо за здравето й.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
Исковата молба за
поставяне под запрещение е подадена от процесуално-легитимирано лице, съобразно
разпоредбата на чл. 336 ал. 1 от ГПК и отправеното до съда искане, отговаря на
останалите процесуални предпоставки за допустимост.
Съобразно
разпоредбата на чл. 5 от Закона за лицата и семейството, непълнолетните и
пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат
за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни.
Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат
поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение. В този смисъл, при
отправено до съда искане за поставяне под запрещение за съда е налице
задължение да прецени дали са налице двете кумулативно въведени с посочената
разпоредба предпоставки – наличието на медицинския /определеното в закона
заболяване/ и юридическия критерий /невъзможността на лицето да се грижи за
собствените работи/, както и дали това състояние при неговото наличие е
толкова тежко, че да обуслови поставянето под пълно запрещение или е такова,
което да води до по-леко ограничаване на правната сфера на лицето.
Настоящият състав
намира, че следва да се съобрази и с разрешението, дадено с решение на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК - Решение No 226 /31.10.2016г.,
постановено по гр.д. 4922/ 2015г. по описа на ВКС, IV го. Цитираното решение е
прието във връзка с констатираните противоречия на института
на запрещението по българското право и основните принципите на европейското
право, въведени с Конвенция за правата на хората с увреждания /ратифицирана със
закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.,
издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от
15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г., като още с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от
26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз. Разпоредбата на
чл. 12 от Конвенцията /КПХУ/ установява равнопоставеност като правни субекти на
хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно
с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да упражняват
правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда намесата на държавата в
ограничаване на тези права да е силно ограничена само до осигуряване на мерки
за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се осигурява личен
избор на лицето според неговите желания и предпочитания. С препоръка Комитетът на министрите на Съвета
на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в т.ч. и България да приемат в
законодателството си всички необходими мерки за запазване в максимална степен
на дееспособността на лицата, като ограничаването на дееспособността да се
извършва само в случаи, в които е необходимо за защита на интересите на лицето.
Именно във връзка с констатираното противоречие и ВКС се произнася с решението
си, че чл. 5 от Закона за лицата и семейството е приложим дори и при действието
на КПХУ, но правилата му следва да се тълкуват стеснително и единствено по
начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на
правата на хората с психически увреждания., т.е. съдът следва да прилага чл. 5
от ЗЛС до приемане на нова законодателна вътрешна уредба, като съобразява
доколкото е възможно основните принципи, установени с КПХУ.
В този смисъл и освен
преценката за наличието на медицински и юридически критерии, съдът следва да
прецени и дали с прилагането на чл. 5 от ЗЛС ще се изпълни изискването да се
даде засилена защита на правата на хората с психическо увреждане при действието
на КПХУ.
В процесния случай,
безспорно от събраните в рамките на настоящото производство доказателства се
установява наличието на медицинския критерий – лицето страда от параноидна шизофрения, което, обаче, не е довело до промени в ядрото на
личността. Това заболяване се констатира безспорно от медицинската документация,
събрана по делото като писмени доказателства, потвърждава се от
ангажираните гласни такива, както и от заключението на вещото лице. При
проведения личен разпит съдът констатира, че лицето е в състояние да отговоря на зададените въпроси, прави логични връзки и
адекватно изказва позиция и мнение, като се защитава. Интересува се от бъдещето
си, като е загрижена за това дали ще може да започне работа, както и се
притеснява за здравословното си състояние. Обсъждала е по-съвременни методи на
лечение – с по-щадящи медикаменти, които да нямат толкова странични ефекти.
Ответницата към момента и в продължение на година назад е приемала предписаните
й медикаменти, като от свидетелските показания се установява, че само в началния
период е било без нейно одобрение, а след това доброволно. Състоянието й е
стабилно и самата ответница има желание да започне работа, да предприеме мерки
за по-добро лечение и планира бъдещето си. С оглед на гореизложеното и съдът намира, че
не е налице втората
предпоставка спрямо ответницата Н.К.. За да може да се
грижи за своите работи, лицето следва да се ориентира в социалната среда и да
може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях, да разбира
предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да може
да се съобразява с установения в обществото ред и да
се съобразява с него. След придобитите
лични впечатления от съда по реда на чл. 337 ал.1 от ГПК, съдът приема, че лицето
се ориентира в обкръжаващата обстановка и е в състояние да
съобразява поведението си с обкръжаващата среда, както и
евентуално с
правни норми. Изложеното от вещото лице като мотиви за необходимостта
от подпомагане при вземане на решения, не обуславя предпоставките за поставяне
дори и под ограничено запрещение на лицето.
С приетия нов Закон за
хората с увреждания / Обн.
ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 22
Март 2019г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 2019г., доп. ДВ.
бр.28 от 24 Март 2020г., изм. ДВ. бр.44 от 13 Май 2020г./ се въвеждат в чл. 65 и
чл. 66 редица мерки за подкрепа при достъп до правосъдие и правна защита, като
тези мерки не изключват и приложението на института на поставянето под
запрещение. В процесния случай, настоящият състав счита, че доколкото към
настоящия момент съществуват механизмите и мерките за защита по ЗХУ, то поставянето на ответницата под запрещение, било то и ограничено, би довело до
необосновано ограничаване на нейната дееспособност и до нарушаване на основните
принципи, заложение в КПХУ.
С оглед на
гореизложеното, съдът прави извод за липсата на двете кумулативи
предпоставки за поставяне под запрещение. Състоянието на ответницата
и охраняването на интересите й не налага
прилагането на чл. 5 от Закона за лицата и семейството и
ограничаването на гражданската дееспособност на ответницата посредством поставянето й под пълно или под ограничено запрещение.
Водим от горното, и
на осн. 338, ал.1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищеца Н.Н.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да бъде поставена ответницата Н.Н.К.,
ЕГН **********,*** 33 и настоящ адрес:***, СО „Траката“ 520 No 23, под пълно запрещение на основание чл.
5, ал. 1 от ЗЛС, като неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Н.Н.К., ЕГН **********, с
адрес: ***, да бъде поставена ответницата Н.Н.К.,
ЕГН **********,*** 33 и настоящ адрес:***, СО „Траката“ 520 No 23, под ограничено запрещение на основание
чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, като неоснователно.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане в сила
на решението, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, препис от същото да се
изпрати на органа по настойничеството и попечителството при Община Варна,
който по реда на чл. 156 от СК да назначи настойнически съвет на поставения
под пълно запрещение
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: