Решение по дело №2272/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 260068
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 2 април 2021 г.)
Съдия: Ралица Цанкова Райкова
Дело: 20193100102272
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./10.07.2020 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на втори юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                     

                                             ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА

при секретар Н. Иванова,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 2272 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на Глава ХХVIII от ГПК – „Поставяне под запрещение“. Образувано е по искова молба с правно основание чл. 5 от ЗЛС, подадена от Н.Н.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу  Н.Н.К., ЕГН **********,*** 33 и настоящ адрес:***, СО „Траката“ 520 No 23, за поставяне на ответницата под пълно, евент. ограничено запрещение.

ИЩЕЦЪТ твърди, че ответницата е негова дъщеря.Твърди, че Н. страда от психиатрична болест, като отказва да пие предписаните лекарства, като в резултат се влошава и не може да се грижи сама за своите работи и да ръководи действията си. 

Моли съда да постави ответницата под пълно, евент. ограничено запрещение.

В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА не е депозиран отговор на исковата молба. В съдебно заседание моли искането да бъде отхвърлено.

В открито съдебно заседание, контролиращата страна Окръжна прокуратура Варна изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата молба за поставяне под запрещение.  

След изпълнение на процедурата по чл.337 ал. 1 от ГПК /личен разпит на лицето, чието запрещение се иска/ и след съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

При изслушването на ответницата Н.Н.К., по реда на чл. 337 ал.1 от ГПК, съдът констатира, че същата отговаря адекватно и точно на поставените въпроси, комуникира без проблем, разбира смисъла и значението на поставените задачи, прави логични връзки, изразява позиция и мнение.

Видно от приетото удостоверение за раждане е, че ответницата е дъщеря на ищеца.

От приетата медицинска  документация – епикриза от 17.10.2018г. и експертно решение от 15.01.2019г.,  се установява, че ответницата е с поставена диагноза: „параноидна шизофрения“, като е с 80% трайно намалена работоспособност.

В рамките на производството са ангажирани гласни доказателства от страна на ищеца посредством разпита на свидетелите А. Й.К. и Д. Г. П., които съдът кредитира като достоверни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал. От показанията се установява, че ответницата през 2018г. след престой в психиатрично отделение е диагностицирана с „параноидна шизофрения“. И двамата свидетели сочат, че първите признаци на заболяването датират от 2000г., но едва 2018г. е предприето лечението. След като е излязла от болницата ответницата е отказвала да приема лекарствата и ги е спряла. След отсъствие от дома си, за времето, за което не уведомява близките си за местонахождението си, се завръща и започва лечение с инжекции. Първоначално инжекцията й е поставяна без нейно съгласие, но впоследствие послените три месеца се лекува доброволно, като състоянието й е стабилно.   

Относно преценката за наличието на първия критерий за основателността на предявения иск, а именно наличието на слабоумие или душевна болест е изслушано заключение на вещо лице д-р К.К., което не е оспорено от страните и което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.  От заключението се установява, че  ответницата страда от шизофрения – параноидна форма, халюцинаторно –пароиден синдром, редовно депо невролептично лечение. Становището на вещото лице е в насока, че към настоящия момент ответницата има нужда от лице, което да подпомага нейните решения и поведението й в социална среда, като счита, че следва да се постави под ограничено запрещение. При изслушването в о.с.з., д-р К. пояснява, че докато приема медикаментите, Н. може сама да се грижи за себе си, като се издържа от пенсията, която получава и да со готви в кухнята на своите родители. Притеснението е какво ще се случи с ответницата, ако спре отново медикаментите и с това обосновава становището си за поставяне на ответницата под запрещение, както и с това, че е необходимо ответницата да има човек до себе си, с когото да обсъди евентуално проблеми, налагащи вземане на решение, като собственик на имот. Вещото лице допълва още, че са обсъждали с ответницата по-съвременни методи на лечение, което е по-щадящо за здравето й.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Исковата молба за поставяне под запрещение е подадена от процесуално-легитимирано лице, съобразно разпоредбата на чл. 336 ал. 1 от ГПК и отправеното до съда искане, отговаря на останалите процесуални предпоставки за допустимост.

Съобразно разпоредбата на чл. 5 от Закона за лицата и семейството, непълнолетните и пълнолетните, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни. Пълнолетните с такива страдания, чието състояние не е така тежко, за да бъдат поставени под пълно запрещение, се поставят под ограничено запрещение.  В този смисъл, при отправено до съда искане за поставяне под запрещение за съда е налице задължение да прецени дали са налице двете кумулативно въведени с посочената разпоредба предпоставки – наличието на медицинския /определеното в закона заболяване/ и юридическия критерий /невъзможността на лицето да се грижи за собствените работи/, както и дали това състояние при неговото наличие е толкова тежко, че да обуслови поставянето под пълно запрещение или е такова, което да води до по-леко ограничаване на правната сфера на лицето.  

Настоящият състав намира, че следва да се съобрази и с разрешението, дадено с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК - Решение No 226 /31.10.2016г., постановено по гр.д. 4922/ 2015г. по описа на ВКС, IV го. Цитираното решение е прието във връзка с констатираните противоречия на института на запрещението по българското право и основните принципите на европейското право, въведени с Конвенция за правата на хората с увреждания /ратифицирана със закон, приет от 41-ото НС на 26.01.2012 г. - ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г., издадена от Министерството на труда и социалната политика, обн., ДВ, бр. 37 от 15.05.2012 г., в сила от 21.04.2012 г., като още  с решение на Съвета на ЕС 210/48/ЕС от 26.11.2009 г., Конвенцията е ратифицирана от Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 12 от Конвенцията /КПХУ/ установява равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота и тяхно право да упражняват правата си чрез лични действия. Конвенцията предвижда намесата на държавата в ограничаване на тези права да е силно ограничена само до осигуряване на мерки за защита и мерки за подкрепа, чрез които да се осигурява личен избор на лицето според неговите желания и предпочитания.  С препоръка Комитетът на министрите на Съвета на Европа прeпоръчва на държавите – членки, в т.ч. и България да приемат в законодателството си всички необходими мерки за запазване в максимална степен на дееспособността на лицата, като ограничаването на дееспособността да се извършва само в случаи, в които е необходимо за защита на интересите на лицето. Именно във връзка с констатираното противоречие и ВКС се произнася с решението си, че чл. 5 от Закона за лицата и семейството е приложим дори и при действието на КПХУ, но правилата му следва да се тълкуват стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания., т.е. съдът следва да прилага чл. 5 от ЗЛС до приемане на нова законодателна вътрешна уредба, като съобразява доколкото е възможно основните принципи, установени с КПХУ.

В този смисъл и освен преценката за наличието на медицински и юридически критерии, съдът следва да прецени и дали с прилагането на чл. 5 от ЗЛС ще се изпълни изискването да се даде засилена защита на правата на хората с психическо увреждане при действието на КПХУ.

В процесния случай, безспорно от събраните в рамките на настоящото производство доказателства се установява наличието на медицинския критерий – лицето страда от параноидна шизофрения, което, обаче, не е довело до промени в ядрото на личността. Това заболяване се констатира безспорно от медицинската документация, събрана по делото като писмени доказателства, потвърждава се от ангажираните гласни такива, както и от заключението на вещото лице. При проведения личен разпит съдът констатира, че лицето е в състояние да отговоря на зададените въпроси, прави логични връзки и адекватно изказва позиция и мнение, като се защитава. Интересува се от бъдещето си, като е загрижена за това дали ще може да започне работа, както и се притеснява за здравословното си състояние. Обсъждала е по-съвременни методи на лечение – с по-щадящи медикаменти, които да нямат толкова странични ефекти. Ответницата към момента и в продължение на година назад е приемала предписаните й медикаменти, като от свидетелските показания се установява, че само в началния период е било без нейно одобрение, а след това доброволно. Състоянието й е стабилно и самата ответница има желание да започне работа, да предприеме мерки за по-добро лечение и планира бъдещето си. С оглед на гореизложеното и съдът намира, че не е налице втората предпоставка спрямо ответницата Н.К.. За да може да се грижи за своите работи, лицето следва да се ориентира в социалната среда и да може да ръководи постъпките си, като преценява последиците от тях, да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, да може да се съобразява с установения в обществото ред и да се съобразява с него.  След придобитите лични впечатления от съда по реда на чл. 337 ал.1 от ГПК, съдът приема, че лицето се ориентира в обкръжаващата обстановка и е в състояние да съобразява поведението си с обкръжаващата среда, както и евентуално с правни норми. Изложеното от вещото лице като мотиви за необходимостта от подпомагане при вземане на решения, не обуславя предпоставките за поставяне дори и под ограничено запрещение на лицето.

С приетия нов Закон за хората с увреждания / Обн. ДВ. бр.105 от 18 Декември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г., изм. ДВ. бр.101 от 27 Декември 2019г., доп. ДВ. бр.28 от 24 Март 2020г., изм. ДВ. бр.44 от 13 Май 2020г./ се въвеждат в чл. 65 и чл. 66 редица мерки за подкрепа при достъп до правосъдие и правна защита, като тези мерки не изключват и приложението на института на поставянето под запрещение.  В процесния случай,  настоящият състав счита, че доколкото към настоящия момент съществуват механизмите и мерките за защита по ЗХУ, то поставянето на ответницата под запрещение, било то и ограничено, би довело до необосновано ограничаване на нейната дееспособност и до нарушаване на основните принципи, заложение в КПХУ.                 

С оглед на гореизложеното, съдът прави извод за липсата на двете кумулативи предпоставки за поставяне под запрещение. Състоянието на ответницата и охраняването на интересите й не налага прилагането на чл. 5 от Закона за лицата и семейството и ограничаването на гражданската дееспособност на ответницата посредством поставянето й под пълно или под ограничено запрещение.

Водим от горното, и на осн. 338, ал.1 ГПК,  съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Н.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде поставена ответницата Н.Н.К., ЕГН **********,*** 33 и настоящ адрес:***, СО „Траката“ 520 No 23, под пълно запрещение на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, като неоснователно.

 

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца Н.Н.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да бъде поставена ответницата Н.Н.К., ЕГН **********,*** 33 и настоящ адрес:***, СО „Траката“ 520 No 23, под ограничено запрещение на основание чл. 5, ал. 1 от ЗЛС, като неоснователно.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението, на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК, препис от същото да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при Община Варна, който по реда на чл. 156 от СК да назначи настойнически съвет на поставения под пълно запрещение

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: