РЕШЕНИЕ
№ ………………../05.02.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ
КУНЕВА
при участието на
секретаря Мариана Маркова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13327 по описа на съда за
2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „*, срещу Д.К.Д., кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. 415, ал. 1, т.2 от ГПК вр чл.
240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за приемане
на установено дължимостта на сумите по издадена в негова полза Заповед
№ **/25.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № */2019 г. по описа на Районен съд – *в, за следните парични вземания: 885.55 лева, представляваща незаплатена главница по предоставен револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта MasterCard *,
активирана на 06.07.2017 г., към договор за кредит № *; 44.95 лева – мораторна лихва,
начислена за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.04.2019
г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът твърди, че на 06.07.2017 г. във връзка със
сключения между страните договор за револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта е активирал предоставената му кредитна карта MasterCard * при максимален
кредитен лимит от 1000лв. Сочи се, че съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението
за отпускане на револвиращ кредит за
кредитополучателя е възникнало задължение да заплаща месечна минимална
погасителна вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума
до пълното погасяване на задължението. Твърди, че редовното обслужване на
кредитната карта било преустановено от ответника на 01.02.2018 г., при което
балансът по картата бил минус 885,55лв., поради което кредиторът блокирал
използването й. След многократни опити за доброволно уреждане на спора, задължението
не било погасено, което инвокирало интереса от
търсената съдебна защита. Претендира и заплащане на лихва за забава в периода
11.10.2018 г. – датата на изпращане на поканата за доброволно изпълнение до
11.04.2019 г. – датата на депозиране на заявлението в съда. Издадената заповед
за изпълнение в полза на ищеца била връчена при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което и предявява настоящия иск за установяване на вземането по
заповедта за изпълнение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща
представител. Депозирана е писмена молба от 31.12.2019 г. от процесуалния представител на ищеца, с която
поддържа представената искова молба. Сочи, че от ответника са направени
доброволни плащания по кредита след подаване на исковата молба. Изразява становище
по същество на спора и претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника.
В открито съдебно заседание ответникът, уведомен
лично, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № */2019 г. по описа на Районен съд – * с-в,, се установява, че по
заявление на „*, гр. * е издадена Заповед № */25.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК., с която е разпоредено
длъжникът Д.К.Д. да заплати на заявителя сумите,
както следва: 885.55
лева, представляваща незаплатена главница по предоставен револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard
*,
активирана на 06.07.2017 г., към договор за кредит № *; 44.95 лева –
мораторна лихва, начислена за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 24.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Видно от представения по делото договор за кредит № *, „* /правоприемник на което е ищецът по делото/ е предоставило на ответника револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта. Предвидено е в т. 12 от
договора е, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, която ще бъде
издадена и доставена след проучване изпълнението на задълженията по договора за
кредит от страна на кредитополучателя. Предвидено е, че картата следва да бъде
издадена не по-късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска по
кредита, а при неиздаване на такава в посочения срок – разделът от договора не
произвежда действие. Задълженията от договора и свързаните с ползването на
кредитната карта ще възникнат само след като кредитополучателя активира
издадената кредитна карта.
Съгласно т. 13 от
договора кредитният лимит по кредитна карта, едностранно определен от
кредитора, ще бъде съобщен на кредитополучателя, като същият ще може да се
ползва от ответника чрез извършване на трансакции. За ползвания кредитен лимит
е предвидено в т. 16, че кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху
усвоената част от лимита за срока на ползване на същия, както и такси за
ползването на кредитната карта, като конкретният размер на лихвата и таксите ще
бъде посочен в приложението по т. 21 от договора. В последният текст на
договора е уговорено, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на
кредитополучателя, като наред с нея ще бъде доставен и документ – приложение,
представляващо неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия
на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата. Задължения за кредитополучателя за плащане по картата ще възникнат
след активирането и използването й в съответствие с коментирания договор и
приложенията към него.
Видно от приложение към договора за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта *
от 07.01.2017 г. „* отпуска на Д. револвиращ кредит в размер на
1000 лева, който може да бъде усвояван чрез извършване на трансакции с
издадената кредитна карта Мастъркард. За ползвания кредитен
лимит е посочено, че кредитополучателят дължи лихва в размер на 35%, такси за
теглена в брой, месечна такса за обслужване, като предвиденият ГПР е в размер
на 44.90%.
Съобразно приложението кредитополучателят
следва да заплаща месечни погасителни вноски до 1-во число на месеца, като
минималната такава при усвоен кредит лимит до 1000 лева възлиза в размер на 60
лева.
Видно от представената по делото
товарителница от 13.06.2017г. за доставка на документи до Д.Д.,
като видно от отразяването пратката е получена лично от адресата на 14.06.2017г.
Не е спорно, че кредитната карта
е активирана на 06.07.2017г., както и обстоятелството, че последното плащане от
ответника е на 01.02.2018 г.
Съгласно представената по делото
покана до длъжника дължимата сума възлиза в размер на 885,55 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД.
За успешното провеждане на така предявения иск е необходимо ищецът да докаже дължимостта на
сумата по заповедта за изпълнение, а именно твърденията си, че с подписване на горния
договор ответникът се е съгласил заедно с предоставения му кредит, да му бъде
отпуснат и револвиращ кредит под формата на кредитна
карта, факта на предоставяне на ответника на издадената му кредитна карта,
както и приложението за отпускане на револвиращ
кредит, че ответникът е активирал кредитната карта на 06.07.2017г., като е
усвоил предоставения кредитен ресурс, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора за възникване на правото да обяви предсрочната
изискуемост на кредита, размера на вземанията си по пера, включително поставяне
в забава плащането на процесните суми.
Между
страните не е спорно, че между „*/ и Д.К.Д. е сключен договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта.
От съвкупния
анализ на представените по делото доказателства се установи, че при сключване
на договора е постигнато съглашение за последващо
кредитиране на ответника, за което кредиторът издава кредитна карта.
Фактът на
отпускане на кредита, активиране на кредитната карта, както и обстоятелството,
че по същия не са извършвани погашения след 01.02.2018 г., съответно надлежното
предприемане на действия по предсрочно събиране на задължението, не се оспорва
от ответната страна, като освен това съобразно твърденията на ищеца след
предявяване на иска, ответникът е извършил простъпки за изпълнение на
задължението си.
По делото липсват доказателства за
постъпили плащания, при което Д. дължи на кредитора сума в размер на 885.55 лева,
представляваща незаплатена главница по предоставен револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard
*,
активирана на 06.07.2017 г., към договор за кредит № * и 44.95 лева – мораторна лихва, начислена за периода от 11.10.2018 г. до
11.04.2019 г., поради което съдът намира
претенциите за основателни и като такава следва да бъде уважени.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР №
4/2013 год., в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство разноски за заплатена
държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, които възлизат общо в размер на 75 лева.
С оглед изхода на спора и отправеното от ищеца искане,
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А., Франция сторените в хода на настоящото
производство разноски в общ размер на 175 лева, за заплатена държавна такса от
75 лева, и юрисконсултско възнаграждение, определено
от съда в размер на 100 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за правната
помощ. Разликата до претендираната от ищеца държавна
такса до 125 лева не следва да се възлага на ответника, доколкото дължима в
производството на основание чл. 72, ал. 2 от ГПК вр.
чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е
сумата от 75 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „*, със седалище и адрес на управление
гр. *, че
Д.К.Д., ЕГН **********,***, дължи на ищеца
сумите, както следва: сумата от 885.55
лева /осемстотин осемдесет и пет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща
незаплатена главница по договор за револвиращ
потребителски кредит под формата
на кредитна карта MasterCard *
активирана на 06.07.2017 г., към договор за кредит № *;
както и сумата от 44.95 лева
/четиридесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки/ – мораторна лихва,
начислена за периода от 11.10.2018 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 24.04.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, за които суми е издадена Заповед № */25.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № */2019 г. по описа на Районен съд – * с-в, на основание чл.
422 от ГПК вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД.
ОСЪЖДА Д.К.Д., ЕГН **********,***, да заплати на *, рег. № * чрез „*, със седалище и адрес на управление гр. Со*, сумата от 75 лева /седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в
заповедното производство разноски, както и сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща сторените в
настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: