Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ИХТИМАН, пети състав, в открито съдебно заседание на 14.12.2021 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ЦОНЧЕВ
при секретаря Надя Борисова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 427/2021 година по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341,
ал. 1 ГПК.
Предявен е иск от Д.И.Д. против ответниците
К.Г.П., Й.П.Д., П.С.П., Г.С.П. И Р.И.Д. за допускане до делба на следните
недвижими вещи:
1. Недвижим имот с партиден
№ 7313Н16245, находящ се в 2048, с. Пчелин, пл. № 267 от
1971 г.,
квартал 14, УПИ парцел V-267, одобрен през 1971г., съгласно
Удостоверение за ДО с изх.№ **********/10.03.2021г., жилище, ет. 1 с площ от 70 кв.м.
и мазе 30 кв.м., второстепенна
постройка стопанска сграда, ет.1 с площ от 60 кв.м.; второстепенна постройка ет.1 с площ от 21 кв.м.
и земя с площ
от 565 кв.м., който съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот с №
66, том II, дело № 541/1992г., при съдия И. Б. е описан, като дворно място с
пространство от 565 кв.м. площ, находящо се в с. Пчелин, Софийска област, урегулирано, съставляващо парцел V-267, в кв. 14, по плана на
същото населено място, ведно с построените в него жилищна и стопанска сграда,
при граници на имота: улица, С. С. Й.,
наследници на С. В. И..
2. Недвижим имот с партиден №
7313Н16244, находящ се в 2048, с. Пчелин, пл. № 404 от
1971 г.,
квартал 29, УПИ парцел I-404, одобрен през 1971 г., съгласно
Удостоверение за ДО с изх. № **********/10.03.2021 г.,
представляващ земя с площ от 992
кв.м., който съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот с № 66, том
II, дело № 541/1992г., при съдия Илия Варов е описан, като дворно място с пространство от 1172 квадратни метра, площ, находящо се в
с. Пчелин, Софийска област, урегулирано от 720 квадратни метра, съставляващо
парцел I-404 в кв.
29, по плана същото населено място, при граници улица, К. Й. Ст., Тр. Й..
Ищецът твърди, че недвижимите имоти са били собственост, в режим на
СИО, на П. А. П. и Д. А. П.. След тяхната смърт наследниците им по закон са
страните по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците Р.И.Д.
и Й.Д.П. депозират отговори, с които не оспорват исковата молба.
Останалите ответници не депозират отговор в
срока по чл. 131 ГПК. М. Хр. За. депозира
писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
РС-Ихтиман е сезиран с иск за делба с правно основание чл. 341, ал. 1 ГПК.
За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на
възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и
процесуални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е носител на
съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената
маса имот; 2) предметът на делбата да бъде годен обект на правото на
собственост и 3) в производството по делба да участват като страни всички
съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в
процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН.
В случая горните предпоставки са налице, поради което предявеният иск
следва да бъде уважен, при квоти, различни от посочените в петитума на исковата
молба.
Съгласно константната съдебна практика при установяване на несъответствие
между описанието на имота в описанието на исковата молба и и установеното от
техническата експертиза в диспозитива на съдебния акт имотът следва да се
индивидуализира съобразно действителното фактическо положение (Определение № 35
от 27.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4966/2013 г., I г. о., ГК, Решение № 473 от
9.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 285/2010 г., II г. о., ГК, Определение № 212 от
23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2018 г., I г. о., ГК, Решение № 15 от 31.08.2018
г. на ВКС по гр.д. № 3563/2016 г., I г.о.), като площта на недвижимия имот не е сред съществените индивидуализиращи
белези (Решение № 672 от 07.03.2011 г. по гр. д. № 1584 от 2009 г. на ВКС,
Първо г.о., Решение № 751 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 570 от 2009 г. на ВКС,
Първо г.о. и др.). Предвид това настоящият състав приема, че следва в мотивите и
диспозитива на решението процесните недвижими имоти да бъдат индивидуализирани
съобразно действителното фактическо положение. То се установява от заключението
на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира в цялост, като
логично, компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно същото процесните
имоти представляват: 1. ДВОРНО МЯСТО с площ от 565 кв.м.,
находящо се в с. Пчелин, Софийска област, съставляващо УПИ № V-267, в
кв. 14, по плана на с. Пчелин, общ. Костенец от 1971 год, ведно с построените в
него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72 кв. м. и мазе от
30 кв.м., строена през 1943 г., масивна стопанска сграда със застрена площ 52
кв.м. и друга второстепенна постройка със застрена площ 26 кв.м. при границите
на имота: от изток - улица о.т. 58-59, от юг - улица о.т. 58-42, от запад - УПИ
VI - 266 и от север - УПИ IV -268 (имотът граничи с главната улица на с.Пчелин
(и път за с.Пчелински бани), 2. ДВОРНО МЯСТО с площ 992 кв.м., находящо
се в с. Пчелин, Софийска област, образуващо УПИ № I-404 в кв.29 по плана
на с.Пчелин, общ. Костенец от 1971 год. при съседи: от север: улица о.т.
93-127, от запад - улица о.т. 21-127, от юг - УПИ VII - 366 и от изток - УПИ II
– 367, с неуредени сметки по регулация - за улица - 300 кв.м. и придаваеми от
имот планосн. № 366 - 28 кв.м.
Общи наследодатели на страните в производството са П. Ан. П., починал
на 11.03.1913 г. и съпругата му Д. А. П., починала на 06.06.1996 г. По делото
не е представено удостоверение за сключен граждански брак между двамата, но от
приложените удостоверения за наследници следва извод за наличие на такъв и това
обстоятелство не е спорно между страните. Доколкото П. Ан. П. е роден през 1913
г., Д. П. е родена през 1919 г. а първородният им син Стефан П. е роден през
1937 г., може да се направи извод с голяма степен на вероятност, че бракът им е
сключен при действитето на Екзархийския устав преди 1945 г., като е възможно за
това обстоятелство да не е запазен съставения документ. Последното е без
значение, тъй като съдът е длъжен да съобрази отбелязаното в регистрите за
гражданско състояние.
Не е спорно между страните по делото, че наследодателите им П.П. и
Дафина П. придобили в съсобственост по време на брака си дворно място с площ
992 кв.м., образуващо УПИ № I-404 в кв.29 по плана на с.Пчелин, общ. Костенец
от 1971 год. при съседи: от север: улица о.т. 93-127, от запад - улица о.т.
21-127, от юг - УПИ VII - 366 и от изток - УПИ II – 367, с неуредени сметки по
регулация - за улица - 300 кв.м. и придаваеми от имот планосн. № 366 - 28 кв.м.
Приложените по делото доказателства „Плань за нова селкса къща на П. А.
П.“, „Протоколъ № 9/22.08.1943 г. за даване на строителна линия“, разписен лист
за парцел № 267, в който П.П. е записан, като собственик на парцела водят до
извод, че П.П. е придобил право на собственост върху ДВОРНО МЯСТО с
пространство от 565 кв.м. площ, находящо се в с. Пчелин, Софийска област,
урегулирано, съставляващо УПИ № V-267, в кв. 14, по плана на с. Пчелин, общ.
Костенец от 1971 год, ведно с построените в него жилищна сграда със застроена
площ 72 кв. м. и мазе от 30 кв.м., строена през 1943 г., масивна стопанска
сграда със застрена площ 52 кв.м. и друга второстепенна постройка със застрена
площ 26кв.м. при границите на имота: от изток - улица о.т. 58-59, от юг - улица
о.т. 58-42, от запад - УПИ VI - 266 и от север - УПИ IV -268 (имотът граничи с
главната улица на с.Пчелин (и път за с.Пчелински бани). Като това обстоятелство
не е спорно между страните по делото.
Липсват доументи за датата на придобиване на правото на собственост, но
от Протоколъ № 9/22.08.1943 г. за даване на строителна линия“ и заключението на
СТЕ, което съдът кредитира като безпристрастно, обосновано и компетентно
изготвено, може да се направи извод, че имотът е придобит преди влизане в сила
на Семейния кодекс от 1968 г. (отм.) и след раждането на С. П., което сочи, че към този момен П.П. и Д.А.
са били в брак.
Първоинстанционният съд приема, че предвид липсата на спор относно
принадлежността на правото на собственост на П.П. и Д. А., документите, които
индиицират тези обстоятелства, неоспорените твърдения в исковата молба и съдебната
практиката, която приема, че тъй като решението за делба има действие само
между страните, то производството за делба може да започне и да се развие дори
само въз основа да доказателства, които индицират собственост, като например
удостоверение за наследствените имоти, така както са записани в разписната
книга (решение №73/12.05.2016г. по гр.д.№5244/2015г. на Първо ГО на ВКС), няма
пречка да бъдат направени горните два правни извода за принадлежността правото
на собственост досежно недвижимите вещи, предмет на делото.
Считано от в сила от 22.05.1968 г с влизане в сила на СК от 1968 г.
(отм.) на основание чл. 103 двата процесни имота са транформирани в режим на
съпружеска имуществена общност, която разпоредба се прилага и към заварените
съпружески отношения (вж. Н., Л., Семейно право, книга първа, Нова редакция
проф. д-р М. М., Софи-Р, 2009 г, с, 238 и Решение № 462 от 14.09.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 823/2009 г., I г. о., ГК), доколкото не попадат в изрично
посочените в чл. 13, ал. 2 СК от 1968 г. (отм.) случаи и са придобити в
периода, в който двамата са били в брак.
От удостоверението за наследници на П. А. П. се установява, че той е
починал на 11.03.1976 г. и е оставил наследници по закон съпругата си Д. А. П.
и две деца С. П.П. и Й.П.Д.. На основание чл. 5, ал. 1 от ЗН всеки от тях е
наследил по равна част от наследството на П. А. П.. При това положение всеки от
тримата наследници е наследил по 1/3 ид. ч. от процесните недвижими вещи. Със
смъртта на С. П. на основание чл. 14, ал. 1 СК 1968 (отм.) имуществената
общност със съпругата му Д. А. е прекратена, като на основание чл. 14, ал. 3 СК
всеки от съпрузите е получил по равен дял. От изложеното следва, че тя е придобила
4/6 ид.ч. (3/6 лична собственост и 1/6 по наследство от съпруга си) от процесните
имоти, а децата им С. П.П. и Й.Д. по 1/3 ид.ч.
Стефан П.П. е починал на 23.04.1980 г. и е оставил наследници по закон
ответниците К.Г.П. (съпруга), П.С.П. (син) и Г.С.П. (син). На основание чл. 5,
ал. 1 ЗН те наследили притежаваната от общия им наследодател С. П.П. 1/6 ид.ч.
от имотите, т.е. при квотите на всички съсобствениците: Д. А. П. – 12/18 ид.ч.,
К.Г.П. 1/18 ид.ч., П.С.П. 1/18 ид.ч., Г.С.П. 1/18 ид.ч. и отв. Й.П.Д. – 3/18
ид. ч.
На 27.07.1992 г. с Нотариален акт за право на
собственост върху недвижим имот по давност и наследство № 6, том II, дело №
529/1992 и Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по
давност и наследство № 7, том II, дело № 530/1992 на 27.07.1992 г. Д. А. П.
придобила 2/4 ид.ч., а Й.П.Д. ¼ от процесните недвижими вещи на
основание двавностно владение и наследство.
Нотариалните актове не са оспорени и съдът е длъжен да съобрази обвързващото
и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост
(вж. ТР № 11/2012 г. по ТД № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС). С
оглед на това първоинстанционният съд приема, че след издаване на констативните
нотариални актове е уголемена квотата на Д. А. П. и към притежаваните от нея
идеални части по наследство и на основание чл. 14, ал. 1 СК 1968 (отм.) са
добавени придобитите въз основа на давностно владение и наследство.
Към 27.07.1992 г. ответницата Й.П.Д. е била в
брак с Ив.С. Д., за което е представеното удостоверение. Съгласно
задължителните указания, дадени с ПВС № 8/1980 г. на ПВС, придобитите по
давност по време на брака имоти са общи между съпрузите, от което следва извод,
че на основание чл. 18 СК 1985 г. (отм.) придобитите с Нотариален акт за право
на собственост върху недвижим имот по давност и наследство № 6, том II, дело №
529/1992 и Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот по
давност и наследство № 7, том II, дело № 530/1992 на 27.07.1992 г. по ¼
ид.ч. от правото на собственост са придобити в режим на СИО между Д. Ат. П. и И.
С. Д..
Така, след констатацията на
нотариуса при РС – Ихтиман, наследниците придобиват: Д. А. П. 42/72 ид.ч., отв.
Й.П.Д. 6/72 ид.ч., отв. Й.П.Д. и И. С. Д. в режим на СИО 18/72 ид. ч., отв. К.Г.П.
2/72 ид.ч., отв. П.С.П. 2/72 ид.ч., отв. Г.С.П. 2/72 ид.ч. от правото на
собственост върху. дворно място, съставляващо УПИ № V-267, в кв. 14, по плана
на с. Пчелин, общ. Костенец от 1971 год, ведно с построените в него жилищна
сграда със застроена площ 72 кв. м. и мазе от 30 кв.м., строена през 1943 г.,
масивна стопанска сграда със застрена площ 52 кв.м. и друга второстепенна
постройка със застрена площ 26кв.м. и дворно място образуващо УПИ № I-404 в кв.29
по плана на с.Пчелин, общ. Костенец от 1971 год., с неуредени сметки по
регулация - за улица - 300 кв.м. и придаваеми от имот планосн. № 366 - 28 кв.м.
На 30.07.1992 г. Д. Ат. П. с договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 66, т. II, дело № 541/1992г. на
съдия И. Б. към PC-Ихтиман продава на дъщеря си отв. Й.П.Д. притежаваните от
нея 2/4 ид.ч. от процесиите имоти. След продажбата квотите на съсобствениците
се променят, както следва: Д. П. 6/72 ид.ч., отв. Й.Д. в СИО с Ив. Д. 54/72
ид.ч., отв. Й.Д. 6/72 ид.ч., отв. К.Г. 2/72 ид.ч., отв. П.С.П. 2/72 ид.ч., отв.
Г.С.П. 2/72 ид.ч.
Д. Ат. П. умира на 06.06.1996 г. и на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН
всеки от наследниците й по закон – ответниците К.Г.П., П.С.П., Г.С.П. и тримата
наследници на покойния ѝ син С. П.П. и дъщеря ѝ ответницата Й.П.Д.,
получава равна част от притежаваните от Д.. П. 6/72 ид.ч. от правото на
собственост върху процесните недвижими имоти. Така квотите на наследниците са
променени, както следва: отв. Й.Д. в режим на СИО с И. Д. 54/72 ид.ч., отв. Й.Д.
9/72 ид.ч., отв. К.П. 3/72 ид.ч., отв. П.П. 3/72 ид.ч., отв. Г.П. 3/72 ид.ч.
Иван С. Д. умира на 19.08.2017 г. С настъпването на смъртта на И. Д. на
основание чл. 94, т. 1 СК бракът му с отв. Й.Д. е прекратен, като на основание
чл. 27 СК всеки от съпрузите получава равен дял от имуществото, притежавано в
СИО. На основание чл. 5, ал. 1 от ЗН всеки от наследниците на И. Д. му по закон
– ответниците Й.П. (съпруга), Р.И.Д. (дъщеря) и ищецът Д.И.Д. (син), получава
равна част от притежаваните от И. Сп. идеални части от правото на собственост
върху процесните недвижими имоти. Така след смъртта му квотите на страните в
производството са както следва: Й.П.Д. 45/72 ид.ч., Р.И.Д. 9/72 ид.ч., Д.И.Д.
9/72 ид.ч., К.Г.П. 3/72 ид.ч., П.С. Пеотров 3/72 ид.ч, Г.С.П. 3/72 ид.
Предвид изложеното искът е основателен, тъй като всички съсобственици,
следва да се допусне упражняването на предявеното потестативно право на делба с
предмет – процесните имот, при следните дялове: 9/72 ид.ч. за ищеца Д.И.П., 45/72
ид.ч за отв. Й.П.Д., 9/72 ид.ч. за отв. Р.И.Д., 3/72 ид.ч. за отв. К.Г.П., 3/72 ид.ч. за отв. П.С.
П. и 3/72 ид.ч. за отв. Г.С.П..
Така мотивиран, Районен съд - Ихтиман
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Д.И.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, Й.П.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, Р.И.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, К.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, П.С.П., ЕГН **********, с адрес: ***
и Г.С.П., ЕГН **********, с адрес: *** на 1. ДВОРНО МЯСТО
с площ от 565 кв.м., находящо се в с. Пчелин, Софийска област, съставляващо УПИ
№ V-267, в кв. 14, по плана на с. Пчелин, общ. Костенец от 1971 год, ведно
с построените в него едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 72
кв. м. и мазе от 30 кв.м., строена през 1943 г., масивна стопанска сграда със
застрена площ 52 кв.м. и друга второстепенна постройка със застрена площ 26
кв.м. при границите на имота: от изток - улица о.т. 58-59, от юг - улица о.т.
58-42, от запад - УПИ VI - 266 и от север - УПИ IV -268 (имотът граничи с
главната улица на с.Пчелин (и път за с.Пчелински бани), 2. ДВОРНО
МЯСТО с площ 992 кв.м., находящо се в с. Пчелин, Софийска област,
образуващо УПИ № I-404 в кв.29 по плана на с.Пчелин, общ. Костенец от
1971 год. при съседи: от север: улица о.т. 93-127, от запад - улица о.т.
21-127, от юг - УПИ VII - 366 и от изток - УПИ II – 367, с неуредени сметки по
регулация - за улица - 300 кв.м. и придаваеми от имот планосн. № 366 - 28 кв.м., ПРИ КВОТИ:
9/72 ид.части за Д.И.П.,
45/72 ид. части за Й.П.Д.,
9/72 ид. части за Р.И.Д.,
3/72 ид. части за К.Г.П.,
3/72 ид. части за П.С. ПЕОТРОВ и
3/72 ид. части за Г.С.П.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския окръжен
съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: