Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 30
гр.Варна,
25.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.
ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 13.03.2019 год. в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА
ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при секретаря Юлия К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д.
№ 43/2019 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе,
съобрази следното :
Подадена е въззивна
жалба от И.К.М. и Х.К.М. от гр.Варна чрез процесуалния им представител адв. Д.П.
*** срещу решение № 2158/12.12.2018 год по гр.д. № 699/2018 год на Окръжен съд
Варна, г.о., с което е отхвърлен предявеният от тях срещу Община Варна
отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ
реална част с площ от 1711 кв.м. от имот с идентификатор 10135.5403.3337 по
кадастралната карта на гр.Варна, кв. „Галата“, местност „Боровец-юг“, целият с
площ 4360 кв.м., при граници на реалната част: ПИ с идентификатор
10135.5403.9505, ПИ с идентификатор 10135.5403.9539 и останалата част от имот с
идентификатор 10135.5403.3337, и при граници на целия имот: ПИ №
10135.5403.1337, ПИ с идентификатор 10135.5403.9539, ПИ с идентификатор
10135.5403.9505, ПИ с идентификатор 10135.5403.3334, ПИ с идентификатор
10135.5403.1334 и ПИ с идентификатор 10135.5403.1335. По съображения за
незаконосъобразност и необоснованост на решението, въззивниците молят за
неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде уважен,
като претендират и присъждане на разноските за двете инстанции.
В постъпилия отговор
от Община Варна е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и
за потвърждаване на постановеното решение. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната
жалба е подадена в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
мотиви:
Между страните няма спор, че владеният от ищците имот е идентичен с актувания от
община Варна с АЧОС имот, поради което наличието на претендирани права и от
двете насрещни страни обуславя правния интерес от предявените от ищците
субективно и обективно съединени искове.
Доколкото
твърдението, че имота е общински при хипотезата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ е
въведено като възражение от ответната страна, съставляващо пречка за
придобиването им по давност, предвид установения с §1 от ЗИД на ЗС мораториум,
то в тежест на въззиваемата страна - Община Варна е да докаже тези свои права,
респ. да докаже твърденията си за наличието на пречки за придобиване на
собствеността върху имота по давност.
Цитираната в акта за частна общинска собственост разпоредба /чл. 2,
ал. 1, т. 7 ЗОС/ не установява конкретен придобивен способ, а само сочи
начините, в резултат на които общината може да придобие права на собственост -
сделка, давност или по друг начин определен със закон. В отговора по чл. 131 ГПК въззиваемата страна се позовава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Съгласно
чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на
тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са
заявени за реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са
изкупени от ползватели по реда и при условията на §4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Придобиването
правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по
силата на закона. Затова и общината следва да установи, че процесният имот има
земеделски характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от
предвидените по §4 ПЗР ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.
Установено
е по делото, че процесният имот е в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което
следва, че е бил в територия,
стопанисвана и обработвана от ТКЗС, респ., ДЗС, т. е., земята е била
обобществена. Този извод се налага от обстоятелството, че с актовете, изброени
в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са се предоставяли за ползване на граждани само земи,
които са били обобществени - земи на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз
основа на тях селскостопански организации, както и такива от ДГФ. В конкретния
казус, видно от доказателствата по делото процесният имот е предоставен за
ползване през 1983 г. на наследодателя на ищците на основание на
Постановление № 11/02.03.1982 г. на МС, а това постановление е сред изрично
посочените в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. От изложеното следва и извода, че към
датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният имот е имал характера на
земеделска земя по см. на чл. 2 от същия закон и са подлежал на възстановяване
по реда и при условията на ЗСПЗЗ.
Установено е също, че в регистъра на имотите
по § 4 за землището на Варна, м. "Боровец-юг", за имота е посочено, че е с неидентифициран собственик. За имота няма съставен АДС, няма извършено отчуждаване и възстановяване по
ЗВСВНОИ, ЗПИНМ и ЗТСУ до 01.06.1996 год.
Поради изложеното и предвид обстоятелството,
че имотът е подлежал на
възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ, за него не са подавани
заявления за възстановяването му в предвидените в ЗСПЗЗ и Правилника за
прилагането му срокове, както и с оглед липсата на доказателства имотът да е
придобит по реда и при условията на § 4а
и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, настоящият състав приема, че по отношение на този имот е
налице хипотезата на чл. 25, ал.1 ЗСПЗЗ. Придобивната давност
за имоти, намиращи се в територии по §4 от ПЗР ЗСПЗЗ, по отношение на които не
е била приложена процедурата по §4а и §4б от ПЗР ЗСПЗЗ, започва да тече от
влизане в сила на ПНИ. С влизане в сила на решение № 322-4/29.05.2000 год на
Общинския съвет Варна за одобряване на околовръстните полигони и създаване на
нови селищни образувания, имотът е изгубил земеделския си характер и вече е
урбанизирана територия. Същият е общинска
собственост и по отношение на него е приложим въведения с § 1 на ЗС, последна
редакция ДВ, бр.7/19.01.2018 г.
мораториум, съгласно който до 31.12.2022 г. давността спира да тече. Планът за новоразуваните имоти е влязъл в сила на 04.12.2002 год, когато
вече е бил в действие мораториумът. До датата на завеждане на иска не е изтекъл
в тяхна полза десетгодишния
придобивен давностен срок.
По изложените
мотиви настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на спора и на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на въззиваемата страна следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
2158/12.12.2018 год по гр.д. № 699/2018 год на Окръжен съд Варна, г.о.
ОСЪЖДА И.К.М. ЕГН ********** и Х.К.М. ЕГН ********** *** разноски за
настоящата инстанция в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1)
2)