РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 15.02.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на седми юни през две хиляди
и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 10642 по описа за 2019 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск
с правно основание чл.432 от Кодекса за застраховането.
Ищцата М.Р.И. твърди
в исковата молба, че
на 03.03.3018 г. пристигнала на Терминал 1 на Аерогара София, за да посрещне
нейната дъщеря С. И., която пътувала с полет от чужбина. Поддържа се, че около
20,30 ч. ищцата се отправила към намиращото се на територията на Терминал 1
тоалетно помещение, като за тази цел трябвало да слезе по водещо до това
помещение стълбище. С оглед своята безопасност, ищцата се хванала с ръка за
монтирания за стената, вдясно от нея, парапет, който продължавал до самия край
на стълбището и пристъпила към слизане към тоалетното помещение. Още след
първата й крачка, обаче, парапетът се отделил от стената, вследствие на което
ищцата загубила опора и паднала по стълбите, като преобръщайки се, достигнала
до намиращата се по – надолу междинна площадка. Непосредствено след падането,
започнала да усеща силни болки по цялото си тяло и най-вече в левия крак, които
продължили и в първите дни след инцидента. След като потърсила медицинска помощ,
след изследвания, е установено че при падането по стълбите, ищцата е получила
счупване на външния (латерален) малеол на левия глезен.
В исковата молба се твърди, че ищцата е
претърпяла и продължава да търпи силни болки и страдания от нанесените й в
резултат на инцидента травми. Първите два месеца от инцидента е прекарала
предимно на легло, поради невъзможност да стъпва с увредения си ляв крак. След
това е започнала да се раздвижва с помощни средства. Освен това, вследствие на
инцидента е получила хематом в областта на увредената лява подбедрица. Това
състояние, съпътствано от болките, които е продължила да изпитва в областта на
увредения крайник, е наложило използването на чужда помощ за извършване на
ежедневна битова дейност по ставане, обслужване, преобличане. Твърди, се че и
към момента на депозиране на исковата молба, ищцата все още не се е
възстановила от претърпените травматични увреждания и продължава да изпитва
постоянни болки в крака, като се придвижва с накуцваща походка и с помощта на
помощно средство, като и за в бъдеще ще търпи неудобства. Претърпеният от
ищцата инцидент и се е отразил негативно в психологически и личен план,
започнала е да изпитва страх при изкачване и слизане по стълби, затворила се е
в себе си и е била в невъзможност да полага ежедневни грижи за сина си, който е болен от шизофрения.
Поддържа, че към този момент,
отговорността за вреди, причинени на трети лица от дейността на „Летище София“,
в качеството му на летищен оператор и оператор по наземно обслужване, е била
покрита от „З.Д.Е.“ АД, по силата на договор за застраховка „Отговорност на
летище София и летище Пловдив за причинени имуществени и неимуществени вреди от
трети лица от дейността им като летищни оператори и оператори по наземно
обслужване“. Поддържа, че задълженията на „Летище София“ ЕАД включват в себе си
и поддържането в изправно състояние на техническите съоръжения на Аерогара
София, като част от тях е посочения по-горе парапет, предназначен да подпомага
посетителите на Аерогара София, при слизане и качване на стълбището, водещо до
тоалетните помещения, като в случая е налице бездействие на застрахованото
лице. Счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД.
Ищцата поддържа, че е предявила претенция за изплащане на обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, по която е образувана щета № 061
00083/2018 г. Твърди, че е предоставила на ответника всички документи,
необходими за установяване на основанието и размера на застрахователното
обезщетение. Сочи, че ответното дружество и е заплатило обезщетение в размер на
10 500 лв., което е крайно недостатъчно и е в занижен размер, като счита,
че справедливото обезщетение възлиза на сума в размер на 40 000 лв.
Ето защо, ищцата моли съда да бъде осъден ответника, да й заплати, на
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, сума в размер на 29 500 лв., представляваща
обезщетение по застрахователна полица № 061 0000751 по застраховка „Отговорност на летище София и летище
Пловдив за причинени имуществени и неимуществени вреди от трети лица от
дейността им като летищни оператори и оператори по наземно обслужване“, за претърпени неимуществени вреди в резултат на неизправност на вътрешно
съоръжение на територията на Терминал 1 на Аерогара София, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на застрахователното
събитие – 03.03.3018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът „З.Д.Е.“ АД оспорва исковата
молба по размер, като не оспорва обстоятелството, че между него и „Летище
София“ е сключен договор, обективиран в полица
№ № 061 0000751 за причинени вреди на трети лица. Признава, че във
връзка с предявена извънсъдебна претенция за обезщетяване на вредите от същото
събитие, е изплатил сума в размер на 10 500 лв. Счита обаче, че
изплатеното обезщетение е определено с оглед всички обстоятелства, във връзка с
възникналата увреда, като е взета предвид възрастта на пострадалата, че
назначеното лечение е била с ортеза, без гипсова имобилизация, че няма данни за
извършване на рехабилитация и че ищцата е потърсила лекарска помощ 12 дни след
инцидента. С оглед изложеното, счита че ищцата е съпричинила вредоносния
резултат, тъй като е утежнила последствията от претърпения инцидент. В тази връзка излага, че ако кракът е бил
обездвижен веднага след падането, с оглед възрастта и данните за наднормено
тегло на пострадалата, неудобствата са щели да бъдат по-малко, възстановяването
по - кратко, а тежестта на увредите: по - леки.
Поддържа, че ищцата е била обездвижена с
ортеза, която представлява меко медицинско приспособление, което спомага
оздравяването и възстановяването след травма, като ищцата е имала достатъчна
свобода на движението и създадените неудобства са били значително по - малки от
обичайните фрактура на крайниците. Поддържа че, няма данни за извършване на
рехабилитация или физиотерапия след премахването на ортезата, което е допринесло
за забавеното и дълго продължило възстановяване на ищцата, така както е описано
в исковата молба. Отделно от това, ответникът поддържа, че в ищцата е
претърпяла повторен инцидент, в периода от 03.03.2018 г. до 15.03.2018 г.,
поради което не всички увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с
падането на територията на летището.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ дава
право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за
обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който
деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
Договорът за застраховка, обуславящ
отговорността на ответника за вреди причинени на трети лица от „Летище София“
ЕАД, е обективиран в полица № 061 0000751, с период на валидност от 15.12.2017
г. до 14.12.2017 г., като ответното дружество признава наличието на валидно
застрахователно правоотношение.
Видно от приложената по молба (претенция),
застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на 23.05.2018 г.
По делото няма спор между страните, че
от М.Р.И. е паднала на стълбището,
водещо до тоалетно помещение на
територията на Терминал 1 на Аерогара София.
От заключението на изготвената и приета
по делото съдебномедицинска експертиза, която съдът цени като обективно и
компетентно изготвена, се установява следното:
М.Р.И. е получила по време на падането
си на 03.03.2018 г. повърхностни контузии на тялото, контузия на лявата
глезенна става (без данни за
сублуксация на глезенната става) и счупване (през синдесмозата) на
външния глезен в ляво.
Съгласно заключението, през острия
период след травмата се е образувал фрактурен хематом и посттравматичен оток.
Проведено е лечение с имобилизация тип ортеза, във връзка с големия оток и
разширените вени на долните крайници. Ищцата е е с обезитас: 3- 4 степен и
разширени вени на долните крайници. В началото болките са били силни, поради
разкъсване на периоста и паталогичната подвижност на костните фрагменти.
Страданията са свързани с необходимостта от придвижване и функционално щадене
на крайника. Средният срок за лечение и функционално възстановяване при такъв
вид счупване е между 120 и 150 дни.
Самото счупване зараства за период между 45 и 60 дни. В представените
амбулаторни листове е описано, че пет месеца след първичната травма е налице
хематом в областта на фибуларните мускули, а 14 месеца след падането има
оформени мехури с лимфна течност и атонични рани. Предразполагащ фактор за това
е наднорменото тегло и състоянието на венозната система.
Според вещото лице, видно от направените
за нуждите на експертизата рентгенологични снимки, се вижда че счупването е
зараснало в добра анатомична позиция, като медицинският преглед е потвърдил
доброто функционално възстановяване, което обуславя, че ищцата и за в бъдещ
период няма да има усложнения и трайни увреждания. Функционално крайникът е бил
защитен поради дългия престоя на легло в началото и поставената ортеза, като
според вещото лице по-късното диагностициране не се е отразило на оздравителния
период.
От разпита на свидетелката С. З.Ф.– И. (дъщеря на ищцата)
се установява, че първоначално ищцата не е отишла на лекар, като в къщи не е
можела да се движи и е била на легло. Свидетелката заявява, че в дните преди да
отиде на лекар и след падането не е имала друг инцидент. Сред инцидента 2 – 3
месеца е била на легло, след това е започнала да става. В момента тя се грижи за ищцата, като
придвижването става или с бастун и ли с подпиране на стена. Ищцата се е
затворила и не излиза никъде, като преди инцидента не е имала такива проблеми с
придвижването. Инцидентът се е отразил и на теглото й, което е било наднормено,
на залежаването довело да завишаването му.
Следователно по делото се установи, че
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество, за
вреди, причинени на ищцата, от дейността на Летище „София“ като оператор по
наземно обслужване, защото не е изпълнено задължението му като такъв, за
поддържането в изправно състояние на техническите съоръжения на Аерогара София,
и по - конкретно на парапета на стълбището водещо към тоалетното помещение на
Терминал 1, поради което е налице деликтно поведение по смисъла на чл. 49 ЗЗД,
вр. чл. 45 ЗЗД. Доколкото с процесния договор за застраховка е обезпечена
гражданската отговорност за вреди на наземния оператор –„Летище София“ ЕАД,
приложимата разпоредба, която урежда възникналите отношения във връзка с
претенцията за обезщетяване, е нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди в
хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 49 от ЗЗД се определя от съда в
съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Съдът като
съобрази, вида на основното увреждането: счупване на външния глезен в ляво,
дългия период на възстановяване – около половин година, конкретното състояние
на ищцата и обстоятебството, че за в бъдеще не се очакват усложнения от
травмата, съдът намира, че сумата от 20 000 лв., представлява справедливо
обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Доколкото от страна на ответникът е
заплатена доброволно сума в размер на 10 500 лв., искът следва да бъде
уважен за сумата от 9 500 лв., ведно със законна лихва от датата на
предявяване на претенцията за обезщетяване, а именно от 23.05.2018 г.
По делото не се установи, че ищцата е
съпричинила за уврежданията, като напротив се установи обратното – по-късното
лечение не е удължило възстановителния период, съгласно заключението на
медицинската експертиза.
При този изход на спора на процесуалния
представител на ищеца – адв. Д.Н., следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА в размер на 455,68 лв. В полза на ищцата М.И. следва да бъдат
присъдени разноски за медицинска експертиза, в размер на 96,61 лв., съразмерно
на уважената част на иска.
На ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разходи за възнаграждение на вещо лице
в размер на 203,39 лв. и сумата от 100 лв., за възнаграждение за юрисконсулт,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 380 лв.,
представляваща държавна такса.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„З.Д.Е.“
АД, ЕИК ********, гр. София, район „Искър“, бул. „********, да заплати на М.Р.И., ЕГН **********,***, представлявана от
адв. Д.Й.Н.,***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 9 500 лв. (девет хиляди и петстотин лева), представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания, настъпили в
резултат на падане на 03.03.2018 г. на Терминал 1, Летище София, като
гражданската отговорност на „Летище София“ ЕАД е застрахована по договор,
обективиран в застрахователна полица №
061 0000751 по застраховка „Отговорност на летище София и летище Пловдив за
причинени имуществени и неимуществени вреди от трети лица от дейността им като
летищни оператори и оператори по наземно обслужване“ с ответното дружество, ведно със законната
лихва, считано от 23.05.2018 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер за горницата над 9 500 лв. до
29 500 лв.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********, да заплати на
М.Р.И., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 96,61 лв., разноски за възнаграждение на
вещо лице, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ******** да заплати на адв. Д.Й.Н.,***1, на основание чл. 38,
ал.1 т. 2 ЗА, вр. чл.38, ал. 2 ЗА сумата 455,68 лв. – адвокатско
възнаграждение, дължимо от ответника съразмерно на уважената част от исковете,
при предоставена на ищеца безплатна адвокатска помощ.
ОСЪЖДА М.Р.И., ЕГН ********** да заплати на „З.Д.Е.“
АД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 203,39 лв., разноски за възнаграждение за
вещо лице, съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, ЕИК ********да заплати
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по
банкова сметка ***., представляваща разноски за държавна такса.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: