МОТИВИ към ПРИСЪДА № 47 /20.12.2016
г. постановена по
НОХД № 713/2016г. по описа на Районен Съд-Свиленград
Свиленград ,28.12.2016
г.
Против подсъдимата А.А.Б.,
родена на ***г. в гр.Африн, Сирия, живуща в гр. Африн, Сирия, язид по произход, гражданка на Сирия, омъжена, неосъждана, начално
образование, без документи за самоличност, по заявени от лицето данни , е
повдигнато обвинение за това , че на
23.09.2016г през ГКПП „Капитан Андреево“ – гара, общ. Свиленград, обл. Хасково,
като извършител в съучастие с Ф.Р.О., Р.А.Б.,
Р.М.Р., Г.А.Б., Л.М.Р. влязла през границата на страната от Р.Турция в
Р.България, без разрешение на надлежните органи на властта, като макар и
непълнолетна е разбирала свойството и значението на извършеното и е могла да
ръководи постъпките си - престъпление по
чл. 279, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 вр. чл. 63, ал.1, т.4 и т.5 от НК.
Против подсъдимата Ф.Р.О., родена на
***г. в гр.Африн, Сирия, живуща в гр.
Африн, Сирия, язид по произход,
гражданка на Сирия, вдовица, неосъждана,
начално образование, без документи за самоличност по заявени от лицето данни е
повдигнато обвинение за това , че на 23.09.2016г през ГКПП „Капитан Андреево“ –
гара, общ. Свиленград, обл. Хасково, като извършител в съучастие с А.А.Б., Р.А.Б., Р.М.Р., Г.А.Б., Л.М.Р. влязла през границата на страната от
Р.Турция в Р.България, без разрешение на надлежните органи на властта- престъпление по чл. 279, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 от НК,
Против подсъдимия Р.А.Б., роден на ***г. в гр.Африн, Сирия, живущ в гр.
Африн, Сирия, язид по произход, гражданин на Сирия, неженен, неосъждан, начално
образование, без документи за самоличност по заявени от лицето данни. е
повдигнато обвинение за това , че На
23.09.2016г през ГКПП „Капитан Андреево“ – гара, общ. Свиленград, обл. Хасково,
като извършител в съучастие с Ф.Р.О., А.А.Б.,
Р.М.Р., Г.А.Б., Л.М.Р. влязъл през
границата на страната от Р.Турция в Р.България, без разрешение на надлежните
органи на властта, като макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението
на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си - престъпление по чл. 279, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2 вр. чл. 63, ал.1, т.4 и т.5 от НК,
Против
подсъдимия Р.М.Р., роден на ***г. в гр. Африн, Сирия, живущ в гр.
Африн, Сирия, язид по произход, гражданин на Сирия, женен, неосъждан, начално
образование, без доменти за самоличност по заявени от лицето данни е повдигнато
обвинение за това , че на 23.09.2016г
през ГКПП „Капитан Андреево“ – гара, общ. Свиленград, обл. Хасково, като
извършител в съучастие с А.А.Б., Р.А.Б.,
Ф.Р.О., Г.А.Б., Л.М.Р. влязъл през
границата на страната от Р.Турция в Р.България, без разрешение на надлежните
органи на властта - престъпление по чл.
279, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК
Против подсъдимата Г.А.Б., родена на ***г. в
гр. Африн, Сирия, живуща в гр. Африн, Сирия, язид по произход, гражданка на Сирия, неомъжена, неосъждана, начално
образование, без документи за самоличност, по заявени от лицето е повдигнато
обвинение за това , че на 23.09.2016г през ГКПП „Капитан Андреево“ – гара,
общ. Свиленград, обл. Хасково, като извършител в съучастие с А.А.Б., Р.А.Б., Л.М.Р.,Ф.Р.О., Р.М.Р., влязла през границата на страната от Р.Турция
в Р.България,без разрешение на
надлежните органи на властта - престъпление
по чл. 279, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК,
Против
подсъдимия Л.М.Р., роден на ***г. в гр. Африн, Сирия живущ в гр.
Африн, Сирия, язид по произход, гражданин на Сирия, неженен, неосъждан, начално
образование, без документи за самоличност по заявени от лицето данни е повдигнато обвинение за това на 23.09.2016г
през ГКПП „Капитан Андреево“ – гара, общ. Свиленград, обл. Хасково, като
извършител в съучастие с А.А.Б., Р.А.Б.,
Г.А.Б.,Ф.Р.О., Р.М.Р., влязъл през границата на
страната от Р.Турция в Р.България, без разрешение на надлежните органи на
властта - за престъпление по чл. 279, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК,
След стриктното спазване на разпоредбите
на чл. 271 ал.1 -чл. 275 от НПК
касаещи изискуемите се подготвителни процесуални действия по даване ход
на делото в съдебното заседание, направено бе искане от процесуалния
представител адвокат К.Т. от името на подсъдимите и негови подзащитни, делото
да бъде разгледано с провеждане на съкратено съдебно следствие по глава 27 чл.
371 т.1 от НПК.Същевременно отправена бе
молба да не се провежда разпит на
свидетелите.Съдът съобразявайки се с разпоредбата на чл. 370 ал.2 от НПК
извърши необходимите процесуални действия с оглед установяване е ли са налице
условията за разглеждане на делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие при исканата хипотеза на чл.
371 т. 1 от НПК. В изпълнение на това си задължение,съдът разпореди
предварително изслушване на страните
.Подсъдимите и защитника им
–адвокат Т. дадоха съгласие да не се провежда разпит на призованите
двама свидетели , а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на
съответните протоколи за разпит от
фазата на Досъдебното производство.На основание чл. 372 ал.1 от НПК , съдът
разясни на подсъдимите правата им по чл.
371 от НПК и ги уведоми ,че при постановвяване на присъдата непосредствено ще се ползва съдържанието на
съответните протоколи. Съгласно чл. 372 ал.3 от НПК ,след като съдът установи,
че съответните действия по разследването
са извършени при условията и по
реда предвиден в НПК с определение одобри
изразеното съгласие дадено на предварителното изслушване. Съдът отново запита
подсъдимите за наличието на информирано съгласие относно изразеното от тях и надлежно упълномощения защитник, при
което отговорът на всички бе потвърждаващ първоначалното становище и се открояваше с еднозначност и
недвусмислие.
Съдът дължи да посочи какви обстоятелства
са мотивирали определението с което
продължи разглеждането на делото именно с провеждане на съкратено
съдебно следствие по чл. 371 т.1 от НПК. Инициативата за приложението на чл.370 НПК принадлежи служебно на съда или на подсъдимия, като прокурорът разполага с
възможност да изрази единствено становище, като съгласието му няма задължителен
характер, защото процесуално-следствените действия, са извършени в предходния
процесуален стадий под неговото ръководство и надзор.Диференцираната , нестандартна
, алтернативна процедура на съкратено
съдебно следствие по чл. 371 т.1 от НПК
изисква от една страна , изразяване на съгласие на заинтересованите страни да не се провежда
разпит на някои или всички свидетели и
вещи лица и при постановяване на присъдата
се ползва съдържанието на
съответните протоколи и експертни
заключения от досъдебното производство,
като за провеждането и ръководния процесуален субект в тази фаза на процеса - съдът, постановява определение в което да направи констатацията и обяви , че тези действия по
разследването са извършени при
условията и по реда на НПК.
При
това положение , след като констатира наличие на условията за разглеждане на
делото с провеждане на съкратено съдебно
следствие по чл. 371 т. 1 от НПК ,
съдът определи да продължи процеса по
този ред и даде ход на съдебното
следствие.Прочетен бе обвинителния акт от прокурора и спазен процесуалния ред по чл. 276, 277 от НПК.Като последици от предварителното
изслушване на страните на основание чл.
373 ал.1 вр. чл. 372 ал.3 бяха прочетени и приобщени към доказателствата по
делото,съответните протоколи за разпит, за които се отнася одобреното от съда съгласие по реда на чл. 283 от НПК.Приети като доказателства по делото
бяха и писмените материали и документи съдържащи релевантни факти, имащи
значение за изясняване на обстоятелствата по делото.Не се заявиха искания .По
време на съдебните прения и направените
реплики участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно
фактическата обстановка, така и относно правната квалификация на деянието.
Счита, че събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин
установяват обвинението.При определяне на наказанието, прокурорът намира то да
бъде адекватно, справедливо и съответстващо на тежестта на
извършеното,обществената опасност на извършителите, подбудите за извършването
му ,съобразено с целите на чл.36 от НК.
Защитникът на подсъдимите по същество
изразява становище, че извършеното не осъществява от обективна и субективна
страна признаците от състава на престъплението
за което им е повдигнато и предявено обвинение . Релевира доводи,
обосноващи невиновност на подсъдимите.Прави се анализ на разпоредбите на чл.
279 ал.1 и се изнасят съждения относно
приложението на ал. 5 на чл. 279 от НК.Съдът осигури на подсъдимите последна
дума и предостави пълна възможност да
изразят окончателното си отношение към
обвинението.Подсъдимите се придържат към становището на защитникът си и молят
да бъдат оправдани .
Въз основа на обстоен анализ на събрания по
надлежен ред доказателствен материал и след внимателна преценка съдът при за
установено от фактическа и правна страна следното :
Подсъдмите А.А.Б., Ф.Р.О., Р.А.Б., Г.А.Б., Л.М.Р., Р.М.Р.
са от гр. Африн и са роднини. А.А.Б., Ф.Р.О., Р.А.Б., Г.А.Б., Л.М.Р., Р.М.Р. напуснали
родината си и пристигнали в Турция нелегално.Напуснали Сирия, поради военнните действия и отишли в
Турция, но тъй като били кюрди, а същите не се приемали добре на територията на
Турция, решили да дойдат в България, като намерили каналджия, на когото да
платят.Същите са тръгнали от Сирия преди два месеца, като са отишли в Р.Турция
и се установили в Истанбул. После се преместили в гр. Одрин, където се
запознали с техен съгражданин от Африн, който им поискал по 1800 долара, за да
ги закара до България. Предложил им два варианта – през гората или по влака.
Избрали чрез влака като по – лесен вариант. Решили да дойдат в България, защото
страната била мирна и спокойна правата
на човека били гарантирани.Сутринта на 23.09.2016г. около 05.00 часа сутринта,
техният познат ги закарал с лека кола до гориста местност, наблизо имало жп
гара. Скрил ги там. Там имало и други хора като тях, двама мъже ги закарали до вагоните на намиращия
се наблизо влак. Влакът бил натоварен с леки коли. Цялата група се качила във
вагона, който не бил заключен, настанили се по пода между стената на вагона и
леките автомобили. Двамата мъже си тръгнали, като преди това им казали да не се
притесняват. Скоро след това влакът потеглил, пътували 20-30 минути, влакът
спрял и те били задържани от българските полицаи. По време на проведената
беседа заявили, че не искали да останат
в Турция, защото турците не ги приемали добре и се държали лошо с тях. Не ги
приемали, защото били кюрди.
По случая било образувано настоящото Досъдебно
производство в хода на което Ф.Р.О., Г.А.Б., Л.М.Р., Р.М.Р. са привлечени в качеството на
обвиняеми за извършено от тях престъпление по чл. 279, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК, а А.А.Б. и Р.А.Б. са привлечени в
качеството на обвиняеми за извършено престъпление по чл. 279, ал.1, вр. чл. 20,
ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т.4 и т.5 от НК.
Същите се признават за виновни за
престъплението, в което са обвинени.
От
направените справки в Централно бюро за
съдимост при Министерство на правосъдието е видно, че обв. А.А.Б., Ф.Р.О., Р.А.Б.,
Г.А.Б., Л.М.Р., Р.М.Р. не са осъждани.
При така
изяснената фактическа обстановка се налага правния извод, че с действията си
обвиняемите Ф.Р.О., Р.А.Б., Г.А.Б., Л.М.Р.
и Р.М.Р. от обективна и субективна страна са осъществили състава на
престъплението по чл. 279, ал. 1 вр.
чл. 20, ал.2 от Наказателния кодекс, а обвиняемите А.А.Б. и Р.А.Б. - на престъпление
по чл. 279, ал.1, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 63, ал.1, т.4 и т.5 от НК .
От обективна страна - На 23.09.2016г през ГКПП „Капитан Андреево“ – гара, общ.
Свиленград, обл. Хасково, като извършители в съучастие помежду си , влезли през
границата на страната от Р.Турция в Р.България, без разрешение на надлежните
органи на властта .
Извършеното от обвиняемите престъпление, е
квалифицирано по чл.20, ал.2 от НК, тъй като у шестимата е бил на лице умисъла
да влязат през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта. Налице е формиран общ умисъл
обхващащ всички елементи на извършеното престъпление.
От
субективна страна обвиняемите А.А.Б., Ф.Р.О., Р.А.Б., Г.А.Б., Л.М.Р., Р.М.Р. са извършили
деянието виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2,
хипотеза 1-ва от НК. Те са разбирали свойството и значението на извършеното и
са могли да ръководят постъпките си.
Съзнавали са общественоопасния характер на извършеното от тях деяние,
предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и са искали тяхното
настъпване. Били са с ясното съзнание, че по този начин пресичат държавната ни
граница, по нелегален начин и влизат в
Република България без разрешение на надлежните органи на властта и са целели,
именно това.Очевидни са елементите на
прекия умисъл , обективиран в поведението и действията на подсъдимите.Приетите
за установени обективни обстоятелства сочат и за субективната страна от състава
на престъъплеието за което им е повдигнато и предявено обвинение.
Фактическата
обстановка по обвинителния акт, както и самото престъпление се доказват по
безспорен и категоричен начин от събрания достатъчен по обем доказателствен
материал.
Органа по разследването правилно е преценил ограничения
кръг от доказателствени източници за да разчита приоритетно на гласните
доказателствени средства , като е провел
разпитите по начин такъв , че да
изпълняват отредените им от закона функции - да възпроизвеждат доказателства.Показанията
на свидетелите дадени на ДП и приобщени като доказателства в съдебната фаза се открояват с подчертана последователност безпротиворечивост и логическа обоснованост,
поради което,съдът ги цени като убедителни и откровено дадени.Те се покриват
напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния
акт.
След внимателен анализ на събраните доказателства обсъдени
поотделно и в съвкупност,съдът постанови присъдата. Обсъдените и коментирани по -горе кредитирани от съда
доказателства в своята цялост, взаимна връзка и зависимост установяват по
категоричен начин авторството,времето, мястото и начина на извършване, на деянието, като акт на съзнателна волева дейност на подсъдимите,което
е вменено от прокуратурата за престъпление ,като е повдигнато и предявено
обвинение по чл.279 ал.1 вр. чл. 20 ал.2
от НК.Съдът, счете, че събрания доказателствен материал е напълно достатъчен за
постигане на обективната истина и анализирайки го ,прецизно, поотделно и в
съвкупност, следва да се изгради обоснования и кореспондиращ на данните в делото
извод , че подсъдимите са осъществили както от обективна , така и от субективна
страна състава на престъплението по чл. 279 ал. 1 от НК . Що се касае за твърдяната по скоро от защитата на подсъдимите теза , че
същите търсят закрила в България, настоящия състав на
съда намира за необоснована и
несъстоятелна.Събраната достатъчно по обем доказателстевна съвкупност категорично , ясно и недвусмислено сочи , че подсъдимите са имали намерението да
потърсят по спокойна страна ,без да е
имало данни за пряка заплаха относно здравето и живота им. Не се спори , че
търсят по дъбър начин на живот и липсват
доказателства които да оборят версията , че са принудени от съществуващия режим
в собствената си страна да я напуснат и да се устроят в друга държава. За това
, обаче, че са искали и възнамерявали именно в България да потърсят съответна
закрила и убежишще, отсътват каквито и
да са доказателства, освен твърдения ,които не се покриват с тяхното поведение
и действия. В този смисъл следва да се отбележи следното –подсъдимите видно от
доказателствения материал нито непосредствено
преди пристигане в страната ни , нито по рано са имали мотивацията и решението да остават в
България и да искат сътветната закрила. При проведената беседа , те не са
изразили по никакъв начин такова
желание и намерение.Напротив , като
основен мотив изтъкват , че не са били добре приети от турските власти,което не
означава, а и дори не се намеква за каквато
и да е заплаха спрямо тях било за здравето им , било за живота.Явно се касае действително
за взето решение да напуснат Турция единствено и само по икономически причини.Не
се изтъкват , нито се доказват конкретни
подбуди за да влезнат нелегално в страната ни .Единствените подбуди ,
които биха били характерни за целия сирийски народ е войната в тази страна ,без да има определена
спрямо тях заплаха , преследване и
застрашаване непосредствено на живота им.Не се споменава и конкретна
терористична организация , която да има за прицел именно подсъдимите , за които
единствения изход е да бъдат нарушени законите на друга държава и да
влезнат без разрешение на надлежните органи на властта.Ако са имали
ясното съзнание , че искат да дойдат в България и да потърсят закрила и убежище
, то веднага трябваше да направят достояние тяхното присъствие във вагона и да заявят пред граничните власти с каква
цел са се укрили и какво е тяхното желание .В приобщените към доказателствената
съвкупност протоколи от разпитите на
двамата свидетели се установява , че
подсъдимите наред с останалите чужди
граждани са намерени укрити –насядали по пода и клекнали между стените на вагона и автомобилите т. с.
не са отреагирали своевременно , като
станат прави и с жестове поне да покажат , че има такива лица и искат съответен
контакт.Отделно от това при беседата извършена
с помощта на преводач никой не е споменал , че търси закрила от България
,поради преследване и страх за живота си
.Напротив заявяват , че поради недружелюбното държание спрямо тях в Турция ,
искат да дойдат в страната ни за по
добър и спокоен живот .Не се оспорва факта , че в собствената си страна не
намират подкрепа или са застрашени по
един или друг повод . Въпроса е , че нищо
не говори по делото , че те пристигат
именно в нашата страна и искат
закрила и убежище в страната ни. При
тези доказателства , визираната линия на поведение от защитата не може да
обоснове извод относно приложението на
чл. 279 ал. 5 от НК.Същинска проява на добре обмислена защитна теза са
обясненията на подсъдимите по време на
съдебното следствие , не случайно инициирано
по съкратената процедура по глава 27 чл. 371 т. 1 от НПК. Това е така ,
тъй като тези обяснения се открояват с особен дефицит на убедителност , която е важен и
ключов критерий за обективност и достоверност. Настоящия състав , счита че се
касае за защитна версия от страна на подсъдимите, която не почива на никакви
доказателства и противоречи даже на дадените от тях обяснения. Този състав на
съда намира , че по този начин
подсъдимите на практика не са заявили обстоятелствата по чл.1 б. „А” т.2 от
Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. , вр. чл.1 т.2 от Ню Йоркския
протокол от 1967 г. към нея, ратифицирани от страната ни, залегнали и в Закона
за убежището и бежанците, представляващи по същността си основание за
предоставяне на закрила, а с изложеното пред св. П. на ДП предвид длъжностното му качество, не
са изпълнили и задължението си по чл.31
от Конвенцията, реципирано в чл. 4 ал.5 от ЗУБ и чл.279 ал.5 от НК.При
определяне вида и размера на наказанието, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства, чистото съдебно минало, направените самопризнания
, подбудите и мотивите за извършване на престъплението изразяващи се в търсене
на начини за осигуряване на нормално семейно и материално положение. В случая
не се откриха сериозни отегчаващи отговорността обстоятелства. В тази връзка,
при съобразяване степента на обществена опасност на деянието, която е висока и
ниската такава на дееца, съдът прие наличие на превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, като наложи на подсъдимите справедливи
наказания при условията на чл. 54 ал. 1 от НК.Съдът намира, че с така
наложеното наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция,
като се въздейства предупредително и възпитателно, както по отношение на
подсъдимите, така и по отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
