О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 1064
Гр.Пловдив,
07.07.2020г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, VІІІ – ми
граждански състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА
СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
При секретаря Елена Димова, като
разгледа докладвано от председателя съдия
в.ч.гр.д. №2888 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство
по реда на чл. 423 от ГПК.
Образувано
е по повод подадено възражение по чл. 423 ГПК от Д.О.Г., с ЕГН **********,***,
срещу Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1190/14.09.2017 год.,
постановено
по ч.гр.д. № 2011/2017 год., по описа на Районен съд - Асеновград. Ответникът твърди, че
не дължи сумата по заповедта, тъй като не е бил надлежно уведомен за издаването
й, не е получавал същата и не му е била връчвана. За Заповедта разбрал на
09.07.2019 год. от адв. Н.П. и на същия ден подал възражение против заповедта.
Във връзка с твърденията си представя като доказателство Удостоверение за семейно
положение. Моли да бъде прието направеното възражение като допустимо и
основателно, да бъде анулиран издаденият изпълнителен лист по делото, да бъдат
присъдени на страната разноските, сторени в настоящото производство и по
заповедното производство по ч.гр.д. № 2011/2017 год., по описа на АРС.
Препис
от възражението е изпратен на насрещната страна, като в едноседмичният срок за
депозиране на становище, такова не е постъпило от нея.
При
проверка на подаденото възражение се установи, че същото е
процесуално допустимо, като подадено от легитимирано лице, в рамките на
законовия едномесечен срок от узнаването за издадената заповед за изпълнение.
Молителят твърди, че е научил за издаването на заповедта на 09.07.2020 год. от
адв. Н.П. и на същата дата е подал възражение. Доколкото не са налице
обстоятелства в противоположния смисъл, произтичащи от фактите по делото или от
доказани твърдения на насрещната страна, съдът намира това твърдение за отговарящо
на действителността. Още повече, в кориците на частно гражданско дело № 2011/2017
год. е налице възражение с входящ номер
от дата 09.07.2019 год.
Производството по частно гражданско дело № 2011/2017
год., по описа на Районен съд – Асеновград, е било образувано на 11.09.2017
год. по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
11697/11.09.2017 год., подадено от Застрахователна компания “Лев Инс” АД, БУЛСТАТ **********, против Д.О.Г., ЕГН **********, за заплащане на парично вземане, състоящо се от главница в размер на
6 361, 60лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение на
основание сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност“, мораторна лихва за периода от 28.07.2014 год. до 31.08.2017 год.,
равняваща се на 2002,29 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
постъпване на зявлението в съда — 11.09.2017 год., до окончателното изплащане
на вземането, ведно с юрисконсултско възнаграждение и сторените разноски в
заповедното производство в размер на 167,28 лв.
При образуване на частно гражданско дело № 2011/2017 год.
по разпореждане на Районен съд — Асеновград е била извършена служебна справка
за постоянния и настоящ адрес на длъжникът. Същите съвпадат, както впрочем
съвпадат и с посочения адрес в заявлението, а именно: гр. ****. След като е
издал заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, заповедният съд е разпоредил
изпращането на препис от същата за връчване на Д.Г. на адреса, посочен в заявлението.
Съобщението е получено на 25.09.2017 год., като в Графа 2 на обратната разписка за получаването е
записано, че същото е прието от лицето Ш. А., в качеството й на съпруга на
адресата на получателя. Получаването и задължението да бъде предадено
съобщението на адресата е било удостоверено от получателя с подпис. Съобщението
е оформено съгласно утвърдения образец по Наредба № 7/22.02.2008 год. В
двуседмичиният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК не е било подадено възражение, поради
което съдът е приел, че заповедта е влязла в сила и въз основа на нея бил
издаден изпълнителен лист. По-късно, на 09.07.2019 год., по ч. гр. д. №
2011/2017 год. е постъпило възражение по чл. 414 ГПК, което съдът е приел за
просрочено.
На 05.08.2019 год., преди да е изтекъл месец от твърдяния
момент на узнаването за издадената заповед, длъжникът е подал възражение по
реда на чл. 423 ГПК. В същото се твърди, че той не дължи сумата по заповедта тъй
като не е бил надлежно уведомен за издаването й, не е получавал същата и не му
е била връчвана. В подкрепа на твърдението си е представил като доказателство
Удостоверение за семейно положение, съпруга и деца, от което е видно, че Д.О.Г.,
ЕГН ********** е “неженен“. Във връзка с наведените твърдения,
съдът е изискал служебно справка от Община ****, служба “ГРАО“, относно адресно
регистрираните лица на адрес: гр.**** към датата на получаване на съобщението
от Ш. А. — 25.09.2017 год. По делото е постъпило писмо от Община **** с
изисканата информация, от което е видно, че към посочената дата на адреса няма
регистрирано лице с името Ш. А., нито по постоянен адрес, нито по настоящ
адрес.
Като
съобрази така представените факти и доказателство, съдът намира от правна
страна следното:
Разпоредбата
на чл. 423 ГПК дава възможност на длъжника, който е бил лишен от възможност да
оспори вземането по издадена заповед за изпълнение чрез възражение по чл. 414 ГПК, да подаде възражението си пред въззивния съд в едномесечен срок от
узнаването на заповедта за изпълнение. Молбата му следва да се основава на
твърдения за наличие на обстоятелства по чл. 423, ал. 1-4 ГПК. В настоящият
случай възражението е базирано на хипотезата на чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК —
твърди се ненадлежно връчване на молителя, което е лишило същия от възможността
да оспори вземането. За да бъде реализирана тази хипотеза, следва да се
анализира спазени ли са правилата за надлежно връчване в настоящия случай.
Съгласно
чл. 43, ал. 1 ГПК съобщението може да бъде връчено лично или чрез друго лице.
Съгласно чл. 46, ал. 1 и 2 ГПК, когато то не може да се връчи лично на
адресата, се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице
може да бъде всеки пълнолетен от домашните на адресата, или който живее на
адреса, или е работник, служител, или съответно работодател на адресата.
Съгласно правилата, за да е надлежно връчването по този начин, лицето се
подписва в разписката със задължението да предаде призовката. Съгласно трайно
установената практика призовкарят вписва в разписката качеството на лицето,
приело съобщението /Определение
№ 397 от 05.11.2018 год. по ч. гр. д. № 3873/2018 год. на ВКС/. За да бъде връчено съобщението по този
ред, връчителят има задължението да провери пасивната процесуална легитимация
на лицето. Действията по проверка не са задължителен реквизит за редовното
оформяне на разписката за връчване. То се счита за редовно извършено, когато
характеристиките на лицето, приело съобщението, сочат на отношенията, които
законът обвързва с пасивната процесуална легитимация. Когато те съществуват
законът фингира връчването на адресата.
Предвид
всичко изложено до тук, за да бъде установено нарушение в редовността на
връчването е необходимо да бъде доказан един отрицателен факт — лицето, на
което е връчено, да не е разполагало с необходимата пасивна процесуална
легитимация, ерго да не е отговаряло на нито една от изброените в закона
възможности за връчване чрез “друго лице“. Същото може да бъде постигнато чрез
доказването на положителен факт, който опровергава прието по делото като
редовно връчване. Такива положителни факти са налице, видно от събраните по
делото писмени доказателства — Служебно изготвена справка от Община **** на
лицата регистрирани по настоящ и постоянен адрес на адреса на връчването: гр. ****,
както и приложеното към възражението Удостоверение за семейно положение,
съпруга и деца. И двете писмени доказателства по своя характер представляват
официални удостоверителни документи, поради което се ползват с материална доказателствена
сила и обвързват съда с обективираните в тях факти. На първо място това е
фактът, че лицето длъжник по заповедта няма и не е имало към датата на връчване
на съобщението сключен граждански брак с получилото съобщение лице — Ш. А. На
второ място това е обстоятелството, че на постоянния и настоящ адрес на
длъжника не е била регистрирана като живущ, посочената в призовката Ш. А.
Предвид тези обстоятелства, очевидно
връчването на е извършено според правилата на чл. 46, ал. 2 ГПК, тъй като лицето посочено като съпруга
в призовката не е имала това качество към датата на връчването, поради което не
може да се счете за лице от домашните на длъжника, и не е живеела на адреса за
връчване на съобщението — поради което не отговаря и на характеристиката живущ
на адреса. С оглед на всички тези обстоятелства следва да се приеме, че
връчването не е било редовно, тъй като е било връчено на лице, което не попада
в категорията от лица по чл. 46, ал. 2 ГПК.
Поради
изложеното са налице предпоставките по чл. 423, ал. 1, т. 1 ГПК за приемането
на възражението на длъжника. Ето защо, на основание чл. 423, ал. 3 ГПК
изпълнението на заповедта следва да бъде спряно, а делото да бъде върнато на
Районен съд — Асеновгард за извършване на следващите се действия по чл. 415 ГПК.
По
отношение на направеното искане за присъждане на разноски, съдът намира, че
такива не следва да бъдат присъждани на настоящия етап от производството, тъй
като то не е сложила окончателен край на заповедното производство. Разноски
биха били присъдени единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3 във вр. с чл.
411, ал. 2, т. 3 и 4 ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В останалите случаи
произнасянето по дължимостта на разноски на длъжника се дава при окончателното
разрешаване на въпроса за основателността на заявлението. Ето защо, независимо
от изхода на спора, разноски за ностоящото производство не се дължат.
Поради
изложените изводи, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
възражение по реда на чл. 423 ГПК, подадено от Д.О.Г., ЕГН *********,*** срещу Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1190/14.09.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 2011/2017 год., по описа на Районен съд – Асеновград.
СПИРА изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 1190/14.09.2017 год., постановено по ч.гр.д. № 2011/2017 год., по описа на Районен съд – Асеновград, въз основа
на която е издаден изпълнителн лист от 13.10.2017 год. по същото дело.
ВРЪЩА делото на Районен съд —
Асеновград за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК, за това
че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото за това.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: