Решение по дело №358/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ вр. с чл.145 и сл. от АПК, образувано по жалбата на А. И. М. против Заповед №10-00-846/14.03.2025г, издадена от заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора, с която е наредено да бъде премахнат строеж „ Полумасивна жилищна сграда №120“, находящ се в [ПИ] по КК на града, държавна частна собственост, вид на територията горска, НТП широколистна гора по КККР на град Стара Загора, одобрена със Заповед №РД-18-43/25.05.2009г на Изпълнителния директор на АГКК.

Заповедта е издадена срещу неизвестен извършител и съобщена по реда на §4 ал.2 от ДР на ЗУТ, чрез залепването й на недвижимия имот, за който се отнася и на информационното табло в сградата на община Стара Загора на 25.03.2025г. с указание за правото да бъде обжалвана в 14-дневен срок, считано от този момент / лист 14/.

Жалбата е подадена на 04.04.2025г от лице, което твърди да е извършило и да владее строежа, както и да го използва като жилище, поради което е допустима.

Жалбоподателят иска от съда да бъде отменена Заповед №10-00-846/14.03.2025г на заместник кмета на община Стара Загора като издадена при неправилно приложение на материалния закон и в нарушение на особените изисквания на чл.223 ал.2 от ЗУТ. Незаконността на строежа не е установена от служители за контрол по строителството при община Стара Загора. Липсва и адресат на заповедта, въпреки, че същият е известен след като на член от домакинството е извършено връчването й. Жалбоподателят е адресно регистриран на административния адрес на жилищната сграда, а именно град Стара Загора, [улица]. Следователно адресат на заповедта е жалбоподателя, но той макар и известен, поради адресната си регистрация не е посочен изрично в административния акт. С този пропуск е отречено участието му в производството и не е могъл да представи възраженията си против съставения Констативен акт. Заповедта не съдържа и конкретни факти, представляващи правно основание за определяне на строежа като незаконен и за неговото премахване. Мотивите са само формални, но не и отнасящи се до сградата, защото тя не е индивидуализирана нито в обстоятелствената част на акта, нито в разпоредителната между които има и несъответствие относно описанието на строежа. Тази неяснота води до невъзможност да се изпълни заповедта и я лишава от предмет. Въз основа на тези пороци на процесуалните правила и изисквания за съдържание на административния акт, довели до неправилно приложение на материалния закон се иска заповедта да бъде отменена с присъждане на разноските по делото.

Ответникът Заместник кмета на община Стара Загора иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна, защото строежът не е търпим, а заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

Заинтересована страна И. И. М. – съпруга на жалбоподателя и лице, което живее в сградата за премахване не се явява, не се представлява.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона намира за установено следното:

Жалбоподателят е декларирал за целите на облагане с данък недвижими имоти, че той и И. И. М. са собственици на жилищна сграда с РЗП 88.00 кв.м., без документ за собственост, с административен адрес [улица], който е и последният му регистриран постоянен адрес. Поземлен [имот номер] по КККР на град Стара Загора граничи с [жк] и със строителните граници на град Стара Загора, което се установява от цветно копие –извадка от Общия устройствен план на града / лист 72/, но за него няма действащ подробен устройствен план. Декларацията за притежаване на жилищната сграда е подадена през 2001г, съгласно справката на лист 63 по делото, поради което може да се приеме, че строежът е извършен не по-късно от 2001г., но не отговаря на условията на §127 от ПЗР към ЗИД ЗУТ / в сила от 26.11.2012г/. Първото условие, без което не може да се определи един незаконен строеж като нетърпим е императивното изискване за допустимост по чл.12 ал.2 от ЗУТ – строителството да е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план, съответно към момента на извършването му, или към настоящият, но и да е променено предназначението на земята, когато това се изисква по силата на специален закон. Начинът на трайно ползване на [ПИ] е широколистна гора, територията е горска и без промяна на предназначението застрояване не се допуска, а тази промяна е условие и за одобряване на подробен устройствен план. Адресът – [улица], се отнася за построените в строителните граници на града, в [жк], но не и за тези, които са изградени в [ПИ]. Този поземлен имот не е урегулиран и няма улична регулационна линия, поради което не граничи с улица, а със строителните граници на града, определени от действащите устройствени планове. Недопустимостта на строежа по смисъла на чл.12 ал.2 от ЗУТ, което условие е включено във всички периоди на извършване, за които може да се признае търпимост, изключва необходимостта от изследване със специални знания на съответствие с нормативните технически правила.

Не е основателно оплакването, че строежът не е установен от служители по контрол на строителството. Констативния акт № 122/17.02.2025г е съставен от специалист в отдел „Кадастър и регулация“ и от главен експерт в Дирекция „Общински проекти, безопасност на движението и контрол по строителството“. Според длъжностна характеристика на главен експерт в тази дирекция преките му задължения са проверка на документите за строежите в производствата по въвеждането им в експлоатация, проверка за степен на завършеност, участие в комисии по чл.195 и чл.106 от ЗУТ с изготвяне на констативни протоколи и заповед, участие в комисии по заповед на кмета, съставяне на констативни актове при установени нарушение на одобрени строителни книжа или констатирано незаконно строителство и заповеди във връзка с чл.223 от ЗУТ. Изискването за заемане на длъжността е образователна степен бакалавър по специалност Строителство на сгради и съоръжения, или по специалност Строителство и архитектура на сгради и съоръжения. За специалист в Отдел „Кадастър и регулация“ длъжностната характеристика също установява спазване на чл.223 ал.2 от ЗУТ, защото отделът е в дирекция „Строителство“, а преките задължения са съставяне на констативни актове при констатирани нарушения на одобрени строителни книжа или констатирано незаконно строителство и заповеди във връзка с чл.223 ал.2 от ЗУТ. Заповедта има и необходимото съдържание, обусловено от посочване на фактите, представляващи приложения състав на чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ – несъответствие с подробен устройствен план, какъвто липсва, и извършване на строеж на сграда V категория без строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Фактите, имащи признаци на тези две правни основания се съдържат в мотивите към заповедта като следва да се има предвид, че те са отрицателни и ако се твърди противното, а то не се навежда в жалбата, едва тогава съдът би указал на този, който ще се ползва от обратното да го установи с доказателства. Строежът е индивидуализиран с местоположение, размери, начин на изпълнение и ползване. Точното местоположение е определен с геодезическо заснемане - приложение №1 и №2, ведно със списък на сградите, установени в [ПИ] / лист 44, 45 и 46/. Сграда №120 има ЗП от 93.9кв.м., изградена е от тухлена зидария, многоскатен дървен покрив с покритие от керемиди, без външна мазилка с поставена дограма. В диспозитива на заповедта е разпоредено премахване на сграда №120 в [ПИ] като не е необходимо да бъде описвана в разпоредителната част на акта с площта си и начина на изпълнение. Във връзка с посоченото по-горе, че административни адреси имат сградите, построени в урегулирани поземлени имоти с лице на [улица], която не е улична регулационна линия на [ПИ] е и отговора на възражението, че извършителят на строежа е бил известен, поради което е следвало да получи възможност за възражение против съставения Констативен акт. Адресната регистрация на [улица]се отнася до сграда построена в имот, който е урегулиран с лице към тази улица, какъвто не е поземления имот, върху който е незаконния строеж. Заповедта за премахване на незаконен строеж може да бъде издадена и при неизвестен извършител, какъвто е настоящият случай, защото тя има за цел отстраняване на незаконното строителство, без да е наказателна мярка. Дори да е издаден срещу неизвестен извършител, но при яснота за лицето, което владее строежа, това не е самостоятелно основание за отмяна на разпореждането за неговото премахване. Лицето, което твърди да е засегнато владението му, или правото на собственост, ако е собственик на земята или с учредено право на строеж, би могло да се защити, чрез съдебно обжалване като установи или, че строежът няма признаците по чл.225 ал.2 т.1 и т.2 от ЗУТ, приложени в случая, или че е търпим. В заповедта се съдържа и годината, която органът е приел за време на извършване на строежа – 2001г, и към този момент е съобразил, че той не е допустим поради противоречие с императива на чл.12 ал.2 от ЗУТ, поставен в хипотезата на чл.§127 от ПЗР към ЗИД ЗУТ от 2012г. Оплакванията за липса на мотиви, несъответствие между диспозитив и обстоятелствена част относно предмета на премахване, както и за липса на индивидуализация са неоснователни. Сградата е индивидуализирана по местоположение, площ, степен на завършеност, вид – полумасивна, начин на ползване – жилищна, като е определен и номер, защото сгради в имоти, които не са урегулирани нямат адрес. Ответникът се е позовал и на липсата на промяна на предназначение на поземления имот, който и по ОУП е горска територия, частна държавна собственост. Строежът е недопустим – незаконен и нетърпим, поради което при правилно приложение на материалния закон е разпоредено да бъде премахнат.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. И. М. против Заповед №10-00-846/14.03.2025г, издадена от Заместник кмета по „Устройство на територията, строителство и безопасност на движението“ при община Стара Загора.

ОСЪЖДА А. И. М. [ЕГН] да заплати на Община Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100лв /сто/ по адм.д.№358/25г по описа на АС Стара Загора.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните. Решението е постановено с участието на И. И. М..