№ 5863
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Виктория Недева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100511232 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №11232/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Банка ДСК“ АД
ЕИК **** гр.София срещу решение №20093312 от 07.06.2023 г постановено по гр.д.
№52811/19 г на СРС , 54 състав в частта , с която е отхвърлен иска на въззивника да се
признае за установено , че Б. Ц. Е. ЕГН ********** от гр.София му дължи на основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.92 ЗЗД и чл.101 ЗЗД сумата от 1742,56 лева неустойка за забава за
периода 05.04.2008 г – 05.04.2011г по договор за кредит „Експресо“ №033861 от 15.10.2007
между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Е. като съдлъжник , като „Банка ДСК“ АД е
универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ ; за коята сума е издадена
/частично/ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02.05.2011 г по ч.гр.д.№14759/2011 г по
описа на СРС , 75 състав ; както и „Банка ДСК“ АД е осъдено да заплати на Б. Ц. Е. ЕГН
********** от гр.София сумата от 314,57 лева разноски пред СРС и в производството по
отмяна на неприсъствено решение.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част.
Претендираната сума от 1742,56 лева е сбор от сумата от 1675,45 лева възнаградителна
лихва и 67,11 лева наказателна лихва /надбавка ,неустойка/ , а не представлява неустойка за
забава от 19,6 % годишно както е приел СРС . Лихвата е възнаграждение на банката по
кредита и уговарянето й не противоречи на закона и добрите нрави . Допустимо е и
уговаряне на 6 % наказателна лихва . Ответникът е преустановил плащанията по кредита и
1
затова дължи обезщетение за забава .Не е нарушен ЗЗП , а ОУ на банката съответстват на
закона .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба .
Претендираната сума от 1742,56 лева не е конкретизирана от ищеца . В исковата молба се
твърди , че става въпрос за договорна лихва , а в становища на ищеца се твърди че е сбор от
договорна лихва и наказателна лихва или неустойка .Според ССЕ вземането не е доказано
по основание и размер .Според чл.19 ал.2 ЗПК /отм./ обезщетението за забава на вноска не
може да надвишава законната лихва , а ищецът е начислявал наказателна лихва от 19,6 % ,
което е незаконосъобразно . Няма данни за усвояване на кредита от кредитополучателя .Във
въззивната жалба грешно са посочени разноските , на които е осъдена банката . Мотивите на
СРС са законосъобразни .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 13.06.2023 г
и е обжалвано в срок на 27.06.2023 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на
СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по
тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи въззивният съд дава служебно
правната квалификация на иска . Въззивният съд следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи в договор с потребител / решение №23 от 07.07.2016 г по т.д.
№3686/14 г на ВКС , I ТО , рeшение №237 от 20.01.2017 г по т.д.№2927/15 г на ВКС , I ТО ,
решение №188 от 15.12.2017 г по т.д.№2613/16 г на ВКС , II ТО и др/.
За да отхвърли посочения иск СРС е приел , че е сключен договор за кредит „Експресо“
№033861 от 15.10.2007 между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Е. като съдлъжник на
И.Д.С. , като „Банка ДСК“ АД е универсален правоприемник на „Сосиете Женерал
Експресбанк“. Предоставена е сумата по кредита в размер на 4100 лева . В хода на
производството – на 05.01.2012 г е настъпил падежа на всички вноски по кредита . Преди
заповедното и изпълнителното производство са заплатени от длъжниците по кредита 786,75
лева . Искът за главница е основателен и за нея и за 4,35 лева такси решението на СРС е
влязло в сила .
Според СРС не се дължи сумата от 1742,56 лева неустойка за забава за периода 05.04.2008
г – 05.04.2011г . Същата е в размер на 19,6 % годишно и противоречи на чл.19 ал.1,2 ЗПК
/отм./ . Налице е и нищожна неравноправна клауза , за което съдът следи служебно .
Решението на СРС е недопустимо в обжалваната част .
2
Първоинстанционният съд не се е произнесъл по предявения иск , а по иск , с който не е бил
сезиран . Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение сумата от 1742,56 лева
е претендирана като договорна лихва , без в заявлението и в извлечението от банкова
сметка да е уточнено , че става въпрос не само за възнаградителна лихва , а за сбор на
договорна /възнаградителна/ лихва и наказателна лихва . В този смисъл /само за договорна
лихва/ е и издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02.05.2011 г по ч.гр.д.
№14759/2011 г по описа на СРС , 75 състав .
Едва в исковата молба ищецът прави опит да измени иска си /да добави нов иск/ като
посочва , че на ответника е начислявана „наказателна надбавка за просрочие“ . Размерът на
последната не е посочен , но същата е спомената като включена в общия размер на иска за
„договорна лихва“ от 1742,56 лева. Последващи уточнения на иска не са направени и с
постановеното неприсъствено решение от друг състав на СРС /впоследствие отменено/
искът е уважен като такъв за договорна лихва .
След отмяната на неприсъственото решение , в поредица от становища и в о.с.з на
11.02.2022 г ищецът е уточнил , че претендираната сума от 1742,56 лева договорна лихва
представлява СБОР от 1675,45 лева възнаградителна лихва и 67,11 лева наказателна
надбавка /наказателна лихва/ .
СРС е допуснал в о.с.з на 11.02.2022 г уточнение на въпросния иск препращайки към
проекта си на доклад /в който се визира договорна лихва , а не неустойка / , както и към
изявлението на процесуалния представител на ищеца . Следва да се отбележи , че
въпросното изявление е направено два пъти в заседанието – първото е ясно и като цяло
следва становището на ищеца от 30.12.2021 г , а второто е доста объркано /вероятно е и
неправилно протоколирано / . При това вместо да препраща към объркани и неясни
изявления на ищеца , първоинстанционният съд е следвало да посочи изрично и
окончателно какъв иск или искове счита за предявени като съобрази и особеностите на
производството по чл.422 ГПК .
Според настоящия съд СРС не е спазил уредбата на заповедното производство и указанията
в мотивите на т.11б от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г по тълк.дело №4/14 г на
на ОСГТК на ВКС , според които не е допустимо в производство по чл.422 ГПК
изменение на основанието на иска . На още по-голямо основание не е допустимо
предявяване на нов установителен иск чрез „уточнение“ на вече формулирана в заявлението
претенция . Или , след като в случая заявителят е претендирал единствено договорна
/възнаградителна/ лихва за определен период недопустимо е под формата на „уточнение“
да се предяви нов иск за наказателна лихва /надбавка , неустойка/ или да се предяви „общ
иск“ като сума от възнаградителна и наказателна лихва лихва .
Договорната /възнаградителна/ лихва и наказателната лихва произтичат от различни
фактически състави дори да касаят един и същ период . Докато договорната лихва се
дължи въз основа на договора за кредит като възнаграждение на банката , то наказателната
лихва предполага настъпване и на допълнителни факти по неизпълнение на задължения на
кредитополучателя . Затова договорната и наказателната лихва /наричана често неправилно
3
неустойка или наказателна надбавка/ трябва да се предявят с отделни искове
респ.наличието на подобни вземания трябва да се посочи изрично още в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение .
В случая допустим предмет на производството по чл.422 ГПК е само договорна
/възнаградителна/ лихва , а иск по чл.422 ГПК за наказателна лихва не може да се
разглежда . Не може да бъде допуснато „уточнение“ , че в процесния размер от 1742,56 лева
„договорна лихва“ се включва и наказателна лихва – това би означавало да се допусне
предявяване на нов иск .
СРС е следвало да постанови определение , с което да откаже да допусне уточнение на
иска и да разгледа само допустимия иск за договорна лихва , като укаже на страните , че
иск за наказателна лихва не може и няма да бъде разгледан .
Вместо това първоинстанционният съд не просто е допуснал недопустимо "уточнение„ на
предявения иск , а едва с решението си се е произнесъл по нов и непредявен иск за
неустойка за забава, изрично квалифициран по чл.92 ЗЗД . С нищо не са помогнали на СРС
да реши законосъобразно спора двете изслушани ССЕ , в които многократно и в различни
варианти се коментират възнаградителни лихви и наказателни надбавки / наказателни или
санкционни лихви / . Основателно въззивникът посочва , че искът му не е и никога не е бил
само за „неустойка“ , а винаги само за лихви , а какъв е техният размер и дали правилно са
начислени е въпрос по същество на спора .
Само за пълнота трябва да се отбележи , че и по това , и по други дела касаещи банкови
кредити и заеми от кредитни компании СРС не трябва да въприема безкритично и да
допуска и приема ССЕ по всички въпроси зададени от страните , включително по тези ,
които са неотносими и не допринасят за решаването на спора . Дори служебно
първоинстанционният съд трябва да допуска такива задачи за ССЕ , които спомагат за
правилното решаване на спора /според трайната практика на ВКС/ , включително и за
проверка наличието на неравноправни клаузи и за тяхното отражение върху дължимостта на
суми от потребители . Ако вещото лице има затруднения и не е наясно какви точно
изчисления да извърши съдът трябва да му даде съответните указания . Ако указанията
не са изпълнени съдът не трябва да приема заключението като погрешно и/или
некомпетентно изготвено .
Налага се изводът , че на основание чл.270 ал.3 ГПК решението на СРС трябва да се
обезсили в обжалваната част и делото да се върне на друг състав на СРС за произнасяне по
действително предявения иск за договорна /възнаградителна/ лихва . Новият състав на СРС
трябва да се произнесе и по разноските по делото в частта , в която делото е висящо ,
включително и пред настоящия съд .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
4
ОБЕЗСИЛВА решение №20093312 от 07.06.2023 г постановено по гр.д.№52811/19 г на
СРС , 54 състав в частта , с която е отхвърлен иска на „Банка ДСК“ АД ЕИК **** гр.София
да се признае за установено , че Б. Ц. Е. ЕГН ********** от гр.София му дължи на
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.92 ЗЗД и чл.101 ЗЗД сумата от 1742,56 лева неустойка
за забава за периода 05.04.2008 г – 05.04.2011г по договор за кредит „Експресо“ №033861 от
15.10.2007 между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и Е. като съдлъжник , като „Банка
ДСК“ АД е универсален правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ ; за коята сума е
издадена /частично/ заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 02.05.2011 г по ч.гр.д.
№14759/2011 г по описа на СРС , 75 състав ; както и „Банка ДСК“ АД е осъдено да заплати
на Б. Ц. Е. ЕГН ********** от гр.София сумата от 314,57 лева разноски пред СРС и в
производството по отмяна на неприсъствено решение.
ВРЪЩА делото на СРС , за произнасяне от друг състав на съда по предявения иск ,
съгласно мотивите на настоящото решение .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5