НОХД № 810/2019 г.
МОТИВИ:
Обвинението е
против подсъдимия Д.Д.М., , ЕГН ********** *** ал.1, т.2 във вр. с чл.195 ал.1,
т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.А и
бук. Б от НК, а именно затова, че в периода от 08.02.2019 г. до 15.02.2019 г.,
в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, при условията на продължавано престъпление,
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и чрез
използване на неустановено техническо средство, е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – пари, от офис на фирма „И.” АД, ЕИК: ***, от владението на МОЛ М.В.К.,
като това деяние е останало недовършено по независещи от дееца причини –
включване на охранителната аларма на обекта, и е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 295.63 лева, от магазин на фирма „А.“ ЕООД, ЕИК: ***, от
владението на МОЛ Т.А.С., а деянията са били извършени и при условията на
„опасен рецидив”, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК – по ЧНД № 744/2016 г., по описа на Районен съд –
Карлово, и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението
на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК – ЧНД № 8626/2011 г., по описа на
Районен съд – Пловдив, и НОХД № 1879/2013 г., по описа на Районен съд-Пазарджик,
по деяния както следва:
на 08.02.2019 г., в
гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, на ул. „Х.К.“ № 1, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот – счупване на витринно стъкло, е направил опит
да отнеме чужди движими вещи– пари, от офис на фирма „И.” АД, ЕИК: ***, от
владението на МОЛ М.В.К., без нейното съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини
– включване на охранителната аларма на обекта, а деянието е било извършено и
при условията на „опасен рецидив”;
на 15.02.2019 г., в
гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, на ул. „Г.Б.“ № 27, чрез използване на
неустановено техническо средство, е отнел чужди движими вещи – сумата от 273.05
лева, 1 бр. монетник, на стойност 3 лева и 2 бр. бутилки уиски „Савой”, на обща
стойност 19.58 лева, всичко на обща стойност от 295.63 лева, от магазин на
фирма „А.” ЕООД, ЕИК: ***, от владението на МОЛ Т.А.С., без нейното съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията
на „опасен рецидив”.
Производството пред
първата инстанция е по реда на Глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно следствие,
в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
Представителят на
РП-Пазарджик поддържа обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна
присъда с налагане на ефективно наказание ЛС, което да се индивидуализира след
приложението на чл.54 и чл.58а ал.1 от НК, около средния размер предвиден в
закона.
В съдебно заседание подсъдимият
се явява лично и със сл.защитник, като се признава за виновен по обвинението,
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА и не желае да
се събират доказателства за тези факти. Лично и чрез защитника си пледира за
минимално наказание ЛС.
Районният съд се
запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, като прие за
установено от фактическа страна следното:
Към инкриминираните
дати подс. Д.Д.М. бил адресно регистриран в с. В., обл. Пазарджик, на ул. „***”
№ 49. Бил осъждан общо двадесет и четири пъти за извършени умишлени престъпления
от ОХ, основно против собствеността,
в периода 1998 год. – 2016
год. Последно търпял едно общо наказание
в размер на четири години лишаване от свобода, наложено му по ЧНД № 744/2016г.
по описа на РС-Карлово, като бил освободен от затвора на 17.12.2018 година.
Пункт І.
На 08.02.2019 г.,
около 20:00 часа, подс. Д.М. ***, в близост до сградата на фирма „И.” АД, ЕИК: ***,
находяща се на ул. „Х.К.” № 1. Същият носел кафяво на цвят яке, с войнишка яка,
светлокафява от вътрешната страна и с кариран черно-бял хастар, с цип. Ръкавите
в областта на кръста на това яке имали широки ластици, а цветът им бил същият
като на самото яке. Отделно от това якето иМ.и светлокафяви кантове, които
преминавали от яката му надолу по гърдите, гърба и двата ръкава. Под това яке подс.
М. носел и още едно, но то било черно-бяло на цвят, зимно яке с качулка, което
иМ.бели ивици, преминаващи напречно на гърба и гърдите и продължаващи
вертикално от двете страни на предницата и гърба и подмишниците, чак по
дължината на двата ръкава. Освен това подс. М. бил обут с чифт бели маратонки,
марка „Адидас”, с три черни ленти отстрани, с бяло-кафява подметка, и черно
анцугово долнище, със сиви, косо разположени около джобовете ивици, които
завършвали клиновидно в посока към крачолите.
Към посочения момент
офисът на „И.” бил затворен и празен, а металната щора на входа му била
спусната, но не била заключена. Тогава подс. М. решил да проникне чрез взлом в
горния офис и да открадне каквито пари намери вътре. Преди това си сложил
качулката, за да не бъде разпознат при преглеждането на записите от
охранителните камери. В изпълнение на взетото решение той повдигнал нагоре
металната щора, след което с помощта на бетонно блокче, което намерил на
земята, успял да счупи витринното стъкло и влезнал вътре. Там той веднага
отишъл до бюрото на служителите и отворил първото чекмедже, което било пред
него, за да провери дали има пари, но междувременно се задействала алармената
система. Тогава подс. М. се уплашил да не бъде заловен и избягал навън,
захвърляйки в офиса кафявото си яке, като се отдалечил в неизвестна посока.
Когато, обаче побягнал навън той бил забелязан от св. Д.Ж., който по това време
се разхождал наблизо заедно със своята приятелка. Св. Ж. вече бил чул шума от
удрянето и счупването на стъклото, а също така и от активираната алармена
система. По тази причина св. Ж. веднага отишъл в намиращата се в непосредствена
близост сграда на полицията и съобщил какво е видял.
В това време на
място бил пристигнал и екип на СОТ. Впоследствие там дошла и св. М.В., която
работела като „оператор-касиер” в офиса. Тя била уведомена за активираната
аларма от зоналната ръководителка на фирмата – С.Р.. След извършването на оглед
от дежурния екип на РУ на МВР – Пазарджик св. В. била допусната и влезнала в
самия офис. Там тя установила, че било отворено единствено чекмеджето, в което
съхранявали лотарийните билети, но абсолютно нищо не липсвало. За случая била
уведомена и св. М.К., която била упълномощена от изпълнителния директор на „И.“
АД – Г. П.М., да представлява дружеството пред всички държавни органи и
институции, включително и за водените досъдебни производства.
Пристигналите на
място полицейски служители от РУ на МВР – Пазарджик, сред които бил и св. И.Н.
веднага прегледали записите от охранителните камери. След като видели
изображението на извършителя те предположили по телосложението, ръста и
походката, че това бил подс. М., когото познавали отлично във връзка с работата
си.
При самия оглед
било иззето захвърленото от подс. М. яке, а впоследствие на същото бил извършен
и оглед на ВД, отразен в нарочен протокол, с приложен към него фотоалбум. На
място били фиксирани и отпечатъци от следи, оставени от обувките, които носел М..
Когато на
20.02.2019 г. подс. М. бил установен, той признал за извършеното престъпление
пред св. Н., като подробно описал действията, които бил извършил след
проникването си в офиса и същите съвпадали напълно с това, което този свидетел
бил видял на видеозаписите от охранителните камери.
Освен това, с
протокол за доброволно предаване от 20.02.2019 г., подс. М. предал на
полицейските служители и дрехите, с които бил облечен по времето, когато
извършил престъплението си – чифт бели маратонки, марка „Адидас“, с три черни
ленти отстрани, с бяло-кафява подметка, № 39 и 1/3; черно анцугово долнище, със
сиво около джобовете и с надпис на левия крачол „88 Swordfish“ и черно-бяло на
цвят зимно яке с качулка. Впоследствие и на тези вещи бил извършен оглед на ВД,
отразен в нарочен протокол, с приложен към него фотоалбум.
Пункт ІІ.
На 15.02.2019 г. подс.
М. ***, като около 01:00 часа, се намирал в района на ул. „Г.Б.” № 27, където иМ.магазин
за алкохол и цигари, собственост на фирма „А.” ЕООД гр. Пазарджик. Тогава той
решил с помощта на неустановено техническо средство, което предварително бил
взел в себе си, да отвори заключената врата от алуминиева дограма, за да влезе
в магазина и да открадне каквото може. В изпълнение на взетото решение, помощта
на неустановено в хода на разследването техническо средство, М. успял да отвори
вратата на магазина, а след като влезнал вътре той откраднал оттам сумата от
291.05 лева, които се намирали в чекмеджето зад щанда. Там в кутийка били
поставени 10 бр. банкноти с номинал 5 лева, една банкнота с номинал 10 лева и
231.05 лева на монети с различен номинал, които се намирали в пластмасов,
правоъгълен монетник, заедно с който подс. М. ги взел. На излизане М. взел и 2
бр. бутилки уиски марка „Савой” по 700 мл. всяка, които скрил в якето си, и се
отдалечил в неустановена посока.
Няколко часа
по-късно М. се качил в таксито на св. И.И., което било марка „Ш.“, с рег. № ***,
като се разбрал срещу сумата от 10 лева, които дал предварително св. И., да
бъде откаран до с. М.К.. На бензиностанцията на „Лукойл“, намираща се на ул. „П.“,
им била извършена проверка от полицейския служител св. Г.Т., тъй като от ОДЧ
при РУ на МВР – Пазарджик вече била получена информация за извършената от подс.
М. кражба, защото била активирана алармената система на обекта. Нареждането
било да се проверяват всички съмнителни лица. В хода на извършената проверка
св. Т. установил, че подс. М. имал в себе си сумата от около 50-60 лева, която
била в банкноти с номинал от по 5 и 10 лева, а освен това в него иМ.и голяма
шепа стотинки с различен номинал. Тъй като обаче подс. М. не носел със себе си
откраднатите бутилки с уиски, а св. Т. още нямал информация за дрехите, с които
бил облечен извършителят, в крайна сметка го пуснал да си върви. След като
продължил да се вози в таксито на св. И., подс. М. размислил и срещу сумата от
още 20 лева св. И. го закарал до гр. Пловдив, където го оставил на автобусната
спирка до първия светофар на влизане в града, в посока от гр. Пазарджик, в
близост до сградата на езиковата гимназия „И. В.“.
В хода на
разследването била разпитана Т.С., която била МОЛ на магазина, в който била
извършена кражбата, и същата посочила всички липсващи вещи, изброени по-горе,
които тя била установила след извършена от нея впоследствие ревизия на
магазина.
Междувременно, с
протокол за доброволно предаване били приобщени записите от охранителните камери
от обменното бюро „Кеш Н.Г“ ЕООД, което се намирало срещу обрания от подс. М.
магазин. С разследването по случая се били заели служители от РУ на МВР –
Пазарджик. Един от тях – св. Р.Т., припознал след преглед на записите подс. М.,
тъй като бил работел със същия в продължение на дълги години по линия на
престъпления срещу собствеността. След като установил подс. М., на 20.02.2019
г., св. Т. провел оперативна беседа с него, като последният разказал подробно
за сторено и дал писмени обяснения в тази връзка, а именно как бил използвал
отвертка, която носел в себе си, за да отвори вратата на магазина и как след
като взел монетника го изхвърлил в контейнер на боклук. Отделно от това подс. М.
дори признал, че същата вечер извършил и още една кражба от неустановен обект,
а в крайна сметка бил изхарчил всичките пари от кражбите за храна и цигари,
след като отишъл в гр. София.
По повод на всичко
това било отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от
заключението на изготвената в ДП оценителна експертиза /т.ІІ, лист 85-86/,
което съдът цени като обективно и компетентно, стойността на откраднатите от подс.
М. 2 бр. бутилки уиски марка „Савой“, по 700 мл. всяка, и 1 бр. пластмасов,
правоъгълен монетник, в който били поставени и откраднатите монети, била общо
22.58 лева. Всяка бутилка с уиски струвала по 9.79 лева, а монетникът – 3 лева.
Видно от
заключението на изготвената в ДП оценителна експертиза /т.ІІ, лист 55-56/,
което съдът цени като обективно и компетентно, стойността на унищожените вещи,
при опита за кражба от офиса на „И.”, а именно витринно стъкло с размери 3.03м
х 2.21м и перфофолио към него със същите размери възлиза на сумата от 1650
лева.
Видно от
заключението на изготвената в ДП трасологична експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно, следите от обувки, намерени при огледа на офиса на „И.”,
с голяма степен на вероятност са били оставени там от обувките на подс. М.,
които същият е предал с протокол за доброволно предаване и за които е обяснил,
че са били носени от него по време на извършване на престъплението. Единствено
липсата на достатъчно частни белези не е дала възможност да се даде едно
абсолютно категорично заключение в тази насока.
Видно от
заключението на изготвената в ДП видео-техническа експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно, същата е имала за обект видеозаписите от
охранителните камери на обменно бюро „Кеш А.Г.“ ЕООД - гр. Пазарджик, което се
намирало срещу обрания от подс. М. магазин за цигари и алкохол на ул. „Г.Б.“. Вещото
лице определило, че по въпросните записи, след тяхното преглеждане, не са били
установени следи от манипулации. Записаните изображения на първия диск били
цветни, с резолюция 960х576 пиксела. Записът обхващал интервала от време от
01:20 часа до 01:30:51 часа на 15.02.2019 г. Записаните изображения на втория
диск били цветни и черно-бели, с резолюция 1280х720 пиксела. Записът обхващал
интервала от време от 01:00 часа до 02:00 часа на 15.02.2019 г. На въпросните
записи се виждало средно на ръст лице от мъжки пол, което иМ.светлосива шапка
на главата си. Това лице било облечено с тъмна на цвят връхна дреха с дълъг
ръкав и качулка. Връхната дреха имала бял кант, който обикалял около тялото на
нивото на гърдите и отзад на гърба, като след това се спускал в по-широки ивици
от двете страни на дрехата до края ѝ, както и под самите ръкави също до
края им при китките на ръцете. На ръцете си лицето иМ.видимо черни на цвят
ръкавици с отрязани пръсти. Лицето носело и тъмносив панталон, бели маратонки,
с бели подметки и черни връзки. След това се виждало как с помощта на предмет
изваден от десния джоб на дрехата си, наподобяващ лост, отвертка или щанга,
лицето отворило вратата на магазина за алкохол и цигари и влезнало вътре. Малко
по-късно лицето излязло, като в ръцете му се различавал правоъгълен предмет,
след което се отдалечило в неизвестна посока. Поради ниската разделителна
способност на заснемащото устройство, съчетана с недостатъчната запълненост на
кадъра от заснемания обект, дължаща се на неговата отдалеченост, наличието на
качулка и на шапка на главата на лицето било невъзможно да се извърши
категорична идентификация, поради липса на достатъчно общи и частни белези.
Видно от
заключението на изготвената в ДП видео-техническа експертиза, което съдът цени
като обективно и компетентно, същата е имала за обект видеозаписите от
охранителните камери от офиса на фирма „И.“, приобщени като доказателство с
протокол за доброволно предаване от 08.02.2019 г. Вещото лице определило, че по
въпросния запис след неговото преглеждане не били установени следи от
манипулации. Записаните изображения били черно-бели на цвят, с резолюция
640х480 пиксела. Записът обхващал интервала от време от 20:00 часа до 20:04:59
часа, на 08.02.2019 г. На въпросния запис се виждало средно на ръст лице, което
било облечено с връхна дреха с дълъг ръкав, която в долния си край и в края на
ръкавите имала широка завършваща ивица, наподобяваща ластик. Същата тази връхна
дреха имала яка, цип отпред и в основата, където започвала долу – черна точка
наподобяваща топче. На главата на извършителя иМ.поставена качулка, а лицето
носело и тъмен панталон с по-светли кантове отстрани на крачолите, стесняващи
се в посока от джоба към крачолите. Виждали се и бели на цвят маратонки, които
имали по три черни ивици отстрани. Поради ниската разделителна способност на
заснемащото устройство, съчетана с недостатъчната запълненост на кадъра от
заснемания обект, дължаща се на неговата отдалеченост, наличието на качулка на
главата и тъмната обстановка, било невъзможно да се извърши категорична
идентификация, поради липса на достатъчно общи и частни белези на заснетото
лице. На самия запис се виждало как лицето влизало бързо в офиса, след което се
насочвало към бюрото, отваряло чекмеджето му и бъркало с две ръце в него, без
да може да се определи дали взиМ.нещо оттам, след което го затваряло, но не
докрай и бързо излизало от полезрението на камерите.
Видно от приетата
като писмено доказателство справка за съдимост на подс. М., той е осъждан общо 24
пъти в периода 1998 год. – 2016 год., основно за тежки умишлени престъпления
против собствеността, като е изтърпявал многократно ефективни наказания
лишаване от свобода.
Деянията, предмет на
настоящото дело, подс.М. е извършил, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК – с определение по ЧНД № 744/2016 г., по описа на
Районен съд – Карлово, с което били групирани наказанията, наложени на подс. М.
по НОХД № 918/2015 г., по описа на Районен съд – Пазарджик, НОХД № 316/2015 г.,
по описа на Районен съд – Карлово, НОХД № 1832/2016 г., по описа на Районен съд
– Пловдив, и по НОХД № 484/2016 г., по описа на Районен съд – Карлово. С това
определение на подс. М. било определено едно общо най-тежко наказание, а именно
лишаване от свобода за срок от три години и четири месеца, което на основание
чл. 24 от НК било увеличено с осем месеца и така неговият краен размер бил
определен на четири години, изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим
на 17.12.2018г., както се посочи и в самото начало.
Освен това подс. М.
бил осъждан на лишаване от свобода и за други умишлени престъпления от общ
характер – по ЧНД № 8626/2011 г., по описа на Районен съд – Пловдив, с което на
основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК били групирани
наказанията, наложени му по НОХД № 3648/2011 г., по описа на Районен съд –
Пловдив, НОХД № 744/2011 г., по описа на Районен съд – Пазарджик, и НОХД №
5131/2011 г., по описа на Районен съд – Пловдив. Така на подс. М. било
определено едно общо най-тежко наказание, а именно лишаване от свобода за срок
от две години и осем месеца, което на основание чл. 24 от НК било увеличено със
срок от четири месеца и така неговият краен размер е бил определен на три
години, изтърпяно ефективно, при първоначален строг режим на 10.04.2015 година.
Подс. М. бил осъден и по НОХД № 1879/2013 г.,
по описа на Районен съд – Пазарджик на лишаване от свобода за срок от една
година, като на основание чл. 27, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК това наказание било
присъединено изцяло към неизтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по
горепосочената съвкупност /ЧНД 8626/11г./, което към момента на
присъединяването било в размер на 6 месаца и 6 дни, в резултата на което и му
било определено общо наказание от една години, шест месеца и шест дни, при
първоначален строг режим и било изтърпяно на 10.04.2015 година.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на самопризнанието на подсъдимия за фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и събраните в досъдебната фаза на процеса
доказателства, които подкрепят самопризнанието - том ІІ: протокол за оглед на
местопроизшествие, с фотоалбум, протоколи за доброволно
предаване – л. 9-10, протокол за разпит на свидетеля Р.Т. и Т.С., протокол за
техническа експертиза на видеозапис, справка за съдимост за подсъдимия, характеристична справка за подсъдимия, том І:
протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум, протокол за оглед на
веществени доказателства, протоколи за разпит на свидетелите М.В., М.К., И.Н.,
извлечение за актуално състояние от ТР на Р България, пълномощно – л. 18,
протокол за доброволно предаване – л.4а,постановление на РП Пазарджик по чл.
64, ал.2 от НПК, ДСМПИС, справка за подсъдимия, характеристична справка за
същия, протокол за доброволно предаване – л. 49, протокол за оглед на веществени
доказателства, с фотоалбум, протокол за съдебно-оценъчна експертиза – л. 55-56,
определение за вземане на постоянна МНО задържане под стража, протоколи за
разпит на свидетелите Д.Ж., И.И., Г.Т., Т.С., пълномощно – л. 75-76, извлечение
за актуално състояние от ТР на Р България, протокол за оценъчна експертиза – л.
85-86, протокол за техническа експертиза на видеозапис – л. 91-104, протокол за
трасологична експертиза на следи от обувки – л. 108-111, както и от веществените
доказателства, подробно приобщени към делото - 3 бр. компактдискове,
съдържащи записи от охранителни камери (приложени по ДП на л.105 от том I и на
л.45 от том II); 1 бр. кафяво на цвят яке; 1 бр. чифт бели маратонки, марка „Адидас“, с три
черни ленти отстрани, с бяла подметка, № 39 и 1/3; 1 бр. черно анцугово
долнище, със сиво около джобовете и с надпис на левия крачол „88 Swordfish“ и 1 бр. черно-бяло на цвят зимно яке с качулка.
Съдът дава пълна
вяра на гласните
доказателства събрани по делото, т.к. те
са непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондират с останалите, събрани
по делото писмени и веществени доказателства, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, очертават обективно гореописаната фактическа обстановка. Всички
събрани по делото доказателства подкрепят изцяло направените от подсъдимия
признания на фактите изложени в обстоятелствената част на ОА. Еднопосочността и
непротиворечивостта на доказателствата не изискват техния подробен анализ.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че с поведението
си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.196 ал.1, т.2 във вр. с чл.195 ал.1, т.3 и т.4, във вр. с чл.194 ал.1,
във вр. с чл.26 ал.1 и с чл.29 ал.1, бук.А и бук. Б от НК, като в периода от
08.02.2019 г. до 15.02.2019 г., в гр. Пазарджик, обл. Пазарджик, при условията
на продължавано престъпление и опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот и чрез използване на неустановено техническо
средство, по подробно описания по-горе начин е направил опит да отнеме чужди
движими вещи – пари, от офис на фирма „И.” АД, ЕИК: ***, представлявано от
законните представители Г. П.М. и Б.И. Г.и е отнел чужди движими вещи, подробно
описани по-горе, на обща стойност 295.63 лева, от магазин на фирма „А.“ ЕООД,
ЕИК: ***, представлявано от управителя Г.Р.С..
Деянието е извършено
умишлено с желани и настъпили общественоопасни последици, при пряк умисъл
съгласно материалноправната характеристика визирана в чл.11 ал.2 от НК.
Подсъдимият е съзнавал
всички обективни елементи на осъществения престъпен състав, включително и
квалифициращите. Бил е наясно със съдебното си минало и посочените по-горе
осъждания за тежки умишлени престъпления на ефективно лишаване от свобода за
повече и по-малко от една година, както и с това, че настоящото деяние се върши
в рамките на петгодишния срок от влизане в сила на присъдите, респ. изтърпяване
на наказанията по посочените осъждания, при което е
действал при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1, бук. А
и Б от НК. Съзнавал е също, че при извършване на престъпното посегателство на
08.02.2019 година е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, т.к.
е счупил витринно стъкло на офиса на „И.” АД, а при извършване на престъпното
посегателство на 15.02.2019 година е използвал неустановено техническо
средство, с което е успял да отвори врата на магазина, стопанисван от „А.“ ЕООД,
а без използването на това средство извършването на престъплението би било
невъзможно или значително затруднено.
Кражбата е извършена
при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, т.
к. подсъдимият е осъществил две отделни единични деяния, всяко от които
осъществява поотделно един или различни състави на едно и също престъпление,
квалифицирана кражба по чл.195 ал.1, т.3 и по т.4 от НК, като деянията са извършени
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и
субективна страна продължение на предшестващото. Вярно е, че първото деяние /08.02.2019г./
е останало недовършено във фазата на недовършения опит, т.к. осъществяването на
изпълнителното деяние по отнемане на владението на вещите е започнало, но не е
довършено, т.к. пари не са били открити, а и защото се е включила алармената
система в обекта. В конкретния казус
обаче правилно продължаваното престъпление е квалифицирано като довършено
престъпление като цяло, което е в съответствие с нормата на чл.26 ал.5 от НК,
доколкото довършеното деяние от 15.02.2019г. не е незначително спрямо характера
на цялостната престъпна дейност.
При определяне вида
и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът
съобрази разпоредбата на чл.36 от НК - относно целите и на чл.54 и сл. от НК - относно
неговата индивидуализация.
Съдът отчете завишената
степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние, като съобрази първо
демонстративния начин на извършване – с взлом. Съобразено бе и това, че кражбата
е извършена при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, което предизвиква
в по-голяма степен явно неодобрение и нетърпимост от обществото и което заслужава
по-високата морална, социална и правна укоримост.
Подсъдимият е личност
с изключително висока степен на обществена опасност. Осъждан многократно – 24
пъти, за тежки умишлени престъпления от ОХ, предимно против собствеността. Изтърпявал
е много пъти отделни наказания ЛС, но това не го е възпирало или мотивирало да
се въздържа от по-нататъшни престъпни посегателства. Казано с други думи, подс.
М. се е оформил като една личност с трайно изразени престъпни навици, като е
превърнал извършването на кражби в средство за препитание. За това говори и
обстоятелството, че настоящото деяние е извършено по-малко от два месеца след
последното излизане на М. от затвора, което е станало на 18.12.2018 година. Отделно
от това подсъдимият е и изключително негативно охарактеризиран по местоживеене.
Като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да се отчетат тежкото материално положение и
имотно състояние на подсъдимия, както и неговото самопризнание още в ДП. Вярно е,
че самопризнанието в настоящия казус е предпоставка за приложението на
дифиренцираната процедура по Глава ХХVІІ от НПК, а от там и за определянето
наказанието след редукция с една трета по правилото на чл.58а от НК. В същото
време обаче самопризнанието в досъдебната фаза относно извършената кражба е
било с голяма относителна тежест, т.к. в значителна степен е допринесло за
разкриването на престъплението и неговият автор. В този смисъл не следва да се
забравя и даденото от ВКС задължително тълкувание в Тълкувателно решение № 1 от
6.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 1/2008 г., ОСНК. В т.7 от това решение е казано
недвусмислено, че: „В обсега на релевантните фактически данни за личността на
подсъдимия, безспорно е процесуалното му поведение в хода на наказателното
производство, обективирано и чрез направеното от него признание. Последното обаче
следва да се оценява с оглед на характеристиките и съдържанието на
самопризнанието като форма на съдействие при установяване на обективната
истина. Ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното
посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не
е следствие от ефективната дейност на компетентните органи, същото би могло да
се третира като смекчаващо обстоятелство. … Формалното волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК, с което подсъдимият
признава фактите в обвинителния акт, не трябва обаче да се интерпретира
допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията,
съобразно изискванията на чл. 373, ал.
2 НПК. Благоприятната последица от този вид самопризнание е
предопределена от закона (чл. 373, ал.
2 НПК), поради което то не трябва безусловно да води до прекомерно
снизхождение”.
Не се отчете като
смекчаващо обстоятелство ниската стойност на вещите, предмет на посегателство
от кражбата в магазина на „А.” ЕООД и това, че при опита за кражба от офиса на
„Издипей” не са бил причинени реални вреди, т.к. не са бил открити пари, които
да бъдът откраднати, т.е. деянието е останало недовършено. Причината тези
обстоятелства да не се отчитат като смекчаващи е това, че когато е прониквал в
двата обекта подсъдимият не е бил наясно какви ценности има в тях, т.е. какво
имущество и на каква стойност би могъл да открадне. Умисълът му е бил да
открадне всичко ценно, което се намира вътре, при което отговорността му не
следва да се смекчава, само защото в единият обект не са били открити никакви
пари, а в другия те са били на неголяма стойност.
Като отегчаващи
обстоятелства се отчетоха миналите осъждания на подсъдимия, които не са обективен
елемент на престъплението кражба при опасен рецидив, т.е. които не влияят и не обуславят
правната квалификация опасен рецидив. Отчетоха се също и изключително негативните
характеристични данни. Отчете се и това, че при опита за кражбата се е стигнало
и до унищожаване на чуждо имущество – витринно стъкло и перфофолио на офиса на
„И.”, което е било на немалка стойност – 1650 лева, за което пък по неразбираеми
за настоящия съдебен състав причини против подсъдимия не е било повдигнато
обвинение и за престъпление по чл.216 ал.1 от НК, извършено в условията на
реална съвкупност. Като отегчаващо обстоятелство се отчете и това, че
подсъдимият е извършил престъплението по-малко от два месеца след изтърпяване
на поредното наложено му наказание ЛС и излизане от затвора.
Подбудите за
извършване на престъплението следва да се търсят в личността на извършителя, в
ниското му правосъзнание, което е една рефлексия от изкривената му ценностна
система. Очевидно той се е оформил като личност, проявяващ изключителна
престъпна упоритост в процеса на социалното общуване и битуване, като всичко
това е резултат и от ниския му жизнен стандарт, който поддържа.
При тези данни и като
отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно
относителната им тежест, съблюдавайки императивната разпоредба на чл.373 ал.2
от НПК, съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, при което обсъждайки
обстоятелствата по чл.54 и сл. от НК намери, че на подс.М. следва да бъде
определено наказание от шест години лишаване от свобода.
Съдът счете, че
именно с този размер на наказанието ЛС ще се постигнат целите по чл.36 от НК и
ще е съответно на тежестта на извършеното.
След като определи
този размер на наказанието съдът намали същото с една трета, т.е. с две години,
при което осъди подсъдимия М. на четири години
лишаване от свобода.
Предвид
обстоятелството, че преди настоящото деяние подсъдимият е бил осъждан вече на лишаване
от свобода за престъпление от ОХ, то спрямо него е неприложим институтът на
условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК.
На основание чл.57
ал.1, т.2, бук.Б от ЗИНЗС съдът определи строг първоначален режим на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, т.к. подс.М. вече е бил осъждан
за умишлено престъпление /подробно бяха описани по-горе осъжданията му/, като
не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание
лишаване от свобода, което е станало на 18.12.2018г. и което не е било отложено
на основание чл.66 от НК.
На основание чл.59
ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от НК, от така наложеното наказание ЛС, съдът
приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на чл.64 ал.2 от НПК, считано от 21.02.2019г. и с
постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, считано от 22.02.2019
година.
При този изход от делото съдът
постанови веществените
доказателства - 3 бр. компактдискове, съдържащи записи от охранителни камери,
находящи се в делото да се отнемат в
полза на държавата и след влизане на
присъдата в сила, поради липса на съществена икономическа стойност да се
унищожат, заедно с делото при настъпване на законовите срокове за това, а
веществените доказателства - 1 бр. кафяво на цвят яке; 1 бр. чифт бели
маратонки, марка „Адидас“, с три черни ленти отстрани, с бяла подметка, № 39 и
1/3; 1 бр. черно анцунгово долнище, със сиво около джобовете и с надпис на
левия крачол „88 Swordfish“ и 1 бр. черно-бяло на цвят зимно
яке с качулка да се върнат на собственика – подсъдимия М..
Пак с оглед изхода от делото и
на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати в полза на държавата
по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски за експертизи в размер на 838,54 лева, а в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на РС гр. Пазарджик да заплати разноски в размер на 60 лева -
платено възнаграждение за явяване в съдебно заседание на вещи лица.
По тези съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: