№ 8506
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110170649 по описа за 2021 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 105794/10.12.2021 г., уточнена с молба с
вх. № 114690/22.12.2021 г., с правно основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН,
подадена от Д. СТ. СТ., с която търси защита от домашно насилие за себе си
и за детето си – АЛ. П. СТ., срещу П. СТ. СТ.. За ответника се твърди, че е
съпруг на молителката и баща на детето А.С.. В молбата подробно са
изложени твърдения за извършени от ответника на 06.12.2021 г., около 21 ч.
актове на домашно насилие, подробно описани по място и начин на
извършване.
Ответникът оспорва изцяло подадената молба за защита и изложените в
нея фактически твърдения, с изключение на обстоятелството, че действително
на 06.12.2021 г. около 21 ч. при прибирането си в апартамента му, находящ се
в гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 343, вх. Б, ап. 38, се е засякъл с
молителките на входната врата на апартамента, както и че след влизането му
в същия е започнал да чупи мебели в антрето, но изцяло оспорва изложените
в молбата фактически твърдения за упражнено от него спрямо молителките
насилие. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на
молбата.
С влязло в сила в посочената част протоколно определение, постановено
в проведеното на 18.05.2022 г. открито съдебно заседание, на основание § 1 от
ЗР на ЗЗДН, вр. чл. 232 от ГПК съдът е прекратил производството по делото в
частта, касаеща искането за защита на детето АЛ. П. СТ.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН относно
актове на психическо и физическо насилие, извършени от ответника на
06.12.2021 г.
1
В производството е отделено за безспорно обстоятелството, че на
06.12.2021 г., около 21 ч., ответникът се е намирал на адреса си, находящ се в
гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 343, вх. Б, ап. 38, като при прибирането
си в същия заварил молителките и започнал да чупи вещи в антрето на
апартамента.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 03.09.2005 г.,
издаден от СО, район „Красно село“, страните са сключили граждански брак
на 03.09.2005 г. в гр. София. Представени са и удостоверение за раждане от
20.07.2006 г., издаден от СО, район „Красна поляна“, и удостоверение за
раждане от 03.07.2009 г., издаден от СО, район „Красна поляна“, от които се
установява, че страните имат общи деца – АЛ. П. СТ., родена на 12.07.2006 г.,
и Стефани Петрова С., родена на 03.07.2009 г.
По делото е постъпило писмо от 14.01.2022 г. от Дирекция „Национална
система 112“, съдържащо информация, че на процената дата 06.12.2021 г. са
получени обаждания от лице, представящо се като Д. СТ. СТ., и от лице,
представящо се като Силви Тодоров, за инцидент на адрес: гр. София, ж.к.
„Красна поляна“, бл. 343, вх. Б, ап. 38.
Видно от Заповед за незабавна защита от 10.12.2021 г., издадена от СРС
по настоящото гр.д. № 70649/2021 г., ответникът е задължен да се въздържа
от домашно насилие по отношение на Д. СТ. СТ. и да не приближава същата
на разстояние по-малко от 100 метра.
От приетата по делото докладна записка до Началника на 03 РУ - СДВР
за посетен сигнал и задържано лице от 06.12.2021 г., се установява, че на
посочената дата около 20.50 часа полицейските служители Б. Диканчев и Г.
Стефков са изпратени на адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 343, вх.
Б, ап. 38, по сигнал за семеен скандал. На посочения адрес пред входа на
блока ответникът им заявил, че има семейни проблеми и се е скарал със
съпругата си. Полицейските служители посетили ап. 38 и установили
молителката вътре, която била видимо разстроена, като същата им обяснила,
че ответникът, докато чупел покъщнината, я е заплашвал с убийство.
Ответникът бил задържан от полицейските служители. От докладната записка
се установява, че със заповед от 06.12.2021 г. ответникът е задържан в 21.15
часа, като е освободен на 07.12.2021 г. в 14.00 часа.
По делото са постъпили и приети и заверени преписи от материалите по
пр. пр. № 49749/2021 по описа на СРП, образувана във връзка с процесния
инцидент.
В хода на производството е изготвен социален доклад от АСП – ДСП
„Възраждане“, в който е посочено, че основни грижи за децата АЛ. П. СТ. и
Стефани Петрова С. полага тяхната майка, като връзката им с баща им не е
нарушена.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
І. По допустимостта на производството:
Молбата за защита е подадена от пострадалата съгласно чл. 8, ал. 1 от
ЗЗДН, поради което е налице валидно сезиране на съда от процесуално
легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН. Молба е процесуално допустима.
2
ІІ. По основателността на молбата:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на
физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния
живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство”.
По делото не се спори, че страните са съпрузи и имат две деца, поради
което ответникът притежава материалната легитимация да отговаря по молба
за защита по ЗЗДН съгласно чл. 3, т. 1 и 3 от ЗЗДН. По делото е представена
декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, в която са описани твърдени за извършени
спрямо Д. СТ. СТ. актове на домашно насилие по време, място и начин на
извършване, а именно, че П. СТ. СТ. я обиждал, псувал и удрял, разрошил я и
я душил в присъствието на дъщеря им А.С..
В принципен план, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е обявена от
закона за достатъчно доказателство, единствено когато по делото няма други
събрани доказателства, какъвто не е настоящият случай. Отделно, съдът
констатира съществени противоречия между изложеното в молбата и сочено
за извършено от ответника спрямо неговата съпруга насилие и това, което
последната е посочила в декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и изрично е
заявила в дадените от нея сведения в хода на извършената предварителна
проверка по нейн сигнал за процесния инцидент.
Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не съдържа
посочване, че ответникът по някакъв начин се е заканил на молителката, още
по-малко с убийство, а единствено е изложено, че той я е „обиждал“ и
„псувал“, както и че я е удрял, разрошил я и я душил в присъствието на
дъщеря им А.С.. Липсва обаче конкретна индивидуализация на съдържанието
на отправените обиди и псувни, а именно какви точно думи или изрази е
използвал П.С., както и в достатъчна степен изложение на фактическите
обстоятелства, които се твърди да са се осъществили. Не е описано и къде я е
удрял.
Същевременно, в молбата с вх. № 105794/10.12.2021 г., по която е
образувано производството по настоящото дело /уточнена с молба с вх. №
114690/22.12.2021 г./, е изложено, че ответникът е избутал съпругата си,
ударил й шамар, разрошил й косата, след което започнал да я души и няколко
пъти й повторил, че ще я убие. В дадените в хода на предварителната
проверка от Д. СТ. СТ. на 06.12.2021 г. сведения /л. 61 от делото/ същата
заявява, че на посочената дата съпругът й се е прибрал пиян и агресивен,
започнал с обиди, ударил я пред дъщеря им и получила многократни заплахи,
че ще я убие, като липсва каквото и да било посочване на обстоятелството, че
тя е била душена. Нещо повече, отново в лично дадено от молителката на
13.12.2021 г. сведения /л. 71-72 от делото/ тя поддържа, че на процесната дата
- 06.12.2021 г., не се е стигнало до физическа саморазправа с ответника, а
Петър я заплашил, че няма да я пусне да си тръгне от него и ако се наложи,
ще я убие и ще я лежи в затвора. Отделно, в сведенията, депозирани от А.С.
/л. 73-74 от делото/ същата не твърди на 06.12.2021 г. да е видяла бащата й да
упражнява спрямо майка й физическо насилие.
С оглед гореизложеното и предвид констатираните съществени
несъответствия в депозираните сведения от молителката и изложените
3
обстоятелства в сезиращата молба и декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
както и предвид липсата на други събрани доказателства по делото, съдът
намира, че не може да се направи обоснован извод, че спрямо молителката са
били осъществени процесните актове на домашно насилие. Макар в
депозираното пред съда уточнение на сезиращата молба за защита да се
съдържа описание на актове на насилие по време, място и начин на
извършване, то изложеното в същата, както вече беше посочено, не
представлява доказателство, а само твърдение, което на свой ред подлежи на
доказване.
Производството по ЗЗДН е рестриктивно и с него съдът дава защита в
случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценка на твърденията и на събраните доказателства. Изводите относно
наличието или липсата на осъществен акт на насилие не могат да се основават
на предположения, а следва да са конкретно установени, доколкото съдът
дължи да обсъди всички относими доказателства по делото, като се съобрази
и с целта на закона.
С оглед на горното, съдът намира молбата за неоснователна, поради
недоказване на описаното в нея деяние на ответника, което да представлява
акт на домашно насилие спрямо молителката, като приема, че молбата по чл.
8, т. 1 от ЗЗДН се явява изцяло неоснователна, и като такава съдът следва да я
отхвърли и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските
При този изход на делото и на основание чл. 11, ал. 3, предл. първо ЗЗДН
дължимата държавна такса по делото следва да се възложи на молителката -
съгласно чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по реда на ГПК, тя е в размер на 25,00 лв., като молителката
следва да бъде осъдена да я заплати в полза на съда, доколкото съгласно чл.
11, ал. 1 от ЗЗДН таксата не се внася предварително. Ответникът има право на
разноски по делото, но тъй като не е поискал присъждането им, то разноски
не се следва и да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 8, т. 1 от ЗЗДН с вх. № 105794/10.12.2021 г.,
уточнена с молба с вх. № 114690/22.12.2021 г., подадена от Д. СТ. СТ., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „Разсадника“, ул. „Д-р Калинов“, № 38,
ет. 1, ап. 1, за издаване на заповед за защита на молителката срещу лицето П.
СТ. СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „Красна поляна“, бл. 343,
вх. Б, ап. 38, за извършени актове на домашно насилие на 06.12.2021 г., като
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН Д. СТ. СТ., ЕГН
**********, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса
за производството в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
4
седемдневен срок, считано от връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от
ЗЗДН/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5