О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.Враца,09.02.2012г.
ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,в открито
заседание на 31.01.2012г.,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА
ИВАНОВА
при участието на
секретаря ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА т.д.№44 по описа
за 2011г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производство по чл.692 от ТЗ.
На 14.12.2011г. синдикът на “Б.”ЕООД-гр.В.
е обявил в търговския регистър списъците на предявените приети и неприети
вземания на кредитори на дружеството.
На 20.12.2011г. в срока по
чл.690,ал.1 от ТЗ по делото е постъпило възражение на “Интернешънъл Асет Банк”АД
със седалище и адрес на управление гр.София срещу съставения от синдика списък
на предявените неприети вземания.Във възражението се посочва,че Банката е предявила
пред съда по несъстоятелността вземане в размер на 4 512 000лв/заявление
вх.№8262 от 16.11.2011г./.,произтичащо от учредена от длъжника договорна
ипотека на недвижими имоти за обезпечаване на вземането срещу “Б.”ООД-гр.В. по
договор за предоставяне на б. кредит във валута №014473-001/23.10.2006г. и
анексите към него.Банката поддържа,че като обезпечен кредитор и носител на
правото на предпочтително удовлетворяване от ипотекираното в нейна полза
имущество при условията на реализиране на обезпечението и разпределяне на
постъпленията от същото,има вземане,което следва да бъде предявено и прието по
реда на глава 43 от ТЗ.Инвокират се доводи,че Банката има качеството на
кредитор с вземане,което ще възникне при непогасяване на обазпеченото
задължение на падежа,като единствената особеност на вземането към ипотекарния
длъжник е условността на същото.Във възражението се подчертава,че за да получи
парични суми от реализацията на ипотекираното имущество,банката следва да
предяви вземането си в производството по несъстоятелност срещу ипотекарния
длъжник и да участва в същото,независимо от допълнителната защита,гарантирана
му от нормата на чл.717н от ТЗ.Заявено е искане вземането в посочения по-горе
размер,заедно с лихвите,таксите,комисионните и разноските,да бъде включено в
списъка на предявените приети вземания като условно вземане,обезпечено с
ипотека,при условие за плащане – представянето на изпълнителен лист.
Синдикът е представил становище по
чл.690,ал.2 от ТЗ,в което се развиват съображения за неоснователност на
възражението.Основният аргумент на синдика за неприемане на вземането на
Банката и оттук – за неоснователност на възражението се свежда до това,че “Интернешънъл
Асет Банк”АД не е кредитор на неплатежоспособния длъжник “Б.”ЕООД и няма
вземане срещу последния.Според синдика Банката е кредитор на друго дружество – “Б.”ООД
и учредената от длъжника ипотека за обезпечване на чуждо задължение,което при
това не е изискуемо,не я прави носител на вземане срещу ипотекарния
длъжник.Като изтъква,че правата на банката да бъде удовлетворена във фазата на
осребряването в условията на чл.717н от ТЗ са гарантирани,синдикът счита,че
същата не следва дори да участва в разпределението по чл.722,ал.1 от ТЗ.Допълнителен аргумент срещу възражението синдикът черпи и от разпоредбата на
чл.724,ал.1 от ТЗ,като разсъждава,че допускането на обезпечения кредитор в
производството по несъстоятелност срещу трето лице-ипотекарен длъжник би дало
възможност на кредитора да търси удовлетворяване от цялото имущество,с което
биха се накърнили интересите на останалите кредитори.
Възражението е разгледано в открито
съдебно заседание.Чрез пълномощника си адв.М. от САК “Интернешънъл Асет Банк”АД
поддържа възражението,като излага допълнителни правни съображения за
основателността на същото.Синдикът В.Б. оспорва възражението и поддържа
представеното извънсъдебно писмено
становище по същото.Длъжникът “Б.”ЕООД,редовно призован,не участва чрез свой
представител.
След като анализира и прецени доказателствата,събрани
в производството,във връзка с доводите и съображенията на участниците в същото,съдът
приема следното:
С влязло в сила решение от
14.10.2011г. е обявена неплатежоспособността на “Б.”ЕООД-гр.В. с начална дата 14.06.2011г.,за
дружеството е открито производство по несъстоятелност,допуснати са обезпечителни
мерки,назначен е временен синдик и е насрочено първо събрание на кредиторите.
На 16.11.2011г.,в срока по чл.685,ал.1
от ТЗ,”Интернешънъл Асет Банк”АД е предявила пред съда по несъстоятелността условно
лихвоносно вземане в размер на 4 512 000лв.,произтичащо от договор за
учредяване на договорна ипотека,обективиран в нот.акт №13,том
Х,рег.№10359,д.№1128/2008г. на нотариус В.В. с район на действие Районен
съд-Враца.От нотариалния акт и от представените с молбата Договор за
предоставяне на б. кредит във валута
№014473-011/23.10.2006г. и анекси към същия,сключени в периода 2007г.-2011г.,се
установява,че Банката е предоставила на “Б.”ООД-гр.В. инвестиционен кредит в
размер на 3 000 000 евро с падеж 23.10.2016г.За обезпечаване на вземанията
по договора за б. кредит до сумата 4 512 000лв. “Б.”ЕООД-гр.В. е
учредило в полза на Банката договорна ипотека върху подробно описани в
нотариалния акт недвижими имоти,негова собственост.Кредиторът не твърди
обстоятелства за настъпване на предсрочна изискуемост по договора на б. кредит.
Предявеното вземане е включено в
съставения от синдика списък на неприетите вземания.
Като съобрази безспорните между
участниците в производството обстоятелства във връзка с предоставянето на
банковия кредит на друго дружество и обезпечаване на вземанията по него до
сумата 4 512 000лв. с учредяване на договорна ипотека върху недвижими
имоти,собственост на неплатежоспособния длъжник,за произнасянето си по
постъпилото възражение,съдът взе предвид следното от правна страна:
В разглеждания случай принципните
положения,които следва да ръководят съда при разрешаването на спора относно
вземането на “Интернешънъл Асет Банк”АД,са две.
Първото от тях е свързано със
съдържанието на ипотечното право на банката,произтичащо от предоставеното й от
неплатежоспособния длъжник обезпечение.По дефиниция ипотеката е вещно неделимо
право,което обременява определен недвижим имот на длъжника или на трето лице за
обезпечение на определено вземане така,щото кредиторът да може да го възбрани,в
чиито и ръце да се намира той,за да се удовлетвори от цената му по
предпочитание пред другите кредитори на същия длъжник или на собственика на
вещта.Ипотеката има белезите на абсолютно право по повод на една вещ и на вещна
тежест.В същото време ипотеката е акцесорно право,даващо гаранция на кредитора
за удовлетворяване на претенцията на същия,като по отношение на обезпеченото
вземане ипотеката е подчинена на правилото за следване,съобразно чл.150,ал.1 от ЗЗД.Като обезпечителна сделка,ипотеката спада към сделките с модалитет,при
които времето за изпълнение е свързано с настъпването на предсрочна изискуемост
или с неизпълнение на падежа по основния договор,т.е. правното действие на
сделката е поставено в зависимост от сбъдването или несбъдването на едно бъдещо и неизвестно събитие.Неизпълнението
от страна на длъжника води до загуба на преимуществото на срока по основния
договор и оттук – до реализация на обезпечението с цел удовлетворяване на
кредитора.Ипотекарният кредитор може да осъществи своето право само по реда на принудителното изпълнение и всяко съглашение,с което се
уговаря друг начин на удовлетворяване,е недействително,съобразно чл.152 от ЗЗД.
Следването на горния порядък неминуемо довежда до правилата
за реализация на обезпечението.Процесуалната уредба на индивидуалното
принудително изпълнение по ГПК в случаите на изпълнение срещу ипотекиран имот е
прецизна,детайлна и достатъчно стара,за да предизвиква колебания в
правораздаването.С разпоредбите на чл.459,ал.1 и 2 от ГПК,възпроизвеждащ почти
буквално чл.354 от ГПК от 1952г./отм./,на ипотекарния кредитор е придадено
качеството на присъединен взискател,когато изпълнението е насочено към предмета
на обезпечението,независимо от това,че падежът на вземането му може и да не е
настъпил.В принудителното изпълнение,при положение,че обезпечението е реализирано,т.е.
осребрено,предметът на обезпечението е променен и присъединеният взискател има
права върху събраната сума.Трансформацията на ипотеката в право върху парична
сума възниква на базата на обезпечителната сделка и действието й обхваща
времето от сключването на обезпечителната сделка до принудителното
изпълнение.От друга страна тази трансформация настъпва винаги извъндоговорно,по
силата на външни обстоятелства,стоящи извън правоотношението “кредитор-длъжник
по обезпечението”.
В чл.154 от ЗЗД е уредена възможността за трансформиране на
правата по ипотеката в право на ипотекарния кредитор в случай на погиване на
ипотекирания имот да бъде предпочтително удовлетворен от застрахователната сума
или дължимото обезщетение,което в случай като разглеждания би постъпило в
масата на несъстоятелността.
Втората част от принципните положения,на които съдът отдава
приоритетно значение за произнасянето си,са свързани с производството по несъстоятелност
като универсално принудително изпълнение и като верига от свързани помежду си
процесуални правоотношения.
Уредбата на търговската несъстоятелност съдържа правила
относно предоставените от трети лица обезпечения само за случаите на открито
производство по несъстоятелност за главния длъжник,в които обезпеченията се
запазват/чл.618 от ТЗ/ и се реализират по реда на индивидуалното принудително
изпълнение/чл.637,ал.5 и чл.638,ал.3 от ТЗ/.Ясна уредба на отношенията за
случаи като настоящия,в които в имуществото на длъжника,по отношение на който е
открито производство по несъстоятелност, са включени вещи или имоти,предоставени
за обезпечаване на задължения на трети лица,в ТЗ липсва.Означава ли липсата на
такава уредба,че правата на ипотекарния кредитор при универсално принудително изпълнение
спрямо имот,който е ипотекиран от длъжника за обезпечаване на чужд дълг,се
изчерпват с правото върху припадащата се част от реализираната при продажбата
сума по чл.717н от ТЗ?Съдът намира,че с оглед изложеното в предходния абзац отговорът
на поставения въпрос не може да бъде положителен и следва да бъде намерен по
тълкувателен път и със средствата на “analogia legis”.
Производстото по несъстоятелност е производство за
универсално принудително изпълнение,поради това,че има за цел и предназначение
удовлетворяването на всички кредитори на длъжника и принудителното
изпълнение е насочено върху цялото секвестируемо
имущество на длъжника,което
оформя масата на несъстоятелността/чл.614 от ТЗ/.Разглежданият случай налага
обсъждане на правното положение на ипотекарния кредитор в светлината и
съдържанието на понятията “кредитори на длъжника” и “маса на несъстоятелността”
и вложената,с оглед целите на производството,връзка между същите.Чл.616 от ТЗ е
озаглавен “Кредитори на несъстоятелността”,като в ал.1 е дадена легална
дефиниция на това понятие чрез очертаване на кръга на кредиторите,за чието
удовлетворяване служи масата на несъстоятелността,а именно всички кредитори на
длъжника по търговски и нетърговски вземания,възникнали до датата на решението
за обявяване в несъстоятелност.Без да използва дефинитивна техника,в чл.614 от ТЗ законодателят е изброил правата,включени в масата на несъстоятелността.
Обсъдените в предходната част от изложението правила
относно съдържанието на ипотечното право и принудителния ред за удовлетворяване
на същото,отнесени към правилата за универсалния,колективен характер на
производството по несъстоятелност,дават основание на съда да приеме,че в случай
като разглеждания ипотекарният кредитор,който не е реален кредитор на
неплатежоспособния длъжник,е в положение,в което може да бъде определен като
кредитор на масата на несъстоятелността,доколкото ипотечното му право му гарантира
предпочтително удовлетворяване от конкретен имот в масата както преди
кредиторите на длъжника,така и преди
кредиторите на собственика на имота.Както бе посочено по-горе,в индивидуалното принудително
изпълнение ипотекарният кредитор има качеството на присъединен взискател,който
има същите права в изпълнителното производство,каквито има първоначалният
взискател/чл.457 от ГПК/.От друга страна субективните предели на изпълнителния
лист се разпростират и срещу третото лице,дало своя вещ в залог или ипотека за
обезпечаване на дълга,когато взискателят насочва изпълнението върху тази
вещ/чл.429,ал.3 от ГПК/.Следователно,имайки предвид абсолютния характер на
ипотечното право,реализацията на същото в процеса на универсално принудително
изпълнение не би следвало да има принципни различия от тази в индивидуалния
изпълнителен процес.Нещо повече,тъй като на ипотекарния кредитор не е безразлична
съдбата на предоставеното му обезпечение,именно заради колективния характер на
производството по несъстоятелност на същия не може да бъде отречено правото да
участва в производството,в което ипотекираният имот,като част от масата на
несъстоятелността,е обект на принудително изпълнение.Противното разбиране би
означавало на кредитора да бъде отнета абсолютната привилегия,която има по
силата на ипотеката,и би подчинило предоставеното му обезпечение на интересите
и волята на останалите кредитори на масата на несъстоятелността.Правата по
чл.717н от ТЗ,които възникват едва във фазата на осребряването,в никакъв случай
не биха гарантирали интересите на ипотекарния кредитор,ако на същия бъде отнета
възможността да участва в предходните фази на производството.Изложеното дава основание
да съда да застане на становището,че на ипотекарния кредитор следва да бъдат
признати правата на кредитор на несъстоятелността,включващи възможността чрез
участие в събранието на кредиторите и чрез упражняване на възможностите за
контрол върху дейността на синдика,да охрани интересите си във връзка с
предоставеното му обезпечение.При тези обстоятелства на ипотекарния
кредитор,когато предоставеното му обезпечение се намира в масата на несъстоятелността,следва
да бъде призната възможността да предяви вземането си в производството по
несъстоятелност и същото да бъде включено в списъка на приетите вземания под
условие – представяне на изпълнителен лист.
С оглед на изложеното съдът приема,че възражението е
основателно и вземането на “Интернешънъл Асет Банк”АД следва да бъде включено в
списъка на предявените приети вземания под посоченото по-горе условие по
чл.717н от ТЗ.Обезпеченото вземане е безспорно и за съществуването му са
представени убедителни писмени доказателства.
Ръководен от изложените съображения,Врачанският окръжен съд
О
П
Р Е Д
Е Л И :
ИЗМЕНЯВА съставените от синдика на “Б.”ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.В.,ул.”Х. Б.”№**,ЕИК ****списъци на предявените приети и
неприети вземания по чл.686,ал.1 от ТЗ,обявени в търговския регистър под
№20111214142140,като
ВКЛЮЧВА в списъка на предявените приети вземания обезпечено
вземане на “ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК”АД със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.”Т.
А.”№***,ЕИК**** в размер на 4 512 000лв.,заедно с
лихвите,таксите,комисионните и разноските,произтичащо от договор за учредяване
на договорна ипотека върху недвижими имоти – нот.акт №13,том
Х,рег.№10359,д.№1128/2008г. на нотариус В. В. с район на действие Районен
съд-Враца,под отлагателно условие – представяне на изпълнителен лист за вземането.
ОДОБРЯВА в останалата част съставените от синдика списъци
на предявените приети и неприети вземания на кредитори на “Б.”ЕООД.
Определението да се обяви в търговския регистър.
Определението не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: