Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. Кюстендил, 28.06.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета
Деянчева
при
секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 2258
по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Образувано е по искова
молба, депозирана от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж,
рег.№ ********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14, представлявано от Д. Д., чрез юрисконсулт
Н. М., против В.С.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***.
В исковата молба се сочи, че със съобщение по ч.гр.д.
№ 421 от описа на КРС за 2020 г. на ищеца била дадена възможност да установи
дължимостта на вземането си, което било обективирано в издадената в посоченото
производство заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Това обусловило и интереса му от водене на настоящото дело.
Твърди се, че вземането се основавало на сключен между
страните на 06.12.2018г. Договор за отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-16617411 с отпуснат максимален
кредитен лимит в размер на 700,00 лв. По силата на същия кредиторът издал на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, а последният се задължавал
ежемесечно да прави минимална погасителна вноска, за да не изпада в просрочие,
съотв. да не бъде блокирана картата му.
За използването на револвиращия кредит
кредитополучателят дължал лихва, която се начислявала върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му, а и такси, предвидени в Тарифата.
На същата дата на сключване на процесния договор –
06.12.2018г., ответникът в настоящото се възползвал от предоставената му в чл.
4 от договора възможност за усвояване на кредита чрез покупка на изплащане по
револвиращ кредит с код на усвояването CREX-16617375 за закупуването на
стоки и услуги на изплащане на стойност в общ размер, посочен на стр. 1 от
Договора в параграф „Параметри и услуги“ за срок от 3 месеца, считано от
сключване на договора до 01.04.2019г., съгласно погасителен план, включващ
падежните дати на месечните погасителни вноски, всяка в размер на 126,92 лв.
Сочи се, че В.Н. преустановила редовното обслужване на
револвиращия потребителски кредит на 01.05.2019г., към която дата било и
последното плащане по заема.
Съгласно условията на договора на 12.08.2019г. на
длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение, с която кредитът бил
обявен за изискуем.
Така, към момента на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и след блокиране на
картата, поради преустановеното на 01.05.2019г. обслужване по кредита, общият
размер на задължението възлизал на 165,67 лв., от които: 131,92 лв. – главница;
27,33 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.май 2019г. до 12.08.2019г.;
6,51 лв. – мораторна лихва за периода от 01 юни 2019г. до 11 февруари 2020г.,
както и законна лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за
издаване на заповед за парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Ето защо се поддържа искане да бъде
постановено съдебно решение, с което да се признае за установено в отношенията
между страните, че в полза на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж, рег.№
********* чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14 съществува
вземане срещу В.С.Н., ЕГН: **********,
с адрес: *** по Договор CARD – 16617411, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.г.р.д № 421 от описа на
КРС за 2020 г., а именно: 131,92 лв. – главница; 27,33 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 01.05.2019г. до 12.08.2019г.; 6,51 лв. –
мораторна лихва за периода от 01.06.2019г. до 11.02.2020г., както и законна
лихва за забава от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и сторените разноски в
настоящото и заповедното производства, а при частично уважаване на иска –
присъждането им по съразмерност и след компенсация.
Прави се и искане за постановяване на
неприсъствено решение, ако са налице предпоставките за това.
В условията
на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде
отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, се предявява
осъдителен иск за същите суми и на същото основание.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала
писмен отговор чрез назначения й особен представител – адв. К. Д.. Навежда
доводи за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не било ясно как,
кога и по какъв начин били изчислени процесните суми, лихви за забава,
неустойки, както и кога е настъпило събитието на предсрочната им изискуемост.
Твърди се, че липса ясно разписана методика на формиране на ГПР, кои компоненти
са включени в него и как се формира той. Поради това и кредитното отношение
било недействително на основание чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Твърди
се, че процесният договор бил нищожен и на осн. чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД,
поради противоречието му с добрите нрави. Посочените в същия годишни проценти
лихви не отговаряли на фиксираните такива от БНБ, а това водело до накърняване
на принципите на добросъвестност и справедливост.
Нарушени
били и редица други изисквания на ЗПК, в т.ч. на чл. 10, ал.1 и ал. 2, чл. 11,
ал.2, както и на др. изисквания от чл. 10, чл. 11 и чл. 12 от ЗПК. Това било
достатъчно основание за отхвърляне на претенцията.
Отделно,
видно от представените с исковата молба доказателства ищецът бил
застрахователно осигурен с оглед наличието на застраховане „Закрила на
плащанията плюс“, но не се представяли други такива, че по процесния кредит
ищецът не е застрахователно обезщетен.
Не
била налице и възможност за преминаване от установителен иск към осъдителен
такъв, каквато претенция се заявявала в условията на евентуалност., тъй като не
бил налице отказ на съда да издаде заповед за изпълнение.
Предвид
изложеното се иска претенцията да бъде оставена без уважение в цялост.
В
съдебно заседание ищецът поддържа исковата молба, чрез предварително
депозирана в този смисъл молба, а ответната страна я оспорва по съображенията,
изложени в отговора.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото Договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD-16617411 от 06.12.2018г.,
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14 предоставило на ответника револвиращ
кредит в размер на 700,00 лв. В документа е
обективирана таблица Тарифа, в която е посочен вид на карта – „стандартна“, лихвен процент 35.00%, ГПР - 44. 90%,
покупка на ПОС терминал в страната и
чужбина – „без такса“, теглена на пари в
брой от банкомат - 2 лева плюс 2% от изтеглената сума, справка за разполагаем
лимит 0.40, месечна такса за обслужване 4.00 лева, без годишна такса, без такса
за СМС известяване и такса превалутиране; обезщетение за забава 10 % плюс ОЛП на БНБ( законна лихва за забава), а в таблица
Лимити – дневен лимит за теглене на пари
в брой - 1000.00 лева, дневен лимит за
покупки на ПОС терминал
– до размера на кредитния лимит, минимална погасителна вноска - 60.00 лева.
От приложения
на л. 9 от делото екземпляр на Кредит: CARD-16617411 се установява извършено усвояване по
горепосочения кредит чрез функционалността „покупка на изплащане“, както
следва: обща цена на стоките 359,00 лв., съставляващи ТВ Telefunken, модел B9FB4000; размер на кредита 375,16 лв.; месечна погасителна вноска – 126,92 лв., брой вноски – 3, при ГПР – 6,48% и ЛП – 6,29 %. Установява се още, че в
отпуснатия размер на кредита от 375,16 лв. е включена сума в размер на 16,16 лв., представляваща застрахователна
премия по Застрахователна декларация CREX-16617375, Групова полица № 5/2008г. Налице е
и инкорпориран досежно посочената функционалност „покупка на изплащане“
погасителен план.
Относно горепосочената сума, представляваща
застрахователна премия, са приложени Сертификат за застраховка „Закрила на
плащанията Плюс“ № CREX-16617375, ведно с приложими Общи условия за застраховка
„Закрила на плащанията Плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка на
стоки на изплащане – л. 17-25 от делото, които установяват
условията и параметрите за дължимостта на посочената сума от 16,16 лв.
Представено е и уведомително писмо, спр. л. 43 от делото, издадено, за да послужи
пред търговеца като основание за предоставяне на клиента (ответник в
настоящото) на желаната стока, предмет на посочената договореност между
страните.
Приложената на л. 42 касова бележка установява извършено
към търговеца плащане от 06.12.2018г. на стоки в размер на 359,00 лв., платени посредством кредитна
карта.
Представени са още месечно извлечение по кредитна
карта, в т.ч. детайли на извлечението по същата (л. 44 и 45 от делото).
Изготвена е последна покана за доброволно изпълнение
от 12.08.2019г., с която ищецът е поканил ответника в 7-дневен срок от
получаване на същата да заплати доброволно дължимите към дружеството суми, за
които било преустановено плащането, считано от 01.05.2019г., без представени
доказателства за получаване на същата от длъжника.
Приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза установява усвояване на сума по процесния
кредит чрез покупка на стока – телевизор
от 359,00 лв. и обща стойност на плащанията – 380,76 лв.; извършени по
процесния кредит 2 погасителни вноски (от 126,92 лв. и 130,00 лв) от общо
дължими три такива; преустановяване обслужването по кредита, считано от
01.05.2019г., както и общ размер на задължението към датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК от 165,92 лв., от които: 131,92 лв. – главница;
27,33 лв. – възнаградителна лихва; 6,67 лв. – мораторна лихва.
Не се
спори, че сумата по договора не е възстановена.
Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. №
421/2020 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение № 425/2020 г., връчена на длъжника в хипотезата на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
С оглед на това заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен
срок, като именно в срока по чл. 415 от ГПК заявителят е предявил настоящите
положителни установителни искове.
Останалите събрани по делото доказателства не
променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат
подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани
по делото писмени доказателства, които са допустими, относими и
безпротиворечиви.
При така установените фактически
обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:
С оглед твърденията на страните, съдът приема,
че е сезиран с иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 79, ал.1,
предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1, изр.1 от ЗЗД, която претенция е заявена по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от
с.к.
По
допустимостта:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, с предмет установяване съществуването на вземането,
заявено по реда на чл. 410 ГПК, за което е било
образувано ч.гр.д. № 421/2020 г. на КРС.
При извършената служебна проверка за допустимост на
исковата претенция се установи, че в полза на ищеца е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за
вземането, предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена на
длъжника в хипотезата на чл. 47 от ГПК, поради което съдът е разпоредил
процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя са съответни
на установените обстоятелства, като е спазен и срокът за предявяване на вземането по
реда на чл. 422, вр. чл. 415 от ГПК. При посочените съображения претенцията е допустима.
По
основателността:
Целта
на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се
установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за
което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй
като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК препятства влизането
й в сила. При основателност на претенцията и съгласно чл.416 ГПК заповедта за
изпълнение придобива изпълн. сила и въз основа на нея съдът издава изпълнителен
лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за търсените суми в полза на настоящия ищец, връчена
на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Не е спорно и че между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България и ответника е бил сключен договор за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD – 16617411,
усвояването на който станало чрез покупка на стоки на изплащане, което
обстоятелство освен това е установено и от приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Липсва спор и по това, че ответникът е останал
задължен по този договор.
От горното следва, че страните са сключили
договор за потребителски кредит, който попада под защитните клаузи, залегнали в
ЗПК и ЗЗП.
Досежно обстоятелството дали сумата по договора
е предсрочно изискуема е налице спор, но той е лишен от основание, доколкото към
момента на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (24.02.2020г.) е настъпил
падежът и на последната погасителна вноска (спр. погасителен план на л. 9 от
делото), респ. изискуемостта е настъпила с изтичането на срока на договора.
Отделно, съдът намира, че от обективна страна не са били налице и основания за
обявяване на предсрочна изискуемост. Така, чл. 17 от Договора предвижда като
предпоставка за изменението на същия в посочения аспект, а именно – в
темпорално отношение, просрочието на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска. В случая, както и експертът по
делото установи, направени били две вноски (съответно от 126,92 лв. и 130,00
лв.) от общо дължими три такива, съгласно изготвения погасителен план. Тоест,
останала е непогасена само една вноска, поради което и случаят не би могъл да
се субсумира под хипотезата на посочения чл. 17 от процесния договор. Предвид
липсата на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от
обективна страна е безпредметно обследването на въпроса в субективен план.
Досежно наведените от особения представител на
ответника възражения за недействителност на процесния договор, основаващи се на
разпоредбите на ЗПК:
За наличието на основания за нищожност на
договора съдът е длъжен да следи и служебно.
Извършената проверка в т.см. е в контекста на разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК, която предвижда, че
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всичките му елементи се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
В
случая не е спазено
изискването за минимално допустимия размер на
шрифта при изготвянето на договора, а
именно - не по-малък от 12. След извършване на
сравнение, за което не са нужни специални знания, може да се изведе, че при
съставяне на договора за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е
използван шрифт с размер 11. Но дори и да се приеме, че е налице възможна грешка при
извършване на сравнението или че
отклонението е незначително, то нарушение на
изискването за размера на шрифта категорично е налице по отношение на приложените към договора сертификат и общи условия (л. 17 и сл. от делото), а изискването
на чл. 10, ал. 1 ЗПК за сключването на
договора по ясен и разбираем начин и с еднакъв по вид, формат и размер шрифт се отнася до всички елемента на договора. Както сертификатът, така и Общите условия за застрахователна програма
"Закрила на плащанията Плюс“ на кредитополучателите на кредит за покупка
на стоки на изплащане са подписани от кредитора и
ответника и в тях се съдържат уговорки
относно застраховане във връзка с покупка на стоки на изплащане, посредством
който начин е станало част от усвояването на кредитния лимит по процесния
договор за издаване и ползване на кредитна карта, поради което настоящият
съдебен състав намира, че същите съставляват елемент и от договора за револвиращ кредит, по отношение на който трябва да
са спазени посочените законови изисквания.
Отделно от горното т. нар. "сертификат" е частен свидетелстващ
документ, който доказва само, че издателят му е направил определено изявление,
но не и че това изявление е истина. В случая издателите на сертификата са
"удостоверили", че застраховател
се е съгласил да застрахова
кредитополучателите по застраховка
"Защита на плащанията", но дори и да се приеме за вярно, че застрахователят
"се е съгласил да застрахова"
това не означава, че е застраховал в
предвидената в закона форма. Изразеното съгласие не може да се приеме за установено, тъй като издателите на "сертификата" не могат да удостоверят този
факт с издаването му. Не на последно място и плащане по застрахователен договор към застраховател
също не се установи, като с оглед всичко изложеното посочената сума в размер на
16,16 лв. (начислена като дължима върху сумата, съставляваща стойността на
закупените от търговеца стоки – спр. л. 9 от делото) е недължима и на това
основание.
При това положения размерът на главницата по договора
за покупка на стоки на изплащане се редуцира с посочената сума, респ. различен
би бил и размерът на лихвата, формиран върху така установената главница.
Предвид изложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният
между страните процесен договор е недействителен само на посоченото основание и
като такъв не може да ги обвърже, нито да създаде задължения за ответника
поради невъзможност за отклонение от императивните законодателни постановки – така ТР №1/2013 г. по т.д.№1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Ето защо не е
необходимо обследване на останалите наведени от особения представител на
ответната страна доводи, обосноваващи неоснователност на исковата претенция.
Въпреки това, за пълнота на изложението, съдът ще
посочи, че инкорпорирания в договора погасителен план, относим към сумата,
дължима посредством усвояването на кредитния лимит чрез покупка на стоки на
изплащане, не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК, според който
той трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и
когато е приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК
за недействителност. Тук са посочени броят, размерът и падежът на погасителните
вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно
липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във
всяка от погасителните вноски.
Изложените по-горе основания за недействителност на
процесния договор по см. на чл. 22 от ЗПК, обуславят приложението на чл. 23 от
с.з. Но ,
т.к. исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са идентични по
основание, размер и период на претенциите в заповедното производство, съдът не
би могъл да признае дължимостта на главницата на различно от заявеното
основание. В случая, сумите се претендират на договорно основание като
изпълнение с оглед действителен договор за кредит, за което е била издадена и
заповедта за изпълнение, а не на основание чл.
23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична на тази по чл. 34 ЗЗД и се базира на
института на неоснователното обогатяване – при липсата на основание или при
отпаднало основание, всеки дължи да върне това, което е получил. Поради това и
искът за главница не може да бъде уважен, като това би било и в противоречие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 от ГПК). Ето защо не може да
се присъди и чистата сума по кредита.
По
предявената в условията на евентуалност осъдителна претенция:
Въпреки отхвърлянето на установителната претенция,
с оглед изложените по-горе мотиви, съдът намира, че не се сбъдна
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявената в условията на
евентуалност осъдителна претенция. То е поставено от ищеца с исковата молба –
ако искът бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена изискуемост. Както вече се
отбеляза, преди депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК е настъпил
падежът и на последната погасителна вноска съгласно погасителния план,
инкорпориран в договора, а исковата претенция се възприе за неоснователна, не
защото предсрочната изискуемост не е обявена надлежно, а защото се констатираха основания за недействителност на
процесния договор по см. на чл. 22 от ЗПК.
По
разноските: С оглед изхода от спора и на
основание чл.
78, ал. 1 от ГПК на ищеца не се следват деловодни разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
ответната страна се полагат такива, но искане в т.см. не е било заявено, а и
няма представени доказателства за реализиране на такива разходи.
Доколкото исковата претенция е свързана с установяване
на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в предходно
заповедно производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и
задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ответника се следват разноски, но отново поради лисата на данни за сторени
такива, няма да му бъдат присъдени.
В хода на
производството ответникът бе представляван от назначения му на разноски на
ищеца особен представител, осъществяващ процесуално представителство, регламентирано с
особени правила и произтичащо от нарочен акт на съда - чл. 47, ал. 6 ГПК, чл. 48, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 29, ал. 3 ГПК, който съгл. приетото в ТР 6/2013 на ОСГТК на ВКС, т. 6, следва да получава
възнаграждение за участието си по конкретно дело, доколкото представителството
му по делото е винаги възмездно - чл. 36, ал. 13. Ето защо на адв. К. Д. е разпоредено
да бъде изплатена сумата за това, която е внесена от ищеца по делото.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция
на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър
при Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д. Д., ПРОТИВ В.С.Н., ЕГН: **********, с адрес:
***, за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество по Договор CARD – 16617411 от 06.12.2018 г. сумите, както следва:
131,92 лв. – главница; 27,33 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 01.05.2019г. до 12.08.2019г.; 6,51 лв. – мораторна лихва за периода
от 01.06.2019г. до 11.02.2020г., както и законна лихва за забава от датата на
завеждане на заявлението за издаване на заповед за парично задължение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в
производството по ч.г.р.д № 421 от описа на КРС за 2020г., като неоснователна и недоказана.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Кюстендилския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
След
влизането на решението в законна сила препис от него ДА СЕ ИЗПРАТИ на
заповедния съд.
Препис
от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил:____________