№ 55882
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №
20221110171229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 290487/29.12.2022 г. на „Б АС“, Е, действащо чрез
„Б АС - КЛОН Б“, ЕИК: ...., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК срещу А. К. А., ЕГН **********, за вземания,
произтичащи от сключен между страните Договор за потребителски кредит № CL-BGC-
22001884/24.06.2022г.
Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са издадени за вземанията
за главница, договорна и законна лихва, както и за заплатената държавна такса съразмерно с
уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед
за следните суми: сумата от 361.54 лева- „лихва за просрочие“, сумата от 20.00 лева-
компенсация за действия по възстановяване на вземания, както и за сумата от 25.00 лева-
компенсация за разходи за и предоставяне на услуга за уведомяване.
В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в
този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Наред с това, съдът, по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, при разглеждане
на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи, на които
кредиторът основава претенциите си.
Процесният договор за заем има характеристиките на потребителски, с оглед на което
и доколкото кредитополучателят по него е физическо лице, в случая приложение следва да
намерят нормите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.
С оглед на тези разяснения съдът намира, че уговорката в процесния договор за кредит
за заплащане на неустойка за забава, т. нар. лихва за забава, предвидена в клаузата на
договора, наименована „ставка на лихвата за просрочие“, на която завителят се позовава и
съгласно която в случай на просрочени плащания лихвеният процент и ставката на лихвата
за просрочие се сумират, като възлизат към датата на сключване на договора на 22.90%, е
нищожна поради противоречие с императивни разпоредби на закона, в частност с нормата
на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а съобразно цитираната
договорна клауза размерът на неустойката надвишава този на законната лихва за забава.
Същевременно, в случая за периода, за който заявителят претендира коментираната
1
неустойка за забава, не е заявявана претенция за обезщетение за забава, поради което и с
оглед действащото в българския граждански процес диспозитивно начало такава не е
присъдена със заповедта.
Неоснователни са и претенциите на заявителя за присъждане на такси за уведомяване и
за възстановяване на вземане, дължими съгласно твърденията му, а и съгласно клаузите на
процесното съглашение във фиксирани размери съответно за изпращане на
кредитополучателя на ежемесечни напомнителни уведомления от кредитора преди
плащанията на месечните вноски и падежните дати, както и за разходите, извършени от
кредитора за събиране на вземанията му от кредитополучателя, като по отношение на
втората такса е предвидено, че се дължи при всяко просрочие на плащане с повече от 7 дни,
както и че кредиторът има право, но не и задължение да изпрати до кредитополучателя
уведомление за просрочие. На първо място следва да се изясни, че в противоречие с
императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК с цитираните клаузи се предвижда
дължимост на такси, които по същността си са такива по управление на кредита. Аргумент
за недействителност на клаузите, предвиждащи дължимост на подобни „такси“, е и
обстоятелството, че чрез тях се достига до допълнителен разход в тежест на потребителя във
връзка с допуснато от него неточно в темпорално отношение изпълнение на паричното му
задължение, а, както бе изяснено, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. Още повече, че се касае за „такса“, срещу която заемодателят не осъществява
същинска услуга в полза на заемателя, а извършва дейност в собствен интерес, насочена към
събиране на вземанията си. В допълнение към горното следва да се изясни и че въпросните
такси са предвидени в договора за кредит в отнапред фиксирани размери, без да е налице
яснота дали ще бъдат извършени съответните разходи от страна на кредитора, респ. в какъв
размер.
Ето защо заявлението следва да бъде отхвърлено в посочените части, доколкото с тях
се претендират вземания, основани на нищожни уговорки.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 290487/29.12.2022 г. на „Б АС“, Е, действащо чрез „Б
АС - КЛОН Б“, ЕИК: ...., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК срещу А. К. А., ЕГН **********, за следните суми:
сумата от 361.54 лева- „лихва за просрочие“, сумата от 20.00 лева- компенсация за действия
по възстановяване на вземания, както и за сумата от 25.00 лева- компенсация за разходи за и
предоставяне на услуга за уведомяване, дължими по силата на сключен между страните
Договор за потребителски кредит № CL-BGC-22001884/24.06.2022г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2