№ 645
гр. Пловдив, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20215300502366 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „М Ди Си“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Север, „Дунав“ № 5,
вх. Г, ет. 1, ап. 14, чрез адвокат М.Ч., против решение № 261983/14.07.2021 г.,
постановено по гр. д. № 4412/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за признаване на установено,
че не дължи на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №
37, сумата от 1680,43 лева – главница, представляваща допълнително
начислена за заплащане електроенергия, за периода от 06.12.2019 г. до
05.02.2020 г., за обект в гр. П.б., ул. „Освобождение” № 9, с ИТН 2011688,
като в полза на ответника са присъдени и разноски в размер на 330 лв.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение с искане от
въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата
претенция бъде уважена . Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
1
от въззиваемата страна, с който се взема становище за нейната
неоснователност и настоява за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,ал.1 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице, касае неблагоприятното за него първоинстанционно
решение, и откъм съдържание и приложения е редовна, поради което се явява
допустима.
В мотивите на РС-Пловдив е възпроизведена фактическата обстановка,
по отношение на която спор пред въззивната инстанция не се повдига. Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за
нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в
случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е
ограничен до изложените във въззивната жалба оплаквания, като може да
приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение
№1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
Предявен е по делото отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът „М Ди Си“ ЕООД, ЕИК *********,
не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК:
*********, процесната сума от 1680,43 лева, представляваща стойността на
служебно начислена електроенергия, в резултат от извършена корекция на
сметка за отчетена, но неточно регистрирана по съответните тарифи,
потребена електрическа енергия за периода от 06.12.2019 г. до 05.02.2020 г.,
за обект на ищеца , находящ се в гр. П.б., ул. „Освобождение” № 9, с ИТН
2011688.
За да отхвърли иска първоинстанционният съд е приел , че ищецът е
потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. П.б., ул.
„Освобождение” № 9, с ИТН 2011688 и като такъв се намира в облигационна
връзка с „ЕВН Електроснабдяване България” ЕАД. От съставените
Констативен протокол № 599891/21.01.2020 г. за извършена проверка и
подмяна на средство за търговско измерване и Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за измерване № 63/11.02.2020 г., е
установено, че е манипулирана тарифната таблица по часови зони, като
потребената електроенергия е погрешно разпределяна по дневна и нощна
2
тарифа, не съгласно изискванията на чл.25 ал.2 от ПИКЕЕ. Корекцията на
сметката на ищеца е извършена на основание чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и чл.50 от
ПИКЕЕ.В случая е спазен реда на ПИКЕЕ /2019 г. / и изчисленията на
стойността на корекцията са правилни според СТЕ . Не е необходимо да се
доказва от ответника вина на клиента за установеното в констативния
протокол.
Решението на РС-Пловдив е правилно.
Спорът във въззивната инстанция е концентриран върху това, дали е
налице основание за едностранно извършване на преразпределение на
потребената електроенергия по дневна и нощна тарифа и поради това
корекция на стойността за релевирания период, съответно спазена ли е
установената за това процедура. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ устройството и експлоатацията на електроенергийната система се
осъществяват съгласно норми, предвидени в правила за измерване на
количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на
количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско
измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско
измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните
от тези средства база данни. Констативен протокол за извършената проверка
и демонтаж на СТИ е от 21.01.2020 г. т.е. след датата на влизане в сила на
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 25/30.04.2019 г., което съгласно § 2 от Преходните и
заключителни разпоредби на същите, определя като приложими именно тези
действащи и понастоящем Правила. Съгласно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ
операторът на съответната ЕРП мрежа може да извърши преразпределение и
съответно преизчисление при повреда или неточна работа на тарифния
превключвател, поради което използваната електрическа енергия се измерва,
но не се регистрира точно по съответните тарифи, избрани от ползвателя,
като отчетената електрическа енергия се разпределя на база на товаровия
профил за средствата за търговско измерване, разполагащи с такъв, или на
база на аналогичен предходен период. При липсата на такъв количествата се
3
преизчисляват в зависимост от това дали измерването е на две или на три
тарифни зони, като периодът, за който се извършва преизчислението, е по-
краткият период от периода от датата на установяване на техническата
неизправност до датата на отчетен период с коректно измерване и периода от
датата на установяване на техническата неизправност до датата на последната
извършена проверка, но не повече от три месеца. Чл. 53, ал. 3 от ПИКЕЕ
указва, че преизчисляването се извършва въз основа на констативен
протокол, съставен по реда на чл. 49. Това налага на първо място преценка
дали проверката на СТИ е извършена при спазване на правилата, визирани в
чл. 49 ПИКЕЕ. Настоящият състав намира, че в процесния случай това е
сторено. Констативният протокол е съставен от служител на ЕРП, в
присъствието на двама свидетели и на представител на ищцовото
дружество.Поради съмнения за изправността на електромера, същият е
изпратен за проверка в Български институт по метрология. Съгласно т. 5 от
съставения при проверката констативен протокол от метрологична
експертиза на средство за измерване №63/11.02.2020г., е била променена
тарифната таблица на процесния електромер по часови зони: по време на
работния ден по часовника на електромера от 9:00 ч. до 12 ч. отчита втора
тарифа/1.8.2/ , а от 12:00 до 17:00 отчита първа тарифа/1.8.1/. Неточността се
изразява в работата му по параметри, които не съответстват на нормативно
установените в чл. 25, ал. 2, т. 2 от ПИКЕЕ, а именно: „за всички клиенти
нощната зона е: а) за периода 1.11 - 31.03 от 22,00 ч. до 6,00 ч.; б) за периода
1.04 - 31.10 от 23,00 ч. до 7,00 ч.“. При приложение на двойно тарифиране, за
времето извън нощната зона, остава приложима дневната такава. Ищецът не е
навел своевременно в спора твърдение, нито са събрани по делото
доказателства, да е избрал тарифиране, различно от така нормативно
посоченото. Заключението по приетата в първоинстанционното производство
СТЕ, което настоящата инстанция кредитира като обективно, пълно и
компетентно изготвено, установява, че процесният електромер е програмиран
да отчита потребяваната от клиента електрическа енергия по две тарифи –
дневна и нощна. Даден е и отговор, че извършените промени на тарифната
таблица на електромера по часови зони не въздействат върху правилното
измерване на общото количество потребена енергия, а върху нейното
коректно разпределение по дневна и нощна тарифа. Този извод се подкрепя и
от констатациите в протокола от 11.02.2020 г. при извършената в БИМ
4
проверка на СТИ, където с оглед отразените резултати от метрологичната
експертиза, вещото лице посочва, че процесният електромер е точен
измерител и работи с грешка в рамките на допустимата за своя клас. Това
налага категоричен извод, че настоящият случай попада в приложното поле
на чл. 53, ал. 1 от действащите ПИКЕЕ. Външната намеса, включително
софтуерното манипулиране на СТИ, поведението на ползвателя на
електрическа енергия или извършването на редовни проверки от страна на
ЕРП не са елементи от фактическия състав на тази разпоредба. За извършване
на преизчисления по чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ е достатъчно единствено да се
установи, че е налице повреда или неточна работа на тарифния
превключвател, поради което използваната електрическа енергия се измерва,
но не се регистрира точно по съответните тарифи. Едностранната корекция на
сметката на потребителя се извършва само поради обективния факт на
констатирано неточно разпределяне на количеството електрическа енергия по
съответните тарифи, без да е необходимо виновно поведение на потребителя
(в този смисъл е решение № 124/13.09.2021 г. по г. д. № 1899/2020 г., ІV г. о.
на ВКС). Ето защо, доводите на жалбоподателя относно липсата на вина,
софтуерното манипулиране на СТИ и неизвършване на редовни проверки от
страна на ЕРП са неотносими. Съгласно СТЕ промяната на параметризацията
е настъпила на 19.11.2019 г. в 19,16 ч. и от този именно момент
разпределянето на електрическата енергия по тарифни часови зони не е в
съответствие с установеното в чл. 25, ал. 2, т. 2 от ПИКЕЕ. Процесната сума е
начислена за период с начало 06.12.2019 г. и край 05.02.2021 г. Категоричен
извод за това следва от представените констативен протокол №
599891/21.01.2020 г., кредитни известия за потребена нощна енергия и
дебитни известия за потребена дневна енергия към издадени фактури за
доставка на електрическа енергия и мрежови услуги №
**********/26.03.2020 г., № **********/26.03 2020 г, както и от приетата по
делото СТЕ, данните от която кореспондират с тях. Следователно спазено се
явява и правилото на чл. 53, ал. 2 от ПИКЕЕ, като периодът на корекция не
надвишава допустимия тримесечен период. Приложеният в процесния случай
начин на преразпределение на отчетената, но неправилно разпределена по
дневна и нощна тарифа енергия съответства изцяло на нормативно
установената методика. Вещото лице по приетата СТЕ констатира, че
електромерите от вида на процесния такъв не разполагат с тарифен профил.
5
Наличие на данни за отчетена енергия от аналогичен предходен период не се
твърди от страните по спора. При това положение приложим се явява
начинът на разпределение, посочен в чл. 53, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ, като
съгласно заключението по приетата СТЕ, извършеното от въззиваемото
дружество преразпределение на количествата енергия по дневна и нощна
тарифа съответства изцяло на него. На свой ред остойностяването по дневна
тарифа на измерените в повече количества електрическа енергия по нощна
тарифа, е съобразно изискването на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ - по действащите в
периода на преизчислението цени. Последната разпоредба указва и че в
случаите по чл. 53, ал. 1 от ПИКЕЕ титуляр на вземането по корекционната
фактура е доставчикът на електрическа енергия, какъвто даставчик е и
въззиваемото дружество „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД . Относно
последиците от допуснатото от въззиваемото дружество нарушение на чл.
98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, за което по делото няма спор, настоящият състав споделя
актуалната съдебна практика обективирана в решение № 76/08.04.2021 г. по г.
д. № 2209/2020 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 75/13.04.2021 г. по г. д. №
2206/2020 г., ІV г. о. на ВКС; решение № 61/16.07.2021 г. по г. д. № 2051/2020
г., ІV г. о. на ВКС и решение № 124/13.09.2021 г. по г. д. № 1899/2020 г., ІV г.
о. на ВКС. Според нея когато в общите условия на крайния снабдител в
противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка, това нарушение е пречка
потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати
корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по
съдебен ред. Съдебното производство по реда на ГПК гарантира в равна
степен правата на страните при спорове за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят
добросъвестните потребители.
Изложеното до тук налага извод, че е осъществен фактическият състав,
даващ възможност на ответното дружество да извърши едностранна корекция
на сметката на ползвателя на основание чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ПИКЕЕ, във вр.
с чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ. Налице е законосъобразно проведена процедура по
корекция на сметка. Процесната сума е определена в съответствие с
изискванията на чл. 56, ал. 4 от ПИКЕЕ, поради което се явява дължима, а
предявеният отрицателен установителен иск неоснователен.
6
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното с нея решение следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния изход от спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
въззиваемото дружество се дължат разноски за юрисконсулстско
възнаграждение съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, като същото, по реда на чл. 37
от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът определя в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261983/14.07.2021 г., постановено по гр.
д. № 4412/2020 г. по описа на РС Пловдив, ХIII- ти гр. състав.
ОСЪЖДА „М Ди Си“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П.б., бул. „Освобождение“№ 3 да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7